Решение по дело №29/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260075
Дата: 17 март 2021 г.
Съдия: Пенка Томова Петрова
Дело: 20211400500029
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 260075

 

гр. ВРАЦА,17.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско  отделение, в

 публичното заседание на  19.02.2021г.,    в състав:

 

Председател:Евгения Симеонова

    Членове:Пенка Т.П.

      Мл.с.:Магдалена Младенова

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар  Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от   съдия П.П.            

в.гр.   дело N`  29       по описа за 2021   година,

за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.

      Образувано е по въззивна жалба,подадена от Г.Г.И. и Й. Р.Й.,***,чрез процесуален представител адв.М.Г. от ВрАК,срещу решение на РС гр.Враца от 05.11.2020г.,постановено по гр.д.№ 1520/2020г.,с което са уважени предявени против въззивниците  искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.108 ЗС за 240/4320 ид.части от процесните имоти и на основание чл.537  ал.2 ГПК е отменен за същите права констативен нотариален акт легитимиращ първия въззивник като собственик на  имотите,както и в частта относно разноските.

    Поддържа се във въззивната  жалба,че решението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения.Излага се във въззивната жалба,че обжалваното решение било немотивирано, в разрез с разп.на чл.236 ал.2 ГПК.Първоинстанционният съд бил дал кратък срок за изготвяне на писмени защити,съвпадащ със срока за изготвяне протокола от с.з.,поради което жалбоподателите не били в състояние да аргументират подробно жалбата си.Излага се,че съдът при постановяване на решението си не бил изследвал действителните права на ищците,и не се бил произнесъл по направеното от процесуалния им представител в хода на устните състезания изменение обема на притежаваните от тях права.В разрез с диспозитивното начало в процеса първоинстанционният съд бил събирал служебно доказателства,без да са поискани от страните – изискал за прилагане нот.д.№ 250/2015г. и № 309/2015г.Въпреки,че били приобщени към доказателствения материал нот.дела не били обсъждани и коментирани от съда.Не било изяснено,това не е отразено и в решението спрямо кого въззивниците е следвало да демонстрират владелческите си намерения – спрямо прекия наследодател на ищците Г. В. или спрямо всички наследници на И. П..Първоинстанционният съд бил ценил само показанията на свидетелите на ищците,без да отчете заинтересоваността им от изхода на делото с оглед близките им родствени връзки с тях и житейската им неправдоподобност,както и противоречията в показанията им.Излага се също,че съдът не бил изпълнил задължението си да осъществи косвен съдебен контрол върху реституционните административни актове.Съдът не бил обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,поради което бил стигнал до погрешни правни изводи.Иска се отмяна на обжалваното решение,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с което предявените искове се отхвърлят.Претендират се разноски за двете инстанции.С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

    Противните  страни не са ангажирали становище по въззивната жалба.В с.з.чрез процесуалния си представител оспорват същата.Молят да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение – да бъде потвърдено.

    Пред въззивната инстанция са събирани нови доказателства – приложена е прокурорска преписка на ВрРП.

    Настоящият състав намира въззивната  жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

    Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове от въззиваемите срещу въззивниците с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено спрямо последните, че ищците-въззиваеми са собственици на 240/4320 ид.части от поземлени имоти – ливада с площ 2500 кв.м. с идентификатор 12259.209.15, гора с площ 9499 кв.м. с идентификатор 12259.267.4 и гора с площ 500 кв.м. с идентификатор 12259.209.104, всички находящи се в м.“Сливова дръмка“ землището на с.***,обл.Враца ,с правно основание чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт № 71 от 09.07.2015г., рег. № 3246, н.дело № 250/2015г. на нотариус И. Л.,с район на действие ОС Враца, с който първия ответник е признат за собственик на имотите на основание давностно владение и с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на втория ответник Й.Й. да предаде на ищците владението на 240/4320 ид.части от поземлените имоти.

В исковата молба се поддържа, че ищците са законни наследници на б.ж. И. П., поч. на 05.10.1955г. ,на наследниците на когото са възстановени процесните земи и гори ,и притежават 240/4320 ид.части от правото на собственост върху имотите. Поддържа се, че първият ответник се бил снабдил с н.а. за признаване право на собственост по давностно владение върху имотите и впоследствие е продал същите на Г. Г. Г. с нот.акт №77, рег.№3310, нот.дело №256/2015г. на нотариус Ив.Л., който приобретател на 24.08.2015г. с нот.акт за продажба на недвижими имоти № 136, т.2, рег.№ 4092, нот.дело № 309/2015г. на нотариуус Ив.Л. прехвърлил същите на втората ответница/сега въззивница/. Развиват се доводи, че давностно владение върху имотите не може да бъде обективирано от никой от наследниците, поради спецификата на ползване и управление на имотите и поради споделената през годините съвместна грижа за събиране на плодовете от собствеността в годините след нейното реституиране. Ищците твърдят, че те лично и починалия Г. В. И. – бивш съпруг на ищцата-въззиваема Й.И. са се грижили и стопанисвали имотите, управлявали са тяхното администриране и не са установили своене или отблъскване на владението им от ответника Г.И. преди 2015г. Желаят и ревандикация на притежаваната от тях част от имотите от последния приобретател – ответницата Й.Й..

    В писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът Г.И. оспорва исковата молба и твърденията на ищците. Поддържа, че е признат за собственик по силата на давностно владение върху трите недвижими имоти, като в периода от 1994 до 1997г. основно той и баща му Г. И. са положили усилия за събиране на документи и заявяване на земи и гори на името на И. П. пред бившата ПК-Враца. Твърди, че от 1998г. е започнал непосредствено да владее имотите непрекъснато, несмущавано от никой /вкл. наследодателя на ищците и самите те/ до снабдяването му с нот.акт по давностно владение през 2015г., т.е. повече от 20 години. Заедно със съпругата си С. Г. са владеели и обработвали имотите целогодишно, наемали са работници за косене на трева, почистване на камъни и храсти, подхранвали са почвата с оборски тор. Горските площи също твърди, че е владял непрекъснато, явно и несмущавано и е почиствал същите от храсти, отпадъци и паднали клони, без да сече дърветата. Опазвал е дървесината от пожари и умишлено унищожаване, а ищците-въззиваеми не са заявявали претенции и не са искали да секат дървета от горите, нито са проявявали действия по добиване на дървета по съответния законов ред.

Ответницата Й.Й. в подадения писмен отговор по чл.131 от ГПК твърди, че е придобила правото на собственост върху имотите на правно основание от собственик-Г. Г. Г. и от сключването на договора за продажба е във владение, като правото й не е нарушавано или отнемано. Позовава се и на разпоредбата на чл.79 ал.2 от ЗС и твърди, че е добросъвестен владелец, което е основание да бъде призната за собственик. 

По делото са събирани писмени и гласни доказателства.

В показанията си свидетелят на ищците В. К./брат на ищцата Й.И./ твърди, че ливадата, която е около 10 дка е била косена от наследодателя на ищците Г. В. след  връщането й от ПК. Твърди също, че с Г. В. са секли гора, която е широколистна с видове – ясен, цер, горун, имало е и тръни. Заявява, че никой не им е пречил както да косят ливадата, така и да секат дървета в гората, която е около 2,5 дка. Свидетелият Й. Ц., в качеството си на техник лесовъд към Горско стопанство Враца в периода 1967г.-м.12.2008г. поддържа, че през 2006-2007г. Г. В. е подавал заявление и му е издадено позволително за сеч на гората в м.”Сливова дръмка“, която попада в земл. на гр.Враца с площ 9,5 дка. Според свидетеля позволително е издадено за част от гората около 4 дка, която той е ходил да маркира, заедно с друг лесничей, а в годините Г. В. е подавал жалби за извършени нарушения, свързани с незаконна сеч. Свидетелят Б.В. също твърди, че през 2004-2005г. Г. му споделил, че притежава наследствени земи и гори, които се косят и секат от други хора в с.***. Поискал съвет как да постъпи и свидетелят го насочил към полицейския инспектор, обслужващ района на с.***. Този свидетел споделя, че бил ангажиран от ищеца Д.И. през 2007г. да извърши превоз на дървесина, която щял да добие в земл. на с.***.

Свидетелите на ответника Г.Г. – Ц. Н. и П. Д. заявяват, че са помагали на отв.Г.Г. преди повече от 20 години да почиства тръни в ***ското и да коси ливада с площ около 70/първия/ или 80 дка/втория/. Косеното са извършвали на ръка, като са косели и друга ливада от около 2 дка, която била разположена над гората. Първият свидетел твърди, че на ливадата е ходел до 2016г., а втория поддържа, че над 20 години помага в косенето на ливадата.

Установено е,че ищците и първия ответник са наследници на б.ж. И. И. П., поч. на 05.10.1955г. С решение № 40/02.08.2000 г. на Поземлена комисия Враца по преписка № 3892/1999г., със заявител Г. В. И. и придружаваща го скица, на наследниците на И. И. П. е възстановено правото на собственост върху имот № 267004 – широколистна гора от 9.499 дка, м.”Сливова дръмка”, земл. на с.***, както и върху имот № 268004, шириколистна гора с площ 0,500 дка, в същата местност и землище. Представено е и копие от решение № 350/29.12.1998г., с което ПК Враца на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и протокол № 107/11.02.1993г. е възстановила правото на собственост на наследниците на И. И. П. върху имот № 209015, представляващ използвана ливада от 2,501 дка, шеста категория в м.“Сливова дръмка“ по плана за земеразделяне на гр.Враца.

С нот.акт № 71 от 09.07.2015г., рег. № 3246, н.дело № 250/2015г. на нотариус И. Л., първия ответник Г.Г.И. е признат на основание чл.587 ал.2 ГПК за собственик на трите имота на основание давностно владение. С договор за покупко-продажба този ответник продал имотите на своя син Г. Г. Г. с нот.акт №77, рег.№3310, нот.дело №256/2015г. на нотариус Ив.Л., който приобретател на 24.08.2015г. с нот.акт за продажба на недвижими имоти № 136, т.2, рег.№ 4092, нот.дело № 309/2015г. на нотариус Ив.Л. прехвърлил същите на втората ответница.

     Представено е удостоверение за наследници на б.ж. И. И. П., поч. на 05.10.1955г. /стр.11 от делото/, в което под №3.2 фигурира наследодателят на ищците-въззиваеми Г. В. И., който има качеството внук на наследодателя от коляното на починал син В. И. И.. Тримата ищци съгласно това удостоверение са вписани като наследници на Г. В., след неговата смърт през 2014г.Първият въззивник също фигурира в удостоверението за наследници – под № 5.2.Правата на ищците въззиваеми от недвижимите имоти възлизат на 3/54 ид.части/по 1/54 ид.част за всеки/,която квота е равна на претендираната в настоящето производство - 240/4320 ид.части.Неоснователни при това положение се явяват доводите на въззивниците във въззивната жалба,че съдът не бил изчислил и не се бил произнесъл по действителните квоти на страните/въззиваеми/.

Спорен по делото е въпроса  упражнявано ли е спокойно, трайно, несъмнено и несмущавано владение от ответника Г.Г. и изтекла ли е в негова полза придобивна давност, която да изключва съсобствеността върху спорните имоти.

С иска по чл.124 ал.1 ГПК се претендира признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на 240/4320 ид.части от процесните поземлени имоти,находящи се в землище на с.***.

От събраните по делото доказателства се установява, че спорните по делото имоти са възстановени на наследниците на б.ж. И. И. П. със стабилни административни актове на ПК Враца в периода 1999-2000г. и са издадена скици за имотите.Неоснователни са доводите на въззивниците за допуснато нарушение от първоинстанционния съд,тъй като не бил извършил косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административните актове – решения на ПК,с които е възстановено правото на собственост върху процесните имоти.Такова възражение не е правено пред първата инстанция от една страна,а от друга самите въззивници се позовават и черпят права от тези решения.Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС и съдилищата,че при съсобственост от наследяване,във всеки конкретен случай следва да бъде установено завладяване/от претендиращия съсобственик/ на частите на другите съсобственици чрез отблъскване на тяхното владение.Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че действията, чрез които се изразява това завладяване следва да бъдат категорични по своето съдържание и да са достигнали до знанието на останалите съсобственици – в случая до въззиваемите,които претендират своята наследствена част и техния пряк наследодател приживе. Снабдяването с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, ако не е установено друго, сочи по отношение на останалите съсобственици промяна на държането във владение. В процесния случай тези условия не са налице – не е установено нито да е осъществено владение, с намерение да се свои цялата вещ /имоти/, нито е установено да е налице промяна на намерението от държане на идеалната част на останалите съсобственици във владение на цялата вещ за себе си.В този смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели, в частност тези на ищците, които установяват упражнявано от техния наследодател Г. В. владение както върху ливадата, така и върху горите.Липсват ангажирани от страна на ответника Г.Г. убедителни доказателства за доказване на правопораждащия придобивното му основание факт – изтекла в негова полза придобивна давност.Правото на собственост върху процесните имоти е възстановено по преписка със заявител прекия наследодател на ищците,наследодателят е този,който е въведен във владение на имотите.След възстановяване собствеността върху имотите наследодателят на ищците се е грижел за тях без някой да му се е противопоставял или отблъсквал.Съдът дава вяра на показанията на свидетелите на ищците,които са последователни,непротиворечиви и взаимно се допълват.Неоснователни са навежданите в жалбата доводи,че свидетелите на ищците били заинтересовани от изхода на делото и неправилно съдът им бил дал вяра.Видно е от отразеното в протокола от с.з.,че двама от свидетелите са без родство с ищците и не може да се приеме,че са заинтересовани от изхода на делото.Третият свидетел,който е в родствени връзки с ищците също добросъвестно е депозирал показания,които кореспондират с показанията на останалите свидетели и се подкрепят и от писмените доказателства по делото.В този смисъл са представените по делото молби от Г. В. до ГС за издаване позволително за сеч/от 19.05.2007г./ и за вземане мерки относно опазване на горите с оглед констатирана незаконна сеч/от 14.10.2013г./,отговор от ГС Враца от 25.10.2013г.и издадено разрешение за сеч.С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че ответникът Г. не е придобил собствеността на процесните наследствени имоти чрез упражнявано негово самостоятелно и необезпокоявано давностно владение.Към момента на снабдяване с КНА от страна на Г.Г. през 2015г.последният нито е упражнявал фактическа власт върху имотите,нито тази фактическа власт е продължила 10 години.С оглед на това установителния иск за признаване, че 240/4320 ид.части от процесните имоти, съответстващи на дела им в съсобствеността, съгласно чл.5 и сл. от ЗН са собственост на ищците, като наследници на б.ж. Г. В. И., поч. на 15.02.2014г. /внук на общия наследодател б.ж. И. И. П./ е основателен и доказан и следва да се уважи.Настоящият състав не дава вяра на свидетелите на ответника-настоящ въззивник относно факта дали същият е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти,тъй като и двамата говорят за ливада от 70 дка или 80 дка,която видно от данните по приложената пред въззивната инстанция преписка на ВрРП се отнася за друг имот на общия наследодател,възстановен по друга преписка за който ответникът се е снабдил с КНА.

По иска с правно основание чл.108 ЗС:

Ревандикационният иск е собственически и е предоставен на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При него ищецът следва да установи, че той е собственик на вещта, че ответникът владее същата и упражнява това владение без правно основание.

От събраните по делото доказателства и извършения по-горе техен анализ се установи, че ищците са собственици на 240/4320 ид.части от процесните имоти, в качеството им на наследници на  б.ж. И. И. П.. Ответницата Й.Р.Й. в писмения си отговор по чл.131 от ГПК признава, че владее имотите на правно основание, считайки се добросъвестен владелец. Упражнявайки такова в пълен обем тя засяга по негативен начин собственическите права в посочените идеални части на ищците. Доказана е и последната предпоставка за уважаване на ревандикационния иск – липса на правно основание на ответницата да упражнява фактическа власт в пълен обем. С оглед на това са налице задължителните материално правни предпоставки за уважаване на предявения по реда на чл.108 ЗС иск в тяхната кумулативна даденост, поради което искът като основателен и доказан следва да се уважи само в частта, в която се засягат правата на ищците.Въззивницата владее частта на ищците без правно основание,тъй като нейния праводател не и е прехвърлил правата на ищците.Никой не може да прехвърли повече от това,което притежава.

С оглед изложените съображения по ревандикационния иск с правно основание чл.108 ЗС и установеното, че имотите са собственост на наследниците на б.ж. И. И. П., на основание чл.537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен оспорения нотариален акт. Даже и да нямаше изрично искане в този смисъл съгласно задължителните разяснения в ТР № 178/1986г. по гр.дело № 150/1985г. на ОСГК отмяната на нотариалния акт на ответницата Й.Р. е изрично разпоредена законова последица от уважаването на ревандикационния иск, поради което такава с настоящото решение в посочената част следва да се постанови.

Оспорените нотариални акта за покупко – продажба № 77 от 13.07.2015г. и № 136/24.08.2015г., в частта, в която са засегнати правата на ищците от 240/4320 ид.части от процесните имоти,не са произвели вещноправно-действие,тъй като,както се изложи никой не може да прехвърли нещо,което не притежава.Неоснователни са доводите на тази въззивница,че като добросъвестен владелец е придобила собствеността върху имотите,тъй като от придобиване на имотите – 24.08.2015г.до предявяване на исковете не е изтекла нито кратката 5-годишна,нито 10-годишната придобивна давност,като в конкретния случай настоящият състав приема,че въззивницата е недобросъвестен владелец. 

С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.

С оглед изложеното въззивниците следва да заплатят на въззиваемите сторените от тях разноски по водене на делото в размер на 1180 лева-адвокатско възнаграждение.Възражението на процесуалния представител на въззивниците за прекомерност на адвокатския хонорар настоящият състав намира за неоснователно с оглед характера и сложността на спора,броя на страните за които е заплатен, броя на предявените искове,както и минималните размери на адвокатското възнаграждение по Н-бата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за подобен вид искове.

 

Водим от горното,ВрОС

 

                 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 05.11.2020г.,постановено по гр.д.№ 1520/2020г.

ОСЪЖДА Г.Г.И. *** и Й.Р.Й. *** да заплатят на Д.Г.И.,Й.Д.  И. и В.Г.И. *** разноски пред въззивната инстанция в размер на 1180 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на страните.

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:  1..........

 

2..........