Решение по дело №17341/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2510
Дата: 5 юли 2022 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20211110217341
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2510
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110217341 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 586496-F587673/08.07.2021 г., издадено
от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в Централно
управление на Национална агенция за приходите, на „Перфекто ФС“ ЕООД е
наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
на министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, изразяващо се в това, че при
извършена на 21.01.2021 г. проверка на стопанисван от дружеството
търговски обект в гр. София е установено, че не е въведена служебно сума в
касовата наличност на дружеството в размер на 442.77 лева.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „Перфекто ФС“ ЕООД, в която са релевирани доводи
за неговата неправилност. Изложени са съображения, че НП е издадено при
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, доколкото
неправилно е посочено, че срещу АУАН не е постъпило възражение.
Релевирани са доводи, че е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в присъствието само на един
1
свидетел, като не е посочен неговият ЕГН. Твърди се, че на 20.01.2021 г. са
издадени 2 броя фактури, плащанията по които са постъпили на 21.01.2021 г.,
на което се дължи и разликата в касовата наличност. Изложени са
съображения за наличието на маловажен случай, поради което наказващият
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно или, в условията на евентуалност, да
намали размера на наложената санкция.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като моли да се потвърди процесното НП поради неговата
законосъобразност. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата, подадена срещу процесното НП, е процесуално допустима,
доколкото е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от активно
процесуално легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди
доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда
за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
„Перфекто ФС“ ЕООД с ЕИК********* стопанисвало търговски обект –
склад, находящ се в гр. София, ул. „Малашевска“ № 1.
На 21.01.2021 г., около 11.50 часа, свидетелите Д. и ИВ. ЛЮБ. ИЛ.,
инспектори по приходи в ЦУ на НАП, извършили данъчно-осигурителна
проверка в горепосочения търговски обект, стопанисван от „Перфекто ФС“
ЕООД. По време на извършване на проверката било установено, че в обекта
има въведено в експлоатация фискално устройство модел „Datecs DP-150” с
ИН на ФУ DT834253 и ФП № 02834253, което притежавало функциите
2
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. При извършване на
проверката в обекта се намиралa св. Живяна Иванова И.а, която работела за
„Перфекто ФС“ ЕООД на длъжността „оператор“. След като се
легитимирали, служителите на ТД на НАП изискали отчета за дневния
оборот, като видно от разпечатания от св. И.а дневен финансов отчет „Х“ от
ЕКАФП дневният оборот относно получени суми в брой бил в размер на
1026.93 лева. При проверка било установено, че фактическата наличност в
касата на обекта е в размер на 1469.70 лева, за което бил изготвен опис на
наличните парични средства. По този начин било установено, че в касата е
въведена сума в размер на 442.77 лева, без да се отрази във фискалното
устройство чрез операцията „служебно въведени суми“.
Въз основа на извършената проверка бил съставен протокол за извършена
проверка № 0083976/21.01.2021 г. в присъствието на св. И.а.
На 29.01.2021 г. св. Д. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F587673/29.01.2021 г. срещу „Перфекто ФС“ ЕООД за
извършено административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, който бил връчен на упълномощен представител на
дружеството.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 586496-F587673/08.07.2021 г. от началника на
Отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП, с което за извършено
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на
„Перфекто ФС“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 500
лева. Видно от приложената по делото разписка, неразделна част от НП,
санкционираното дружество е получило препис от наказателното
постановление на 29.11.2021 г.
В законоустановения 7-дневен срок (на 06.12.2021 г.) управителят на
„Перфекто ФС“ ЕООД подал жалба срещу издаденото наказателно
постановление, която инициирала образуването на настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Д., ИВ. ЛЮБ. ИЛ. и Живяна Иванова И.а;
протокол за извършена проверка № 0083976/21.01.2021 г.; ДФО от 21.01.2021
г.; Опис на пари в каса от 21.01.2021 г. и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
3
изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл съдът намира
показанията на свидетелите Димитър Ортомаров и И.И. за подробни,
последователни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло.
Именно от показанията на посочените свидетели се установява, че при
извършване на проверка в процесния търговски обект е констатирана налична
сума в касата на обекта в размер на 1469.70 лева, а в дневния финансов отчет
на наличното фискално устройство е отразена наличност на пари в брой в
размер на 1026.93 лева. Този факт се подкрепя и от съставения протокол за
извършена проверка, както и от ДФО и описа на наличните пари в касата на
дружеството.
Съдът кредитира и показанията на св. Живяна И.а, служител на
дружеството-жалбоподател, която е присъствала по време на проверката и е
преборила парите в касата на обекта. Последната, макар и да не си спомня с
оглед изминалия период от време, точните размери на наличната сума в
касата на обекта и отразената в дневния финансов отчет, е категорична, че
именно тя е преброила парите, както и че е установена разлика в повече в
касовата наличност. Същевременно, св. И.а не можа да обясни на какво точно
се е дължала установената разлика.
Съдът намира за неоснователни изложените твърдения от страна на
жалбоподателя, че причина за установената разлика в касовата наличност са
получени суми по фактури от 20.01.2021 г., приложени на л. 9 и л. 10 от
делото. От съдържанието на същите действително се установява, че са
заплатени съответно 313.58 лева и 130.32 лева на „Перфекто ФС“ ЕООД на
основание посочените фактури. От приложените фискални бонове, обаче, е
видно, че същите са заплатени на 19.01.2021 г. и 20.01.2021 г., докато
проверката е осъществена на 21.01.2021 г. Освен това, по никакъв начин не се
доказа, че установената разлика в касовата наличност се дължи именно на
извършеното плащане от купувачите по посочените две фактури. Нещо
повече, дори и да се установи, че действително разликата от 442.77 лева се
дължи на посочените плащания, то това обстоятелство не рефлектира по
никакъв начин на съставомерността на извършеното нарушение по чл. 33, ал.
4
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото независимо от
произхода на паричните средства, когато не се касае за продажби,
жалбоподателят е длъжен да отрази въвеждането им в касата на фискалното
устройство чрез наличната функция „служебно въведени“ суми.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода
на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно т. 1.1, б. „г“ и т. 2.1. от
приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на Национална агенция по приходите, като са спазени давностните срокове по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и
нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити съобразно посочените норми. С
оглед на това процесният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване
на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушение на процесуалните правила при съставяне на
АУАН и издаване на НП. На първо място, съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел в хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, макар
и да представлява процесуално нарушение, не е от кръга на съществените
такива, доколкото по никакъв начин не е довело до ограничаване на
процесуалните права на санкционираното лице. Следва да се посочи, че не
всяко процесуално нарушение се явява съществено, а само това, което е
рефлектирало върху правото на защита на санкционираното лице, респ. на
възможността му да разбере фактическите или правни рамки на вмененото му
„административно обвинение“. В настоящия случай съставянето на АУАН
само в присъствието на един свидетел не е довело до ограничаване на
процесуалните права на „Перфекто ФС“ ЕООД, в какъвто смисъл е и
константната съдебна практика. Не представлява съществено процесуално
нарушение и непосочването в АУАН на ЕГН на свидетеля, доколкото
5
последният е индивидуализиран с три имена и служебен адрес, на който е
можел да бъде открит.
Действително, в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, наказващият орган не е
обсъдил при издаване на наказателното постановление постъпилите писмени
възражения срещу съставения АУАН. Това обстоятелство обаче не
ограничава процесуалните права на санкционираното лице, доколкото
последното е можело и е релевирало същите пред съда, като са били подробно
обсъдени от настоящия съдебен състав. В този смисъл съдът счита, че при
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на
„Перфекто ФС“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав счита, че с деянието си „Перфекто ФС“ ЕООД
е осъществило състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. В този смисъл „Перфекто ФС“ ЕООД е следвало чрез
операция „служебно въведени“ суми да регистрира сумата от 442.77 лева,
която е била въведена в касата. Следва да се отбележи, че видно от
отразяването в протокола за извършената проверка, процесното фискално
устройство е поддържало извършването на такива операции, което е
безспорно доказано и от показанията на свидетелите, поради което
нарушението правилно е квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
Обобщавайки гореизложеното, като не е била въведена сумата от 442.77
лева чрез операция „служебно въведени“ суми, дружеството-жалбоподател е
извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
6
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, в
случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, на
юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева. В настоящия случай на „Перфекто ФС“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в предвидения от закона минимален размер от 500 лева.
Предвид принципа „reformatio in pejus”, положението на жалбоподателя не
може да се влошава само по подадена от последния жалба. С оглед на това е
безпредметно обсъждането на наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В този смисъл атакуваното НП е
законосъобразно и в своята санкционна част.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява
маловажен случай, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка
от административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания
контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните
указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид (в този смисъл е и чл. 93,
т. 9 НК). В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира
основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.
Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно,
тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на
санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело
до неотразяване на приходи. С оглед на това, липсата на настъпване на вредни
последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2,
изр. 2-ро ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не
7
може да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Същевременно,
нарушаването на правилата относно отчетността на паричните суми в
касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги
застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от
посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице
маловажен случай на административно нарушение. С оглед на това, с
неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за въвеждане на сумата от 442.77 лева във функциониращото в търговския
обект фискално устройство, съществено са засегнати обществените
отношения, обект на защита от нарушената разпоредба, свързани с
регистрацията и отчетността на паричните постъпления и оборота в
търговските обекти.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди
като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на НАП следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 586496-
F587673/08.07.2021 г., издадено от началника на Отдел „Оперативни
дейности“-София в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на „Перфекто ФС“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите
за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства.
8
ОСЪЖДА „Перфекто ФС“ ЕООД с ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „К“ № 8, да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9