Р Е Ш Е Н И Е № 213
гр.
Сливен 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 279/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.И.Г., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000618/06.07.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят твърди, че наказанието му е завишено, тъй като показанията на дрегера посочили 0,72 промила алкохол, действително пил бира, но не създавал предпоставка за ПТП, нито пък бил извършил друго нарушение. Веднага реагирал на сигнала на контролните органи и съдействал за извършване на проверката. Направил и самопризнание, а това му било първо нарушение като водач. Твърди, че автомобила се води на негово име, но основно същият се ползва от м. му, която реално е лишена от възможността да го ползва. Изразява съжаление за извършеното и моли да му се намали срока на наложената мярка.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Д.Д. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като измени срока на мярката за срок от три месеца.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 06.07.2020 г. около 16.35 часа в гр. Сливен по бул. „Илинденско въстание“ срещу бензиностанция „Геомекс“ полицейски служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен спрели за проверка лек автомобил марка „Тойота“ модел „РАВ 4“ с рег. № ***, управляван от С.И.Г.. На водача бил извършен тест за употреба на алкохол с Дрегер Алкотест 7510, който отчел 0,72 промила алкохол. На предложения талон за медицинско изследване нарушителят изразил съгласие с показанието на техническото средство и не желае да дава кръв за изследване. За установеното деяние бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA220922/06.07.2020 г.
На 06.07.2020 г. Началник Сектор „Пътна полиция” издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000618 по чл. 171, т. 2а б. „б” от ЗДвП, с която по отношение на отношение на С.И.Г. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни. Заповедта била връчена на Г. на 22.07.2020 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 04.08.2020 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП е оправомощен Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен.
По делото са приобщени декларация нотариално заверена от С.И.Г. ***, че са в едно домакинство с м. си С. П. Г., копие на неговата лична карта и копие на СУМПС на С. П. Г., както и покана № 20-229У за явяването му на 17.09.2020 г. в Сектор „Пътна полиция“ за връчване на НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта е посочен началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, включително чрез препращането към констатациите от извършената проверка и съставения АУАН GA № 220922 на 06.07.2020 г. на С.И.Г..
Заповедта е издадена в писмена форма, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, извършено е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици. Съгласно чл. 171 т. 2а б. „б“ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от шест месеца до една година. Изискването за форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която императивна норма, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно фактически констатации е формирал административният орган при издаване на акта и въз основа на какви доказателства. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минимално предвидения в закона срок. Ето защо наведеното от жалбоподателя искане за намаляване срока на мярката не може да бъде удовлетворено. Разпоредбата е категорична, че срокът за прилагане на ПАМ е от 6 месеца до една година.
При горните съображения за съда не е налице възможност да измени мярката за срок под шест месеца. Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е ограничен – от шест месеца до една година. Административният орган е съобразил това ограничение и е наложил мярка в предвидения от закона минимален размер, а именно 190 дни. Подадената жалба се явява неоснователна, а Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000618/06.07.2020 г. по чл. 171, т. 2а б. „б” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен е законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Г., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000618/06.07.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с която на С.И.Г., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: