№ 1072
гр. Благоевград, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:А. Маскръчки
Величка Пандева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
и прокурора и Р. Г. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно
наказателно дело № 20251200601058 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Жалбоподателят А. К. лично - доведен от органите на ОЗ „Охрана“, за
него адв. Б., в качеството му на служебен защитник.
За Окръжна прокуратура Благоевград, се явява прокурор К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Окръжният съд отчитайки становищата на страните и изразените от тях
позиции, намира че липсват пречки за разглеждане на делото, в който смисъл
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ депозираната частна жалба от адв. Б., в качеството му
на служебен защитник на обв. К. против постановеното определение на РС
Благоевград, с което е отказано изменение на мярката за неотклонение спрямо
обв. К. от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
1
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата за допустима, следва да бъде
разгледана. Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. Б.: Поддържаме жалбата. Нямаме доказателствени искания.
Отчитайки липсата на доказателствени искания от страните, Окръжният
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам че към настоящия момент не са
налице основания за изменение на мярката за неотклонение, която е наложена
на А. Г. К.. Районният съд правилно е преценил основанията за продължаване
на тази мярка, като към настоящия момент няма промяна на обстоятелствата,
които са били установени от районният съд. Районният съд е взел предвид
всички относими доказателства и правилно е преценил, като е оставил
молбата на А. К. за изменение на мярката без уважение. Следва да се отчете,
че това е поредното произнасяне по молбата за изменение на мярката, като
при всички тях районният съд е приемал, че не са налице основания за
изменение. Към настоящия етап на ДП са събрани безспорни доказателства за
извършване на престъпление по чл. 159, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Налице е реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, като не е
отпаднала опасността същият да извърши действия с цел препятстване на
преследването, ако му бъде изменена мярката за неотклонение в по-лека.
Следва да отчетете високата му мобилност, която е посочена от районния съд
като основание за мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като не на
последно място следва да се подчертае, че към настоящия момент липсват
данни за влошаване на здравословното му състояние. Приложените
медицински документи сочат на заболявания, които могат да бъдат лекувани и
в условията на следствения арест. С оглед на това, моля да потвърдите
определението на РС Благоевград взето на 15.09.2025 г., с която е оставена
без уважение молбата на адв. Р. Б. за изменение на взетата по отношение на А.
К. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава.
АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, моля да вземете по-лека мярка за
неотклонение по отношение на подзащитния ми, а именно „домашен арест“, с
която считаме, че ще бъдат постигнати целите на разпоредбата на чл. 57 от
НПК. Същият е с установени по делото адрес и самоличност, и по-лека мярка
за неотклонение „Домашен арест“ със съответното електронно устройство ще
го възпрепятства да напуска адреса и ще бъде осигурен за целите на
наказателния процес. Видно от приетата по делото документация пред
първоинстанционния съд, е че заболяванията, които са му констатирани, както
2
е посочено в епикризата, изискват специален режим и специални лекарства и
храни, които същият ще може да си подсигури най-добре в домашни условия.
Това са ни основните съображения, с които искаме да бъде изменена мярката
за неотклонение в по-лека.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Уважаеми съдии, пет месеца вече съм в ареста,
без да съм извършил нищо от това, в което ме набеждават. Има многократни
жалби от моя страна към тези две лица. Образувани са им по две ДП срещу
тях. Моите жалби са от преди година и половина. Едното лице Тимова е
напуснала жалба преди една година, ГДБОП Благоевград ми преслушаха
телефоните. В продължение на една година аз нямам разговор с тази жена,
няма как да я заплашвам. Тъй като аз съм свидетел и жертва срещу тях, няма
как да повлияя на разследването. Няма как да се укрия тъй като имам
месторабота, адрес, имам деца за които трябва да се грижа, да ходя да ги карам
на училище и курсове по английски език. Болестта ми се влошава, видно е от
документите. Беше ми отказано от прокурор Гогова съдебен медик, за да види
прогреса на болестта, дори ако се събуя може да видите състоянието на крака
ми. Храната, която ми се дава в ареста не е подходяща за диабет, за подагра и
за хипертония. Според епикризата, която ми е направена от лекар, трябва да
имам движение от 15 км. на ден и хранителен режим. Това в ареста не може да
стане. При определяне на мярката за неотклонение, съдът трябва да направи
преценка дали мярката за неотклонение е съобразена с данните по
разследването и дали е налично обосновано предположение за извършване на
престъплението, в което съм обвинен. Това е така, тъй като съгласно
изискванията на НПК, за да бъде определена каквато и да е мярка за
неотклонение спрямо мен се изисква да са налични достатъчно данни и
доказателства, и то не само обосновано предположение относно деянието и
неговото авторството, но да е налице една от хипотезите визирани в чл. 57 и
чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно опасността от укриване или от извършване на
престъпление. Следователно, за да бъде процесуално ограничено адекватно,
т.е. да осигурява както защитата на общественото спокойствие, така и
правилния ход на процеса, то трябва да представлява такава форма на
принуда, която да не създава ограничение на обвиняемия повече от
необходимите за постигане на законовите цели. В този смисъл, законодателят е
предвидил различни по степен и тежест мерки за неотклонение. Ето защо и в
контекста на гореизложеното, дори и най-леката МНО „Подписка“ би
следвало да се налага на обвиняемия ако са и налице обосновано
предположение, и една от опасностите. Вече посочих по-горе, при мен няма
нито една от опасностите. Считам, че с оглед събраните до момента
доказателства е незаконосъобразен извода, че първоначално определената
МНО следва да бъде по-тежка предвидена от законодателя. Целите на
мерките за неотклонение визирани в разпоредбите на чл. 57 от НПК могат да
се постигнат и с определяне на друга по-лека МНО. От друга страна, от
приложените в ДП писмени материали, определят мен като обвиняем, като
лице с по-висока степен на обществена опасност. С оглед фактите на
разследването и конкретните актуални данни, и болестта ми, която се позовава
3
за определяне на по-лека МНО. Считаме със защитника ми, че в актуален
план няма пречка МНО да бъде по-различна от задържане под стража. Тази
по-лека МНО би отговорила на нуждите за ефективност на производството и
би попречила на възможността да извърша друго престъпление или да се
укрия. Аз като обвиняем съм в недобро здравословно състояние. Още при
задържането ми съм уведомил, че предишния път 8 месеца лежах невинен в
ареста, развих диабет, подагра и хипертония. Изисква се да бъда подложен на
непрекъснато диетично хранене, което е невъзможно в условията на ареста,
това е описано от доктора. Пожелах, защото прокуратурата не взема предвид
становището на първи и втори лекар, затова исках с молба да бъда
освидетелстван от съдебен лекар, който да каже за адекватното ми състояние
дали е толкова влошено, тъй като според прокуратурата съм най-големия
престъпник и отрепка, затова съм горе. Днес баща ми има рожден ден, и
вместо да празнуваме заедно като подарък да празнуваме, благодарение на РП
Благоевград на него беше повдигнато обвинение, а 66 годишен мъж да плаче
пред мен в ареста, това ме съсипва. Това беше причината да пусна жалба до
Министъра на правосъдието, в Инспектората, за това че има умишлено
влияние върху съда. Четири пъти ми се пада един и същи съдия и 4 пъти
подред ми се казва, че съм престъпник и ще седя в ареста. На 01.08.2025 г.
около 15,00 часа прокурор Е.К. влезе при мен в ареста, която каза „Щото
много говориш, тук ще седиш!“. Това съм го описал в жалбата си. Даже имам
обосновано предположение, че и днес няма да бъда пуснат. Предоставям на
съда да прецени - ако прецените да ми дадете по-лека мярка, ще съм
благодарен, ако не, каквото кажете.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ: Моля за по-справедлива
мярка за неотклонение. Не съм се крил никога и не съм се опитвал да влияя на
свидетелите, тъй като нямам нищо общо с тези фалшиви обвинения. Има
достатъчно натиск върху съдебния състав от Е.К. за да съм тук. Моля ви ако
може по-лека мярка, ако може и минимална гаранция, защото баща ми няма
възможност да я плати, той е пенсионер.
Съдът счете делото за изяснено и след съвещание обяви определението
си, ведно с мотивите към него.
Окръжният съд, след съвещание и отчитайки аргументите на страните в
настоящото производство, с оглед изменението, респ. потвърждаването на
взетата спрямо обв. К. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, намира
следното:
Съобразно задължението на чл. 65 от НПК, първостепенният съд е
изложил подробни разсъждения за това е ли е налице промяна в
обстоятелствата касаещи вземането най-тежката мярка за неотклонение
спрямо обв. К. и нейното продължаване, съпоставяйки отделните
доказателства и посочвайки, че в своята съвкупност по никакъв начин не се
стига до опровергаването на т.нар. обосновано предположение за
4
съпричастност на обвиняемия към то вменените му престъпления.
Окръжният съд в тази връзка не сезира аргумент в подкрепа на
защитната пледоария на служебния защитник на обвиняемия, а и на самия
обвиняем, съгласно която липсват убедителни доказателства свързващи го с
вменените му обвинения. Напротив, по делото са налице достатъчно данни и
то не само на свидетелски показания, които по една или по друга причина
могат да бъдат критикувани от противната страна, а и заключения по
изпълнени съдебно-технически експертизи, които безапелационно посочват
разпространението и телефонните номера, които са използвани във вр. с
посочените в обвинението порнографски материали.
След като съдебните инстанции неколкократно са се произнасяли във вр.
с наличието на обосновано предположение свързващо К. с вменените му
обвинения, и с оглед на обстоятелството, че и към днешна дата няма събрани
нови доказателства, които да го разколебават, Окръжният съд в настоящия си
състав категорично отхвърля твърденията на защитата и на самия обвиняем,
че такива не са налице и липсва извършено престъпление, което само по себе
си обосновава изменение на мярката му за неотклонение.
По отношение на останалите опасности за укриване или за извършване
на престъпление, от които поне една от тях следва кумулативно да е налице,
ведно с обоснованото предположение, за да бъде взета, съответно
продължена, най-тежката мярка за неотклонение, Окръжният съд се съгласява
с възраженията на обвиняемия и неговият защитник, че липсват убедителни
данни за опасност от укриване. В тази връзка, настоящият съдебен състав
споделя многократно излаганите съображения, както от съдебни състави в Р
България, така и от ЕС по ЗПЧ, че младостта и мобилността на едно лице не са
основание, съответно предпоставка за извода, че съществува опасност от
укриването му дотолкова, доколкото не са документирани конкретни действия
в тази насока, които да го уличават и съответно да превръщат хипотетичната
опасност в реална такава.
По отношение на опасността от извършване на престъпление,
Окръжният съд не сезира основание за промяна в изводите направени и в
определението на РС Благоевград. В тази връзка и отново съобразно
съдебната практика, съдебното минало на лицето спрямо, което се разглежда
въпросът за мярката за неотклонение, е с определящо значение за извода
съществува ли реална опасност от извършване на престъпление или не
съществува такава. В конкретния казус К. е осъждан за извършване на
престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ при условията на чл. 66 от НК и в изпитателния срок, определен
му по това наказание са му вменени и настоящите престъпления. Всичко това,
както наличието и на друго висящо ДП като негативни характеристични
данни, и според настоящия съдебен състав, обосновават опасност от
извършване на престъпление, която на този етап от ДП може да бъде
преодоляна само и единствено с най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Окръжният съд отбелязва, че нейната продължителност не надхвърля
5
законово определените граници, като не се съгласява с възраженията на
обвиняемия, че с оглед заболяванията, които е придобил в условията на арест,
не можа да търпи повече същата. Здравословното състояние на едно лице е
основание за изменение на мярката за неотклонение, когато само по себе си е
от такова естество и с такъв интензитет, че престоят в ареста се явява крайно
неблагоприятен, с оглед заключенията на експерти, каквото в случая липсва
дотолкова доколкото в хода на ДП не е изпълнена съдебно-медицинска
експертиза с такива изводи. Оплакванията за наличие на хронични проблеми,
съобразно българското законодателство, позволяват и задължават съответните
органи да предлагат необходимите медицински грижи, вкл. и при условия на
арест. В този смисъл и отчитайки липсата на каквито и да е основания за
изменение на мярката за неотклонение и на този етап от ДП, Окръжният съд
на осн. чл. 65, ал. 9 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 566/15.09.2025 г., постановено по ЧНД
№ 1258/2025 г. по описа на РС Благоевград, с което спрямо А. Г. К., с ЕГН
**********, обвиняем по Досъдебно производство № 1266 ЗМ 542/2024г. по
описа на ГДБОП-МВР, е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Определението на въззивната инстанция е окончателно.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,00 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6