Решение по дело №143/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 1
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Емилия Дишева
Дело: 20204220200143
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Дряново , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
Секретар:Гергана Генева
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно
наказателно дело № 20204220200143 по описа за 2020 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателните
постановления. Образувано е по жалба от И. Х. К. от с. ***, ул. ***, чрез пълномощник
адв. С.И. от ВТАК, съдебен адрес гр. ***, ул. ***, против наказателно постановление
№ 35-0000595/24.09.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „***“ –
Плевен, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101, ал. 4 и
приложение 5, Част I, т. 5.2.3., б. “д“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на
основание чл.179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
неправилно и не отговаря на фактическото правно положение. Била нарушена и
процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Искането е
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват. В писмено
становище процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Претендират се разноски.
В писмено становище административнонаказващият орган иска съдът да остави
1
жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 17.08.2020 г. около 13.35 ч., на главен път I-5, км. 125 + 951, до Вагонен завод
Дряново, св. М.Г., инспектор в РД „***“ – Плевен, съвместно с колегата си св. И.К.,
спрял за проверка жалбоподателя И. Х. К., като водач на товарен автомобил Волво ***
с рег. № *** от кат. N3 и ремарке с рег. № *** от кат. 04, собственост на “***“ ЕООД,
с който извършвал превоз на товари /скрап/ за собствена сметка със заповед №
86/17.08.20 г. и товарителница с № 0081983/17.08.20 г. по маршрут гр. Габрово – гр. Г.
Оряховица.
Според показанията на св. Г. при проверката било установено, че външната гума
на трета ос в дясно /бугето/ е видимо износена, без да е мерил грайфера, и леко
разкъсана. Според св. И.К. гумата била разкъсана, като в мястото на разкъсването
липсвали елементи от грайферите и гумата не била годна да служи по предназначение.
Св. М.Г., в присъствието на св. И.К., съставил против жалбоподателя И. Х. К. Акт
за установяване на административно нарушение № 274673/17.08.2020 г. за това, че на
17.08.2020 г. около 13,35 ч., на главен път I-5, км. 125 + 951, до Вагонен завод
Дряново, извършва превоз на товари /скрап/ за собствена сметка със заповед №
86/17.08.20 г. и товарителница с № 0081983/17.08.20 г. с товарен автомобил Волво ***
с рег. № *** от кат. N3 и ремарке с рег. № *** от кат. 04, собственост на “***“ ЕООД,
по маршрут гр. Габрово – гр. Г. Оряховица, като в хода на проверката било установено,
че водачът извършва превоза с МПС с износена гума Hankook 315/80R22.5 външна на
трета ос в дясно /бугето/, което представлява значителна опасност - нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101, ал. 4 и Приложение 5, Част I, т. 5.2.3., б. “д“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 35-0000595/24.09.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „***“
- Плевен, в което административнонаказващият орган е възприел изцяло констатациите
на актосъставителя, поради което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр.
чл. 101, ал. 4 и Приложение 5, Част I, т. 5.2.3., б. “д“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
2
г. на МТИТС и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП
неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства /Наредбата/, издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредбата
неизправностите се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху
безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска,
който пораждат за участниците в движението, както следва: незначителни
неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности. В приложение № 5
към чл. 31, ал. 1 от Наредбата се съдържа минимален списък на възможните
неизправности и нивото на тяхната сериозност. В т. 5.2.3. са описани следните
неизправности, касаещи гумите на ППС: г) Сериозна повреда или срязване на гума.
Кордата се вижда или е повредена; д) Индикаторът за износване на протектора на гума
се вижда. Дълбочината на протектора на гума не е в съответствие с изискванията –
дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на мотоциклетите
е по-малка от 1,6 mm. и ж) Гуми с регенериран протектор, които не са в съответствие с
изискванията. Защитният слой на кордата е засегнат. Посочените неизправности могат
да бъдат квалифицирани като значителни или опасни, в зависимост от нивото на
тяхната сериозност.
Съгласно чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно
превозно средство, се наказва с глоба от: 1. петдесет лева – при констатирани
незначителни неизправности; 2. двеста лева – при констатирани значителни
неизправности; 3. петстотин лева – при констатирани опасни неизправности.
В конкретния случай така установената и описана в АУАН и НП неизправност -
износена външна гума на трета ос в дясно /бугето/, квалифицирана като значителна
опасност, не дава възможност на съда да прецени към коя от посочените групи спада
същата. Внимателният анализ на лаконично описаната в АУАН и НП неизправност не
може да се отнесе към някоя от цитираните хипотези, като за изясняване на това
обстоятелство не допринасят и показанията на актосъставителя св. М.Г., който без да е
3
мерил дълбочината на протекторния рисунък на гумата, заявява, че е била износена и
леко разкъсана, докато св. И.К. заявява, че става въпрос за разкъсана гума, каквато
неизправност изобщо не е описана в АУАН и НП, като в мястото на разкъсването
липсвали елементи от грайферите и гумата не била годна да служи по предназначение,
което от своя страна противоречи на показанията на св. Г.. За да се направи преценка
дали неизправността е била незначителна, значителна или опасна по смисъла на
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., би следвало същата да е описана в подробности както
в АУАН, така и в НП, което не е сторено. На следващо място в конкретния случай
неизправността е квалифицирана като “значителна опасност“, какъвто термин липсва в
закона, което е довело до смесване на “значителна неизправност“ и “опасна
неизправност“, оттам до неяснота и до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и срещу
какви факти да организира защитата си. На последно място неяснотата относно вида
на неизправността и степента на нейната сериозност, не дава възможност да се прецени
дали правилно е приложена санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП,
относима при констатирани “значителни неизправности“ или е следвало да бъде
приложена нормата на чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, касаеща констатирани “опасни
неизправности“.
Поради изложеното съдът приема, че при съставяне на АУАН и при издаване на
НП са нарушени чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
липсва ясно описание на нарушението, касаещо констатираната неизправност и
степента на нейната сериозност, което е абсолютно необходимо с оглед определянето
на правилната санкционна норма.
С оглед изложеното е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва
да бъде отменено само на това процесуално основание.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
писмено становище, депозирано преди съдебното заседание по делото, е направено
изрично искане за присъждане на сторените по делото разноски. Към жалбата е
представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
19.10.2020 г., от който е видно, че адв. С.И. от ВТАК е оказал безплатно адвокатска
помощ и съдействие на жалбоподателя на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата,
като в този случай съдът следва да определи адвокатското възнаграждение в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата и да осъди другата страна да го заплати. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
4
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Регионална
дирекция „***“ – Плевен следва да бъде осъдена да заплати на адв. С.И. от ВТАК,
служебен адрес гр. ***, ул. ***, минималното адвокатско възнаграждение в размер от
300 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000595/24.09.2020 г. на Директора
на Регионална дирекция „***“ – Плевен, издадено против И. Х. К., с ЕГН **********,
от с. ***, ул. ***, съдебен адрес гр. ***, ул. ***, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП и приложение 5, Част I, т. 5.2.3., б. “д“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от
ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ – Плевен ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.И. от
ВТАК, служебен адрес гр. ***, ул. ***, СУМАТА от 300 (триста) лева представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5