№ 30438
гр. София, 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110146514 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Х. М. Ц. против
Прокуратурата на Република България.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Направеното от ищеца искане за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди касае установяването на относими по
делото факти, поради което следва да бъде уважено.
Съдът намира, че направеното от ищеца искане за допускане назначаване на
съдебно-психологическа експертиза за установяване на психическото състояние на
ищеца във връзка с воденото наказателно производство не е необходимо на този етап
по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. Ищецът е ангажирал събирането на гласни
доказателствени средства за установяване на подробно изброените в исковата молба
неимуществени вреди, които счита, че са му причинени. Посочените неимуществени
вреди могат да бъдат установени с допуснатото доказателство, поради което искането
за допускане и на СПЕ следва да бъде отхвърлено.
Искането на страните за изискване за послужване на НОХД № 10211/2020 г. по
описа на СРС-НО е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по описа, обективиран в тях.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на претърпените от него
неимуществени вреди.
1
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за допускане изготвянето на СПЕ.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 86, ал. 3, т. 1 и т. 2 ПАС за прилагане към
настоящото производство на НОХД № 10211/2020 г. по описа на СРС-НО.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 19.01.2022 г.
от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени е осъдителен иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 06.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Х. М. Ц. твърди, че ответникът му е повдигнал обвинение за извършено
престъпление по чл. 131а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ НК, въз
основа на което е било проведено наказателно производство в периода от 22.07.2020 г.
до 06.07.2022 г., приключило с Решение № 469 от 06.07.2022 г. по ВНОХД №
2001/2022 г., СГС, 9 възз. с-в, с което се потвърждава оправдателната присъда на СРС,
постановена по НОХД № 10211/2020 г., СРС, НО, 112 с-в. Поддържа, че от
неоснователно проведения наказателен процес е претърпял силен психоемоционален
стрес, душевни болки и страдания, накърнено достойнство и репутация, накърняване
на доброто име в обществото и в социалната среда на ищеца, притеснения и загуба на
самочувствие, загуба на доверие в българското правосъдие и правоохранителните
органи, страх, депресия и нарушаване на съня. Ето защо претендира обезщетяването на
претърпените неимуществени вреди със сумата от 10 000 лева. Претендира и законна
лихва върху главницата, считано от 06.07.2022 г. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Сочи, че с приключване на наказателното
производство спрямо ищеца, същият е доказал по основание претенциите си, но счита,
че ищецът не е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Сочи, че
спрямо него не е взета никаква мярка за неотклонение в рамките на наказателното
преследване. Счита, че не се установява описаните неимуществени вреди да са
настъпили в резултат от проведеното срещу лицето наказателно производство. Оспорва
размера на предявените искове като прекомерно завишен с оглед личността на ищеца,
както и като се вземат предвид фактите, че срещу него не са прилагани мерки за
процесуална принуда и наказателното производство е проведено в разумен срок.
Отделно сочи, че преди привличането на ищеца Ц. като обвиняем на 22.07.2020 г.,
срещу него са водени множество наказателни производства за различни престъпления
и че е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, за които твърдения представя
доказателства, поради което ищецът е понесъл неблагоприятните последици, свързани
с привличането като обвиняем по-леко, в сравнение с човек, сблъскващ се за пръв път
с наказателна репресия. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен,
алтернативно – уважен в значително по-нисък размер от предявения. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявеня иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда; 2) конкретно
настъпилите за него неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с действията на ответника по делото.
2
При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението му да репарира причинените вреди.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: на 22.07.2020 г. срещу ищеца е било
повдигнато обвинение от ответника за извършено престъпление по чл. 131а, вр. чл.129,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ НК, въз основа на което е било проведено
наказателно производство, приключило с Решение № 469 от 06.07.2022 г. по ВНОХД
№ 2001/2022 г., СГС, 9 възз. с-в, с което се потвърждава оправдателната присъда на
СРС, постановена по НОХД № 10211/2020 г., СРС, НО, 112 с-в.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3