Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2022 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, І-ви
касационен състав в публично
съдебно заседание на четиринадесети юли през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА
ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Елена Воденичарова и
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КАНД № 987/2022
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Трейдфарма“ ЕООД
със седалище в гр.Варна подадена чрез адв. Д., против Решение № 246/17.02.2022
г. постановено по АНД № 355/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено
НП №03-013211/28.10.2020г. на директор на дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. за допуснато
нарушение на чл.153,ал.3 от КТ. Решението се
оспорва с довода за допуснато нарушение на материалния закон. Касационното
основание е такова по чл.348,ал.1,т.1 от НПК.. Счита, че нарушението не се
установява със събраните доказателства. Моли да се отмени решението на Районен
съд-Варна да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа в представено
писмено становище. Претендира се адвокатско възнаграждение.
Ответникът- директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна оспорва жалбата чрез процесуален представител.
Счита, че обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние,
се установява със събраните доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
Предмет на касационна проверка е Решение №
246/17.02.2022 г. постановено по АНД № 355/2022 г. по описа на Районен
съд-Варна, с което е потвърдено НП №03-013211/28.10.2020г. на Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416
от КТ, с което на „Трейдфарма“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
1500,00 лв. за допуснато нарушение на чл.153,ал.3 от КТ.
От събраните в
административно-наказателната преписка и в съдебното производство
доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при
извършена проверка от контролните органи на дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна било установено , че в обект на дружеството е въведено сумирано
изчисляване на работното време. За лицето И.Д.Д., изпълняващ
длъжност „барман“, при сумираното изчисляване на работно време, за период от
26.07.2020 г. до 04.08.2020г., включително, в който лицето е работило без
почивен ден, не била осигурена непрекъсната седмична почивка от минимум 24
часа. Бил съставен АУАН срещу дружеството „Трейдфарма“ ЕООД за това, че като
работодател е допуснало при сумирано изчисляване на работното време
неосигуряване на непрекъсната междуседмична почивка не по- малко от 24 часа на
лицето И.Д. АУАН бил предявен и връчен и била дадена възможност за вписване на
възражения. Въз основа на АУАН административно наказващият орган е издал НП
№03-013211/28.10.2020г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ
фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по
чл.153 ал.3 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на
основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция в минималния предвиден
размер.
При
така установените във въззивното производство факти районният съд приема от
правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган ,
в установения давностен срок и при спазване на процесуалните изисквания. Приел
е, че обективната и субективната съставомерност
на санкционираното деяние е доказана
със събраните доказателства. Съдът е приел за недоказан изводът на АНО, че дружеството
не е изпълнило задължението си за 24 междуседмична почивка, с което е нарушил
изискването на чл.153,ал.3 от Кодекса на труда.
Решението
на ВРС е правилно.
Обжалваното решение е постановено при отсъствие на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон.
Съобразно предвиденото в разпоредбата на
чл. 153, ал.
3 КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата
седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2 (не
по-малко от 36 часа), но не по-малък от 24 часа, в случаите когато
действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат
това.
В случая по делото се събраха категорични
доказателства, че в настоящия случай и спрямо И.
Д.. това задължение на работодателя не е било спазено,
поради което и санкционната норма е била правилно приета за нарушена.
Следва да се има предвид, че
констатираното нарушение на трудовото законодателство от въззивното дружество е
извършено за първи път и правилно наказанието е наложена в предвидения
минимален размер от 1500,00 лева.
Районният съд е приел, че случая не е маловажен, което се споделя и от настоящия
касационен състав. Обществената опасност на деянието е висока, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен
принцип на трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите
и социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в
трудовите правоотношения.В този смисъл настоящият казус не показва занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид,
поради не може да бъде квалифицирано като "маловажно".
Районният съд е изложил обстойни и последователни
мотиви, с които обосновава обективната и субективната съставомерност на
санкционираното деяние и към които на основание чл.221,ал.2, изр. 2-то от АПК
настоящият състав препраща.
Решението на Районен съд-Варна е правилно и обосновано и следва да се
остави в сила.
Предвид този изход на спора, основателно е своевременно направеното
искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция. Възнаграждението е дължимо в минималния размер от 80 лева по чл. 27е от
Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви
касационен състав, на основание чл. 222,ал.1, във връзка с чл.221,ал.1,
предл.2-ро от АПК
РЕШИ :
ПОТВЪРЖАВА Решение № 246/17.02.2022 г.
постановено по АНД № 355/2022 г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „Трейдфарма“ ЕООД , ЕИК *********
със седалище в гр.Варна „да плати в
полза на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: Членове: 1. 2.