№ 10
гр. гр. Добрич, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500781 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадените от М.
Т. Р., ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.“Д-р Ж.** жалба рег.
№260286/09.06.2022 год. и допълнение към жалба рег.№ 260287/09.06.2022
год. ,уточнени по указания на съда с молба рег.№ 6329/28.11.2022 год. срещу
частта от решение №260010/18.05.2022 год. по гр.д.№ 78/2021 год. на
Районен съд Каварна ,поправено и изменено с решение №
260019/17.10.2022 год. по гр.д.№ 78/2021 год. на Районен съд Каварна ,с която
е отхвърлен като неоснователен предявения от него срещу В. П. В. ,ЕГН
********** от гр.Д., ул.“Т.К.** осъдителен иск за неплатени арендни вноски
за стопанските 2016-2017 год., 2017-2018 год. и 2018-2019 год. в размер на
сумата 12 690 лв. ,като разлика от присъдените му 4 230 лв. до
претендираните 16 920 лв.
С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
решение се претендира отмяната му, като претенцията по чл. 79 ал.1 от ЗЗД
,във връзка с чл. 8 от ЗАЗ бъде уважена в пълния размер на заявяването й
,както и на въззивника присъдени сторените от него съдебно-деловодни
разноски за две съдебни инстанции.
1
При данни, че обжалваното решение е било връчена на дата 27.05.2022
год., жалба рег.№260286/09.06.2022 год. и допълнение към жалба рег.№
260287/09.06.2022 год. са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от
активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна
жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното
негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковата й
претенция и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна В. П. В. ,от гр. Д. счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана.
Спорни между страните са въпросите за размера на годишното арендно
плащане , поради различното им виждане ,как следва да бъде тълкувана
уговорката по чл.2 от сключения между тях договор за аренда “не по-малко
от 20 лв./дка ,като подлежи на годишна актуализация“ във връзка с чл. 8 ал.2
от ЗАЗ , предвиждащ той да бъде договарян въз основа на пазарната
поземлена рента и създадената нарочна процедура по Глава трета от ЗАЗ за
изменение на арендните договори.
Обжалваното решение е постановено по иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД,във
връзка с чл. 8 ал.1 от ЗАЗ на М. Т. Р., ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.“Д-р
Ж.** срещу В. П. В. ,ЕГН ********** от гр.Д., ул.“Т.К.** ,заявен с искова
молба рег.№ 260616/26.10.2020 год. и основан на твърдения ,че на дата
24.07.2015 год. между страните е бил сключен договор за аренда, по силата на
който ищецът предоставил на ответника земеделски имот с площ от 70.500
дка в землището на с.К. ,община К. за ползване за срок от 5 стопански
години,срещу заплащане на възнаграждение в размер на не по-малко от 20 лв.
на дка за първата година и подлежащ на актуализация съгласно уговорката по
чл.2 от раздел ІІІ на договора. Аредното плащане било уговорено в по-нисък
размер от обичайното за района,поради създадените между страните
приятелски отношения и отчитайки инвестицията ,която арендатора следва
да направи за закупуване на разсад за лавандула, а следващите години
подлежал на актуализация съгласно чл. 8 ал.2 т.1 от ЗАЗ. За целия срок на
договора, изтекъл понастоящем и въпреки отправените покани,ответникът не
платил арендното възнаграждение.Посочено е ,че за времето на ползване на
имота му, пазарната рента в областта за земи, засяти с лавандула възлиза на
2
80 лв./дка,тъй като добивите от посевите и реализационните им цени били
високи. Отправено е искане за заплащане на сумата от 16 920
лв.,представляващо дължимо арендно възнаграждение за три стопански
години: 2016/2017 год.,2017/2018 год. и 2018/2019 год. , съответно по 5 640
лв. за всяка една от тях , формирано като актуализирано арендно
възнаграждение от по 80 лв./дка по чл.2 от раздел ІІІ на договора и чл. 8 ал.2
т.1 от ЗАЗ.
Ответникът В. П. В. е подала извън срока по чл. 131 от ГПК отговор рег.
№ 261368/22.12.2020 год. ,с който е оспорила основателността на исковата
претенция. Признава наличие на облигационна обвързаност на страните по
договор за аренда и уговорките по отношение на арендното плащане.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически твърдения и правни
изводи както следва:
На 24.07.2015 год. между М. Т. Р. ,като арендодател и В. П. В. ,като
арендатор е бил сключен договор за аренда ,Акт № 199 т.ІІ /2015 год. с
нотариална заверка на подписите рег.№ 1154/24.07.2015 год. на нотариуса с
рег.№ *** на НК, вписан в Службата по вписванията гр.К. с вх.рег.№
1659/24.07.2015 год.,АКТ № 10 т.ІІ ,имотна партида № 15151 ,по силата на
който ищецът е предоставил на ответника за ползване поземлен имот:нива с
площ от 70500 кв.м. ,трайно предназначение на територията:земеделска,с
идентификатор *** по КККР на с.К.,Община К. за срок от 5
години.Съобразно раздел ІІІ. ЦЕНА И НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ т.2 арендната
вноска се дължи в български лева и е в размер на не по-малко от 20.00 лв. за
декар,като подлежи на годишна актуализация и следва да бъде заплатена до
01.12. на съответната стопанска година-т.3.Съобразно раздел VІ.
ИЗМЕНЕНИЯ,ПРЕКРАТЯВАНЕ т.1, ако след сключване на договора за
аренда обстоятелствата ,от които страните са се ръководили при уреждане на
отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие
между поетите от тях задължения,всяка от страните може да поиска
изменение на договора,което не може да засяга уговорения срок.
В съдебното заседание от 21.10.2021 год. , ищецът е заявил ,че страните
не са подписвали анекс към арендния договор.Сумата от 20 лв. била
уговорена като минимален праг на арендното възнаграждение,горен такъв не
бил посочен,но минималния размер подлежал на годишна актуализация.
3
Вещото лице М.Н.И. ,изготвило назначената по делото агрономическа
експертиза е посочило в заключение рег.№ 260002/04.01.2022 год. ,че
процесния земеделски имот е бил засят с лавандула през ноември-декември
2015 год. За трите стопански години: 2016/2017 год.,2017/2018 год. и
2018/2019 год.,произведеното лавандулово масло е било съответно 212.43
кг.,215.45 кг. и 282.90 кг., а средната му цена на килограм съответно 105
лв.,150 лв. и 70 лв. По данни от ОД“З.“ гр.Д. на база действащи договори
,средното годишно рентно плащане за землищата на с.К. ,общ.К. е било за
посочените години в размерите от по 79 лв.,73 лв. и 78 лв. За периода 2015
год.-2019 год. ,нещото лице е определило размера на пазарната поземлена
рента на отдадената под аренда земя , като възлизаща на сумата от 80 л./дка.
Вещото лице Г.Н. ,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза е посочило в заключение рег.№ 261776/06.12.2021 год. ,че
ответникът не му е представил счетоводна документация ,удостоверяваща
извършени арендни плащания по процесния договор за периода 2015 год.-
2020 год. и писмено е потвърдило (приложено по делото) ,че не са
извършвани плащания на ищеца.
Между страните съществува облигационно правоотношение,
произтичащо от сключения от тях договор за аренда от 24.07.2015 год. и те са
обвързани така, както са уговорили в него. Уговореният помежду им размер
на задължението за арендната вноска е не по-малко от 20.00 лв. за декар. За
да претендира плащане в размер на по-вече от 20 лв./дка (80 лв./дка)
,арендодателят следва да установи постигната между страните уговорка за
точния размер на дължимото годишно арендно плащане ,а не само за
минималния му размер.Друга мярка за определяне размера на задължението
за арендна вноска страните не са уговорили. Не следва друго от
формулировката на т.2 от раздел ІІІ. ЦЕНА И НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ на
договора “не по –малко “. Действително, това предполага въвеждането и на
още една мярка за определяне размера на задължението за арендна вноска .
Тя би могла да бъде – уговорено арендно плащане в друг договор между
страните или анекс към процесния ; средното арендно плащане от ответника
по други договори за съответната стопанска година; средното арендно
плащане за землището или процент от паричната стойност на реализираните
от имота добиви. Но нито един от тези показатели не е въведен от страните в
сключения от тях договор като мярка за определяне размера на задължението
4
за арендно плащане и нито един от тях не е база за вменяване на задължение
за арендно плащане в размер по-висок от 20 лв./дка. Уговорената в договора
арендна вноска от не по-малко от 20.00 лв. за декар означава, че плащане над
този размер ще съставлява точно изпълнение на задължението и
арендодателят няма да дължи връщане на разликата, като дадена без
основание, защото има право да получи и повече от 20 лв./дка ; но то
означава също и, че наемателят има право на избор, а не задължение да
изпълни в повече от 20 лв./дка.Действително страните по договора са се
съгласили ,размера на арендната вноска да се актуализира годишно, но не и че
актуализацията се извършва автоматично и въз основа на предварително
посочени критерии ,т.е. необходимо е постигане на съгласие между тях в
друг договор или анекс.
Клаузата по т.1 от раздел VІ. ИЗМЕНЕНИЯ,ПРЕКРАТЯВАНЕ на
договора буквално възпроизвежда разпоредбата на чл. 16 от ЗАЗ . Договорът
за аренда е такъв с продължаващо изпълнение и с оглед невъзможността
страните да предвидят отнапред всички евентуални промени на
обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по него, както и
тези, свързани с наличието на еквивалентност на дължимите престации,
изменението на договорените веднъж условия е допустимо по общо съгласие
на страните, а в разпоредбата на чл. 16, ал.5 от ЗАЗ е предвидена като
възможност, гарантираща правата на страните и справедливо уреждане на
отношенията им по съдебен ред в случаите на трайно изменение на
обстоятелствата, от които страните са се ръководили при сключването на
договора и съдебна процедура.Доказателства за горното по делото не са
представени.
Горното води до извод,че исковата претенция е основателна и доказана
до размера на 20 лв./дка за отдадената под аренда земеделска земя от 70500
кв.м. ,т.е. по 1 410 лв. за всяка от стопанските 2016-2017 год., 2017-2018 год.
и 2018-2019 год. или общо 4 230 лв. , а за разликата до размера на по 80
лв./дка за отдадената под аренда земеделска земя от 70500 кв.м. ,т.е. и за още
12 690 лв. до пълния размер на заявяването й от 16 920 лв. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Този извод обжалваното решение съдържа,поради което и на основание
чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
5
Ищецът е сторил в първоинстанционното производство разноски в общ
размер от 1 641.30 лв. :676.80 лв.-ДТ,600 лв.-адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по три иска ,т.е. по 200 лв. по всеки
един от тях и възнаграждения за вещи лица от 150 лв. и 214.50 лв. С оглед на
горното разноските по иска му възлизат на сумата от 1 241.30 лв.и при
съобразяване ,че претенцията му се уважава частично в размер на 1/ ид.ч. от
заявеното ,то същият има право на ¼ ид.ч. и от разноските, т.е. 310.35 лв.
,както и на пълния размер на възнагражденията по отхвърлените насрещни
искове ,т.е. още 400 лв. КРС му е присъдил разноски по делото в общ размер
от 481.08 лв. по всички искове,вместо общо дължимия такъв от 710.35 лв.
Ответникът е сторил в първоинстанционното производство разноски в
размер от 1 000 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за защита по три
иска- първоначален и два насрещни, т.е. по 333.33 лв. по всеки един от
тях.Съобразно постановките на т.1 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,че вписване в договора за правна помощ и
съдействие за плащане в брой,придава на същия характер на разписка за
плащане ,неоснователно е възражението на въззивника,че противната страна
не удостоверила плащане на разноските.Насрещните искове на ответника са
отхвърлени и същият няма право на разноски по тях ,такива му се следват
само за отхвърлената ¾ ид.ч. от първоначалния иск , т.е. 250 лв. С решението
за изменение на разноските са му били присъдени разноски от 300 лв.,вместо
дължимите 250 лв.
Горното налага обжалваното решение да бъде отменено в частта за
отговорността за разноските и същите присъдени на страните съобразно
настоящото изложение.
За въззивното производство ,поради неоснователност на подадената
въззивна жалба ищецът няма право на разноски.На такива има право
ответникът ,заплатил възнаграждение за адвокат в размер от 1800 лв.,което е
прекомерно с оглед обема и сложността на предоставената защита във
втората инстанция .При съобразяване правилото на чл. 7 ал.2 т.3 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и обжалваемия интерес от 12 690 лв.,минималния размер
възлиза на сумата 1 542 лв.,до който въззивният съд го намалява по
отправеното от ищеца възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
6
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА частта от решение №260010/18.05.2022 год. по гр.д.№
78/2021 год. на Районен съд Каварна ,поправено и изменено с решение №
260019/17.10.2022 год. по гр.д.№ 78/2021 год. на Районен съд Каварна ,с която
е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Т. Р., ЕГН ********** с
адрес гр.В., ул.“Д-р Ж.** срещу В. П. В. ,ЕГН ********** от гр.Д.,
ул.“Т.К.** осъдителен иск за неплатени арендни вноски за стопанските 2016-
2017 год., 2017-2018 год. и 2018-2019 год. в размер на сумата 12 690 лв. ,като
разлика от присъдените му 4 230 лв. до претендираните 16 920 лв.
ОТМЕНЯ решение №260010/18.05.2022 год. по гр.д.№ 78/2021 год. на
Районен съд Каварна ,поправено и изменено с решение № 260019/17.10.2022
год. по гр.д.№ 78/2021 год. на Районен съд Каварна в частта за отговорността
за разноски,които всяка от страните следва да заплати на срещупоставената й
такава, като вместо това п о с т а н о в я в а :
ОСЪЖДА В. П. В. ,ЕГН ********** от гр.Д., ул.“Т.К.** ДА ЗАПЛАТИ на
М. Т. Р., ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.“Д-р Ж.** сумата от 710.35
лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски по гр.д.№ 78/2021 год.
на Районен съд Каварна.
ОСЪЖДА М. Т. Р., ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.“Д-р Ж.** ДА
ЗАПЛАТИ на В. П. В. ,ЕГН ********** от гр.Д., ул.“Т.К.** сумата от 250
лв., съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски по гр.д.№ 78/2021
год. на Районен съд Каварна.
ОСЪЖДА М. Т. Р., ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.“Д-р Ж.** ДА
ЗАПЛАТИ на В. П. В. ,ЕГН ********** от гр.Д., ул.“Т.К.** сумата от 1 542
лв. ,сторени съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№ 781/2022 год.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8