НОХД № 1548/2015 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия В.Б.З.
- роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование,
женен, безработен, осъждан, с добри характеристични данни, ЕГН: ********** за това,
че на 29.07.2015 г. около 21,40 часа
в с. Ветрен дол, обл. Пазарджик по ул. „Първа“
е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с ДК№
РА *** ВН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно –
2,11 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 690/04.08.2015
г. на Специализираната химическа лаборатория при „МБАЛ-Пловдив“ АД, след като е
осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК с влязло в сила на 22.07.2011г.
споразумение № 180/22.07.2011 г. по НОХД № 1385/2011г. на Районен съд Пазарджик
– престъпление по чл.343б, ал.2, във вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може
да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен,
като му наложи наказание лишаване от свобода ефективно и лишаване от
правоуправление.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран частен ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
В дадената му последна дума подсъдимият заявява, че
оставя на съда да прецени какво наказание да му наложи.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 29.07.2015г. подсъдимият В.Б.З. употребил алкохол и
същата вечер около 21,40 часа се качил в лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с ДК№
РА *** ВН, привел го в движение и започнал да го управлява по ул. „Първа“ в с. Ветрен
дол, обл. Пазарджик. По това време на същата улица се
намирал св. Кирил Димитров Николов – мл. автоконтрольор
в РУ на МВР Септември, който съвместно с колегата си – полицай Тихомир Мушев участвал в специализирана полицейска операция на
територията на с. Ветрен дол. Свидетелят Кирил Николов спрял лекия автомобил
„Алфа Ромео“” с ДК№РА *** ВН и установил, че водач на същия е подсъдимия В.Б.З..
При проверката Николов констатирал, че подсъдимият е във видимо нетрезво
състояние, затова извършил проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабричен
номер 0014. Пробата на подсъдимия З. била положителна, като уредът отчел 2,30
на хиляда наличие на алкохол в издишания от обвиняемия въздух. Пред
полицейските служители подсъдимият З. заявил, че цял ден е консумирал бира. На подсъдимия
бил издаден ТМИ № 0403091/2015г., след което същият бил придружен до ЦСМП
гр.Пазарджик за вземане на кръвна проба. От заключението на изготвения по
делото Протокол № 690/03.08.2015 год. за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина на Специализираната химическа
лаборатория при „МБАЛ-Пловдив“ АД е видно, че концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия З. е 2,11 на хиляда. За констатираното нарушение на ЗДвП, Николов
съставил на подсъдимия З. АУАН № 596/29.07.2015 г., серия Г, с който подсъдимият
се запознал и подписал без възражения. Видно от приложеното по делото
удостоверение № 3400-4458/2015 г. на РУ МВР Септември, „Алкотест
Дрегер 7410” с фабричен номер 0014 е калиброван на 09.03.2015 г. и съответно е технически
пригоден, предвид изискването за калибровка на този вид средства на всеки 6
месеца. Към делото е приложена справка от „ПП” при ОД на МВР Пазарджик от която
е видно, че подсъдимият З. е правоспособен водач на МПС, има издадено СУМПС с №
********* с придобити категории „С“, „Д” и до момента има множество наложени
наказания за различни нарушения на ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на самопризнанието на подсъдимия В.Б.З., което самопризнание се
подкрепя от показанията на свидетеля
Кирил Николов, така и от събраните по делото писмени доказателства -
АУАН № 596/29.07.2015 г., серия Г, ТМИ № 0403091/2015 г., Протокол №
690/03.08.2015 год. за химическа експертиза, удостоверение № 3400-4458/2015 г.
на РУ МВР Септември, справка от „ПП” при ОД на МВР Пазарджик, Свидетелство за
съдимост, характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние. От приложеното по делото свидетелство за съдимост е видно,
че подсъдимият З. е осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК с влязло в
сила на 22.07.2011 г. споразумение № 180/22.07.2011 г. по НОХД № 1385/2011 г.
на Районен съд Пазарджик, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от осем месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК за изпитателен срок от три години. Това обстоятелство обуславя
квалификацията на настоящото деяние по чл.343б, ал.2, във вр.
ал.1 от НК.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият В.Б.З. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б,
ал.2, във вр. ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият В.Б.З. *** е управлявал моторно
превозно средство - на 29.07.2015 г.
около 21,40 часа в с. Ветрен дол, обл. Пазарджик по ул. „Първа“ е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с ДК№ РА *** ВН, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 2,11 на хиляда, установено по
надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол в кръв и урина № 690/04.08.2015 г. на Специализираната химическа
лаборатория при „МБАЛ-Пловдив“ АД, след като е осъден за деяние по чл.343б,
ал.1 от НК с влязло в сила на 22.07.2011г. споразумение № 180/22.07.2011 г. по
НОХД № 1385/2011г. на Районен съд Пазарджик – престъпление по чл.343б, ал.2,
във вр. ал.1 от НК. Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на
подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието и престъпния
резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Интелектуалният момент на умисъла
е включвал представите, че подсъдимият е изпил немалко количество алкохол през
деня преди да се качи в автомобила си същата вечер и въпреки това се е качил да
управлява същия. Във волево отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното
превозно средство, като не се е считал за пиян.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и минувачи.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на подсъдимия, който е многократно
осъждан за управляване на МПС след употреба на алкохол и има наложени множество
наказания по ЗДвП.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, данните за
личността му, като отчете като отегчаващо обстоятелство наличието на предходни
осъждания, които не влияят на
квалификацията на настоящото деяние и наложените наказания по ЗДвП.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства следва да се отчетат позитивните характеристични данни на подсъдимия,
възрастта и семейното му положение, но настоящият съдебен
състав не констатира изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
поради което разпоредбата на чл.55 от НК не би могла да намери приложение.
Направеното самопризнание не може да бъде отчетено
като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като производството по делото
е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното самопризнание е взето предвид от
съда при прилагане на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Наказанието,
което се предвижда за извършеното престъпление по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от
НК, е лишаване от свобода за срок до две години и глоба от сто до триста
лева. Размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен
отчитайки отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства,
съобразявайки високата степен на обществената опасност на деянието, подбудите
за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, така както повелява
чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът прие, че най-подходящото е
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 200
лева. Съдът приложи разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК и намали размера на
наказанието лишаване от свобода с една трета, така че наказанието на подсъдимия
З. става четири месеца лишаване от
свобода. Съдът счита, че по така определеното наказание ще изпълните целите,
визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй като се касае за семеен човек с добри
характеристични данни, който към момента искрено съжалява за стореното от него
и се разкайва. Все пак съдът счита, че в случая не са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, които да обуславят прилагането на чл.58а, ал.4 НК.
Само добрата характеристика, трудовата ангажираност и семейното положение не се
явяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Предходните
осъждания за подобни престъпления на З. , наложените наказания по ЗДвП, както и
начинът и мястото на извършване на процесното деяние обуславят
извод за престъпна упоритост и дързост при осъществяването му. Самият подсъдим
заяви пред съда, че е употребявал алкохол през целия ден, а незнанието на
процентното съдържание на алкохол в конкретните напитки не може да го оневини, нещо
повече - самият той заяви, че въобще не се е чувствал пиян преди да се качи в
автомобила.
Много съществена в случая се явява и генералната
превенция. Като общество следва да сме крайно нетолерантни към подобни прояви,
които не водят до нищо положително след себе си, а в същото време са сериозна
предпоставка за инциденти на пътя, при които нерядко се стига и до фатални
последици, потърпевши, от които понякога са съвсем невинни граждани. В рамките
на предвиденото в закона наказание и настоящият съд постанови присъдата си,
воден от разбирането, че обществото ни се нуждае от ясен знак за това какво
чака всеки, който се държи безотговорно към себе си и околните, качвайки се да
управлява автомобил след употреба на алкохол. Ето защо съдът намира,
че едно по-леко наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по
чл.36 от НК.
На основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС съдът следва да
определи „общ” първоначален режим на изтърпяване на наказанието четири месеца лишаване
от свобода на подсъдимия В.Б.З., което да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие от открит тип.
Съгласно разпоредбата на
чл.343г НК съдът следва да постанови лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство. Съдът намира, че това следва да стане за период от две
години.
При тези данни съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият З. ще има възможност да осмисли постъпката си, да
се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Така преценения период на лишаване от право на управление
е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона –
да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления. На основание чл.59,
ал.4 ще следва да се приспадне времето, през което З. е бил лишен от това право по административен
ред, считано от 29.07.2015 г.
С оглед изхода на делото на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът следва да осъди подсъдимият да заплати
направените по делото разноски в размер на 25 лева за изготвена химическа
експертиза, както и сумата от 5 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: