О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………….…./………….….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 1018 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 21508/13.03.2020 г., депозирана от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв.
В.М., срещу Решение
№ 866 от 21.02.2020 г., постановено по гр. д. № 14656/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 14-ти съдебен състав, с което, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че Л.Н.П. с ЕГН **********, с
адрес: ***, действаща чрез адв. Д.Й., не дължи на въззивника, сумата в размер на 2929.72 лева, представляваща стойността на
електроенергия, начислена в резултат на едностранна корекционна процедура и
претендирана от ответника по фактура от 04.09.2019 г. за периода от 22.08.2017
г. до 21.08.2018 г., по партида с кл. №
********** за обект на потребление в град Варна.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е
подал писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 30081/22.05.2020 г.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от
ГПК и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт
при наличие на правен интерес
от обжалване. Съдът приема, че
въззивното производството е
допустимо.
II. По доклада
на въззивната жалба и отговора:
Във
въззивната жалба
се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ
вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, като в условията на евентуалност се излагат доводи
за субсидиарното приложение на чл. 183 от ЗЗД. Счита се, че е осъществен
правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от
абоната количество ел. енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в
системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин
не се визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната в скрития
регистър ел. енергия е реално потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което
се дължи заплащането и́. Сочи се, че елекетрическата енергия е родово определена
движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията
ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско измерване и преминаването
ѝ към електропреносната мрежа. Навежда се, че е засегнато правото на
доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до
обекта количество електроенергия. В условията на евентуалност е обективирано
искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В
отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение и да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски. Въззиваемият оспорва доводите на
въззивника за наличие на правно основание, от което да произтича гражданското
притезание, предмет на настоящото производство, доколкото фактите в настоящия
казус не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ, която
разпоредба се сочи, че урежда различни по вид обществени отношения. Счита се,
че в конкретния случай са накърнени правата на потребителя, нормативно
регламентирани в чл. 10 от ПИКЕЕ вр. чл. 120, ал. 4 от ЗЕ, тъй като процесният
регистър не е визуализиран на дисплея на СТИ.
Страните не са
обективирали доказателствени
искания пред въззивния съд.
Делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното,
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 21508/13.03.2020 г., депозирана от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв.
В.М., срещу Решение
№ 866 от 21.02.2020 г., постановено по гр. д. № 14656/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 14-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1018/2020 г. на ОС-Варна за 08.07.2020 г. от 09:00 часа, за която дата и час
да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.