№ 10297
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110125118 по
описа за 2022 година
Предявени са от ищеца А. К. Т. искове с правно основание чл. 124 ГПК
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
„......., че клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните Договор за
паричен заем № ..... от 07.10.2021 г., с която е уговорена такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 1863,81 лева и клауза на чл. 5, ал. 2 от
Договор за паричен заем № ..... от 07.10.2021 г., с която е предвидена
неустойка за неизпълнение задължение за обезпечение в размер на 1242,54
лева са нищожни като противоречащи на добрите нрави, евентуално
неравноправни поради неспазване на нормите на чл. 146, ал. 1 ЗЗП – не
са индивидуално уговорени, чл. 143, ал. 1 ЗЗП - не отговарят на
изискването за добросъвестност, чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК – не са
изготвени на разбираем език с предвиденото в закона съдържание и чл.
19 ЗПК.
Приети за са съвместно разглеждане в настоящото производство
насрещни искови претенции на първоначалния ответник „....... за осъждане
на първоначалния ищец и ответник по насрещните искове А. К. Т. да заплати
на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 2260,20 лева
– главница по Договор за паричен заем № ...../07.10.2021 г., ведно със
законната лихва за забава за периода от 11.07.2022 г. до окончателното
плащане и сумата 222,62 лева – мораторна лихва за забава за периода
07.04.2022 г. до 30.06.2022 г.
В подадената искова молба ищцата А. К. Т. твърди, че клаузата
съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № ..... от 07.10.2021 г.,
сключен между ищеца и ответника „..... която предвижда заплащането на
такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1863,81 лева и
клаузата съдържаща се в чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № ..... от
1
07.10.2021 г., която предвижда заплащането на неустойка в размер на 1242,54
лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и поради това, че са
сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК вр.
чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „....... подава отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, като оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесните
клаузи са действителни. Оспорва същите да противоречат на закона, на
добрите нрави или на принципа за справедливост, респекивно да заобикалят
закона. Посочва, че начисляването на неустойката зависи единствено от
поведението на кредитополучателя, че е предвидена възможност за отказ от
договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът „....... в срока за отговор подава насрещна искова исковата
молба срещу първоначалния ищец. Сочи, че първоначалният ищец и ответник
по насрещните искове е преустановил плащане по сключения договор за
кредит, поради което обявява същия за предсрочно изискуем и претендира
заплащане на посочените суми. Моли съда да уважи исковете, претендира
присъждане на разноски.
Първоначалният ищец и ответник по насрещните А. К. Т. подава
отговор на насрещната искова молба, в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
насрещните претенции като изцяло неоснователни. Счита, че целият договор
е нищожен поради противоречие с добрите нрави, противоречащ на чл. 22
ЗПК. Счита, че от заплатената сума по нищожните клаузи следва да бъде
приспадната от главницата. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, поради което и с доклада по делото е признато за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните
е сключен Договор за паричен заем № ...../07.10.2021 г., със соченото
съдържание, включително клаузите на чл. 1, ал. 3, с която е уговорена такса
за експресно разглеждане на документи в размер на 1863,81 лева и клауза на
чл. 5, ал. 2, с която е предвидена неустойка за неизпълнение задължение за
обезпечение в размер на 1242,54 лева.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните Договор
гласи, че за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 1863.81 лева.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от сключения между страните договор
гласи, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в ал. 1 от Договора /предоставяне в 3-дневен срок на
обезпечение: поръчител - физическо лице, което да отговаря на определи
2
условия ИЛИ банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение/ Заемателят дължи неустойка в размер на
1242,54, която разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай
дължимата вноска е в размер на 182,74 лева, а общото задължение по
Договора става в размер на 7126,86 лева.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него кредиторът се е задължил да
предостави на ищеца заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като
такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност,
предвидени в ЗПК.
Съгласно трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, съдът е длъжен да
разгледа основанията за недействителност на сделките в поредност според
сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия
порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките,
каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на
форма. Аналогичен подход следва да се приложи и за исковете за
недействителност на отделни клаузи от сключения между страните договор.
Клаузата на чл. 5, ал. 2 за дължимост на горепосочената неустойка
изпълва характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143
ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да
заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство има
за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността
на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на
специалния закон (ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно чл. 26, ал. 1
ЗЗД. Кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му
бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен,
разполага с възможността да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води
само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение
на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума.
Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите и
обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и единствено постигане
на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява
нищожна и поради противоречието и с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
3
Горепосочената клауза не може да се приеме, че е индивидуално
уговорена, доколкото е част от предварително подготвен от кредитора типов
договор. С оглед изложеното, съдът приема, че клаузата на чл. 5, ал. 2 от
Договора се явява нищожна и предявеният иск следва да бъде уважен.
Досежно клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните договор
за заплащане такса за експресно разглеждане на документи в размер на
1863,81 лева: Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно,
законът не допуска възникване в полза на кредитора на вземания за
допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за
управлението му, поради което и уговарянето на възнаграждение за такива,
дори и формално непосочени като такси, а като възнаграждения за
допълнителни услуги, е в пряко противоречие с императивна правна норма и
е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна когато е
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за
това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на
възнаграждение в размер на 62% от заетата сума, дори и да се приеме за
допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалетно на насрещната престация на
заемодателя. Посочената клауза за уговаряне на възнаграждение за
допълнителни услуги драстично нарушава принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Резултатът от
прилагане на посочената договорна клауза не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Поради изложеното, съдът счита,
че уговорките за посочените възнаграждения освен, че противоречат на чл.
10а ЗПК, накърняват и добрите нрави, поради което са нищожни и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
На следващо място, клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на
разходите за посочената услуга би формирало краен размер на ГПР, по-висок
от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. При тези съображения и на това самостоятелно
основание нищожна е уговорката за посочената допълнителна услуга. Общата
преценката на процесната клауза и изложените съображения налага извод и
че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като
съставлява по същество уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя.
По изложените съображения съдът намира, че клаузата, предвиждаща
заплащане такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1863,81
лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави, както и на основание чл.146, ал.1 вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.3
4
ЗЗП като неравноправна, което налага уважаване на предявения иск.
За основателност на предявените насрещни искови претенции, в
тежест на първоначалния ответник и ищец по насрещния иск е да докаже
възникване на правоотношението по договор за заем между него и ответника
по насрещния иск, който договор е действителен, тъй като отговаря на
императивните изисквания на ЗПК, с твърдяното от ищеца съдържание;
обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в
размера, посочен в насрещната искова молба, забавата на кредитополучателя
по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница и
размера на дължимата мораторна лихва; редовно уведомяване на ответника за
обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договор.
Както беше посочено по-горе, договорът за потребителски кредит е
формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен
или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай е налице.
Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размерът на
лихвения процент /40,32 %/; размерът на ГПР /49,36 %/; начинът на плащане
и усвояване на кредита. Предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Липсват общи условия като отделно обективиран документ,
като същите се съдържат в договора. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено с поставянето на подпис на
договора за кредит, доколкото кредитополучателят в чл. 1 от договора е
посочил, че е получил стандартен европейски формуляр и е запознат с всички
условия на договора. Доколкото липсва формиране на лихвени процент на
база на променлива компонента (референтен лихвен процент), то е
невъзможно кредиторът да посочи индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, респ. методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК, тъй
като по договора е приложим фиксиран, изначално определен, непроменлив
лихвен процент. В този смисъл липсва нарушение на разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК. Надлежно е обективиран погасителен план в договора.
Предвид гореизложеното, че договорът за потребителски кредит е
сключен в писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем начин,
както и с оглед обстоятелството, че всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който според
настоящия състав е не по-малък от 12 и е предвидена възможност за отказ от
сключения договор, съдът счита, че сключеният договор е валиден и отговаря
на изискванията, които поставя ЗПК.
Съдът след извършените по-горе преценки за действителността на
уговорените в договора клаузи, намира за нищожни клаузите в договора,
установяващи задължение за кредитополучателя да заплати такса за
експресно разглеждане на документите и неустойка за неизпълнение на
задължение за обезпечение, но такива вземания не се претендират в
5
настоящия случай и не влекат като последица нищожност на целия договор.
Към настоящия момент на 06.04.2023 г. е настъпил падежа на
последната вноска по договора, който факт следва да бъде взет предвид от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Вземанията по кредита са изцяло
изискуеми.
От заключението на вещото лице В. Д. П. по назначената съдебна-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно
и компетентно дадено, се установява, че от ответника за периода от
21.10.2021 г. до 30.03.2022 г. са извършени плащания по договора в размер на
2205,00 лева, които са отнесени за погасяване на главница – 739,80 лева,
договорна лихва – 497,28 лева, за неустойка за обезпечение – 382,32 лева, за
такса експресно разглеждане – 576,00 лева, за такса събиране – 10,00 лева.
Вещото лице е посочило алтернативен вариант на погасяване. Който според
настоящия състав следва да бъде приложен и е изцяло съобразен с нормата на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, без да се вземат предвид плащанията по приетите за
нищожни клаузи. В този случай е погасена главница 1587,96 лева и
възнаградителна лихва до датата на исковата молба 617,44 лева.
По гореизложените съображения, съдът намира, че от предявените в
настоящото производство насрещни искови претенции, ответникът и
първоначален ищец дължи връщане единствено на главницата в размер на
1412,04 лева, тъй като е налице частично плащане от страна на
кредитополучателя преди предявяване на претенцията по съдебен ред (които
суми неправилно са били отнесени по нищожните клаузи). Поради
изложеното предявения иск за главница се явява частично основателен до
сумата от 1412,04 лева, а за горницата над посочената сума до пълния
предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността на главната претенция основателна се явява и
акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва за забава за периода от
датата на падежа на всяка вноска до датата на предявяване на исковата молба.
Съдът определя на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор
размера на мораторна лихва за забава за периода 07.04.2022 г. до 30.06.2022
г. върху уважения размер на главницата на сумата от 139,79 лева, до която
сума искът е основателен. За горницата над посочената сума до пълния
предявен размер искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, и двете страни имат право на разноски.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на сторените разноски
в размер 124,55 лева за заплатена държавна такса, които следва да се
възложат в тежест на ответника.
В полза на адв. М. М. – процесуален представител на ищеца следва да
се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за предоставена
безплатна правна помощ в размер на 300 лева, определени от съда съгласно
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно правната и фактическа сложност на делото и
6
извършените процесуални действия. Съгласно практиката на СЕС,
обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под
определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
В тежест на първоначалния ищец и ответник по насрещния иск следва
да се присъди сумата от 99,31 лева – заплатена държавна такса и 400,00 лева
– депозит за експертиза. Не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение, доколкото не се установява такова да е уговорено, реално
заплатено, още повече – в искания размер. С оглед уважената част от иска,
следва да се присъди сумата от 312,08 лева.
В полза на адв. М. М. – процесуален представител на първоначалния
ищец и ответник по насрещния иск следва да се присъдят разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК за предоставена безплатна правна помощ в
производството по насрещния иск в размер на 300 лева, определени от съда
съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно правната и фактическа сложност на
делото и извършените процесуални действия. Съгласно практиката на СЕС,
обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под
определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения. Съобразно отхвърлената част, следва да се присъди сумата
от 112,49 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявените от А. К. Т., ЕГН
********** с адрес с. ........, ул. „...” № 5 срещу „........, ЕИК ......., със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. ....... бул. „.......“ № 28, .............
/правоприемник на „..... ЕИК ..../ искове с правно основание чл. 124 ГПК вр.
чл. 26, ал. 1 ЗЗД клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните
Договор за паричен заем № ..... от 07.10.2021 г., с която е уговорена такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 1863,81 лева и клауза на чл.
5, ал. 2 от Договор за паричен заем № ..... от 07.10.2021 г., с която е
предвидена неустойка за неизпълнение задължение за обезпечение в размер
на 1242,54 лева.
ОСЪЖДА А. К. Т., ЕГН ********** с адрес: с. ........, ул. „...“ № 5 да
заплати на „........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. ....... бул. „.......“ № 28, ............. /правоприемник на „..... ЕИК .... на
основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 1412,04 лева –
главница по Договор за паричен заем № ...../07.10.2021 г., ведно със
7
законната лихва за забава за периода от 11.07.2022 г. до окончателното
плащане и сумата 139,79 лева – мораторна лихва за забава за периода
07.04.2022 г. до 30.06.2022 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
312,08 лева – разноски по насрещния иск като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2260,20 лева
– главница и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 222,62 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. ....... бул. „.......“ № 28, ............. /правоприемник на „..... ЕИК .... да
заплати на А. К. Т., ЕГН ********** с адрес: с. ........, ул. „...“ № 5 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 124,55 лева – разноски по делото за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. ....... бул. „.......“ № 28, ............. /правоприемник на „..... ЕИК .... да
заплати на адв. М. В.а М. от АК – Пловдив, с адрес: гр. ......... на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 300,00 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в производството пред
СРС и сумата от 112,49 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по насрещния иск в производството
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8