РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова-Младенова въззивно гр. дело № 2990 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори,
Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
С Решение № 20250199 от 12.11.2020г., постановено
по гр. д. № 18989/2013г. по описа на СРС, 85 състав, с което допуснал тълкуване
на Решение № ІІІ-85184 от 13.08.2015г., постановено по гр. д. № 18989/2013г. на СРС, 85 състав в
следния смисъл: Текстът от диспозитива,
а именно “по време, несъвпадащо в платения годишен отпуск на майката“ се отнася
само за режима на лични отношения на
бащата с детето във времето от тридесет дни през лятото и десет дни през
зимата.
Първоинстанционото решение, с което и
допуснато тълкуване се обжалва изцяло, като необосновано и неправилно. Според
жалбоподателя в тълкуваното решение няма неясноти и същото се изпълнява. Сочи,
че волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на
молбата за тълкуване, е ясна и разбираема и обусловена от възприетото от съда становище в съобразителната част. Твърди,
че в мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че не са налице основания
за допускане на тълкуване, но след това е допуснал такова. Сочи, че с по реда
на тълкуването не могат да се дават
указания за прилагане правните последици
от влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че тълкуването не е средство за
даване на разяснения и препоръки как да
бъде изпълнено съдебното решение. По изложените съображения и предвид
обстоятелството, че волята на съда е ясна и може да се изведе от диспозитива на
тълкуваното решение, поради което не е необходимо нейното тълкуване и искането е следвало да се остави без
уважение. Поради което моли за отмяна на решението за тълкуване и постановяване
на друго, с което да се отхвърли като неоснователно искането за тълкуване на Решение № ІІІ-85184 от 13.08.2015г.,
постановено по гр. д. № 18989/2013г. на
СРС, 85 състав в посочената част.
В срока за отговор на въззивната жалба
е постъпил такъв от въззиваемата страна В.С.Г.,
действащ чрез процесуалния си представител адв. С.Г. от САК. С него се оспорва
въззивната жалба като неоснователна, излагат се подробни съображения и се иска
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като въззивният съд потвърди обжалваното
решение. Въззиваемата счита изброява случаи на неизпълнение на тълкуваното
решение от страна на въззивника. Твърди, че след като ежегодно въззивникът нарушава режима на лични
отношения на базата на собствените си
превратни тълкувания се налага още един
път по съдебен ред да се изясни смисълът
на съдебното решение. Сочи, че е превратно и твърдението на въззивника, че чрез
тълкуването на съдебното решение са дадени препоръки кака да бъде изпълнявано решението. Счита, че
обжалваното решение за тълкуване е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, се явява лично като поддържа въззивната жалба и
иска отмяна на атакуваното решение като излага доводи за необходимостта от
тълкуване на решението, определящо режима на лични отношения с детето С..
Въззиваемата страна, също редовно
призована, се явява лично. Пред съда излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено от въззивния
съд.Претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.
1 от ЗАдв. за въззивна инстанция.
Въз основа на събраните по делото
доказателства Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна
следното:
С Решение № ІІІ-8584 от 13.08.2015г.,
постановено по гр. д. № 18989/2013г. по описа на СРС 85 състав е изменен на
основание чл. 59, ал. 9 от СК режимът на лични отношения на бащата В.С.Г., ЕГН **********
с детето С. В.Г.. Новият определен режима лични отношения е както следва:
бащата ще има право да вижда и взема детето всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 18.00 ч. в петък до 18.30 ч. в неделя с преспиване, всяка четна
година на Коледните празници от 10. 00 часа на 24декември до 18.30ч. на 26
декември; всяка нечетна година – на Новогодишните празници от 10.00ч. на 30
декември до 18.30 ч. на 01 януари на следващата година, както и тридесет дни през лятото и десет дни през
зимата по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. Решението е
влязло в сила на 14.11.2017г.
Въззиваемата страна В.С.Г. е поискал
тълкуване на диспозива на посоченото решение в частта „ както и тридесет дни
през лятото и десет дни през зимата по
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.“ В молбата е посочил,
че интересът от искането за тълкуване се основава на множество възникнали спорове по отношение на въпроса ограничението за
режим на лични отношения да бащата да
не съвпада по времето с платения годишен
отпуск за кой режим на лични отношения се отнася.
С обжалваното решение за тълкуване на Решение
№ ІІІ-85184 от 13.08.2015г., постановено
по гр. д. № 18989/2013г. на СРС, 85 състав в следния смисъл:
Текстът от диспозитива, а именно “по
време, несъвпадащо в платения годишен отпуск на майката“ първоинстанционният
съд е изяснил, че се отнася само за
режима на лични отношения на бащата с
детето във времето от тридесет дни през лятото и десет дни през зимата.
Софийски градски съд в настоящия
въззивен състав, като взе предвид становището на страните по въззивната жалба и
отговора на същата, правните им доводи, изложени в съдебно заседание и
събраните доказателствата пред въззивния съд, както и доказателствата приложени
по гр.
д. № 18989/2013г. на СРС, 85 състав,
в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази с изискванията на закона, приема
за установено от правна страна следното:
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, извърши проверка по
допустимостта на въззивната жалба съгласно чл. 267, ал.1 от ГПК при съответното
прилагане на чл. 262 от ГПК.
Въззивната жалба е допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна която има правен интерес да обжалва решението в
предвидения в чл. 259 от ГПК преклузивен двуседмичен
срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Преценена по същество, жалбата е основателна
Оспорваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е неправилно.
Предмет на съдебен контрол пред
настоящата въззивна инстанция е първоинстанционното решение относно допуснато
тълкуване на основание чл. 251 ГПК на
диспозитива на постановено решение.
Съгласно чл. 251 от ГПК споровете по тълкуване на
влязло в сила съдебно решение се решават от съда, който го е постановил.
Нуждата от тълкуване на влязло в сила решение по смисъла на тази разпоредба
възниква в случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в
постановеното решение, която ми би могла да породи спорове по изпълнението му. Нуждата
от тълкуване на решението възниква във всички случаи, когато решението е
неясно.
Тълкуването на решение по чл. 251 ГПК е форма за официално,
авторитетно тълкуване, което има всеобща важимост. То цели да отстрани
неяснотата на решението спрямо всички и завинаги. В практиката
си (напр. - решение № 150/24.04.2015 г. по гр. д. №
1298/2014 г., III г. о., решение № 23/26.01.2018 г. по т. д. №
2815/2017 г., ІІ т. о. и др.) ВКС безпротиворечиво е приемал, че на тълкуване
подлежи само диспозитива на съдебното решение, когато той е неясен, респ.
неясна е точната воля на съда и това препятства изпълнението на решението. В
производството по тълкуване не се обсъждат отново доказателствата по делото,
които са събрани преди постановяване на решението, чието тълкуване се иска и не
могат да се правят нови правни изводи по съществото на спора. Преценката за
необходимостта от тълкуване се формира при сравнение на мотивите на решението и
неговия диспозитив, при което се констатира невъзможност да се изведе
действителната воля на съда, който го е
постановил.
В конкретният случай се
иска тълкуване на диспозитива само в частта: „по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката“. Настоящият състав след проверка на диспозитива на влязлото в сила решение в тази му част е счита,
че в него няма неяснота по въпроса за изпълнението на определения режим на
лични отношения на бащата с малолетния му син, с оглед на което посочената част
не се нуждае от тълкуване. Нещо повече в мотивите си първоинстанциниият съд
посочил, че ясно и недвусмислено в
диспозитва на постановения съдебен акт е обективирана и изразена, формираната
действителна воля на решаващия състав,
постановил решението, а именно – бащата да може да вижда и взема детето и тридесет дни пред лятото и десет дни през зимата, по време, което не следва да съвпада с платения годишен
отпуск на майката. Посочил е още, че в останалата част режимът на лични
отношения между бащата и детето може да съвпада с платения годишен отпуск на
майката. По изложените съображения следа да се приеме, че волята на съда е ясно
и недвусмислено изразена, като диспозитивът на съдебния акт е формулиран по
начин, който не поражда затруднения при разбирането му. Освен това и двете
страни заяват, че тълкуваното решение се изпълнява от двете страни. Ето защо не
е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път.
По тези съображения настоящата
въззивна инстанция счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като
искането за тълкуване следва да бъде отхвърлбено като неоснователно.
По отношение на разноските.
По този изпод на спора право на
разноски има само въззивникът. Поради обстоятелството, че същият не претендирал
такива за настоящата инстанция такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 20250199 от 12.11.2020г., постановено по
гр. д. № 18989/2013г. по описа на СРС, 85 състав, с което допуснал тълкуване на
Решение № ІІІ-85184 от 13.08.2015г., постановено по гр. д. № 18989/2013г. на СРС, 85 състав като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ искането
на В.С.Г., ЕГН **********,*** за тълкуване на диспозитива на Решение № ІІІ-85184 от
13.08.2015г., постановено по гр. д. №
18989/2013г. на СРС, 85 състав в частта: „по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката“ като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
при условията на чл.280, ал.1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от съобщението
до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.