МОТИВИ
КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 2591
ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2011Г., ДВАДЕСЕТ И
ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Производството е образувано въз основа
на внесен от ВРП обвинителен акт срещу П.Х.П. за
престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В С. з. представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и п ледира за наказание ЛС за
срок от 6 години, редуцирано с 1/3 на осн. чл. 58 а
от НК.
Гр. ищец и частен обвинител Е.В.
поддържа становището на прокуратурата относно поисканото наказание и лично
и в качеството на представляваща сина си
Танев, моли уважаването гражданските
искове.
Подс. П. П.
признава фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тях. При дадената му последна
дума признава вината си, декларира
съжаление за извършеното.
Защитата в лицето на адв. В. пледира за минимално наказание, намалено с една
трета.
В
хода на съдебното следствие съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Св. Е.Х.В. *** и била
представител на българска обществена организация „Шипка" гр. Краснодар, Русия, създадена през 2005 г. Организацията имала
председател и трима заместник управители, единият от които бил св. П.В. Танев,
неин син. Същият живеел и работел в гр. Краснодар от
25 години, като веднъж годишно през летния сезон се завръщал в Р. България, гр.
Варна. Средства за подпомагане се събирали основно чрез спонсорство, от членски
внос, както и от общината в гр. Краснодар. Св. В. се занимавала с обществена и
благотворителна дейност по отношение на българите, които живеели в гр. Краснодар. В дейността си контактувала със св. Танев.
През
м. май 2012 г.
св. Т. потърсил сътрудничество с българи, живущи в България, които да
подпомогнат организацията - с предмети, дрехи и по друг начин. Търсел
транспортна фирма, която да закара обувки и маратонки на българите в гр. Краснодар. По този повод в интернет попаднал на скайп адрес „П.П." изписан
на латиница, като бил посочен телефон за връзка +359988/837454. В обявата било
посочено, че местонахождението на адреса е в гр. Варна. Св. Т. оставил
координати за връзка и след няколко дни с него се свързал подс.
П.. На 17.05.2012 г. между двамата бил проведен видеоразговор,
като подсъдимият обяснил, че е от гр. Варна и е международен шофьор на ТИР. Св.
Танев заявил, че търси да закупи обувки и маратонки от България около 50 чифта
за българите в гр. Краснодар Русия, които да дари. Подс. П. отговорил, че му предстои курс до чужбина и може
да извърши услуга, като се ангажира и достави стоките със собствен транспорт.
Уверил го, че и друг път е помагал с транспорт и ще се радва да помогне за
такава благородна кауза. Св. Т. предложил на подсъдимия със собствени средства
да закупи 50 чифта обувки или маратонки, с обещанието средствата да му бъдат
възстановени при доставката на стоката в гр. Краснодар.
Подсъдимият заявил, че не разполага с финансови средства и предложил на св.
Танев той да му изпрати необходимата за това парична сума. Св. Танев се
съгласил с предложението. Тогава подс. П. му изпратил
по „Скайп” номера на банковата си сметка в Централна
кооперативна банка. Между двамата последвали разговори по телефона същият и
следващите дни. На 22.05.2012 г. св. Т. превел по посочената банкова сметка ***.
П. сумата от 1 500 евро /равностойни на 2 933,91 лева/ в клон на ЦКБ в гр.
Варна, ул. „Яне Сандански" № 1 /видно от приложената справка/. Подсъдимият
обещал с преведената сума да закупи 50 чифта обувки или маратонки и лично да ги
достави в гр. Краснодар, като заявил, че има
намерение в началото на м. юни 2012
г. да отпътува за Русия. Св. Танев казал на подс. П., че вече има закупени 25 чифта обувки от св. В.,***
и го помолил и тази стока да достави до гр. Краснодар,
като му предоставил телефонният номер за връзка. След известно време подс. П. се свързал по скайпа със
св. Т. и заявил, че е закупил 50 чифта маратонки и има намерение да отпътува в
най-скоро време.
В началото на м. юли 2012 г. св. В. се завърнала
от гр. Краснодар в гр. Варна. В края на същия месец
от мобилен телефон № 0879/359630 й се обадил подсъдимият, като се представил с
имената П.Х.П.. Заявил, че работи като шофьор на ТИР в транспортна фирма и ще
отпътува за гр. Краснодар. Казал на св. В., че ще
дойде да вземе закупените от нея 25 чифта маратонки, за да ги откара до гр. Краснодар. Св. В. изненадано запитала откъде е запознат с
обстоятелството, че има маратонки за изпращане. Подсъдимият отговорил, че за
това му е съобщил св. Т.. Св. В. се свързала по телефона със св. Т. и същият
потвърдил, че действително има такава уговорка. След това св. В. се свързала с подс. П. по телефона, който обяснил, че в момента подготвя
ТИР-а за път и когато има готовност ще дойде да вземе маратонките. На
неустановена дата в края на м. юли 2012 г. подс. П. се
обадил по телефона на св. В. и заявил, че има готовност да вземе маратонките.
Тя му посочила адреса си в гр. Варна и още същият ден подсъдимият отишъл на
място, където св. В. му предала два кашона с маратонки, на обща стойност 500
евро, с равностойност 977,91 лева. Тогава подс. П. я
уверил, че на следващата сутрин ще отпътува за гр. Москва, като обещал да спре
в гр. Краснодар и да достави стоката. Впоследствие
св. В. се свързвала по телефона с подс. П., който я
уверявал, че пътува и че се намира на 200 км. от гр. Москва и на връщане ще достави
обещаната стока. Впоследствие св. В. се свързала по телефона и със св. Танев,
който заявил, че маратонките не били доставени, а подсъдимият не отговарял на
телефонните повиквания. Тогава св. В. отново провела телефонен разговор с подс. П., който заявил, че бил болен, поради което не
отпътувал. Св. В. поискала да й върне маратонките, а подсъдимият й казал да
отиде до бензиностанция „Петрол" до МОЛ „Двете кули" гр. Варна,
където ще й бъдат донесени. Св. В. отишла на уговореното място, изчакала два
часа, но никой не се появил. След това се опитала да се свърже с подс. П., но телефонът му бил изключен.
Описаната
фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по реда на НПК
доказателства и доказателствени средства, като съдебното следствие е проведено по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Като непротиворечиви, логични и
добросъвестни съдът кредитира изцяло показанията на св. В. и Танев.
Като събрани по реда на НПК
съдът кредитира писмените доказателства – протоколи за разпознаване, заявление
за превод на валута, справка за съдимост, справки от мобилните оператори,
справка за задгранични пътувания и др.
Като обективно и компетентно
дадено, съдът кредитира заключението на
СОЕ.
Преценени
поотделно и в своята съвкупност, доказателствата сочат на фактическа
обстановка, идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна, че подс. П.Х.П.
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.211 пр.2 вр.чл.209
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като
през периода от 17.05.2012г. до неустановена дата в края на м.юли 2012г., в
гр.Варна, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П.В. Т. и Е.Х.В.,
и с това причинил имотна вреда на Т. в размер на 1500 евро с левова
равностойност 2933.74 лева и на В. в
размер на 500 евро с левова равностойност 977.91 лева, общо в размер на 3911.65 лева.
П. Х. не е бил шофьор на ТИР и не е
имал планирано пътуване до Москва. Още
когато се е договарял със св. Т. и със св. В., той не е имал никакво
намерение да изпълни обещанието си за
закупуване и транспортиране на маратонки до Краснодар.
Именно чрез въвеждане в заблуждение на св.Т. и В., той ги е мотивирал да му
предадат владението на сумата от 1500 евро и
на маратонки на стойност 500 евро. Горното направил с пряката цел да
набави за себе си имотна облага , с което причинил имотна вреда на св. Т. и В.. Страните не спорят по съставомерността
на престъплението.
Престъплението е продължавано, т.к. е
осъществено чрез две деяния, при еднородност на вината, в непродължителен
период от време, всяко от които е продължение на предходното.
Извършеното следва да се квалифицира
като такова при опасен рецидив. В периода 2009 – 2011 г. П. п. е трикратно
признаван за виновен по НОХД №№ 966/08, 15402/05 и 14518/06 г. С определение по
ЧНД 1634/12 г. трите наказания са
групирани и е наложено общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
години при строг режим и кумулативно ЛПУМПС. Опасният рецидив се обосновава от
факта, че лицето е осъждано като пълнолетно за
умишлено престъпление на ЛС за срок не по- малко от 1 година и от
изтърпяването на наказанието, до настоящото деяние не са изминали пет години.
След деянието П. е осъждан с присъда по НОХД 499/12 г. вл. в сила на 16.02.12 г. за деяние , извършено на 20.10.11
г. , като му е наложено наказание „Пробация” и ЛПУМПС за срок от 2 години и с присъда по
НОХД 5170/ 2013 г,
вл. в сила на 13.11.2013 г., за деяние, извършено
през м. август 2011 г.
му е наложено наказание ЛС за срок от 1г. и 4 месеца, което да изтърпи при
строг затворнически режим.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
Признанията на подс.
П. не следва да се отчитат повторно като смекчаващо отговорността
обстоятелство, т.к. те вече са били взети предвид от законодателя,
регламентирал намаляването на наказанието с 1/3. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът прие декларираното съжаление за извършеното.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид
осъжданията , които са извън онези , обосноваващи рецидива, а именно по НОХД 102/92 г. и 1450/ 96 г., като по последното п. е
бил осъждан на 4 години ЛС за три престъпления против собствеността, едно от
които отново по чл. 210 НК. Онегчаващо отговорността
обстоятелство е това, че престъплението
е извършено чрез две деяния, с
последователност и упоритост при
преследване на целта и не на последно място , че подс.П. най-
безогледно е посегнал чужда собственост, предназначена за благотворителност.
Предвид горното, съдът прецени,
че за да бъде съответно наказанието
„Лишаване от свобода” на извършеното деяние, следва да е в размер на 3 г. и 9 месеца . Съгласно чл.
58а ал.1 от НК, намалено с една трето това наказание възлиза на 2г. и 6
месеца, каквото е наложеното с присъдата. С такова по вид и размер наказание съдът намира, че биха се постигнали целите на
закона, а именно да се въздейства превъзпитателно, предупредително и възпиращо
на дееца и на останалите членове на обществото.
Лицето е осъждано повече от веднъж на
ЛС, поради което наказанието следва да се изтърпи при първоначален строг режим
в затвор, както и следва да се приспадне изтърпяното до момента наказание.
Налице са и основанията за групиране
на горното наказание , с наказанието, наложено с присъда по НОХД 5170/2013 г.
на РС – Варна, като п. следва да изтърпи по- тежкото от двете наказания, а
именно Лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца , при
първоначален срок режим и при приспадане на изтърпяната част.
В резултат на престъплението, извършено чрез
две деяния, са причинени щети на гр.
Ищец В. в размер на 500 евро и на гр.
ищец Танев в размер на 1500 евро. На осн. чл. 45 ЗЗД
същите следва да се обезщетят от подс.П., който виновно ги е причинил. Поради това съдът
уважи в цялост гражданските искове и осъди подс. П.
да заплати на гр. ищец В. сумата от 500 евро, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане и на гр. ищец Танев – сумата от 1500 евро,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Като уважи гражданските искове, съдът възложи на подс.
п. да заплати д.такса върху уважените граждански искове в размер на 4%, но не
по- малко от 50 лв. за всеки един от тях, а именно – 50 лв. ДТ за гр. иск,
предявен от Е.В. и 117,36 лв. за гр.иск, предявен от П. Т.
По делото не са направени разноски.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: