Решение по дело №154/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 189
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20225501000154
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Стара Загора, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20225501000154 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260037/28.06.2021 год., постановено по гр. д.
№ 325/2020 год. по описа на РС – Гълъбово в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за признаване на установено по отношение на М. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, съществуването на вземане на ищеца „Т." ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град /адрес/, за
неустойка за мобилното устройство в размер на 118.84 лв. (сто и осемнадесет
лева и 84 стотинки) по Договор за мобилни услуги от 18.07.2018 г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение чл. 410 от ГПК от 08.06.2020г. по
ч.гр.д. 211/2020г. на PC Гълъбово като неоснователен и недоказан.
Въззивникът „Т.“ ЕАД счита, че решението в обжалваната му част е
незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни съображения. Моли
съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемта М. П. Т. чрез назначения особен представител адв. Д.К. в
съдебно заседание оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли
съда да потвърди обжалваното решение.
1
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д. № 211/2020 г. по описа на РС – Гълъбово се
установява, че по подадено от „Т.“ ЕАД заявление е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 от ГПК от 08.06.2020 г. по чл.410 от ГПК, срещу
длъжника М. П. Т.. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражението,
като е предявен настоящия иск.
Видно от представените - Договор за мобилни услуги от 18.07.2018 г.,
ведно с приложенията към него и Договор за лизинг на изплащане от същата
дата, ведно с приложенията към него ответницата М. П. Т. е била в
облигационни взаимоотношения с „Т.'4 ЕАД.
По силата на Договор за мобилни услуги е уговорен месечен абонамент
от 20.99 лева на месец. Закупено е мобилен апарат на лизинг със стандартна
цена от 359. 90 лева и отстъпка от 162, 14 лева. По делото са приобщени като
доказателства 5 броя фактури, като крайната такава е на стойност 345, 04 лева
и срок за плащане 10.12.2018г. В същата е обозначена сумата от 171, 30 лева
неустойка при предсрочно прекратяване на договора за услуги. Не е
настъпила погасителна давност на вземането - чл. 111 буква „б “от ЗЗД,
доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 05.06.2020г.
Искът по чл. 422 от ГПК се счита предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение т.е. в настоящия случай от
05.06.2020 г. Давността не е изтекла до тази дата и се счита прекъсната с
подаване на заявлението.
Настъпило е предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги и
Договора за лизинг. Позовавайки се на чл. 27 от Общите условия мобилният
оператор е прекратил договорите поради неплащане на дължимите суми и е
издал крайна фактура, в която е начислена неустойка в размер на 52, 46 лева -
трикратния размер на абонаметния план и 118. 84 лева оставащата сума за
плащане за мобилното устройство според начислената отстъпка от 162, 14
лева.
2
Настоящата съдебна инстанция намира, че между страните е налице
облигационно правоотношение по повод договор за предоставяне на мобилни
услуги. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които
са ги сключили.
Между страните не е спорно, че ответникът е ползвал предоставените
му мобилни услуги, за което са издадените от ищеца фактура от м.07/2018 г.,
м. 08/2018 г., м.09/2018 г., м. 10/2018 г.
В раздел 11 от Договора за мобилни услуги с предпочетен номер
+******* е уговорено задължение за потребителя да възстанови част от
ползваната стойност на отстъпките в случаите, в които е предоставено
устройство за ползваните услуги, посочено в договора или по предходно
подписан план, като потребителят дължи и разликата между цена на
устройството /в брой без абонамент/, съгласно ценовата листа и заплатената
от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в
чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при
сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка
задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането
й, съгласно чл. 92 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за
неустойка не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз
на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал.1, пр.1
и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Съгласно нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са
3
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В настоящият случай в процесния договор е налице индивидуално
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение.
От събраните по делото доказателства се установява, че тя е вписана
като елемент от договора в резултат на свободни преговори, водени между
страните и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието на
тази клауза, поради което не може да се приеме, че тя е нищожна.
По отношение на неустойката във връзка с лизинговия договор, съдът
намира, че същата не следва да се присъжда в полза на ищеца, тъй като е
нищожна. Съдът е длъжен да следи служебно за нищожността, поради което
дори и без наведеното изрично възражение в този смисъл в писмения отговор,
подлежи на изследване въпросът за валидността на клаузата. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Критериите, които следва да се вземат предвид при преценката дали
неустойката излиза от присъщите й три функции, са естеството на парични
или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи – залог, ипотека, поръчителство и др.; видът на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на
неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението на задължението вреди.
Уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и
преференциалната цена на предоставеното устройство излиза извън
присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване на
кредитора.
Страните са постигнали уговорка в договора за цената на
предоставеното устройство да е в размер на 197,76 лв. В договора е посочено,
че стандартната цена на устройството е 359,90 лв., като е направена отстъпка
в размер на 162,14 лв. Посредством уговорената неустойка ищецът се стреми
да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на
4
устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка
противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на
престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният
размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната
страна цената на предоставеното устройство. Поради това искът за
присъждане на неустойка за предоставеното за ползване мобилно устройство
в размер на 118.84 лв., подлежи на отхвърляне.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС –
Гълъбово в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037/28.06.2021 год., постановено по
гр. д. № 325/2020 год. по описа на РС – Гълъбово в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5