Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2019г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 698 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на С.Й.К. ***“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./,  вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба С.Й.К. твърди, че на 02.05.2016г. по път ІІІ-605, с.В., в посока гр.Батановци, при изпълнение на служебните си задължения изразяващи се в участие в специализирана полицейска операция, се движил като пътник в служебен л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ПК ******управляван от Ч.И.Б., който нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с климатичните условия и релефа на пътя скорост, поради което загубил контрол над управляваното от него МПС и при завой се отклонил вляво към банкета, след което се преобърнал на пътното платно. В резултат на реализираното ПТП ищеца получил телесни повреди – счупване на лявата ключица с разместване на фрагментите. Твърди, че за случая и причинената на ищеца телесна повреда по непредпазливост е съставен КП № 2/02,05,2016г. от И. В.С., дежурен в СУ Брезник и образувано ДП № 30/2016г. по описа на ОСлО гр.Перник, което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК е прекратено. Твърди се, че в резултат на получените травматични увреждания от ПТП претърпял болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които търпи и към момента при всеки спомен за случилото се, както и, че претърпял имуществени вреди представляващи стойност на заплатената стабилизация с вътрешна фиксация посредством метална плака и винтове на костните фрагменти, в размер на 1025,00лв.

 Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/11/115001841407,  валидна от 16,07,2015г. до 31,12,2016г. Предявил претенция пред застрахователя по повод която му било изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000,00лв.

Претендира присъждане на сумата 69000,00лв., представляваща разлика над изплатеното му от засрахователя обезщетение в размер на 1000,00лв., до общо дължимото в размер на 70000,00лв., за претърпените неимуществени вред, както и сумата 1025,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП,  ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането - 02.05.2016г. до окончателното изплащане.

Ответника с депозирания в срока по чл. 367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба изразява становище за допустимост но неоснователност на иска.

Оспорва наличието на засрахователно правоотношение по отношение увреждащият автомобил.

Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че ударът е бил непредотвратим за водача на л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ПК ******Ч.И.Б.. Възразява, че последният се е движел със съобразена скорост, без да допуска нарушение на ЗДвП, както и, че при изпълнение на полицейска акция могат да бъдат нарушавани правилата на ЗДвП. В тази връзка оспорва истинността на КП № 2/02,05,2016г. в частта по констатациите за причини за ПТП. Възразява, че съставилото го лице не е присъствало на място.

В условие на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, т.к. е пътувал на предна седалка без правилно поставен обезопасителен колан, както и се е качил при шофьор, който е бил употребил алкохол – 0,42 промила, с което е поставил в риск собствената си безопасност.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.

В срока по чл. 372 ГПК и по чл. 373 ГПК са постъпили допълнителна искова молба и отговор, с които първоначално предявените се поддържат изцяло, без да са направени нови възражения и дадени различни становища.

Съдът, като съобрази предмета на спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следоното от фактическа страна:

От КП № 2/02,05,2016г. и Постановление от 01,07,2016г. за прекратяване на ДП № 30/2016г. по описа на ОСлО гр.Перник, пр.пр. № 195/2016г. по описа на РП Брезник се установява, че на 02.05.2016г. по път ІІІ-605, с.В., в посока гр.Батановци се е провеждала специализирана полицейска операция, в която участвали С.Й.К. и Ч.И.Б.. Извършвали проверки на преминаващи МПС. Движещият се в посока към с.Ярджиловци л.а. не спрял при подаден сиграв със стоп палка, поради което двамата го последвали със служебен патрулен л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********, управляван от Ч.И.Б.. До него на предна дясна седалка се намирал, като пътник С.Й.К.. На участък от пътя на около 200м. след с.В. Ч.И.Б. загубил контрол върху управлението на автомобила, който се отклонил вляво към банкета, след което се преобърнал на пътното платно. В резултат на реализираното ПТП С.Й.К. получил увреждане с характер на следна телесна повреда – счупване на лявата ключица с разместване на фрагментите и осъществяващо критериите на медико биологичния признак трайно затруднение на движенията на ляв, горен крайник за период от коло 2-3 месеца.

От заключението по приетата СХ/ТЕ се установява, че в кръвта на починалия Ч.И.Б. е открито наличие на алкохол/етанол. Съгласно заключението кръвната проба е без стабилизатор и в процес на напреднало разлагане, поради което настоящото изследване е необективно и няма съдебно-токсилогична значимост.

От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на ПТП С.Й.К. е получил многофрагментно счупване на лява ключица, което осъществява критериите на медико биологичния признак трайно затруднение на движенията на ляв, горен крайник за период от коло 30 дни, както  контузии в областта на дясна раменна става, дясна гръдна половина, кръвонасядания в областта на дясна подмишница, дясно бедро и лява предмишница, които в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От СМЕ се установява и, че приложените платежни документи за заплатена стойност на остеосинтетични материали са в причинна връзка с процесното ПТП и получените травми от ищеца. Извършена е на последния оперативна интервенция – кръвна репозиция и метална остеосинтеза със заключваща се плака АО. Установява се и, че при такова счупване е възможно 100% възстановяване.

От заключението по приетата САТЕ се установява, че на датата на ПТП пътните условия са били валеж на дъжд и мокра пътна настилка. Причина за ПТП е загуба на контрол над движението на автомобила от страна на водача Ч.И.Б., поради рязко завиване наляво в режим на ускоряване с натискане на педала на газта, което е причинило ротационни движения и в резултат преобръщане на автомобила и позиционирането му на покрив.

От приетия по делото Договор за застраховка „гражданска отговорност“ на МПС рег. номер от 29,12,2015г., инженерна и бойна техника се установява, че процесният л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ПК ******към датата на настъпване на застрахователното събитие е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Б.И.“ АД  с полица № BG/11/115001841407,  валидна от 16,07,2015г. до 31,12,2016г.

От фактура № **********/05,05,2016г. се установява, че С.Й.К.  е заплатил по сметка на ВМА гр.София сумата 1025,00лв. с посочено основание „медицински консумативи“.

От показанията на разпитания свидетел И. В.С. се установява, че по време на изпълнение на полицейската акция, при която настъпило ПТП се движел в л.а. след процесния - л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********,  в който пътувал ищеца. Не бил пряк свидетел на ПТП, защото автомобила, в който се намирал бил след завоя, преди мястото на ПТП. Чул шума и се при пристигането си на място непосредствено след това видял л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ПК ******ообърнат по таван. Ч.И.Б. излизал от автомобила. С.Й.К. бил в автомобила, на предна дясна седалка, закопчан с колана. Вратата му не можела да се отвори. Бил заклещен, на можел да излезе и охкал. Опитал да отвори вратата но не успял. Влязъл в автомобила през шофьорската врата. Откопбал колана на С. трудно. С. явно си бил изкарал въздуха. Така го извел навън. След инцидента С. вече не спортувал. Преди това играел постоянно футбол, бягал. Сега не можел да изпълнява служебните си задължения пълноценно. Съгласно показаният при този тип акция не се гони автомобила нарушител и се спазват правилата за движение на ЗДвП. Следва се за да се дадат сведения на къде се движи.

От показанията на свидетеля Б.Н.К.се установява, че живее на съпружески начала със С.Й.К.. След инцидента го завели във ВМА, където претърпял операция. Много го боляло, пречели му имплантите и не можел да изпълнява никаква физическа работа. Наложило се свидетелката да носи дърва и да поеме изцяло грижите за детето и домакинството. По късно пертърпял нова операция. И след двете не можел да извършва физическа работа за около 2-3 месеца.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл.  226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл.45 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателстената тежест наличието на към момента на увреждането на  валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно деяние, вина, вреда – по вид и размер, и причинна връзка между това противоправно и виновно деяние и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, респ. да установи, че водача   М.М.М.няма вина за настъпилото ПТП, като вината е изцяло на ищцата, а в отношение на евентуалност да установи, че е налице съпричиняване на вредоносният резултат.

С оглед изложеното по-горе в настоящите мотиви, безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 02.05.2016г. между прекия причинител и ответника, по отношение на увреждащото МПС.

Съдът намира приетото заключение на СХ/ТЕ, СМЕ и САТЕ за обективни, безпристрастно дадени, и в съответствие с останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра изцяло.

Цени показанията на разпитания свидетел Б.Н.К.по правилата на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като обективни, безпристрастно дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с тези на незаинтересования свидетел И. В.С. и останалите доказателства по делото. Показанията на последния са обективни, резултат на преки, непосредствени впечатления, затова съдът и тях кредитира изцяло.

Въз основа събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ и САТЕ приема за установени елементите от състава на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно извършено от водача Ч.И.Б., както и установена вреда в пряка и непосредствена връзка с него - причинени телесни увреждания на ищеца - счупване на ключицата. Водачът Ч.И.Б. на процесния л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ПК ******с поведението си е нарушил задълженията си въведени със ЗДвП, като се движил с несъобразена с климатичните условия, релефа на пътя скорост, поради което загубил контрол над управляваното от него МПС и се преобърнал на пътното платно.

Ответникът не е установил главно и пълно възражението си за съпричиняване от страна на ищеца. Въз основа показанията на разпитаният свидетел очевидец И. В.С. съдът приема, че С.Й.К. е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан към момента на ПТП. Възражението за употреба на алхохол от страна на водача Ч.И.Б. е останало недоказано. Не са събрани обективни, годни доказателства в тази насока.

В пряка причинна връзка от бездействието на водача за ищеца са настъпили процесните травматични увреждания. Въз основа свидетелските показания съдът приема за установено, че ищеца е търпял твърдяните физически и емоционални болки и страдания – страх, болка, неудобство от ограничените движения на горния крайник и рамо.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан в своето основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата 20 000,00лв. От нея беспорно вече са изплатени от застрахователя 1000,00лв., които трябва да се приспаднат. Следователно искът подлежи на уважаване за сумата 19000,00лв. За сумата 50000,00лв., която е горница над присъдените 20000,00лв. до общо претендираните 69000,00лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП ищеца е претърпял сравнително леки телесни увреждания, от които се е възстановил в рамките на месец, месец и половина. От доказателствата по делото не се установява ищеца да е претърпял в по-голям обем и интензитет вреди, нито да са налице трайни остатъчни явления от получените увреждания. 

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Въз основа събраните писмени доказателства съдът приема за установено, че ищеца е претърпял имуществени вреди в размер на 1025,00лв., представляваща заплатената стойност за стабилизиране на костните фрагменти.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция за неимуществени вреди следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху главниците с правно основание чл .86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на увреждането – 02,05,2016г., до окончателното им изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

С оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главниците считано от датата на увреждане.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищеца е освободен частично от внасяне на  държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива следва да му се присъдят съобразно сторените разходи и при наличие на останалите предпоставки за това. Претендираната от него сума за разноски съгласно приетият списък е в размер на 799,99лв., формирана от разходи за държавни такси и разноски и депозити за вещи лица.

Ответникът е направил искане за присъждане на съдебни разноски, но не е представил нарочен списък за извършени такива, затова съдът не присъжда разноски в негова полза.

Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата 220,29лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 760,00лв., съобразно уважената част от иска. Разходи от бюджета на съда не са сторени.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. А.П., сумата 19000,00 /деветнадесет хиляди/лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, както и сумата 1025,00 /хиляда двадесет и пет/лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - заплатената стойност за стабилизиране на костните фрагменти с вътрешна фиксация – метална плака с винтове, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 02.05.2016г. по път ІІІ-605, с.В., в посока гр.Батановци, където при изпълнение на служебните си задължения изразяващи се в участие в специализирана полицейска операция, се движил като пътник в служебен л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ПК ******управляван от Ч.И.Б., който виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с климатичните условия и релефа на пътя скорост, поради което загубил контрол над управляваното от него МПС и при завой се отклонил вляво към банкета, след което се преобърнал на пътното платно, чиято отговорност е била застрахована по Договор за застраховка „гражданска отговорност“ на МПС рег. номер от 29,12,2015г., инженерна и бойна техника със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/11/115001841407,  валидна от 16,07,2015г. до 31,12,2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането -  02.05.2016г.  до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 50000,00 /петдесет хиляди/лв., която е горница над присъдените 19000,00лв.,  до размер на общо претендираните 69000.00 /шестдесет и девет хиляди/лв., на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата 220,29 /двеста и двадесет, 0.29/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 760,00 /седемстотин и шестдесет/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: