О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……..05.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията, търговско
дело №1451 по описа за 201920г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от ”Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“ №22а, представлявано от синдика Звезделина Недкова Неделчева, със
съдебен адрес:*** ”Автогара”, офис сграда ”Каравелов” №2, против “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Преспа“ №10,
представлявано от В Д Ж, действащ чрез адв.Николай Кунев, с адрес: гр.София,
ул.“Лайош Кошут“ №9, ап.16, с която при условията на обективно, евентуално и
кумулативно съединяване, са предявени искове, както следва: -с правно основание
чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключеният между
страните Договор за цесия 01.09.2014г., поради липса на предвиденото в чл.635
от ТЗ съгласие на временните синдици, назначени като обезпечителна мярка, или в
евентуалност като сключен в противоречие със закона-императивната норма на
чл.635 от ТЗ или отново в евентуалност тъй като договорът е симулативен и като
такъв нищожен; -с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на Запис на заповед, издаден на 28.07.2016г. от “Вратцата“ ЕООД за
сумата от 277397.04лв., с падеж-01.08.2016г., поради липса на основание, с оглед
нищожността на каузалното отношение-Договор за цесия от 01.09.2014г., за
обезпечаването на което е издадена ценната книга, или в евентуалност на
основание чл.486, ал.2 от ТЗ, защото записът на заповед няма валидно определен
падеж по смисъла на чл.486, ал.1 от ТЗ; - с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД във връзка с чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне /прехвърли
обратно/ на ищеца вземането към дъщерното му дружество “Вратцата“ ЕООД,
произтичащо от Договор за заем от 27.02.2008г. и анекси към него в размер на
238447.21лв., от които главница в размер на 200000лв. и лихва в размер на
38447.21лв., или в евентуалност с правно основание чл.59 от ЗЗД присъждане на
сумата от 336934.47лв., представляваща размера на обогатяването на ответника за
сметка на ищеца, или в евентуалност сумата от 238447.21лв., представляваща
размера на вземането на ищеца, към момента на недействителното му прехвърляне.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
Ищецът е направил искане за конституиране на трето лице
помагач-“Вратцата“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.“Професор
Стоянов“ №5, бл.1, представлявано от Мариана Горанова
Динева.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за
недопустимост и за неоснователност на претенциите.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищецът е
постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията,
релевирани в отговора на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с
които се поддържа становището неоснователност на исковете и се оспорват
доводите изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на
предявения иск:
Съдът намира, че
предявения иск е процесуално допустим, поради което производството следва да се
насрочи за разглеждане в о.с.з. в тази връзка съдът намира за неоснователни
доводите на ответното дружество за нередовност на исковата молба и липсата на
правен интерес за ищцовото дружество да води процесните претенции, тъй като
исковата молба не страда от твърдените пороци и за ищцовата страна, е налице
интерес от заявените искове. Не е налице и основание за спиране на настоящото
производство до постановяване на решение в производството по несъстоятелност на
ищцовото дружество за приемане или отхвърляне на оздравителен план, тъй като
това обстоятелство не е от значение за правилното решаване на настоящия спор, а
е от значение за авансовата дължимост на съответните съдебни държавните такси.
Понастоящем ищцовото дружество попада в хипотеза, която го освобождава от
предварително заплащане на дължимите ДТ, като в случай, че настъпи промяна, таксите
могат да бъдат събрани във всеки един момент.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
Искането на ищецът
за конституиране на трето лице помагач е направено
своевременно по смисъла на чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно
легитимирано лице. Предвид липсата на изложени твърдения за наличието на
евентуални регресни права на ищцовото дружество по отношение на третото лице, които могат да бъдат породени
от решението по настоящият спор, съдът намира, че за страната не е налице
правен интерес от исканото привличане, поради което не са налице предпоставките
за положително произнасяне по искането и то следва да бъде оставено без
уважение.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства, се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Исканото на ищеца за задължаване на ответника да представи всички анекси,
сключени към Договор за заем от 27.02.2008г., които са цитирани в чл.1, ал.1 от
Договор за цесия от 01.09.2014г., следва да бъде уважено, тъй като документите
са от значение за изясняване на спора от фактическа страна.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени
към медиация или към спогодба,
като им се
разясни, че приключването на спора по доброволен
ред ще съкрати
продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцовото дружество
за конституиране на трето лице помагач-“Вратцата“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.“Професор
Стоянов“ №5, бл.1, представлявано от Мариана Горанова
Динева.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответното
дружество за спиране на настоящото производство до постановяване на решение в
производството по несъстоятелност на ищцовото дружество, за приемане или
отхвърляне на оздравителен план.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от ”Петрол Холдинг“ АД /в
неплатежоспособност/, с ЕИК *********, против “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД, с ЕИК
*********, с която при условията на обективно, евентуално и кумулативно
съединяване, са предявени искове, както следва: -с правно основание чл.26, ал.1
и ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключеният между страните
Договор за цесия 01.09.2014г., поради липса на предвиденото в чл.635 от ТЗ
съгласие на временните синдици, назначени като обезпечителна мярка, или в
евентуалност като сключен в противоречие със закона-императивната норма на
чл.635 от ТЗ или отново в евентуалност тъй като договорът е симулативен и като
такъв нищожен; -с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на Запис на заповед, издаден на 28.07.2016г. от “Вратцата“ ЕООД за
сумата от 277397.04лв., с падеж-01.08.2016г., поради липса на основание, с
оглед нищожността на каузалното отношение-Договор за цесия от 01.09.2014г., за
обезпечаването на което е издадена ценната книга, или в евентуалност на
основание чл.486, ал.2 от ТЗ, защото записът на заповед няма валидно определен
падеж по смисъла на чл.486, ал.1 от ТЗ; -с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД във връзка с чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне /прехвърли
обратно/ на ищеца вземането към дъщерното му дружество “Вратцата“ ЕООД,
произтичащо от Договор за заем от 27.02.2008г. и анекси към него в размер на
238447.21лв., от които главница в размер на 200000лв. и лихва в размер на
38447.21лв., или в евентуалност с правно основание чл.59 от ЗЗД присъждане на
сумата от 336934.47лв., представляваща размера на обогатяването на ответника за
сметка на ищеца, или в евентуалност сумата от 238447.21лв., представляваща
размера на вземането на ищеца, към момента на недействителното му прехвърляне.
В исковата молба се
твърди, че ищцовото дружество едноличен собственик капитала на “Вратцата“ ЕООД,
по отношение на което е извършена ревизионна проверка и е изготвен Ревизионен
доклад. Според констатациите в ревизионният доклад, между ищцовото дружество,
представлявано от Д Е, в качеството му на изпълнителен директор и ответното
дружество, е сключен Договор за цесия от 01.09.2014г., по силата на който
последното дружество е придобило вземане на първото от “Вратцата“ ЕООД по
Договор за заем от 27.02.2008г., в общ размер на 238447.21лв., от които
200000лв.-главница и 38447.21лв.-лихва. Поддържа се, че към момента на
подписване на договора за цесия, Д Е не е бил легитимен изпълнителен директор
на ищцовото дружество, което е установено с Решение №331/05.07.2018г. по
т.д.№366/2013г. на ОС Стара Загора, влязло в сила на 07.09.2018г. Освен това към
датата на сключване на договора за цесия-01.09.2014г., в рамките на
образуваното по отношение на ищцовото дружество производство по реда на чл.625
вр. с чл.608 от ТЗ, по т.д.№83/2014г. на ОС Стара Загора, са допуснати
обезпечения по реда на чл.629а, ал.1, т.1 от ТЗ, като са назначени двама
временни синдици с правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ, а именно с Определение
№389/20.03.2014г. е назначен временен синдик С Г, който вписан по партидата на
дружеството ТРРЮЛНЦ с вписване в №20140320115600 и с определение
№631/13.05.2014г. е назначен втори временен синдик Б М, с вписване
№20140514102919. Сочи се, че след извършена проверка по повод горепосочените
договори, се установило, че на 27.02.2008г. между ищцовото дружество и
“Вратцата“ ЕООД е сключен договор за заем, по силата на който първото дружество
се задължава да предостави заемна сума в размер до 60000лв., а второто се
задължава да върне заемната сума, ведно с възнаграждение под формата на годишна
лихва на база 360 дни годишно, в размер на 3 месечен Софибор + 1 %
надбавка. Според счетоводните извлечения
и оборотната ведомост за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г., ищцовото дружество
е предоставило на дъщерното си дружество “Вратцата“ ЕООД заем в размер на
200000лв. На 03.09.2014г. “Вратцата“ ЕООД, е получило уведомление от ищцовото
дружество, представлявано от Д Е, с което на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, е
уведомено, че вземането на произтичащо от Договора за заем от 27.02.2008г. и
анекси към него, в размер на 238447.21лв., от които 200000лв.-главница и
38447.21лв.-лихва, е прехвърлено с Договор за цесия от 01.09.2014г. на
ответното дружество. Твърди се, че ищцовото дружество не разполага с договора
за цесия, тъй като същият не е открит в търговските книги на дружеството и тези
на “Вратцата“ ЕООД, като такъв не му е предоставен и от ответното дружество,
въпреки изпратената нот.покана за това. Сочи се, че в годишните финансови
отчети за 2014г., 2015г. и 2016г. на ответното дружество, не са отразени
вземането по договора за цесия в размер на 238447.21лв. и задължението към
ищцовото дружество за заплащане на продажна цена по цесията. Сочи се още, че на
28.07.2016г. на “Вратцата“ ЕООД, е получило покана от ответното дружество в
срок до 31.07.2016г. да заплати дължимата сума в размер на 277397.04лв., или в
същия срок да издаде Запис на заповед, с падеж 31.07.2016г. На указаната дата,
“Вратцата“ ЕООД е издало запис на заповед, с който се задължава неотменимо и
безусловно да заплати на ответното дружество, без протест и без разноски сумата
от 277397.04лв., с падеж на 01.08.2016г. На основание записа на заповед, по
реда на чл.417, т.9 и чл.418, ал.1 от ГПК по ч.гр.д.№13692/2016г. на PC Варна,
е издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество за сумата от
277397.04лв.-главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението, както и съдебно-деловодни разноски. Въз основа на
изпълнителният лист е образувано изп.д.№20157180400563 на ЧСИ с рег.№718, в
рамките, на което с протокол от 10.01.2017г. за купувач на недвижим имот,
собственост на длъжника “Вратцата“ ЕООД, е обявен взискателят-ответното
дружество, за сумата от 482600лв. На 05.06.2017г. на основание чл.460 от ГПК по
изп.д.№598/2016г. по описа на ЧСИ с рег.№718, е изготвено Разпределение като в
полза на ответното дружество по изп.д.№563/2016г. е разпределена сумата от
336934.47лв., като в последствие на 02.08.2017г. е издадено и Постановление за
възлагане. С оглед горното се поддържа, че процесния договор за цесия от
01.09.2014г. е нищожен, поради липса на валидно изразена воля /съгласие/,
доколкото към този момент по силата на допуснати обезпечителни мерки в
производство по несъстоятелност на ищцовото дружество, е ограничена
представителната власт на длъжника, като са назначени двама временни синдици,
действащи заедно с правомощията но чл.635 от ТЗ, които е следвало да дадат
предварително съгласие за сключване на процесния договор, а такова не е
предоставено. Сочи се, че за ограничаването на представителната власт, чрез
нуждата от даване/получаване на предварително съгласие, лицето Д Е, е било
писмено уведомено на 28.05.2014г. Сочи се, че в посочената хипотеза волята на
дружеството, се формира, чрез изразяването ѝ от две лица-представляващият
дружеството и единодушното съгласие на двамата синдици, като е необходимо първо
изразяването на такава от синдиците. Твърди се, че в случая не е налице валидно
изразена воля от страна на ищцовото дружество за сключване на договора за цесия
и същата не е породила действие, тъй като двамата временни синдици С Г и Б М,
не са дали необходимото предварително съгласие за сключването на договора. На
следващо място в условията на евентуалност се, твърди, че договорът за цесия е
нищожен, поради противоречието му със закона, тъй като е нарушена императивната
разпоредба на чл.635 от ТЗ, която въвеждаща изискване за предварително съгласие
на синдика за сключване на нови сделки. На следващо място се твърди, че
договорът за цесия е симулативен и като такъв нищожен, като се сочи, че договор
не е предоставен на “Вратцата“ ЕООД, на временните синдици на ищцовото
дружество-Ст.Г и Б.М и постоянният синдик. Наред с това се поддържа, че
ответното дружество не е изпълнило задължения си да осчетоводи вземането си към
“Вратцата“ ЕООД, като от обявените годишни финансови отчети за периода от
31.12.2014г. и до настоящия момент, не се установява, наличие с договорни
отношение с ищцовото дружество. Сочи се още, че не са налице данни ответното
дружество да е изпълнило породеното от договора за цесия, свое насрещно
задължение към ищцовото дружество за заплащане на продажната цена. Ето защо се
поддържа, че процесният договор, е симулативен, тъй като страните не са желали
да встъпят в правоотношение на покупко-продажба на вземане, напротив, целели са
безвъзмездно разпореждане с вземане към дъщерно дружество, с принудителното
изпълнение на което да придобият негов актив. На последно място се твърди, че
нищожността на каузалното правоотношение-Договор за цесия от 01.09.2014г.,
влече нищожността на обезпечаващият договора Запис на заповед от 28.07.2016г.
Твърди се още, че в случая падежът в записа на заповед, не е определен по
предвидения в чл.486 от ТЗ начин, тъй като от една страна като дата на падеж е
посочена 01.08.2016г., а същевременно се съдържа и текст, според който сумата
ще се заплати “срещу представяне /предявяване/ на този запис на заповед без
разноски и протест“. В следствие, от което, записът на заповед няма валидно
определен падеж по смисъла на чл.486, ал.1 от ТЗ и на основание чл.486, ал.2 от ТЗ, същият е нищожен и не е годно изпълнително основание. Предвид нищожността
на договора за цесия, се поддържа, че изначално липсва основание, което да
оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия, респективно че
ответното дружество, следва да върне /прехвърли обратно/ на ищцовото дружество
вземането към “Вратцата“ ЕООД, произтичащо от договора за заем и анексите към
него, в размер на 238447.21лв., от които главница в размер на 200000лв. и лихва
в размер на 38447.21лв. В условията на евентуалност, се сочи, че доколкото
произтичащото от прехвърленото с договора за цесия вземане по каузалното
правоотношение-договор за заем, е изцяло погасено в хода на принудителното
изпълнение, което е образувано въз основа на обезпечителната абстрактна сделка, то престацията не би могла
да се върне на другата страна, включително и поради осъществен правопогасяващ
юридически факт, съответно чл.55 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД не могат да намерят
приложение. Невъзможността в патримониума на ищцовото дружество да се върне
погасено задължение, обуславя приложимостта на състава на чл.59 от ЗЗД, тъй
като ответното дружество, се е обогатило за сметка на първото със сумата от
336934.47лв., получена в изпълнение на Разпределение от 05.06.2017г., извършено
по реда на чл.460 от ГПК по изп.д.№598/2016г. въз основа на Запис на заповед от
11.01.2017г., който издаден за обезпечаване на договора за заем 27.02.2008г.
Като едновременно с това ищцовото дружество е обедняло, тъй като не е получило
удовлетворение на вземането си към “Вратцата“ ЕООД, което към момента на
недействителното прехвърляне-01.09.2014г., е било в размер на 238447.21лв.
Поддържа се, че връзката между обогатяването и обедняването, се изразява в
престирането от страна на ищцовото дружество по нищожния договор за цесия, чрез
прехвърляне на вземане, което в последствие е удовлетворено, но в полза на
привиден кредитор, като към датата на падежа задължението на “Вратцата“ ЕООД
към ищцовото дружество, длъжникът е разполагал с достатъчно имущество да
удовлетвори кредитора си. Сочи се, че липсата на основание, се изразява в
изначалната недействителност на договора за цесия, т.е. в невъзникването на
кредиторово право на ответното дружество спрямо “Вратцата“ ЕООД, като въз
основа на това невъзникнало право, първото дружество, се явява взискател по
изпълнителното дело и в крайна сметка му е възложен и имот. Ето защо се
поддържа, че са налице елементите от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, поради
което ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 336934.47лв.,
представляваща размера на обогатяването, или евентуално сумата от 238447.21ли.,
представляваща размера на вземането към момента на недействителното му
прехвърляне, т.е. обедняването.
С депозираният от
ответника отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност
на претенциите. Не се оспорва сключването на Договор за цесия на 01.09.2014г.,
с който от ответното дружество е придобито вземане на ищцовото дружество от
“Вратцата“ ЕООД по Договор за заем от 27.02.2008г. и анекси към в размер на
238447.21лв., от които 200000лв.-главница и 38447.21лв.-лихва дължима за
периода до 31.08.2014г. Оспорва се твърдението на ищцовото дружество, че
договора за цесия е бил изискан с нотариална покана, тъй като поканата е била
представена пред нотариус от лицето Жени Калчева, за което няма приложени
пълномощия. В отговор на поканата, с телеграма с известие за доставка от
28.10.2019г., ответното дружество е заявило, че при легитимно запитване, ще
съдейства за изясняване на твърдението, че у ищеца липсва сключеният с негово
участие договор. По отношение на твърдението на ищцовото дружество, че
вземането на ответното дружество не е отразено в подадените в TP справки, за
2014г., 2015г. и 2016г., се заявява, че
по това време собственик на дружеството, е било друго лице, което е имало други
счетоводство, различно от настоящето, което се води редовно. Сочи се, че
настоящия собственик и представляващ дружеството е вписан в TP, след
13.06.2017г., като същия е информирал ищцовото дружество за процесното
задължение към 31.12.2017г., по предвидения в закона ред. Оспорва се изложеното
в исковата молба твърдение, че Д Е е бил “нелегитимен изпълнителен директор“,
предвид постановеното Решение №331/05.07.2018г. по т.д.366/2013г. на ОС Стара
Загора, по предявен иск с правно основание чл.29 ЗТР, вписано в TP на
10.09.2018г., като се сочи, че според чл.8 на ЗТРРЮНЦ заличаването на
вписването прекратява занапред действието на вписването. Сочи се, че
заличаването на обстоятелствата, вписани по партидата в ТР на ищцовото
дружество, като несъществуващи, има правно значение от момента на вписването на
постановеното решение, т.е. от 10.09.2018г., като това обстоятелство не прави
нелигитимни всички разпоредителни, правни и фактически действия, които са
извършени от вписаните лица до датата на заличаването, тъй като то няма обратно
действие. Оспорват се твърденията, че Договора за цесия от 01.09.2014г., е
симулативен, като се сочи, че от същите не става ясно каква е твърдяната
прикрита сделка. Поддържа се, че с процесния
договор за цесия, не е възможно да се прикрие някаква друга сделка,
доколкото става въпрос за обикновено възмездно прехвърляне на права, при
посочените в договора условия. Относно твърдението, че към 01.09.2014г.
изпълнителният директор на ищцовото дружество-Д Е, е бил длъжен да получи
съгласие на назначените предварителни синдици, се поддържа, че с цитираните в
ИМ определения по т.д.№83/2014г. на ОС Стара Загора, са спрени конкретно
изброени изпълнителни дела и са назначени поетапно двама предварителни временни
синдици, но не са ограничени по никакъв начин правата на представляващите
дружеството. Сочи се, че иницииралият през 2014г. производството по
несъстоятелност на ищцовото дружество кредитор, не е поискал от съда прилагане
нормата на чл.635, ал.2 от ТЗ, т.е. да се лиши длъжника от правото да управлява
и да се разпорежда с имуществото и съда да предостави това право на синдика, а
са наложени изрично и подробно описани обезпечителни мерки-спиране на
изпълнителни дела и назначаване на предварителни временни синдици, до произнасяне
по молбата за откриване производство по несъстоятелност, което е сторено през
2016г. Сочи се още, че през 2014г. не е било открито производство по
несъстоятелност, тъй като въпреки назначаването на предварителни временни
синдици, ОС Стара Загора никъде не използва израз в смисъл “открива се
производство по несъстоятелност за “Петрол холдинг“ АД“, като едва на
25.10.2016г. с Решение №314 по т.д.№83/14г. на ОС Ст.Загора, е открито
производство по несъстоятелност. Поддържа се, че нормата на чл.635, ал.1 от ТЗ,
предвижда даването на предварително съгласие едва след откриването на
производство по несъстоятелност, т.е. неспазването на това императивно
изискване, съставлява по същество неспазване на установения в производството по
несъстоятелност ред за сключване на нови сделки от длъжника. Твърди се, че в
случая към 01.09.14г. е налице сделка, преди откриване на производството по
несъстоятелност на ищцовото дружество, както и че искът по чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ може да бъде предявен от синдика в рамките на едногодишен срок от откриване
на производството по несъстоятелност, което в процесния случай не е сторено. В
тази връзка се поддържа, че не са налице предпоставките за оспорване от синдика
на “Петрол холдинг“ АД на сделки, извършени от Изпълнителният му директор преди
откриване на производство по несъстоятелност, респективно че е налице преклузия
за оспорване, чрез нищожност, поради липса на съгласие на договорът от
01.09.2014г., който е бил известен на дружеството още от момента на
сключването, макар и в друг състав на неговото управление. На следващо място се
оспорват като недоказани твърденията на ищцовото дружество, че изпълнителният
директор не е взел предварително съгласие от временни синдици. Поддържа се, че
съгласие за сделката, е дадено по предвидения в закона ред от Д Е, който е
вписаният в ТР и валидно представляващ изпълнителен директор на ищцовото
дружество, при действие на нормата на чл.8 от ЗТР. Оспорват се и доводите на
ищцовото дружество за нищожност на договорът от 01.09.2014г., поради
противоречие със закона, тъй като производството по несъстоятелността му, е
било открито едва на 25.10.2016г. Относно твърдяната нищожност на Запис на
заповед от 28.07.2017г., се поддържа, че срокът за оспорване на ценната книга е
изтекъл и такова оспорване не може да е предмет на настоящето производство.
Поддържа се още, че предвид действителността на каузалното отношение-договор за
цесия, действителен е и процесният запис на заповед, който наред с това е
самостоятелен правен инструмент и не е бил елемент, нито е посочван в договора
за цесия от 01.09.2014г. Оспорват се, съображенията за недействителност на
записа на заповед, поради непосочване на падежа на основание чл.486 от ТЗ, тъй
като в ценната книга е посочена дата на падеж-01.08.2016г. Поддържа се, че
тълкуването на ищцовото дружество, че израза “срещу представяне“ означава
“предявяване“, е неправилно, тъй като в ЗЗ изрично е посочен падежът му. Сочи
се, че без да се представи ЗЗ, т.е. да се удостовери съществуването му, не би
могло да се изисква и плащането по него, съответно че носителят му неслучайно
не е ползвал израза “предявяване“. Оспорват се доводите за недействителност,
поради симулативност на договора за цесия и за липса на насрещна престация,
като се сочи, че същия не е безвъзмезден, доколкото страните са договорили цена
на прехвърляното взимане и срок за плащането ѝ, а именно 110000лв.
платими до 31.10.2014г. Признава се, че не е извършено плащане на цената, но се
сочи, че понастоящем е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД погасителна давност,
поради което се прави възражение за погасяване по давност на дълга по договора
от 01.09.2014г. На следващо място се сочи, че с договора за цесия е прехвърлено
едно практически погасено по давност вземане, тъй като задължението по договора
за заем, е с падеж до 27.02.2009г., като давността му е била изтекла към
момента на подписването на договора за цесия. Ето защо се поддържа, че
вземането на ищцовото дружество по Договора за заем от 27.02.2008г., е погасено
изцяло, респективно че ищецът няма основание за финансови претенции, основани
на това вземане. В този смисъл се прави възражение за неоснователност на
претенциите, доколкото вземането на ищцовото дружество по договора за заем, е
било погасено по давност към 01.09.2014г., съответно не е съществувал предмета
на спорното право, както и възражение, че вземането за плащане на продажната
цена по договора за цесия в размер на 110000лв., с падеж 31.10.2014г., е
погасено по давност на 01.11.2019г., поради което ответното дружество не дължи
никакви парични суми на ищцовото дружество.
С подадената от
ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на
ответното дружество изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити
доводите за недействителност на атакуваните сделки. По конкретно се оспорват
доводите за нередовността на изготвянето, съответно връчването на нотариална
покана, като се сочи, че единствено фактическото действие по депозиране за
връчване на ответното дружество на изготвената от ищцовото дружество нотариална
покана от нотариус в гр.Варна, е извършено от трето лице, за което не се
изисква пълномощно, тъй като с това не се изменя авторството на документа.
Оспорва се твърдението, че след смяна на собствеността на ответното дружество,
счетоводството на дружеството е водено правилно и редовно, като са развити
подробни съображения. Доразвити са доводите за нищожност на атакуваните сделки,
като са изложени подробни съображения. В частност по отношение на твърдяната
симулативност на договора за цесия, се твърди, че страните по сделката, не са
желали да сключат възмездна прехвърлителна такава, а са целели безвъзмездното
разпореждане с актив на “Петрол Холдинг“ АД-вземане от “Вратцата“ ЕООД,
непосредствено преди откриване на производство по несъстоятелност на
разпореждащото се дружество, съответно преди бъдат наложени общ запор и
възбрана по отношение на имуществото му. С което действие, освен разпореждане с
вземането на “Петрол Холдинг“ АД, се е осъществило и разпореждане с актив на
дъщерното дружество-длъжник “Вратцата“ ЕООД, което с цел да се охранят
интересите на кредиторите, е запретено от законодателя, като за недопускането
му се налага назначеният синдик да даде съгласие. Оспорва се приложимостта към
процесният случай на института на погасителната давност, както и довода за погасяване
на задължението по договора за заем, към момента на сключване договора за
цесия, като се сочи, че според съдържанието на приложеният от ответника договор
за цесия, се прехвърля вземане по договор за заем от 27.02.2008г. и анексите
към него, с които се преуреждат сроковете за изпълнение на задължението за
връщане на главница и заплащане на възнаградителна лихва. В тази връзка се
поддържа, че прехвърленото вземане, е било изискуемо и не е било погасено по
давност, като за обезпечаване изпълнението му, е издаден и запис на заповед,
въз основа на който, е предприето и принудително изпълнение.
С подаденият от
ответника отговор на допълнителната искова молба, се оспорват доразвитите в
същата съображения за недействителност на атакуваните сделки, като на свой ред
са доразвити доводи за неоснователност на претенциите и се сочи относима
съдебна практика. Поддържа се, че процесния договор за цесия не е привиден,
доколкото фактът на неизпълнение на задължение по възмезден договор, не може до
доведе до извод за желание на страните за сключване на друг такъв, който да е
безвъзмезден. Сочи се, че нереализирането от страна на цедентът на правата му
на кредитор, е показателно за неговия начин на водене на търговските му дела,
но не може да се отрази на валидността на сключения договор, още по-малко е
индиция за нищожност в твърдените хипотези. За да бъде един договор привиден,
то страните трябва по взаимно съгласие да изключат настъпването на правните
последици, предвидени в закона или в договора, но за трети лица да се създаде
убеждението, че тези правни последици са настъпили. В случая, с оглед
реализиране от ответното дружество на придобитите права с договора за цесия, то
не може да се приеме, че страните не са искали да настъпят последици от този
договор. Оспорват се доводите за нищожност на договора за цесия в хипотезите на
липса на съгласие или евентуално поради противоречие със закона, като се сочи,
че характерът на сделката, извършена от длъжника в нарушение на чл.635, ал.1 от ТЗ, следва да се разглежда в контекста на производството по несъстоятелност,
доколкото особеното ограничение в представителството на длъжника, е въведено
именно за обслужване на това производство и е изключение от общото законово
правило на принципната невъзможност за това. Твърди се, че целта на
предварителното разрешение на синдика по чл.635, ал.1 от ТЗ, е запазване на
имуществото на длъжника и осигуряване на възможност за удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелността, респективно то обслужва пряко само техните
интереси, като е предвиден и специален ред за атакуване на подобни действия на
длъжника по чл.647 от ТЗ. Ето защо недействителността на сделка, сключена от
длъжника в нарушение на чл.635, ал.1 от ТЗ, без предварително разрешение на
синдика, е от значение единствено за кредиторите на несъстоятелността и
евентуалното нарушение на тази норма, няма как да попадне в хипотезата на
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД Поддържа се, че за да е нищожен договор като сключен в
противоречие със закона, е нужно той да противоречи на императивна правна норма,
а императивните правни норми са тези установени в обществен интерес, какъвто не
е налице в процесният случай. Напротив кръга на лицата, които могат да се
ползват от обезпечителната функция на чл.635, ал.1 от ТЗ, е строго определен,
като същия не се разпростира дори до кредиторите на длъжника изобщо, а само до
кредиторите на несъстоятелността. Поддържа се още, че ограничението въведено с
чл.635, ал.1 от ТЗ поражда особен вид колективно представителство, при което
законният представител на дружеството и временния синдик могат да задължават
дружеството само заедно. В хипотезата на колективно представителство,
представителната власт принадлежи на всички представители заедно, но не и
поотделно, затова сделката, сключена само от един от тях, е извършена при превишаване
пределите на представителната власт и като такава попада под хипотезата на
чл.301 от ТЗ. По отношение на претенцията за нищожност на Записа на заповед от
28.07.2016г. се поддържа, че същата се основава на абсолютни менителнични
възражения, каквито може да прави само издателят на записа заповед. Оспорват се
твърденията на ищеца за това, че процесния запис на заповед е издаден, като
обезпечение на процесния договор за цесия, като се поддържа, че ако изобщо е
налице връзка между абстрактната сделка и някаква каузална такава, то
единствената такава би могла да бъде за обезпечаване на задълженията на
“Вратцата“ ЕООД, които обаче почиват на договора за заем, а не на договора за
цесия. Наред с това, независимо от липсата на връзка между договора за цесия и
записа на заповед, с оглед съобщаването за прехвърлянето от цедента, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД за длъжника цесията е породила своето действие и
според в чл.75, ал.2, изр.1 от ЗЗД осигурява погасителния ефект на изпълнението
на длъжника, извършено на цесионера, дори и в хипотезата на нищожност на
цесията. В този смисъл няма как нищожността на договора за цесия да влече
автоматично и нищожност на записа на заповед, така сякаш никога не е пораждал
действие. По отношение на доводите за нищожност на записа на заповед, поради
липса на валидно определен падеж, се сочи, че текста “срещу представяне“ не е
относим към уговаряне на падеж “на предявяване“ по смисъла на чл.486, ал.1, т.1
от ТЗ, а към “предявяване за плащане“ по смисъла на т.3 на TP №1 по т.д.№1/2004г.
на ВКС, ОСТК, което разграничава значението на понятията именно в хипотезата на
запис на заповед с определен падеж, какъвто е и процесния. Сочи се, че
представянето за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе
изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение, но не е
условие за настъпване на самата изискуемост. На следващо място се оспорват
доводите на ищцовото дружество за липсата на представителна власт на Д Е, в
качеството му на изпълнителния директор на ищцовото дружество, към момента на
подписването на Договора за цесия от 01.09.2014г., като са развити съображения
за ефекта от постановяване на съдебно решение по иск с правно основание чл.29
от ЗТР. На последно място са изложени подробни твърдения за образуването и
развитието на изпълнителните производство, в хода на които на ответното
дружество е възложен имот, собственост на длъжника “Вратцата“ ЕООД, като
конкретно се сочи, че Записът на заповед от 28.07.2016г. за сумата от
277397.04лв., е самостоятелното основание, което е послужило за издаване на
изпълнителен лист от 09.11.2016г. по ч.гр.д.№13692/2016г. на РС Варна и
образуване на едно от трите изпълнителни дела, за събирането на дължимите суми,
по които е извършена публичната продан на процесния имот.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД във връзка с чл.34 от ЗЗД, и чл.59 от ЗЗД.
С оглед становищата
на страните, съдът намира, че са
безспорни и не се нуждаят от доказване сключването на Договора за заем от
27.02.2008г. между ищцовото дружество и “Вратцата“ ЕООД, по силата на който
първото дружество е предало в заем на второто сумата от 200000лв., срещу
задължение за връщането ѝ в срок до 27.02.2009г., ведно с
възнаграждение-годишна лихва в размер на тримесечен Софибор + надбавка от 1 %,
и сключването на Договор за цесия от 01.09.2014г., по силата на който ответното
дружество е придобило вземане на ищцовото дружество към “Вратцата“ ЕООД по
договора за заем, в общ размер на 238447.21лв., от които 200000лв.-главница и
38447.21лв.-лихва, като от името на ищцовото дружество договора за цесия, е
подписан от тогавашният Изпълнителен директор Д Е. Не е спорно и че ответното
дружество не е заплатило продажната цена по Договора за цесия от 01.09.2014г. в
размер на 110000лв.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи
сключването на твърдените сделки-договори за заем и за цесия, и запис на
заповед, включително предаване на земната сума, съответно да установи
твърдените пороци на договора за цесия и на менителничният ефект, водещи то
тяхната нищожност, съответно липса на съгласие, противоречие със закона или
привидност. Ответникът, следва да установи валидността и действителността на
оспорените сделки, включително валидно изразена воля и получено предварително
съгласие от синдиците на ищцовото дружество, както и фактите обосноваващи
основателността на възраженията му за погасяване на вземанията по давност.
Ищеца не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си за симулативност на оспореният договор за цесия. Ответникът не сочи доказателства в
подкрепа на твърдения си за получено предватрително съгласие от синдиците на
ищцовото дружество при сключване на оспореният договор за цесия.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от страните, писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество до първото по делото о.с.з. да представи
заверени преписи или оригинали от
всички Анекси, сключени към Договор за заем от 27.02.2008г., които са цитирани
в чл.1, ал.1 от Договор за цесия от 01.09.2014г., като го предупреждава, че непредставянето на документите ще доведе
до приложение на чл.161 от ГПК, т.е. че съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1451/2019г. на ОС Варна за разглеждане в открито
съдебно заседание на 18.06.2020г. от
14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящото определение, съдържащо проект за доклад и разпределение на
доказателствената тежест, ведно с указания за обстоятелства, подлежащи на
доказване и тези, за които не сочат доказателства.
Уведомяването на страните да
се извърши по телефон,
факс и/или e-mail, чрез извършване на надлежно отбелязване, като
призоваване чрез длъжностно лице по призоваване да се използва само при невъзможност
за призоваване по някой от посочените по-горе начини или при изричен отказ за
приемане на уведомяване по телефон, факс и/или e-mail.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен
съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна,
на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението, в частта, с която се оставя
без уважение искането на ищцовото дружество за конституиране на трето лице
помагач, подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването му и не подлежи на обжалване, в останалата му част.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: