Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П. , 12. 12. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.
ският районен съд, I граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и девети ноември през двехиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1890
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** против А.А.И. от гр. П. . В молбата се
твърди, че на
14. 01. 2013 год. между „И.А.М. “ АД като заемодател и ответницата като
заемател е бил сключен договор за паричен заем № 1758342. Твърди се, че с
подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1 600 лв., представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Твърди се, че общата стойност на плащанията по кредита е
била договорена в размер на 2 848, 77 лв. Твърди се, че ответницата като
заемател се е задължила да върне кредита в срок до 22. 07. 2013 год. на 27
равни седмични погасителни вноски в размер на 105, 51 лв. всяка. Твърди се, че
ответницата не е изплатила изцяло дължимия паричен заем към заемодателя, като
общият размер на задължението й е 2 719, 56 лв. Твърди се, че срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно: 22. 07.
2013 год. Твърди се, че на 01. 06. 2013 год. е било подписано приложение № 1
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16. 11. 2010
год., сключен между „И.А.М. “ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на който
вземанията на „И.А.М. ” АД срещу А.А.И., произтичащи от посочения по- горе
договор за заем, са били изцяло прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ ООД с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че длъжникът е бил
уведомен за станалата продажба на вземането с уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне. Твърди се, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“
ООД. Твърди се, че в качеството си на цесионер „А.з.с.н.в.“ ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било
образувано ч. гр. дело № 7987/ 2017 год. по описа на П. ския районен съд. Твърди се, че заповедта за изпълнение е била връчена по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правния интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищцовото дружество
моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за сумата от
общо 2 719, 55 лв., от които 1 431, 23 лв. представляващи главница по договор
за паричен заем № 1758342/ 14. 01. 2013 год., 514, 55 лв. представляващи
договорна лихва за периода от 25. 02. 2013 год. до 22. 07. 2013 год., 9, 00 лв.
представляващи такса разходи за събиране на просрочени задължения и 764, 77 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 30. 07. 2013 год. до 28. 06. 2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28. 06. 2017 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и заплащане на направените в заповедното
и в настоящото исково производство деловодни разноски.
Ответницата,
чрез назначения й от съда особен представител, ангажира становище, че исковата
молба е недопустима, като алтернативно са изложени доводи за нейната неоснователност.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 7987/ 2017 год. по описа на П. ския районен съд. Предявеният
иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан
по същество, предявеният положителен установителен иск е частично основателен.
Вземането н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** произтича от договор
за паричен заем № ***
год., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16. 11. 2010 год. и приложение № 1 към него от 01. 06. 2013 год. По силата на цитирания по- горе договор за заем, сключен
с „И.А.М. “ АД, ответницата А.А.И. като заемател се е задължила да погаси
задължението си на 27 седмични вноски, всяка от които на стойност 105, 51 лв. От
заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено
от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
ответницата не е изпълнила точно задължението си, като е заплатила на
заемодателя сумата от 965, 51 лв., с която са погасени частично главница,
договорна лихва и такса разходи. Установява се, че към момента на приключване
на съдебните прения е останало непогасено задължение в размер на сумата от 2 719, 55 лв.
Основните
възражения на особения представител на ответницата са в две насоки:
заемодателят не е обявил предсрочната изискуемост на кредита по надлежния ред и
е налице изтекла погасителна давност. Първото възражение е неоснователно.
Конкретният случай не попада в хипотезата, разгледана в т. 18 от тълкувателно
решение № 4 от 18. 06. 2014
год., ОСГТК, тъй като на първо място не се касае за предхождащо заповедно
производство по чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК, а за производство по
реда на чл. 410 от ГПК, и заявителят, респ. неговият праводател
нямат качеството на банка- кредитор. Недопустимо е да прилагат по аналогия
специални изисквания към банките и към небанкови финансови институции. Друг е
въпросът, че в настоящия случай обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита е ирелевантно за предмета на спора, доколкото изискуемостта на
процесното вземане е настъпила по силата на друг юридически факт- с изтичането на срока на
договора, което съвпада с настъпването на падежа на последната погасителна
вноска /22. 07. 2013 год./.
Що се отнася до възражението за изтекла погасителна давност, същото е частично
основателно. По отношение на главницата и таксата разходи такава давност не е
изтекла: моментът, от който цялото вземане по договора за заем е станало
изискуемо, е както се посочи и по- горе 22. 07. 2013 год. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на 28.
06. 2017 год., т. е. преди изтичането на предвидения в закона петгодишен
давностен срок. Вярно е, че
само по себе си заявлението не прекъсва давността, но тези материалноправни
последици настъпват с установителния иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК,
който се смята за предявен от момента на подаването на заявлението /срв.
мотивите към т. 9 от цитираното по- горе
тълкувателно решение/. Изцяло погасено по давност с оглед разпоредбата на чл.
111 б. „в“ от ЗЗД е вземането на ищеца за договорна лихва за периода от 25. 02.
2013 год. до 22. 07. 2013 год. Частично погасено по давност-
за периода от 30. 07. 2013 год. до 27. 06. 2014 год. и за сумата
от 148, 74 лв. /изчислена с помощта на електронен калкулатор/ е вземането за
мораторна лихва. В горните части претенцията на ищцовото дружество следва да се
отхвърли като неоснователна.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** е налице вземане срещу ответницата А.А.И.
*** за сумата от 2 056, 26 лв., от които 1 431, 23 лв. представляващи
главница, 9 лв. представляващи такса разходи за събиране на просрочени
задължения и 616, 03 лв. представляващи лихва за забава за периода от 28. 06.
2014 год. до 28. 06. 2017 год., поради което в този размер предявеният иск
следва да се уважи, като за разликата до претендираните 2 719, 55 лв.
същият следва да се отхвърли.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 78, 93 лв. съобразно признатата
част от вземането. Отделно от това ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените в хода на исковото производство деловодни разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 622, 17 лв., в които е
включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По тези съображения П. ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответницата А.А.И. ***, ЕГН **********, че същата
дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., сумата от 2 056, 26 лв., от които от които
1 431, 23 лв. представляващи главница по договор за паричен заем № *** год., 9
лв. представляващи такса разходи за събиране на просрочени задължения и 616, 03
лв. представляващи лихва за забава за периода от 28. 06. 2014 год. до 28. 06.
2017 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 1 431, 23 лв., считано от 28. 06. 2017 год. до
окончателното изплащане на сумата.
За разликата до 2 719, 55 лв., от които 514, 55 лв. представляващи
договорна лихва за периода от 25. 02. 2013 год. до 22. 07. 2013 год. и 148, 74 лв. представляващи лихва за забава за периода от 30. 07. 2013 год.
до 27. 06. 2014 год. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА
А.А.И. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., сумата от 78, 93 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство съобразно признатата част от вземането.
ОСЪЖДА
А.А.И. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., сумата от 622, 17 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: