Решение по дело №5198/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260057
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 16 февруари 2021 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20201720105198
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Перник, 25.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                            Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 5198 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

           Производството е образувано по искова молба от Р.С.Б. ЕГН:**********,*** чрез адв. А. Г. Ц. ***, партер, офис №1, срещу: "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от: 1177,84лв. представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 24.10.2011г. до 20.11.2012г. и за която е издаден изп. лист от 10.05.201 Зг. по ч.гр.д. №**** по описа на ПРС за ****г. поради погасяването й по давност.

В исковата молба се сочи, че  ищецът има качеството на длъжник по изп. д. №***по описа за ****г. на службата на ЧСИ - С. Б., с рег. №***на КЧСИ и район на действие ПОС. Изпълнителното дело е образувано по молба на "ВиК" ООД от 31.05.2013г. на основние изп. лист от 10.05.2013г. изд. по реда на чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №**** по описа на ПРС за ****г. за задължение на ищеца в размер на:

1177,84лв. представляваща представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 24.10.2011г. до 20.11.2012г.

78,31лв. представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2012г. до 06.03.2012г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

         Описано е, че с молбата за образуване на процесното изп. дело взискателят сега ответник, е поискал от съдебния изпълнител, да направи справки за имущественото състояние на длъжника, наличието на трудови договори и да наложи запор върху получаваните от него доходи за удоволетворяване на вземането си.

                   В хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител се твърди да  е правил справки за имущественото състояние на длъжника, наличието на трудови договори но за предприемане на изпълнителни действия, за удовлетворяване на вземането няма данни по делото, а и взискателят след образуване на изпълнителното дело, не е искал извършването на нови изпълнителни действия в продължение на две години и процесното изпълнително дело се е прекратило на осн. чл.433, ал.1, т. 8 ГПК на 01.06.2015г. „ех 1еgе”, без да е необходимо съдебният изпълнител със свой нарочен акт, да прогласява настъпилата „перемция” на делото.

                В настоящия случай,  се  твърди, че изп. д. №***по описа за ****г. на службата на ЧСИ - С. Б., с рег. №***на КЧСИ и район на действие ПОС е прекратено по силата на правната норма на 01.06.2015г. от 02.06.2015г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който срок съобразно чл.3, ал.2 от „ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ”, е спрял от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. и е изтекъл към датата на подаване на настоящата искова молба-24.09.2020 Г, без ответника да предприеме такива валидни действия, с които да прекъсне течащия давностен срок за вземането си и същото се е погасило по давност.

                 В тази връзка, се прави и възражение за изтекла в полза на ищеца погасителна давност, за процесната сума като счита, че за същия е на лице правен интерес от предяваване на настоящия иск с, който се домогва да докаже, възникнала промяна в правоотношенията между страните в спора след настъпването на определен релевантен юридически факт, в случая изтичане на предвидения от закона давностен срок..

             Моли се съдът, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на Р.С.Б. с ЕГН:**********, че не дължи на "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:********* сумата от: 1177,84лв. представляваща представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 24.10.2011г. до 20.11.2012г. и за която е издаден изп. лист от 10.05.2013г. по ч.гр.д. №**** по описа на ПРС за 201 Зг. поради погасяването й по давност. Моли се съдът, да задължи ЧСИ - С. Б., с рег. №***на КЧСИ, да представи заверен препис от изп. д. №***по описа за 2013г. на службата му за прилагане като доказателство по делото. Моли се съдът, да изиска и приложи служебно ч. гр.д. №**** по описа на ПРС за 2013г.

            С исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

           В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация" ООД, Перник,  е депозирал писмен отговор. Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се изцяло предявеният от Р.С.Б., с ЕГН: ********** отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изпълнително дело №825/2013г. по описа на ЧСИ С. Б., образувано по изпълнителен лист, издаден по ЧГД №****/13г. по описа на Пернишки Районен съд по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното дело може да оспори чрез иск изпъляемото право на взискателя, само при условие, че възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт.

Изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, считано от момента на изтичане на две години от последното процесуално действие, като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие. Вземането продължава да съществува, но то не може да бъде събрано по принудителен начин, тъй като е придобило качеството на естествено вземане. Последното може да бъде събрано, само ако длъжникът плати доброволно.

С оглед на гореизложеното след тази дата няма предприети нови действия по принудително събиране и представляваното Дружество не е провокирало завеждане на отрицателния иск с действия за предприемане на допълнителни способи за принудително събиране.

Сочи, че се в конкретния случай вземането, което се оспорва е обективирано в един изпълнителен лист- главница, лихви и разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са приложени материалите по ч. гр. д. № ч. гр.д. №**** по описа на ПРС за 2013г., от които се установява, че „Водоснабдяване и канализации” ООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.С.Б. ЕГН:**********. Установява се още, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №****/****г. от 22.03.2012 г., която е влязла в сила на 10.05.****г., когато е бил издаден и изпълнителе лист за сумите по заповедта или както следва: 1177,84лв. представляваща представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 24.10.2011г. до 20.11.2012г.

78,31лв. представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2012г. до 06.03.2012г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.- като тази част от сумите по изп лист не са заявени в петитума на исковата молба.

Въз основа на изпълнителния лист от 10.05.2013г.  и по молба  ОТ 31.05.****Г., видно от представеното копие от ид. Взискателят е иницийрал действията на ЧСИ Б., е било образувано изпълнително дело № ***от ****г., по описа на ЧСИ С. Б., като по същото не били извършвани изпълнителни действия, като към исковата молба е представено копие от изпълнителния лист, от заповедта за изпъление и покана за доброволно изпълнение, изпратена до длъжинка на 20.06.****г. /стр.12 от  и.делото/. Ответникът, в чиято доказателствена тежест е било да ангажира доказателства в посочения смисъл, не е сторил това, като по събирането на доказателствана е депонстрирал пасивно процесуално поведение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ВР ЧЛ.124, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо изпълнително производство, а напротив установява се, че ид е било прекратено. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът с доклада си по делото е разпределил между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

 В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните вземания, както и периода – начален и краен момент на давността.

При установяване на горното обстоятелство, в тежест на ответника е да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват чрез установяване настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за прекъсване/спиране на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.****г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/****г., IV г. о., ГК).

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.  

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземането е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник.

В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 10.05.2013г /приема се най-късната възможна дата, тази на издаването на изпълнителния лист/, от която дата започва да тече предвидения в закона петгодишен давностен срок. Давността е прекъсната на 20.06.****г. с  изпращането до длъжника на ПДИ /покана за добровлно изпълнение/ по образуваното  изпълнително производство, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтелкла на 20.06.2018 г.  Няма анжажирани други писмени доказателства, в това число и от изпълнително делото, например да  е направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника и/или налагането на възбрана върху недвижим имот, което е било в доказателствена тежест на ищеца, за да опровергае правоизключващите възражения на ищеца по делото. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/****г. на ОСГТК на ВКС).

 Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/****г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Това води до извод, че с изпращането на ПДИ /последното изпълнително действие, за което има данни/ на 20.06.****г. е прекъсната давността и от тази дата започва да тече петгодишен давностен срок, който изтича на 20.06.2018 г. Исковата молба е подадена на 24.09.2020 г., което е след изтичане на обсъжданата давност, което води до извод за основателност на исковата претенция.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право да му се заплатят направените разноски в производство. Същата е направила следните разноски: 50 лева - държавна такса; и 300 лева - адвокатско възнаграждение и 24 лева – такса за изискване на изп дело или общо разноски в размер на 374 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.Б. ЕГН:**********,*** чрез адв. А. Г. Ц. ***, партер, офис №1, НЕ ДЪЛЖИ на "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя,  сумата от 1177,84лв. представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 24.10.2011г. до 20.11.2012г. и за която е издаден изп. лист от 10.05.2013г. по ч.гр.д. №**** по описа на ПРС за ****г. поради погасяването й по давност.

 

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализации” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Б. ЕГН:**********,***, сумата от 374 лева – направени разноски в производството.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

            Вярно с оригинала:С.Г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: