Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 318 Дата 06.11.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:       Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 9 октомври 2019 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 416 по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение № 21 от 08.02.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 67/2018 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Г.А.П., ЕГН **********, на основание чл. 40, ал. 5 КСО, сумата     5 471 лв., представляваща обезщетение за неизплатените обезщетения за нетрудоспособност за времето от 1.04.2013 год. до 20.03.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.03.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.П., ЕГН **********, срещу „С.“ ООД, ЕИК *********, иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 141, ал. 7 ТЗ и във връзка с чл. 286 ЗЗД, за заплащане на сумата от 206 108,56 лева, представляваща дължими, но неплатени трудови възнаграждения за периода от 1.04.2013 год. до 20.03.2016 год. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.03.2016г. до окончателното й изплащане.“

Г.А.П. е бил осъден, да заплати на „С.“ ООД „сумата 15 881,03 лева, представляваща сторени от последния разноски по делото изчислени по компенсация“, както и да заплати „в полза на бюджета, по сметка на П. районен съд, сумата от 194,83 лева, изчислена по компенсация съобразно изхода на спора и представляваща платено възнаграждение на вещо лице от бюджетните средства на съда“

Дружеството „С.“ ООД е било осъдено, да заплати „в полза на бюджета, по сметка на П. районен съд, сумата от 5,17 лева, изчислена по компенсация съобразно изхода на спора и представляваща платено възнаграждение на вещо лице от бюджетните средства на съда“.

В отхвърлителната му част и в съответната му част за присъдените разноски, това решение се обжалва от ищеца Г.А.П., със съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

 

          Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

          Искът е по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 286 ЗЗД, претенцията на ищеца е за дължими, но неплатени от ответника възнаграждения за периода от 01.04.2013 г. до 20.03.2016 г. по представения „Трудов договор № **“ от **********г., приложен по първоначално образуваното гр. д. № 1027/2016 г. на ПзРС (л. 16) и последвалите допълнителни споразумения към него.

          Ищецът е бил управител на ответното дружество с ограничена отговорност, затова, след отменителното Решение № 241 от 16.10.2017 г., постановено от Върховния касационен съд по гр. д. № 322/2017 г., договорът е бил квалифициран (чл. 294, ал. 1, изр. 2-ро ГПК) като договор за възлагане на управлението (за поръчка) по чл. 141, ал. 7 ТЗ, във вр. с чл. 280 ЗЗД.

          По време на сключването на този договор (**********г.) законът не съдържаше сега съществуващата регулация по чл. 141, ал. 7 ТЗ (ДВ, бр. 58 от 2003 г.), но определянето на възнаграждението на управителя – не само по това време, но и по време на впоследствие сключваните „допълнителни споразумения“ – бе от изключителната компетентност на общото събрание (чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ). Такива решения на компетентния за това орган на дружеството обаче, по делото не са били представени, а с допълнителната искова молба (л. 61), при вече известната на страните и задължителна за окръжния съд правна квалификация на иска, ищецът, макар вече да е бил съгласен с нея, не е ангажирал никакви нови доказателства.

          Въззивната жалба не съдържа твърдения за наличие на относими към спора решения на съдружниците на „С.“ ООД по чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро ТЗ, а няма и заявени по съответния процесуален ред (чл. 372, ал. 2 ГПК) доводи или искане за тълкуване по чл. 20 ЗЗД на конкретното съдържание (смисъла) на сключения между ищеца (съдружник) и единия от управителите (също съдружник) „Трудов договор № **“ от **********г. и съответните допълнителни споразумения – като израз на материално съдържание, отнасящо се към погрешно съставени от външна страна, но иначе валидни по писмената си форма, единодушно приети от общото събрание на съдружниците на „С.“ ООД, решения за определяне възнаграждението на другия управител.

          Затова представените от ищеца „Трудов договор № **“ от **********г. и допълнително сключените към него споразумения – поне в частта им относно определеното в тях „трудово възнаграждение“ – са нищожни, на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро ТЗ и твърдяните от Г.А.П., като управител на „С.“ ООД, задължения на това дружество към него, не могат да се приемат за валидно възникнали. А от тук – и за съществуващи.

          Направената от жалбоподателя аналогия с разрешението, дадено по т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е правно неуместна: разглежданият в това решение проблем се отнася до пределите и съдържанието на представителната власт на управителя във външните отношения на дружеството с трети лица, а настоящият случай е предмет на вътрешните отношения между два органа на самото дружество. 

          Което предопределя и извода, че обжалваното решение – като краен резултат – е правилно и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди.

На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата ще се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на сумата 3 600 лева.

В този смисъл ще се постанови и настоящото решение.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21 от 08.02.2019 г., постановено от П. окръжен съд по т. д. № 67/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:

„ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.П., ЕГН **********, срещу „С.“ ООД, ЕИК *********, иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 141, ал. 7 ТЗ и във връзка с чл. 286 ЗЗД, за заплащане на сумата от 206 108,56 лева, представляваща дължими, но неплатени трудови възнаграждения за периода от 1.04.2013 год. до 20.03.2016 год. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.03.2016 г. до окончателното й изплащане.“,

както и в частта му, с която Г.А.П. ЕГН **********, е бил осъден:

-         да заплати на „С.“ ООД, ЕИК *********, „сумата 15 881,03 лева, представляваща сторени от последния разноски по делото изчислени по компенсация“, както и

-         да заплати „в полза на бюджета, по сметка на П. районен съд, сумата от 194,83 лева, изчислена по компенсация съобразно изхода на спора и представляваща платено възнаграждение на вещо лице от бюджетните средства на съда“.

 

В останалата му част Решение № 21 от 08.02.2019 г., постановено от П. окръжен съд по т. д. № 67/2018 г. – като необжалвано – е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА Г.А.П., ЕГН **********, да заплати на дружеството „С.“ ООД, ЕИК *********, сумата 3 600 (три хиляди и шестотин) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.