МОТИВИ по НОХД №375/2018 г. на Окръжен съд – гр.
Плевен.
Подсъдимият В.Р.Н. е роден на ***г***, обл.Плевен, ул.“****“**.
Българин. Със средно образование. Безработен. Неосъждан за престъпления от общ
характер. ЕГН:**********.
Обвинението на подсъдимия Н. е за престъпление по чл.343а, ал.1,
б. „б“, вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 предл. 3 от НК.
По искане на подсъдимия и неговият защитник -
адвокат Ц.А.,*** , съдебното производство по делото протече при условията на
съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК , като В.Н. заяви , че признава изцяло фактите ,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт , а те са следните :
Подсъдимият В.Р.Н. е правоспособен водач, придобил категории за
правоуправление на МПС - „В” и „АМ“.
На 08.09.2017г., около 11:25часа, в
гр.Койнаре, подсъдимият В. Н., след като
пазарувал в магазин за строителни материали, находящ се в гр.Койнаре, ул.****,
се насочил към лекотоварен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег.ЕН **
ВТ – негова собственост. Лекотоварният автомобил бил спрян от Н. минути по-рано
пред същия магазин, в лентата за
насрещно движение, с предна част в посока към центъра на
гр.Койнаре. На излизане от магазина подсъдимият се сблъскал с
преминаващия по тротоара С.Б.С. с ЕГН:********** от гр.Койнаре, но не проследил
визуално движението му в посока към с.****. Докато С. преминавал пеша по
тротоара покрай лекотоварния автомобил Н. подходил към кабината и се качил в
автомобила. Решил да потегли на заден ход, за да предприеме маневра обръщане
посоката на движение на автомобила, в пресечката на източния тротоар, която се
намирала на около 10 метра, от мястото на което е бил спрян автомобила. Пуснал
двигателя в ход и потеглил с ниска скорост на полусъединител, но поради това,
че не наблюдавал постоянно пътната обстановка на огледалата за обратно виждане,
/покрай автомобила и зад него/, не възприел пресичащия в същото време от
източния, към западния тротоар пешеходец - С., в следствие на което, последвал
удар между задната част на каросерията на лекотоварния автомобил и лявата странична част на тялото на С. С..
След като чул удара , подсъдимият Н.
незабавно предприел действия за преустановяване движението на лекотоварния
автомобил. Поради продължилото движение назад до окончателното спиране на
автомобила, тялото на пешеходеца, било намерено под лекотоварния автомобил от
слезлия да окаже помощ В.Р.Н.. На помощ
се притекли и свидетелите Ц.Д., Ц.С.И. и В.Д.К., която позвънила на телефона за
спешни повиквания 112 и съобщила за настъпилия инцидент. Пристигналият на място
медицински екип транспортирал пострадалия С. С. до
„Спешно отделение“ при УМБАЛ „Георги Странски“ – гр.Плевен, но въпреки оказаната медицинска помощ, същият
починал от уврежданията, получени при катастрофата, на 23.09.2017г. в 16:30
часа.
Изложената по – горе фактическа обстановка съдът прие за установена и
доказана , при условията на чл.373 ал.3 от НПК , въз основа на направеното
самопризнание от подсъдимия В.Н.. Това самопризнание съдът прие , че е
подкрепено от фактическите данни ,
съдържащи се в показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното
производство, от приложените по делото
писмени доказателства , както и от заключенията на представените автотехническа
и съдебномедицинска експертизи.
По делото е представена съдебно -
медицинска експертиза, от заключението /л.52-л.55/ на която е видно, че при
аутопсията на трупа на С. С. са установени: счупване на костите на черепния
покрив и черепната основа, счупване на костите на лицевия череп /горна челюст
двустранно, долна челюст, лява скулна кост и носни кости/, излив на кръв под
твърдата и меката мозъчни обвивки /субдурален и субарахноидален хематоми/,
състояние след неврохирургична операция /трапанация/ на ****та, тежки контузии
на белите дробове с данни за последващо възпаление /пневмония/, вътреставно
счупване на лявата раменна кост и многофрагментно счупване в областта на лявата
тазобедрена става, силно увеличена и мековата /септична/ слезка, дистрофия на
сърцето и черния дроб, кръвонасядания по лицето, гръдния кош, поясната област и
крайниците, декубитуси /пролежки по кожата на седалището и тила.
Съгласно
заключението на вещото лице, причина за настъпилата смърт на С. С. е
остра дихателна недостатъчност в резултат на възпаление на белите дробове
/пневмония/, което възпаление се развило в местата на контузените /натъртени от
травмата/ участъци на белите дробове /контузионна пневмония/. Установени са
данни за обща инфекция /сепсис/, който е резултат на отслабване на защитните
сили на организма при залежаването от получените травми и последващата
неврохирургична операция. Налице е
пряка причинна връзка между травмите от пътно-транспортното произшествие,
усложненията /последващо възпаление/ и настъпилата смърт.
По делото е приложена съдебна
автотехническа експертиза. (л.66-л.77), според
заключението на която подсъдимият Н. е
управлявал процесния автомобил на заден ход, на полусъединител, със скорост на
движение при сблъсъка с пешеходеца - 16,86км/ч. При определената скорост е
изчислено, че разстоянието за спиране на автомобила е 6,71м.
Според заключението на експертизата
подсъдимият Н. е имал възможност да възприеме пешеходеца, тъй като
произшествието е настъпило през светлата част на денонощието, при сухо платно,
прав пътен участък с ширина 9м., без храсти и дървета, които да ограничават
видимостта на водача в огледалата за обратно виждане. На огледалата за обратно
виждане е установено, че има видимост за водача към задните и страничните части
на автомобила, като каросерията е с височина на канатите от ниво земя -
1,28метра. При височина на пострадалия 167см., 0,39см. от горната част на
тялото на пострадалия пешеходец е била над канатите, т.е. водачът е имал
техническа възможност да види пешеходеца при управление на автомобила на заден
ход.
За да се осигури възможност на водача да
контролира пространството зад автомобила са предвидени технически средства - огледалата за обратно виждане, странични –
ляво, дясно и в кабината, поставено на предното стъкло. Моторното превозно
средство е било технически изправно.
С
описаните действия подсъдимият В. Н. е нарушил следните правила за движение по
пътищата:
По чл.5. /1/ от ЗДвП, според който –
„Всеки участник в движението по пътищата: т.1 с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
По чл.40, ал.2 от ЗДвП, според който - „По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“
По чл. 116. от ЗДвП, който гласи: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората
с трайни увреждания, в частност слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено – бял бастун и към престарелите хора“.
Съобразно приетата за установена
фактическа обстановка и заключението на автотехническата експертиза подсъдимият
Н. е могъл да избегне настъпването на ПТП, ако е наблюдавал постоянно пътната
обстановка в огледалата за обратно виждане и не е предприел маневра - движение
на заден ход, поради наличие на препятствие за автомобила – пешеходец.
При така изложеното съдът прие от обективна страна че подсъдимият Н. е управлявал моторното превозно средство,
като е боравел с лостовете и системите за привеждане в работен режим на
автомобила и се е движел с установена скорост от 16,86км/ч., при което
управление на автомобила
той е нарушил правилата за движение регламентирани в чл.40, ал.2 и в
чл.116 от ЗДвП, които нарушения стоят в
причинна връзка с възникналото ПТП и настъпилия съставомерен резултат, а именно
смъртта на пострадалия С. С..
Престъпното деяние е извършено от
подсъдимия В. Н. при форма на вина –
несъзнавана непредпазливост (небрежност), тъй като той не е предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при
движението на управлявания от него лекотоварен автомобил на заден ход, без да
наблюдава непрекъснато пътното платно зад автомобила, поставя в опасност живота
и здравето на преминаващите в този момент зад автомобила пешеходци..
След пътнотранспортното
произшествие подсъдимият Н. е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Въз основа на изложеното съдът прие, че с
описаните действия подсъдимият В.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. с чл.343, ал.1, б.„в“, предл.1, вр. чл.342, ал.1
предл. 3 от НК, тъй като на
посочените време и място, при управление на
МПС - лек автомобил „Мерцедес 250“ с
рег. № ЕН **** ВВ, нарушил правилата
за движение по чл.5, ал.1, по чл.40,
ал.2 и по чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на З.Д.С., ЕГН **********,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.
Като причина за извършване на престъплението съдът
отчете пренебрежителното отношение на подсъдимия към необходимостта от стриктно
спазване на правилата за движение.
При определяне на наказанията ,
които наложи на подсъдимия, за извършеното престъпление , съдът обсъди и прие
като смекчаващи обстоятелства - проявената от него критичност към деянието, за
която свидетелства направеното самопризнание, недоброто му здравословно
състояние – заболял от диабет след пътнотранспортното произшествие, липсата на
предходни осъждания и добрите му характеристични данни.
За извършеното от подсъдимия Н. престъпление е предвидено
наказание до четири години лишаване от
свобода.
При
наличието на посочените смекчаващите
обстоятелства, съдът, на основание чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. с
чл.343, ал.1 б.„в“ предл.1, вр. чл.342, ал.1 предл.3, вр. с чл.54 от НК осъди
подсъдимия В.Н. на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание намали, на основание чл.58а, ал.3, вр. ал.1 от НК с
една трета или му определи наказание в
размер на една година лишаване от свобода.
На основание чл.66,
ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия В.Н. наказание лишаване от
свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила, тъй като прие,
съобразявайки изложените смекчаващи обстоятелства, че за постигане целите на
наказанието, посочени в чл. 36 от НК и най - вече за поправянето и
превъзпитанието му не се налага той да изтърпи наложеното му наказание
„лишаване от свобода“
На основание чл.343г, вр. чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. с
чл.343, ал.1 б.„в“ предл.1, вр. чл.342, ал.1 предл.3 от НК съдът лиши
подсъдимия В.Н.
от
право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, съобразявайки
посочените по-горе смекчаващи обстоятелства.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.Н. със да заплати по сметка на ОД на МВР – град
Плевен направените по делото разноски по досъдебно производство № Д-242/2017 г.,
по описа на Окръжна прокуратура – гр. Плевен, в размер на 529,07 лв.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: