Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 4 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 264051/04.11.2019
г., постановено по гр. д. № 10802/2019 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, Н.Б.Б.А.З.
е осъдено да заплати на В.В. Р. сумата от 700 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - контузия на лява предмишница към лакътя, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 23.05.2018 г. от Г.К. водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 1840 LS, рег. № ******с прикачено полуремарке марка TIRSAN, модел MAKSIMA, рег. № ******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при GUNES, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2018 г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до
предявения размер от 4 700 лв., като неоснователен. Ответникът е осъден, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на ищеца сумата от 81, 17 лв.,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за един адвокат,
определено по чл.38 ЗАдв., съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е осъден
да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 572 ГПК,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 82, 12 лв., на
основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща дължима държавна такса и платени от
бюджета на съда разноски.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 700 лв. до
4 000 лв., е депозирана въззивна жалба от
ищеца В.В.Р.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно. Счита, че по делото по категоричен начин е установено настъпилото
ПТП, във връзка с което е постановена присъда. Ангажирани са и свидетелските
показания на Н.В.Р. - дъщеря на ищеца, която е присъствала по време на
инцидента. Оказала му помощ. Ищецът имал силни оплаквания в крака и ръката, по
които имал натъртвания. След инцидента приемал болкоуспокояващи. Променил
ежедневните си навици за период от 2 -3 седмици. Не можел да храни домашните си
любимци и да носи пазарски чанти.
Изпитвал страх и притеснение, особено при пътуване с автобус. Нощем не
можел да спи. Съгласно съдебно - медицинската експертиза възстановяването му е
за период от 2-3 седмици. През този период е изпитвал интензивни болки. Спазвал
щадящ режим, без натоварване на увредения крайник. Това затруднило ежедневието
му, нуждаел се е от чужда помощ. Въпреки, че травмата му е лекостепенна, тя е
оставила съществено негативно отражение за телесното му здраве и за психиката
му. Счита, че определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди се
разминава значително с формираната съдебна практика на съдилищата при подобни
деликти. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи
предявения иск за сумата от 4 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
09.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и да му присъди сторените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.“, с
който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно
и законосъобразно. По делото безспорно е установено наличието на предпоставките
на чл.511 КЗ, но не и обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди. От
съдебно - медицинската експертиза е установено, че максималният възстановителен
период е 2-3 седмици. Уврежданията на ищеца съставляват временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Ищецът не е ангажирал доказателства относно
проведено лечение. Ищецът не се е явил при вещото лице за извършване на личен
преглед. Свидетелката е дала показания, че ръката на ищеца не е била имобилизирана,
но ищецът сам решил да използва патерици. Счита, че след като е ползвал
патерици, ищецът е можел да си служи и с двете си ръце. Твърдението на ищеца,
че не можел да се обслужва в ежедневието и е имал нужда от чужда помощ не са
доказани по делото. След като 7-8 дни след инцидента ищецът е придвижил
процедура за пенсиониране, счита, че е можел да си служи със засегнатата от ПТП
ръка. Няколко месеца по - късно ищецът е започнал нова работа. Счита, че не са
налице предпоставки за увеличаване размера на обезщетението за неимуществени
вреди, което заедно с платеното такова и определеното от съда възлиза общо на 1
000 лв. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди
сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.511, ал.3 вр. с ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът
твърди, че на 23.05.2018 г., около 07.10 ч. влекач
марка „Мерцедес“, модел 1840 LS, рег. № ******с
прикачено полуремарке марка TIRSAN, модел MAKSIMA, рег. № ******,
управляван от Гьокхан Кахрамин, се е движил по пътното платно на Автомагистрала
„Тракия€ в посока гр. София и в района около 3 900 км. преди гр. София, поради
несъобразена скорост и неспазване на дистанция, е реализирал ПТП с движещия се
пред него автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“, рег. № ******, управляван
от М.А.Т.. Ищецът е бил пътник в автобуса и е пострадал от ПТП. Оказана му била
спешна медицинска помощ. След извършените прегледи му била поставена диагноза
контузия на ляв лакът. Бил освободен за домашна терапия - обезболяващи,
криотерапия, с препоръка за режим на покой. В резултата на получената от ПТП
контузия претърпял болки и страдания, които през първите 2 седмици били
интензивни. Щадящият режим - без натоварване на увредения крайник, го поставило
в затруднение да посреща собствените си битови потребности. Нуждаел се от чужда
помощ. Чувствал се зависим от други хора, нарушил се съня му. Започнал да
изпитва страх от автомобили, станал тревожен без видима причина. Виновният
водач е с обичайно местопребиваване на територията на Турция, поради което и на
основание чл.511, ал.3 КЗ следва да се ангажира отговорността на ответника. Сезирали
ответника във връзка с настъпилия инцидент с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. Ответникът платил
обезщетение в размер на 300 лв., което не покрива в пълен обем претърпените от
него неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 4 700 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, след приспадане на изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2018 г., когато е
определено застрахователното обезщетение от застрахователя, до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. В условията на
евентуалност поддържа, че изплатеното застрахователно обезщетение обхваща
всички претърпени от ищеца неимуществени вреди. По делото не са представени
медицински документи относно проведени прегледи и назначена терапия, липсват и
болнични листове. Не са ангажирани доказателства за установяване на заявените
от ищеца неимуществени вреди. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му
присъди сторените по делото разноски.
Видно от представения по
делото констативен протокол № К-340, съставен от СДВР- Отдел „Пътна полиция“,
на 23.05.2018 г., около 07.10 ч. е настъпило ПТП на Автомагистрала „Тракия“,
около 3 900 км. преди гр. София, между влекач с полуремарке и автобус - влекач
с рег. № ******, марка „Мерцедес“, модел 1840 LS36, със сключена застраховка „Гражданска отговорност“
в GUNES, със срок на действие до 24.04.2019 г. Посочен е
собственикът на влекача, чийто адрес е в Турция. Описани са получените видими
щети. Прикаченото полуремарке и марка TIRSAN, модел MAKSIMA, рег. № ******. За него е сключена застраховка
„Зелена карта“ в GUNES, валидна до 19.04.2019 г. Същият
е собственика на полуремаркето, с адрес в Турция. Водачът на влекача с
полуремарке Г.К. е в„с посочен адрес в Турция. Вторият участник в ПТП е автобус
марка „Мерцедес“, модел „Конекто“, рег. № ******, собственост на „Карат-С“ АД и
управляван от М.А.Т.. Описани са видимите щети по автобуса, както и
пострадалите лица, сред които е и ищеца с контузия на лява предмишница.
На 24.07.2018 г. ищецът е
отправил искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 10 000 лв. във връзка с процесното ПТП.
С писмо изх. №
1-31-3/19.12.2018 г. ответникът е уведомил ищеца, че е определено
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 23.05.2018 г. ПТП в
размер на 300 лв.
На 20.02.2019 г. ищецът е
уведомил ответника, че определеното обезщетение не съответства на принципа за
справедливост. Поддържа, че обезщетението за претърпените от него неимущестевни
вреди е в размер на 10 000 лв. С оглед на това счита, че извършеното плащане е
частично.
С влязла в сила на
17.07.2019 г. присъда от 22.10.2018 г., постановена по НОХД № 3612/2018 г. по
описа на СГС, НК, 18 състав Гьокхем Кахриман е признат за виновен в това, че на
23.05.2018 г., на Автомагистрала „Тракия“, при управление на товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел 1840 LS 36, рег. № ******и
полуремарке MAKSIMA с № ****** в района между 3 и 4 километър в посока
София, в нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.2, ал.1 ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице
средни телесни повреди на посочени в присъдата лица, като е ангажирана
наказателната му отговорност.
От заключението на вещото
лице д-р Ц.Г.по изслушаната съдебно - медицинска експертиза, неоспорено от
страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че
непосредствено след възникнало на 23.05.2018 г. ПТП при прегледи и изследвания
на пасажери в автобус при ищеца е установено мекотъканно увреждане - контузия
на лява предмишница към лакътя. В медицинската документация по делото липсва
описание на морфорогия увреждането - форма размер, прецизна локализация и др.
Липсват и данни за функционалното състояние на ръката и назначени данни за
функционалното състояние на ръката и назначени лечения и проследявания. Въз
основа на наличните данни вещото лице е достигнало до извода, че в случая се
касае за мекотъканна травма на лява предмишница, като при по - обширни такива травматични
увреждания те са в състояние да доведат временно и до функционални смущения, с
което реализират критериите на медико -биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Ако се касае за по - малко по
размер увреждане, то същото е с характер да доведе до реализиране на критериите
на медико-биологичния признак болка или страдание.Травмата на меки тъкани на предмишницата
на ръката може да се причини при условията на ПТП като пасажер от удара на
ръката с или върху интериора на автобуса или по механизъм на притискане от
дефектирали части. С оглед на това и доколкото травмата е констатирана
непосредствено след ПТП дава основание на вещото лице да обоснове извод, че тя
е в причинно - следствена връзка с процесното ПТП. Периодът, през който се
търпят болки и страдания, е в зависимост от характера на травмата - колко е
обширна, кои структури в дълбочина са травмирани и др., каквито данни по делото
липсват. При по - големи травматични увреждания на меки тъкани, са налице по -
силни болки и пресистират с отслабващ интензитет по - продължително до 2-3
седмици след инцидента. Последиците от по - ограничени по площ увреждания
отшумяват напълно и без лечение за около 1-2 седмици след травмата.
При изслушване на вещото
лице същото е пояснило, че не е извършен личен преглед на ищеца, но счита, че няма
смисъл и от такъв, тъй като съгласно поставената диагноза се касае за мекотъканни
увреждания, които дори и да са по - дълбоки, би трябвало да са отшумели за
пострадалия в рамките на един месец. При наличие на по - тежки усложнения,
когато не са проследени с медицински документи, то те няма как са във връзка с
инцидента. Без медицинска документация не биха се доказали увреждания във
връзка с инцидента. Когато едно травматично увреждане се изявява, това става с
оток и кръвоизлив. Когато кръвоизлива е по - голям и засяга по - дълбоко меките
тъкани, тогава се засяга подкожието и мускулатурата. В последния случай
възстановителният процес е свързан с по - интензивна и по - продължителна
болка, която налага и съответно лечение. При диаметър на травмата от 5-6 см. се
приема, че се касае за увреждане, което се характеризира като временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.Лечението винаги обхваща няколко етапа. Включва
се криотерапия в зависимост от прага на болка, приемане на аналгетици,
нестероидни противовъзпалителни препарати. Ако увреждането е много по -
обширно, се прилага временна имобилизация на засегнатия крайник. В деня на
инцидента ищецът е прегледан, както и е направена консултация с кардиолог. По
тази причина вещото лице приема, че на ищеца е приложено лечение, но няма данни
за назначената терапия. Повишеното кръвно на пострадалия според вещото лице
няма как пряко да се свърже с травмата. Тя
може да доведе до психо-емоционално заболяване, което да причини повишаване на
кръвното налягане.
Пред СРС е разпитана
свидетелката Н.В.Р. - дъщеря на ищеца. От показанията й се установява, че е
участвала в процесния инцидент. Видяла, че по време на удара баща й полетял.
Станала, за да му помогне. На 23.05.2018 г. се качила заедно с баща си на
автобус № 7 в посока от с. Лозен до „Дружба“. Потеглили, всичко било спокойно,
тръгнали надолу. След това се качили на кръгово движение. Автобусът се движил
нормално. Свидетелката била полузаспала и усетила силен удар отзад. Автобусът
преминал през кръстовището и излязъл на магистралата, когато бил ударен отзад
от голям ТИР. Чула, че шофьорът на ТИР-а бил заспал и това причинило инцидента.
Няколко метра автобусът бил влачен на пътя. Имало ограда, която автобусът
прескочил. Видяла при самия удар как баща й полита. Свидетелката загубила за
кратко съзнание. Като се съвзела видяла, че баща й на врата, бил се хванал.
Веднага изтичала да му помогне. Изпитвал болка в крака и ръката. Не помни дали
е имало кръв. Дошла линейка, която го откарала. Свидетелката била откарана в
друга болница. Вечерта се видяла с баща си. Имал натъртване на ръката и на
десния крак на капачката. Изписали му лекарства. Ищецът имал синини на сгъвката
на ръката и на десния крак на капачката. И понастоящем имал белези от тези
синини. Лечението на ищеца било да пие болкоуспокояващи и да маже наранените
участъци. В продължение на 2-3 седмици ползвал патерици. Ръката го боляла
месец-два. Не можел да прави обичайните си неща - да носи покупки, да храни
кучетата си. Към момента на инцидента бил пред пенсия. През месец август си
останал в къщи, след което започнал работа на друго място. Свидетелката не си
спомня ръката на ищеца да е била бинтована, не е била шинирана. Към момента на
инцидента били седнали на първата седалка откъм вратата. Свидетелката била от
вътрешната страна, а ищецът - от външната страна. Белезите на ищеца
наподобявали изгаряне, но не съвсем. Цвета на белезите бил черен. Ищецът сам
преценил, че има нужда от патерици, те не са му били предписани от лекар. Освен
приема на аналгетици и използването на мазила, на ищеца не е било назначено
друго лечение. Към момента на инцидента ищецът е бил придвижил процедурата по
пенсионирането му. След 7-8 дни си подал документите за пенсия. И понастоящем
се притеснявал, когато автобусът се движи по - бързо или когато се вози в
автомобил. Не спял през нощта, все още бил под стрес, когато се вози и правил
забележки на водача при шофиране.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е частично основателна.
Съгласно нормата
на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен
от посоченото в жалбата.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
С влязлото в
сила съдебно решение в необжалваната част са установени предпоставките на чл.511,
ал.3 вр. с ал.1, т.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството
му на кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач, във връзка с настъпилото на 23.05.2018 г. застрахователно
събитие на територията на Република България с участието на виновен водач,
който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава -
Турция, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата.
По делото се установи, че на 23.05.2018 г. водачът Гьокхем Кахриман
на Автомагистрала „Тракия“, при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 1840 LS 36, рег. № ******и полуремарке MAKSIMA с № ******, в района между 3 и 4 километър в посока
гр. София, е реализирал ПТП с автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“, рег. №
******, в който се возел ищеца, в резултат на което последният получил
травматични увреждания. Деянието на водача е противоправно, тъй като не е
изпълнил задълженията си, произтичащи от нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, при избиране скоростта на движението да се съобрази с
характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие. В резултат на настъпилото ПТП е пострадал ищеца,
на който е оказана спешна медицинска помощ.
Спори се между страните
по делото относно интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и
съответно относно обема на отговорността на ответника.
От ангажираните
по делото доказателства се установи, че в резултат на настъпилото на 23.05.2018
г. ПТП ищецът е получил контузия на лява предмишница към лакътя, която е довела
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травматичното
увреждане на ищеца е наложило оказването на медицинска помощ и извършване на
необходимите изследвания за установяване на получените травми и назначаване на
лечение. В резултат на полученото увреждане ищецът е търпял болки и страдания,
чиято продължителност е 2-3 седмици след инцидента. Неизвършването на личен
преглед на ищеца от вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно – медицинска
експертиза няма отношение към доказателствената стойност на заключението, тъй
като вещото лице е разяснило, че такъв не е необходим, с оглед естеството на
получената травма и отшумяването на мекотъканното увреждане в рамките на месец.
Също така експертното заключение е изготвено при обстоен и задълбочен анализ на
ангажираните по делото материали, като вещото лице е дало пълен и точен отговор
на поставените задачи. Експертното заключение не е оспорено от страните, както
и не са ангажирани доказателства, които да разколебаят доказателствената му
стойност. Ето защо съдът изцяло възприема експертното заключение. От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. Р. се установи, че в
резултат на получената травма при процесиня инцидент се е отразил на
ежедневието на ищеца. Същият е ползвал аналгетици и мазила през
възстановителния период. Ищецът продължавал да изпитва притеснения при пътуване
в автобус и автомобил, който не шофира. Съдът възприема показанията на
свидетелката в тази им част, тъй като свидетелката има преки и непосредствени
впечатления, както и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Обстоятелството, че ищецът седмица след инцидента е депозирал
документи за пенсиониране не разколебава доказателствената стойност на
събраните по делото доказателства относно получената от ищеца травма, тъй като
същата е в левия горен крайник и не пречи при подписване на документи, както и
засягането на крайника не е довело до пълна невъзможност за ползването му в
ежедневието, а единствено е създало затруднения. Към датата на ПТП ищецът е бил
на 58 г. Не са налице трайни последици от получената травма
По изложените съображения,
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на
настъпване на ПТП, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза
на 2 000 лв., което ще възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от
него болки и страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми. От тази сума следва да се приспадне изплатеното
преди завеждане на делото обезщетение в размер на 300 лв. С оглед на това
предявеният иск се явява основателен за сумата от 1 700 лв.
В настоящото производство не
са заявени оплаквания относно момента на поставянето на ответника в забава,
поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на
въззивния контрол и не следва да се обсъжда.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично обжалваното решение следва
да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 700
лв. до 1 700 лв., като искът следва да се уважи в тази му част, а
решението в останалата обжалвана част следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
При този изход
на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва
да се присъдят сторените в настоящото производство разноски по съразмерност.
Техният размер възлиза на 588 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното
производство.
Жалбоподателят
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Нормата на
чл.78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер
на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В конкретния случай усилията на процесуалния
представител на ответника по жалбата се свеждат до: депозиране на писмен
отговор на въззивна жалба; явяване в открито съдебно заседание, представяне на
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателства относно техния размер.
Предвид установеният минимален размер в разпоредбата чл.7, ал.2, т.4 и чл.9,
ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в приложимата към момента
на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция, минималния
размер на адвокатското възнаграждение с оглед обжалваемия интерес възлиза на 461
лв. без ДДС или 553, 20 лв. с ДДС. Предвид усилията на защитата при упражняване
на процесуалните права и доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е в
близък до минималния размер, се налага извода, че не са налице предпоставки за
намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Ето защо
на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 409, 82 лв.
по съразмерност.
В полза на ищеца
следва да се присъди сумата от още 337, 83 лв. – разноски в производството пред
СРС, съразмерно с уважената част от иска.
Обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която в тежест на ищеца е възложена сумата над
428, 93 лв. до 572 лв.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на още 40 лв., а по сметка на СГС – 25 лв., представляваща държавна
такса за въззивно обжалване.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 264051/04.11.2019 г., постановено по гр. д.
№ 10802/2019 г. по описа на СРС, ГО,
74 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от В.В. Р., ЕГН **********, иск срещу „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ******–
за заплащане на сумата над 700 (седемстотин)
лв. до 1 700 (хиляда и
седемстотин) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - контузия
на лява предмишница към лакътя, настъпили в резултат на ПТП, причинено на
23.05.2018 г. от Г.К., водач на
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 1840 LS, рег. № ******с прикачено полуремарке марка TIRSAN, модел MAKSIMA, рег. № ******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при GUNES, както и В ЧАСТТА, с която В.В. Р., ЕГН **********,
е осъден да заплати на „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ******, сумата над 428, 93 (четиристотин двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки) лв. до 572 (петстотин седемдесет и два)
лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ******, с адрес гр.
София, ул. „******, ет.2 и съдебен адрес *** – адв. М.К., да заплати на В.В. Р.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Я.Д., на основание
чл.511, ал.3 вр. с ал.1, т.1 КЗ, сумата над
700 (седемстотин) лв. до 1 700
(хиляда и седемстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди във връзка с настъпило на 23.05.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 264051/04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 10802/2019 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА В.В. Р.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Я.Д., да заплати на СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ******, с адрес гр.
София, ул. „******, ет.2, сумата от 409,
82
(четиристотин и девет лева и осемдесет и две стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство по
съразмерност.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ******, с адрес гр.
София, ул. „******, ет.2 и съдебен адрес *** – адв. М.К., да заплати на В.В. Р.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Я.Д., сумата от още 337,
83 (триста тридесет и седем
лева и осемдесет и три стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.“,
ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******, ет.2 и съдебен адрес *** – адв. М.К.,
да заплати, на основание чл.78, ал.6 ГПК, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,сумата от 25 (двадесет и пет)
лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване, както и по сметка на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от още 40
(четиридесет) лв., представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част
от иска.
Решението в
частта, с която е уважен предявеният иск, както и е отхвърлен иска за сумата
над 4 000 лв. до 4 700 лв., е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.