Р Е Ш Е Н И Е
№346
град Велико
Търново,23.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико
Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И., разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 140/2021 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 156 - 161 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на Л.Т.Б. ***- Л.Б.“ чрез пълномощник *** М.Б. *** против
Ревизионен акт РА №Р-.040004200004271-091-001/30.11.2020г. издаден от орган по приходите към ТД на НАП
В.Търново, потвърден с Решение №13/18.2.2021г. на Директор на
ДОДОП – Велико Търново в обжалваната част, в която са определени
допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗД
ДФЛ за 2014 г. в размер на 6527,08 лв. и лихви в размер
на 3701,86 лв.,
В
жалбата до съда се правят оплаквания за материална незаконосъобразност
на оспорения РА, доколкото на първо място, не са били налице нито едно от
обстоятелствата, изчерпателно изброени в чл.122, ал.1 от ДОПК, които да налагат
извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК и основата за облагане с
данъци да се определя по аналог. В самия РД липсват мотиви, които да
установяват по безспорен начин, че ревизията следва да се проведе по
горепосочения особен ред, единствено е посочено на стр. 8 , че същата се
извършва по този ред. Налице се фрапиращи разлики между отменения РД и
оспорвания в настоящото производство, като съгласно първия наличните средства
са 5000 лева, а по настоящия 1000лева,
наличните парични средства в банка също се различават по първия са
2 147,39 лева, по втория 1711,39 лева, другите източници на средства по
първия са в размер на 1483,56 лева, а по втория 2 458,21, като съответно
по първия установеното превишение е 65 067 34 лева, а по втория
65 270, 80 лева.
На следващо място не са били
обсъдени нито едно от възраженията на жалбоподателката, напр. стр. 6 от РД е
описано, че е представено копие на договор за паричен заем, по който е върната
сума в размер на 5000 лева от сметка на Л.Б., като изводът на органа по
приходите е неверен. ,стр. 9 от РД – декларирани са в края на 2014г. средства
от 20 000 лева, които не са намерили отражение, стр. 13 от РД , стр. 13 от
РД е посочено, че по с/ка в Прокредит банк АД са постъпвали суми от пенсии,
трудови възнаграждения, което не е вярно, тъй като същите са постъпвали по с/ка
в ПИБ АД. , ст.18 от РД сумата от 230 лева е посочена като здравни и медицински
разходи, като действителната такава е 425 лева, преведена на изпълнителя по
дейността по профилактика и рехабилитация от НОИ, на база на сключен договор с
тях. , стр. 18 от РД, комунални разходи е посочена сумата от 1399 лева, въпреки
че от Техномаркет България АД са потвърдили,че се касае за потребителски кредит
и първата вноска по договора е 156, 69 лева, стр.18 от РД , платени суми по
задължения към Банкие посочено 6 483,53 лева, въпреки ,че в отговор от
Булбанк АД е посочено, че сумата платена на 12 вноски за лихва и главница е
общо 1483,38 лева,като превода е направен не от жалбоподателката, а от
Дженерали животозастраховане, стр. 20 от РД – платени суми по задължения към
трети лица са посочени 5000 лева, без да е посочено, че на тази дата
31.10.2014г. е налице приход на каса от 5000 лева, който не е отразен. Заемът
към Бако Трейд е фирмен и е отразен като разход на ЕТ, поради което не следва
да се отразява като разход втори път В жалбата са посочени и други грешки и
неточности в РД съответно в РА, които го
правят незаконосъобразен. Освен това намира, че е нарушен принципът за
законност по чл. 3 от ДОПК, обективност и служебно събиране на доказателства.
С оглед на горното поради
неустановеност на предпоставките по чл. 122, ал.1 от ДОПК намира, че РА следва
да бъде отменен в обжалваната част.
В съдебно заседание се представлява от *** Б., която поддържа така подадената жалба. От съда
се иска да отмени изцяло оспорения РА като неправилен, постановен в
противоречие с материалния и данъчен закон, с допуснати съществени процесуални
нарушения. Подробни съображения за това са изложени в жалбата. Претендира
заплащането на направените в производството разноски, за което представя списък
на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Ответникът по жалбата – Директорът
на ДОДОП – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юк Г. заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Считат, че
РА е валиден и законосъобразен, като при постановяване на решението си молят
при постановяване на решението да бъдат взети предвид мотивите в
потвърдителното решение на директора на ДОДОП както и тези представени в допълнителни писмени
бележки. Претендират заплащането на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, за което представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК. Правят възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с §2
от ДР на ДОПК поради което молят да се
присъдят такива , съобразно Наредба № 1/ 2004г. на ВАС.
Административен съд - Велико
Търново, осми състав, като прецени доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
РА е изготвен в резултат на извършена ревизия на жалбоподателката обхващаща установяването на задължения за
данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. по
ЗДДФЛ (Закон за данъците върху доходите на физическите-лица) по чл. 17 за
периода от 1.1.2014г. до 3.12.2014г. и данък по ЗДДС за периода от 1.1.2019г.
до 30.4.2019г. Началото на
производството е поставено с издаване на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- О
-04000420004271-020-001/ 15.07.2020 г връчена по електронен път на 20.07.2020
г. Ревизията
е повторна и е възложена във
връзка с Решение № 116/29.06.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико
Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен частично в
обжалваната част PA №
Р-04000419004137-091-001/13.03.2020 г. и преписката е върната в ТД на НАП
Велико Търново за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт за
определяне на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и по ЗДДС за данъчен период
м. 04.2019 г. На основание чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен РД № Р-
04000420004271-092-001/03.11.2020 г., връчен на 03.11.2020 г. по електронен
път. Срещу констатациите, направени в РД е подадено писмено възражение по реда
на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, заведено с вх. № 25589/17.11.2020 г., по описа на ТД
на НАП гр. Велико Търново, към което не са приложени допълнителни
доказателства. Видно от мотивите на обжалвания РА, органите по приходите са
обсъдили направените възражения, като не са ги приели за основателни. Ревизионното
производство е приключило с РА № Р-04000420004271-091-001/30.11.2020 г., с
който са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
( ) (върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ) за 2014 г. в размер на 6527,08 лв. и лихви върху
него в размер на 3701,86 лв., които са предмет на обжалване в настоящото производство.
С РА не са определени задължения за ДДС за ревизирания данъчен период от
01.04.2019 г. до 30.04.2019 г., поради което РА в тези му част не се обжалва и
е влязъл в сила.
За доказване компетентността на
органа, издал РА е представена също Заповед на Директор на ТД на НАП както
следва: №6/3.1.2017г, в която издалия
ЗВР и подписал за първи РА е посочен поименно.
За установяване на значими факти и обстоятелства от
значение за процесната ревизия, ревизиращият екип е предприел редица
процесуални действия, като безспорно установено е, че за ревизираните периоди Л.Т.Б. е
местно лице, по смисъла на чл. 4, ал.1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в
България, и съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ е данъчно задължена за доходи, произхождащи
от източници в България и от чужбина. Л.Т.Б. е притежавала регистрация като
едноличен търговец от 14.03.2014 г. - датата на вписването в Търговския
регистър (TP) като ЕТ „Б. - Л.Б.", ЕИК
*********. На 15.04.2019 г., в TP към Агенцията по вписванията
е вписано прехвърляне
на търговското предприятие на ЕТ „Б. - Л.Б." като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, срещу цена в размер на 50,00 лв. на
„Кседокс" ЕООД, гр. Г. Оряховица, ул. „Тунджа" № 6, с ЕИК *********,
като едновременно с това е вписано
заличаване на ЕТ „Б. - Л.Б.". На същата дата е прекратена и регистрацията
по ЗДДС на едноличния търговец. Във връзка с подаденото
уведомление по чл. 77, ал. 1 от ДОПК, заведено в ТД на НАП В. Търново с вх. №
044301900163762/23.01.2019 г., относно намерението на Л.Т.Б. да извърши
прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Б. - Л.Б." с ЕИК *********
по реда на чл. 15 от ТЗ, е извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства /ПУФО/ на жалбоподателката, в качеството й на ЕТ, приключила с
Протокол № П-04000419020610-073-001/21.06.2019 г. Част от събраните при
проверката документи, относими към настоящото ревизионно производство са
приобщени към преписката с Протокол серия АА № 1543532/22.07.2020 г.
На задълженото лице са връчени две Искания за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ). С
ИПДПОЗЛ № Р-04000420004271-040-001/20.07.2020 г. от ревизираното лице е
изискано да декларира за ревизирания период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
данни за семейното положение, за броя на лицата в домакинството, за придобити
недвижими имоти и движими вещи, за всички източници на доходи и финансирания и
техния размер, за направените разходи по вид и размер, банкови сметки, размер
на притежаваните парични средства в брой в началото и края на периода, писмени
обяснения относно получени в „Първа инвестиционна банка" АД преводи от Я.Г.
и Г.Г., участия в търговски дружества и т.н,, както и да представи документи и
писмени обяснения в подкрепа на данните. В писмо-отговор с вх. №
17526/03.08.2020 г. ревизираното лице е заявило, че исканите от него справки,
документи и обяснения са представени при извършената проверка, приключила с
протокол № П-04000419020610/21,06,2019 г. и при предходната ревизия, възложена
със ЗВР № Р-04000419004137-020-001/02.07.2019 г. Декларирало е, че при
предходната ревизия е представена декларация за разкриване на банкова тайна.
Представени са декларации от 30.07.2020 г., с която дава съгласието си за
разкриване на банкова и застрахователна тайна, засягаща сключени договори,
платени суми, получени обезщетения и други във всички лицензирани
застрахователни дружества на територията на Република България.
С второто връчено ИПДПОЗЛ №
Р-04000420004271-040-002/03.08.2020 г. са изискани счетоводни документи за
периода от 01.04.2019 г. до 09.04.2019 г., аналитична отчетност на сметка 304
стоки, счетоводни регистри относно счетоводното отразяване на бракувани стоки,
счетоводни регистри за счетоводното отразяване на сделки по прехвърляне на
търговското предприятие на ЕТ.
С
писмо-отговор вх. № 18800/19.08.2020 г. задълженото лице е представило справки
за дългосрочните и краткосрочни инвестиции, за вземанията от трети лица, за
наличните машини, стоки, оборудване, стопански инвентар, справка за придобити
мобилни апарати и офис техника, за наличните моторни превозни средства и
недвижими имоти, оборотна ведомост за м.04.2019 г., главна книга за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2019 г., счетоводен баланс и ОПР към 30.04.2019 г.,
дневник на сметка 304/1 за м.04.2019 г. и съответните мемориални ордери относно
счетоводното отразяване на бракувани стоки, дневник на сметка 499 „Други
кредитори" за период 01.04.2019 г. - 30.04.2019 г. Представени са писмени
обяснения, с които Л.Б. заявява, че не притежава документи за извършени от нея
разходи за комунални и битови услуги за ревизирания период, не притежава акции,
дялови участия, движима и недвижима собственост зад граница, като и че през
периода е придобила по наследство земи в с.Деков, обл.Плевен, с.Царевец,
обл.Велико Търново и гр.Златарица. Посочва, че получените преводи от Я.Г. и Г.Г.
представляват върнат заем, предоставен им от съпруга
й К. Б.. Декларира, че към 01.01.2014 г. е разполагала с 1 000,00 лв. в брой, а
към 31.12.2014 г. - с 20 000,00 лв.
С Протокол серия АА №
1543533/22.07.2020 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на предходната
ревизия, приключела с отменения PA
№ Р-04000419004137-091- 001/13.03.2010 г.:
представени от жалбоподателката документи във връзка с връчени Искания за
представяне на документи и писмени обяснения заведени с вх. № 20232/24.07.2019
г., вх. № 27965/23.10.2019 г„ вх. № 30939/25.11.2019 г., вх. № 32242/09.12.2019
г. по описа на ТД на НАП Велико Търново - писмени обяснения, декларация за разкриване
на банкова тайна, приходни и разходни касови ордери за внесени и изтеглени
парични средства от ЕТ „Б. - Л.Б.", протоколи за бракуване на стоки, инвентарна книга на дълготрайните активи към 30.03.2019 г.,
декларации и справки по образец, хронологичен регистър на сметка 152 - отчитаща
ползвани банкови кредити, оборотни ведомости, хронологични регистри на сметки
от гр.30, главни книги и хронологии на сметка 499 за периода от 01.01.2015 г.
до 31.05.2019 г.; банкови извлечения от сметки в „УниКредит Булбанк" АД,
ПИБ и „Прокредит банк" АД, получени отговори от ОД на МВР Велико Търново,
Служба по вписванията гр.Левски, „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********, „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ t ЕАД"
ООД с ЕИК *********, лицензирани търговски банки в страната, „ЕНТЕК" ООД с
ЕИК *********, „Ауто Планет" ООД с ЕИК ********* гр.Дупница, СБР „СТАЙКОВ
И ФАМИЛИЯ" ЕООД с ЕИК *********, „Цептер България" ЕООД с ЕИК
*********. С Протокол серия АА № 1543532/22.07.2020 г., са приобщени доказателства,
събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства
при заличаване, прекратяване, прехвърляне и преобразуване по чл.77, ал.1 от ДОПК на ЕТ „Б. - Л.Б.", приключила с Протокол № П-04000419020610-073-
001/21.06.2019 г.: връчено при проверката ИПДПОЗЛ № П-04000419020610-040-
001/06.02.2019 г. и представени във връзка с него документи и писмени обясения
вх.№ 4838/18.02.2019 г. и вх.№ 10954/18.04.2019 г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново, в т.ч. дневник на сметки 498- „Други дебитори" и 499-„Други
кредитори", оборотна ведомост и гравна книга за 2014 г., извлечение от
сметка 304 - „Стоки", 6 броя протоколи за извършени проверки на обекти,
където се съхраняват стоки, собственост на ЕТ „Б. - Л.Б.".Освен това, при
ревизията са извършени и други процесуални действия, свързани с | установяване размера на всички видове
доходи и финасирания, установяване на разходи за
придобити имущества. Отправени са искания до лицензираните застрахователни
дружества на територията на Република България, до Община Горна Оряховица,
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК *********, „В И К" ООД с ЕИК
*********, „Изипей" АД с ЕИК *********, „А1 България" ЕАД с ЕИК
*********, „Теленор България" ЕАД с ЕИК *********, „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД с ЕИК *********, Финансова къща „Кеш
Експрес Сървис" ЕООД, „Кседокс" ЕООД, „Бако Трейд" ЕООД, Я.М. Г.,
Г.К.Г., „Ти Би Ай Банк" ЕАД, „Универсал НВГ" ЕООД . Извършена е
насрещна проверка на „КСЕДОКС" ЕООД с ЕИК ********* относно прехвърлените
стоки от предприятието на Едноличния търговец ЕТ „Б. - Л.Б." на
„Кседокс" ЕООД.
Въз основа на извършените
процесуални действия и събраните при ревизията доказателства органът по
приходите след като е извършил съпоставка на приходите и разходите е приел за
установено наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК -
налице са данни за укрити приходи или доходи. На ревизираното лице е връчено
Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04000420004271-l 13-001/25.09.2020г., с което същото
е уведомено, че годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизирания
период 2014 г. ще бъде определена по реда на чл.122-124 от ДОПК и Уведомление
по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК изх. № Р-04000420004271-139-001//25.09.2020
г. относно правата на задълженото лице и последиците от неизпълнение на
задълженията. Едновременно с това на жалбоподателката е връчено ИПДПОЗЛ №
Р-04000420004271- 040-003/25.09.2020 г., с което е изискана декларация по чл.
124, ал. 3 от ДОПК, представена от Л.Т.Б. в указания срок с писмо вх.№
22598/13.10.2020 г. След анализ на събраните и приобщени доказателства е
извършена съпоставка между имуществото на Л.Б. и извършените от нея разходи, от
една страна, и доходите и източниците на финансиране, от друга страна. При
съпоставката е установено, че за 2014г. направените разходи надвишават
получените доходи и финансирания с 65 270,80 лв., за което превишение е прието,
че представлява облагаем доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ, общата
годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32,
34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. В подадената
за ревизирания период Годишна данъчна декларация, ревизираното лице е
декларирало доходи от трудови правоотношения, чийто размер е потвърден при
ревизията, и е ползвало данъчно облекчение за намалена работоспособност в
размер от 7920,00 лв. на основание чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ. От жалбоподателката
е представено Експертно решение на ТЕЛК № 1646/15.05.2013 г. с определена
инвалидност от 90% за срок от 2 години. Не са декларирани други доходи,
участващи при формирането на данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Установено е,
че Л.Б. получава пенсия поради заболяване от 15.05.2013 г. Тъй като
ревизираното лице е здравно осигурено за доходите си от трудови правоотношения
и като самоосигуряващо се лице, същото не дължи здравни вноски за установените
доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и при определянето на годишната данъчна основа
по чл. 36 от същия закон такива не са определени и приспаднати.
В резултат на ревизията за 2014 г.
е определена обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 67 627,83
лв. като сбор от годишните данъчните основи по чл. 25 и чл. 36 от ЗДДФЛ,
намалени с облекчението по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съответно за посочения
период с РА е определен следващият се данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10%
върху определената по реда на чл. 122-124 от ДОПК годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ), като след приспадане на авансово внесения данък върху
доходите от трудови правоотношения, са определени за внасяне главница за данък
в размер на 6 528,02 лв. и лихви върху него -в размер на 3 701,86 лв.
При съпоставката на приходите и
разходите, органът по приходите е приел за установено, че към началото на
ревизирания период - 01.01.2014 г., Л.Б. е разполагала с 1000,00 лв. в брой, а
към 31.12.2014 г. не е разполагала с налични парични средства в брой. Наличните
парични средства в банки към началото и края на ревизирания период са
установени на база данните, предоставени от банките, в които жалбоподателката е
имала открити сметки. Като източници на доходи, респективно като постъпления,
са установени доходи от трудови правоотношения, от пенсии, от застрахователи,
от продажба на съсобствени земеделски земи (за съответната идеална част),
дървесина, получена рента. Като източници на финансиране са установени получени
суми по банков път от трети лица и възстановени средства от ЕТ „Б.-Л.Б.".
В разходите са отнесени: разходи за издръжка и живот, чийто размер е деклариран
от ревизираното лице; за погасителни вноски по заеми; за направени вноски в ЕТ
(в брой и по банков път); за платени здравни осигурителни вноски от
самоосигуряващото се лице; за здравни и медицински разходи; платена застраховка
гражданска отговорност; извършени плащания към трети лица; плащания за покупки
на стоки.
Към възражението си срещу РД се оспорва определената общата сума на
постъпленията, установени за 2014 г., като се сочи, че неправилно са отразени
само тези, получени по банков път от Я.Г. и Г.Г. по сметка на лицето в ПИБ АД,
а тези в брой не са отразени. С
писмо-отговор вх.№ 22598/13,. 10.2020 г. е представена Декларация по чл.
124, ал.З от ДОПК, в която Л.Б. сочи върнати в брой заеми от две физически лица
- А.Г.А.в размер на 5000 евро, дадени му от К. Б. през м. 12.2013 г. и И.Й.Т.-
в размер на 9800,00 лв., без да е посочена дата на предоставяне на заема.
Приложени са декларации от двете лица, в които се твърди, че са получили
цитираните суми като заем от съпруга на жалбоподателката, но не са приложени
доказателства за това. В същите декларации се сочи, че сумите са възстановени в
брой на Л.Б. след смъртта на К. Б., като доказателства за това също не са
ангажирани както в хода на ревизията, така с жалбата по административен ред.
РА е връчен на жалбоподателката по
електронен път на 1.12.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 15.12.2020г.
С горепосоченото Решение Директор на ДОДОП е приел за неоснователни всички
възражения и е потвърдил РА в обжалваната част. Решението е връчено на
10.2.2021г.,а жалбата до Административен съд В. Търново е подадена на 5.3.2021г
чрез Административния орган.
Към жалбата са приложени две
Декларации от К.и Т.Б.и, синове на жалбоподателката, които потвърждават, че на
1.2.2014г. баща им преди да пътува до Италия е посочил, че е купил магазин във
В. Търново и им е показал частта, в която има 56 хиляди лева и отделно, че има
29 хиляди лева , които ги е дал в заем.
В хода на съдебното производство е представена и приобщена по делото
административната преписка по издаване на оспорения РА, като
жалбоподателя, като по негово искане е изслушана СИЕ, която съдът цени като
обективна и безпристрастна. Настоящата инстанция не споделя възражението на
ответник жалба, че същата не следва да бъде ценена, доколкото има само
хипотетичен характер. Именно този й характер дава възможност на съда, при
уважаване на съответното възражение на жалбоподателя да посочи конкретно
дължимите данъци, доколкото е съд по съществото на спора. Резултатите от СИЕ ще
бъда обсъждани по- долу.
От ответник жалба са постъпили всички електронни
документи ЗВР , РД , РА на СД , копие от което е връчено на жалбоподателя
, който не ги оспорва в настоящото
производство.
Съдът като
взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните
и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до
компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване
на РА. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
мотиви:
При извършване на задължителната
проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена
от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – възложителят и ръководителят
на ревизията, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата
нищожност.
Спазени са сроковете за извършване на ревизията
и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички
реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не са налице пороци от формална
страна. Не се споделят доводите на
жалбоподателката, че липсват мотиви за
приложение на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК и не е посочено
точното основание по чл.122, ал.1 от ДОПК. Следва да се посочи, че изрично в РА и в потвърдителното решение на
ДОДОП е посочено, че правното основание е чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК – наличие на
укрити доходи. Това основание е установено след като е направена съпоставка
между получените от жалбоподателката приходи и направените от нея разходи, в
резултат на което е установен недостиг на парични средства в размер на
65 270,80 лева.
Съдът не намира да са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол. В хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата за облагане с данъци по особения ред на чл. 122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014г. В този смисъл не е налице и твърдяното от жалбоподателката нарушение на принципа на законност, доколкото са спазени нормите на ДОПК, дадена й е възможност да сочи доказателства, да дава обяснения. Не се споделя възражението й, че е налице съществено процесуално нарушение, доколкото от нея и синовете й не са взети писмени обяснения. Органът по приходите е изпълнил служебното си задължение за събиране на доказателства от значение за данъчното облагане на жалбоподателката, на същата са връчени съответни искания за представяне на доказателства и обяснения, същата не се е възползвала от това право, включително и като представи декларации или писмени обяснения от синовете си, а декларации са представени едва с подаване на настоящата жалба. Неупражняване на правата от страна на жалбоподателката не може да се приравни на съществено процесуално нарушение, извършено от органа по приходите по време на ревизионното производство.
С оглед на горното настоящата инстанция намира, че е налице едно от основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК ,а именно т. 2 – наличие на укрити доходи, като данъчната основа е определена съобразно принципите на чл. 122, ал.2 от ДОПК.
С разпореждането за насрочване на делото съдът е указал на жалбоподателката че съгласно нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации в РА се ползват с презумпцията за истинност и в негова тежест е да ги обори.
По приложението на материалния закон съдът намира следното :
Разпоредбата на чл. 17.от ЗДДФЛ (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г.) има следното съдържание. Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.
В случая по приложението на чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК данъчната основа е определена по аналог, след като органът по приходите е анализирал всички източници на приходи и всички разходи направени от жалбоподателката, след като е взел предвид подадените от нея Декларация по чл. 124, ал.1 от ДОПК и така определената основа е намалил с предвидените от закона облекчения.
Както приема ВАС в актуалната си практика по приложението на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК /вж. Решение № 9424/19.06.2019 г. по адм. д. № 3310/2019г; Решение № 10403/29.07.2020 г. по адм. д. № 5409/2020 г. /, съпоставянето на касовите доходи и разходи е относимо към обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 8 и т. 16 ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци и се основава на логическата конструкция за възможно разходване при плащане в брой само на разполагаеми средства, като при недоказан източник на похарчените пари и предвид задължението по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ за деклариране на доходите, средствата с недоказан произход представляват доход подлежащ на облагане /арг. чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ/.
В случая приложения от органите по приходите метод – както в хода на процесната ревизия и издадения РА, така и на предходната, следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението на парите в брой - не само касовите операции определят имущественото състояние на ДЗЛ. При съпоставката за 2014 г. са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода /колона 2/ и в края му / колона 5/; постъпленията / колона 3/ и разходите / колона 4/. При този подход съдът не кредитира заключенията на първоначалната и допълнителна ССЕ, т. к. констатациите на вещото лице за получените и разходваните пари в брой не кореспондират с метода на органите по приходите, използван за обосноваване на имуществено несъответствие и за определяне на основата за облагане с данъци. Проверката за имуществено несъответствие се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода. След като се съобразяват началните и крайните салда по банковите сметки, този подход изключва възможността за покриване на установените в колона 4 разходи с изтеглени суми от банковите сметки в брой, т. к. в такъв случай изтеглените пари няма да са налични в края на периода, а увеличената разлика в разполагаемите средства в началото и в края на периода ще компенсира превишението на разходите над постъпленията.
По конкретните
оплаквания на жалбоподателката, съдът намира следното :
На първо място досежно началното салдо от 1000 лева: Както бе посочено по-горе в решението, в хода на повторната ревизия на Л.Б.
е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000420004271-040-001/20.07.2020 г„ с което е изискано
да декларира размера на притежаваните парични средства в брой към 01.01.2014 г.
и към 31.12.2014 г. Във връзка с това, от жалбоподателката е представено
писмено обяснение от 13.08.2020 г., с което посочва, че към 01.01.2014 г.
разполага с 1000,00 лв. в брой и към 31.12.2014 г. - с 20 000,00 лв. В
последствие, с писмо вх.№ 22598/13.10.2020 г. е представена Декларация по
чл.124, ал.З от ДОПК, в която Л.Б. посочва налични парични средства към 02.2014
г. в размер на 56000,00 лв. За доказване на наличието на посочената сума от
56 000 лева са представени към жалбата пред съда 2 броя Декларации на
синовете на жалбоподателката, които твърдят, че преди да почине баща им им
показал частта, в която е следвало да има 56 000 лева. Доколкото
посочените Декларации, представляват частни свидетелстващи документи, същите
следва да бъдат събрани чрез свидетелски показания, в какъвто смисъл са тези на
Т.Б.. Настоящата инстанция обаче не ги кредитира, доколкото както правилно е
посочил органа по приходите, от наличните
данни в информационната система на НАП се установява, че съпругът на
жалбоподателката е подал декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г.,
2010 г., 2011 г. и 2012 г., в които е декларирал доходи само от дейност като
едноличен търговец, съответно в размер на 4007,31 лв., 2383,80 лв., 1054,15 лв.,
1973,84 лв. и 1728,17 лв., за които е платен дължимият данък по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ. Следователно посочените средства отново се явяват укрити такива и
като се има предвид факта, че показанията са на низходящи на жалбоподателката и
че, самите те не удостоверяват, че сумите са били преброени от тях, както и че
не знаят произхода на тези средства, съдът намира този факт за недоказан.
Самият факт, че жалбоподателката първоначално е декларирала сума от 1000 лева
за начално салдо, а след това е променила същата на 56 000 лева е индиция
за недостоверност на това твърдение.
Изцяло се споделят мотивите на
ДОДОП в потвърдителното решение , касаещи
определената обща сума на постъпленията, установени за 2014 г., като се
сочи, че неправилно са отразени само тези, получени по банков път от Я.Г. и Г.Г.
по сметка на лицето в ПИБ АД, а тези в брой не са отразени. Както се посочи по-
горе, с писмо-отговор вх.№ 22598/13,. 10.2020 г. е представена Декларация по
чл. 124, ал.З от ДОПК, в която Л.Б. сочи върнати в брой заеми от две физически
лица - А.Г.А.в размер на 5000 евро, дадени му от К. Б. през м. 12.2013 г. и И.Й.Т.-
в размер на 9800,00 лв., без да е посочена дата на предоставяне на заема.
Приложени са декларации от двете лица декларации, в които се твърди, че са
получили цитираните суми като заем от съпруга на жалбоподателката, но не са
приложени доказателства за това. В същите декларации се сочи, че сумите са
възстановени в брой на Л.Б. след смъртта на К. Б., като доказателства за това
също не са ангажирани както в хода на ревизията, така и към настоящата жалба.
Дадените обяснения от А. и Т., основателно не са кредитирани от органите по
приходите. Представените декларации от името на тези лица са частни
свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за ревизираното лице факти и
обстоятелства. В конкретния случай, липсват каквито и да е било други безспорни
доказателства, които да кореспондират помежду си и еднозначно да удостоверяват,
че описаните факти са действително осъществени. Въпросните декларации не могат
да бъдат самостоятелно кредитирани като убедително доказателство за фактическо
изпълнение, включително да удостоверят предаване в брой на суми в размер
съответно на 5 000,00 евро и 9 800,00 лв.
Следва да се има предвид правната същност на договора за заем. Съгласно разпоредбата на чл. 240,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е
неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен –
правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на
тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата
валута и размер.Не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа
на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми
на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на
предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален
договор (например парична вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При
наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самият факт
на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че
страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице
издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не
може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало
от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от доказателствената тежест да установи този източник с
допустимите от закона доказателствени средства. Така например при липса на
писмен договор за заем, не е достатъчно наличието на разписка, в която не е
посочено основание за предаването на сумата, за да се приеме, че е налице
валидно сключен договор за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл
са Решение № 274 от 19.12.2013 г. по
гр.д. №1285/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 2202/2013 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д. №
417/2010 г. ВКС, ІV г.о., Решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г.
ВКС, ІІІ г.о., Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС, І т.о.).
С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума,
представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на
предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на
доказване. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната
сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са всички
доказателствени средства без свидетелски показания (с оглед забраната на чл.
164 от ГПК). При наличие на частни документи, подписани от страните, които са
ги съставили (договор за заем и предварителен договор, съдържащ изявление за
реално получаване на предоставената сума), които не са оспорени, същите
съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени
от посочените в тях лица и удостоверените в факти са се осъществили така, както
са посочени (в този смисъл е Решение №
43 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.). С оглед на
горното, след като по делото липсва разписка, сключен договор за заем и
съответно доказателства за реалното предаване на сумите на конкретно посочена
дата, съдът намира ,че не е доказано в хода на настоящото производство , че
горепосочените средства от двете лица, представляват приходи от върнати заеми. При това положение, правилна е
преценката на органите по приходите, че твърденията на Л.Б. за върнати заемни
средства от тези лица, не могат да бъдат кредитирани само на база писмени
обяснения и без наличието на каквито и да било доказателства.
Възражението на ревизираното лице,
че при ревизията не са взети предвид всички постъпления по банковата му сметка
в ПИБ АД, настоящата инстанция намира също за неоснователно. При
извършения анализ на транзакциите по
сметката в ПИБ АД за ревизирания данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г. съдът намира, че не са допуснати неизяснени факти и обстоятелства. Възражението за констатацията на стр. 13 от РД , където е посочено, че по с/ка в
Прокредит банк АД са постъпвали суми от пенсии, трудови възнаграждения, което
не е вярно, тъй като същите са постъпвали по с/ка в ПИБ АД съдът намира за
неоснователно. Дори да приемем , че е налице техническа грешка, същата по
никакъв начин не се отразява на получените приходи от страна на
жалбоподателката ,тъй като са взети предвид всички източници на доходи, вкл.
Пенсии, трудови възнаграждения. Пенсии, застрахователни плащания, от продажба
на съсобствени земеделски земи, за съответната ид. Ч., дървесина и получена
рента. Органът по приходите е включил средствата, получени по банков път от
трети лица за погасяване на получени заеми, но не е кредитирал твърдението, че
са получавани и суми в брой, за което по- горе са изложени подробни доводи.
Досежно възражението за неправилно
определени разходи :Първото такова е, че неправилно при съпоставката е посочен
извършен към „Бако Трейд" ЕООД на 31.10.2014 г. банков превод в размер на
5000,00 лв., като заявява, че сумата е върнат заем по договор, сключен между ЕТ
„Б. - Л.Б." и „Бако Трейд" ЕООД. Видно от TP, жалбоподателката е вписана за съдружник в това
дружество на 04.07.2014 г., наследявайки дяловете на съпруга си. В конкретния
случай без значение е фактът, че страна по договора е едноличния търговец, а не
физическото лице, тъй като са налице доказателства - банкови извлечения от
личната банкова сметка ***, от което е
видно, че сумата, формираща този разход, е платена от банкова сметка ***а, за
целите на анализа, е включена в разходната част на съпоставката, поради което
твърденията в жалбата са неоснователни. Следователно е верен изводът на органа по
приходите, стр. 6 от РД, където е описано, че е представено копие на договор
за паричен заем, по който е върната сума в размер на 5000 лева от сметка на Л.Б..
Не се споделя от настоящата инстанция, че е налице двойно отчитане на един и
същи разход, доколкото такъв е бил осчетоводен при едноличния търговец.
Независимо , че средствата са изплатени от
личната с/ка на жалбоподателката, същите са осчетоводени при едноличния търговец, доколкото е налице правно
основание за това – фирмен кредит. Следователно не е налице двойно отразяване
на разходи.
Твърдението, че в края на периода
има средства в брой в размер на 20 000 лева – стр. 9 от РД е правно ирелевантно. Напротив ако
органа по приходите беше приел за верен този факт, то недостигът на средства в
края на годината следва да бъде по- голям, което определено утежнява
положението на жалбоподателката.
За посочената на ст.18 от РД сума от
230 лева като здравни и медицински разходи, като действителната такава е 425
лева, преведена на изпълнителя по дейността по профилактика и рехабилитация от
НОИ, на база на сключен договор с тях. С
оглед заключението на вещото лице и извършените справки от страна на съда става
ясно, че се касае за една и съща сума за
медицински разходи по договор с
НОИ, поради което сумата от 230 лева не следва да се отразява в разходите.
Неправилно в РА и потвърдителното
решение на ДОДОП е посочено, че при
извършената съпоставка на получените доходи и извършените разходи на Л.Б.
липсват отразени комунални разходи, тъй като в хода на ревизията не са
установени платени от нея и издадени на нейно име фактури от доставчици.
Напротив изрично е посочена сумата от 1399 лева за закупуване на климатик . Основателно съдът намира
възражението, че неправилно за комунални
разходи е посочена на стр. 18 от РД
сумата от 1399 лева, въпреки че от Техномаркет България АД са потвърдили,че се
касае за потребителски кредит и първата вноска по договора е 156, 69 лева,
следователно като разход за 2014г. следва да се приеме само тази последна сума.
Основателно е и възражението, че неправилно в разход на стр.18 от РД са посочени платени суми по задължения към Банките 6 483,53 лева, въпреки ,че в отговор от Булбанк АД е посочено, че сумата платена на 12 вноски за лихва и главница е общо 1483,38 лева, като превода е направен не от жалбоподателката, а от Дженерали животозастраховане. Вещото лице изрично посочва, че сумата е директно преведена по заемната сметка на жалбоподателката в Булбанк АД и в тази част СИЕ изцяло се кредитира от съда.
Възражението, че в отменения РА са посочени други стойности за налични парични средства в брой, налични парични средства в банка, други източници на средства и разминаване в установеното превишение на разходите над приходите, съдът намира за неоснователно. Именно поради неизясняване на част от фактите ДОДОП в отменителното решение е посочил , че следва да бъде извършена нова ревизия , която да отстрани допуснатите неточности и непълноти. Фактите установени в хода на първата ревизия не се ползват с презумптивната сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, поради което същите могат да бъдат коригирани. С такава сила се ползват фактическите констатации по оспорвания в настоящото производство РА.
Определено е налице нелогично твърдение в жалбата, че след като от ПКО за захранване на касата, приложени към отменения частично РА на 3.4.2014г. касата е захранена с 9000 лева, а по късно на 7.04.2014г. с 9000 лева, на 9.4.2014г. с още 7000 лева, то тези суми са получени от починалия съпруг. Напротив логичното обяснение е, че посочените средства се явяват укрити доходи, каквато е тезата на органа по приходите.
Предвид всичко изложено, следва
извода, че органите по приходите максимално обективно са определили обжалваните
данъчни задължения на Л.Б. по ЗДДФЛ, подкрепени с доказателства, събрани и
приобщени по реда на ДОПК и при спазване реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен
акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него
се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията
по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като
доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, като същата частично ги е
опровергала..
От нейна страна не се правят
никакви възражения относно извършените от органа по приходите данъчни облекчения, доколкото същите съвпадат
с тези направени от самата жалбоподателка при подаване на ГДД.
С оглед гореизложеното , при
уважени три възражения на жалбоподателката , съдът намира, че определените
подоходни данъци на 2014 г. са както
следва : Данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ – 6231,50 лева и лихва от 3534,22 лева.
Или РА следва да се отмени за главница от 295, 58 лева и лихви в размер на 167,
64 лева.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят съразмерно на отменената част от 463,22 лева разноски в размер на 50 лева заплатена д. т. , заплатен депозит в размер на 400 лева за СИЕ и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева или общо 11850 лева или на 83,78- осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки.
В полза на ответника следва да се присъди
съразмерното на отхвърлената част юрисконсултско възнаграждение при този
материален интерес по делото, съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения в размер на
798,96 лева- седемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и шест
стотинки.
По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, осми състав
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на
Л.Т.Б. ***- Л.Б.“
Ревизионен акт РА №Р-.040004200004271-091-001/30.11.2020г. издаден от орган по приходите към ТД на НАП
В.Търново, потвърден с Решение №13/18.2.2021г. на Директор на
ДОДОП – Велико Търново в обжалваната част, в която са определени
допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на главница от 295, 58 лева и лихви в размер на 167, 64 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
в останалата част.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” град Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати разноски на З.П.Й., от ***в размер на 83,78- осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки.
ОСЪЖДА Л.Т.Б. ***- Л.Б. да заплати на ДОДОП
разноски в производството в размер на 798,96 лева- седемстотин деветдесет и
осем лева и деветдесет и шест стотинки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: