№ 327
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело
№ 20241800500668 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 258 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 3446/02.08.2024г. на Т. С. срещу Решение
№ 145/30.07.2024г. по гр.д. № 673/2024г. по описа на Районен съд – гр.
Самоков, с което на жалбоподателя са били наложени мерки по ЗЗДН.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и че е
постановено при допускане на съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят счита, че депозираната молба за защита от домашно насилие
и представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са недопустими, тъй като
не съдържат основните обективни признаци на акта на насилие, който се
твърди, че е извършен. Твърди, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е
била представена своевременно, тъй като е следвало да бъде приложена към
исковата молба. Същевременно поддържа, че молбата е и неоснователна, тъй
като релевираният акт никога не бил извършван спрямо молителката. Заявява,
че от събраните по делото доказателства се установявало единствено, че
разразилият се на 05.06.2024г. конфликт е предизвикан от молителката, както
и че именно тя е нападнала съпругата на въззивника, повалила я на земята и я
ритала, когато въззивникът, чувайки писъците, се намесил, за да отблъсне
атаката срещу съпругата си. Отрича да е нанасял побой на молителката и
подчертава, че единствено е целял да предпази своята съпруга, която освен
това се намирала в тежко здравословно състояние. Намира, че липсва акт на
домашно насилие, тъй като липсва и умисъл в поведението му. Оспорва
доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като
според него същата нямала изискуемото съдържание, индивидуализиращо
акта на насилие, като освен това по делото са събрани доказателства, които
опровергават изложеното в нея. Твърди, че от несъответствието между часа на
1
нанесения побой, отразен в медицинското свидетелство, и посочения в
молбата, може да се заключи, че е невъзможно, уврежданията да са настъпили
по посочения в молбата начин. Твърди също, че районният съд неправилно е
допуснал само един от поисканите петима свидетели.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпило възражение от молителката
П. С., която твърди, че в молбата и в приложената към нея декларация е дала
подробно описание на инцидента, а именно, че на 05.06.2024г. около девет
часа сутринта, докато се прибирала от пазара, е била причакана пред вратата
на дома си от Т. С. и от жена му З. и е била нападната. Твърди също, че живее
съвсем сама на втория етаж, а Т. С. и семейството му – на първия, както и че
С. многократно е заявявал, че иска да я прогони, за да придобие и горния етаж
на къщата. Според молителката, това е и една от причините за осъществяване
на системен тормоз и домашно насилие. Оспорва твърдението, че
декларацията не е била представена заедно с молбата за защита. Оспорва и
твърдението, че на 05.06. е осъществила насилие срещу съпругата на Т. С. – З.
С.а. Твърди, че от събраната по делото медицинска документация това
обстоятелство се опровергава, а се доказва че към момента на пристигане на
полицията и спешната помощ самата тя била открита в тежко състояние.
Намира за несъстоятелни твърденията за несъответствия в сочените обективни
признаци на деянието. Оспорва оплакванията на въззивника, че домашният
любимец създавал неудобство, но дори и това да било така, то не можело да
оправдае нанесения побой. Заявява, че упражняваното от ответника и
семейството му насилие върху нея в момента продължава. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят Т. Й.
С. се явява лично и се представлява от адв. Костова. Поддържа жалбата и
настоява за отмяна на първоинстанционното решение и обезсилване на
издадената заповед за защита. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата
П. Славова С., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. М.,
която оспорва жалбата и поддържа отговора. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред Самоковския районен съд доказателства, е описана в
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не е допуснато събирането на
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в
сроковете по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 3, т. 7 от ЗЗДН, защита по този закон може да се търси от лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е
било в родство по сватовство до трета степен включително. В случая, видно от
Удостоверение 13.08.1984г., издадено от Общински народен съвет - гр.
Самоков (л. 59) и Удостоверение с изх. № 1486/ 11.07.2024г. ( л. 60), П. С. и
2
Славейко Сугарев са сключили граждански брак, който брак е прекратен със
смъртта на съпруга. Същевременно от Удостоверение с изх. № 1327 от
20.6.2024г., издадено от община Самоков, за родствени връзки (л. 46) се
установява, че Славейко Сугарев е еднокръвен брат на ответника Т. С., поради
което съдът намира, че молителката се намира в родство по сватовство от
втора степен с ответника и е надлежно легитимирана да търси защита срещу
него в настоящото производство.
Основателността на молбата за защита предполага кумулативно
установяване на извършени действия или бездействия по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото
лице/лица, както и времето и мястото на извършването им.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая, поради непълноти и
противоречия между приетите от районния съд доказателства, по делото
остават недоказани твърденията на молителката за упражнено спрямо нея
физическо насилие от ответника. Тези противоречия касаят доказателствени
факти относно обстоятелства, непосредствено предхождащи инцидента, но
имащи отношение и към формиране на преценката за достоверност на
заявените твърдения, както и обстоятелства, касаещи участниците в
инцидента и извършителя, а също и обстоятелства, касаещи мястото, на което
се твърди, че се е случил инцидентът.
Противоречия се откриват, на първо място, в твърденията на
молителката от исковата молба, че процесната ситуация се развила, когато се
прибирала от пазар. В депозираното пред органите на МВР сведение (л. 25),
обаче, в самия ден на инцидента молителката посочва, че прането било
свалено от простора, заради което тя отишла до полицията, където обаче
нямало никого, и, връщайки се оттам, срещнала Т., който я чакал с кол и
посегнал да я бие. Следователно, налице е явно несъответствие в собствените
изявления на молителката, дадени пред различни органи относно
предхождащите конфликта обстоятелства в рамките на непродължителен
интервал от време.
На следващо място, въпреки че в същото изявление, депозирано пред
органите на МВР, молителката посочва, че на връщане Т. я чакал с кол, в
сезиращата съда молба тя твърди, че не само Т., а и съпругата му З. я
нападнали пред вратата с колове/пръчки. Същото молителката сочи и в
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Освен това, нито в молбата си, нито в представената декларация,
молителката не уточнява точното място на инцидента, заявявайки единствено,
че ситуацията се е развила „пред вратата“, без да уточнява, коя врата има
предвид. Във връзка с това, за изграждане на по- детайлна пространствена
представа за фактическото разположение на имотите на двете страни в
производството и за изясняване на мястото на инцидента, по делото са
събрани различни доказателства. При това от представената по делото
докладна записка се установява, че страните живеят на един адрес с различни
входове, а от разпита на свидетеля - очевидец Й. данните се допълват с
информация за това, че освен входовете, дворът също е разделен между
двамата собственици. Нещо повече, той свидетелства за точното място на
конфликта, като посочва, че суматохата, която възприел от терасата си, била в
двора на Т., където се намирала и молителката, но не споменава никаква врата
като ориентир.
3
Освен така установените несъответствия, които сами по себе си
компрометират доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, останалите събрани по делото доказателства опровергават твърденията
на молителката за развоя на конфликта, при който тя твърди да е станала
жертва на домашно насилие.
Така напр. от показанията на св. Й., очевидец на процесните събития, се
установява, че конфликтът е започнал със спречкване между П. и З. в двора на
З. и Т., в резултат от което З. паднала на земята и започнала да вика мъжа си за
помощ. Т. се отзовал, и - по думите на свидетеля - ги „разтървал“ и
„раздърпал“, което в достатъчна степен свидетелства за обема на действията
на ответника, тяхната цел и ефект, а именно - потушаването на конфликта.
Освен това, от същите показания се установява, че тези събития са се развили
в двора на жалбоподателя, като остава неясно, защо молителката е навлязла в
чуждия двор и кой кого е нападнал. Доколкото показанията на свидетеля са
достатъчно подробни, ясни, последователни, логични и не будят съмнение за
негова предубеденост, същите следва да бъдат кредитирани.
Освен това, в унисон с тези показания са и медицинските документи за
състоянието на съпругата на жалбоподателя след конфликта (л. 67 - 73 от
първоинстанционното дело), от които се установява, че тя е пострадала не по-
малко от самата молителка.
На последно място, от епикризата на жалбоподателя на л. 63 от
първоинстанционното дело се установява, че поне от една година преди
инцидента той е с инсталиран пейсмейкър, като се оплаква от задух и
уморяемост, което поставя под съмнение възможността му да упражнява
насилие от вида и с интензитета, посочени от молителката.
Така, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дава
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че степента на
неизясненост на правнорелевантните обстоятелства, както и констатираните
противоречия между различните доказателства, оставят неподкрепени с
доказателства твърденията на молителката П. С. за упражнено спрямо нея
физическо насилие от ответника Т. С..
Същевременно, следва да се има предвид, че материалната
доказателствена сила на депозираната от нея декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН не е абсолютна. Тя е задължителна за съда само ако няма други
доказателства, които я оборват (арг. от Решение № 22 от 31.03.2009 г. на ОС -
Разград по гр. д. № 53/2009 г.). Освен това, за да изпълни доказателствената си
функция, тя трябва да съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на
твърдените актове на домашно насилие – „дата, час, място, начин на
извършване, последици и т. н.” (арг. от Решение № 4480 от 19.06.2012 г. на
СГС по в. гр. д. № 1069/2012 г., Решение № 4396 от 14.07.2011 г. на СГС по гр.
д. № 6175/2011 г., ГО, 2-ри възз. бр. с-в). В конкретния случай, както се
обоснова по- горе, е представена декларация, която съответства на
обстоятелствената част на молбата за защита, но опровергаващите я
доказателства изключват възможността за прилагане на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
Наистина, представените от молителката медицински документи (л. 5-7
от първоинстанционното дело) доказват получени от нея травми на
посочената дата, но те категорично не съответстват на твърденията й за
нанесен побой с колове, нито се доказват на посочените от нея места (напр. по
гърдите и главата). Освен това, с оглед установената хронология на конфликта
4
от показанията на единствения свидетел – очевидец, не може да се изключи
възможността, констатираните травми да са причинени на молителката не от
ответника Т. С., а от съпругата му З., срещу която, обаче, не е подадена молба
за защита от домашно насилие и която не е страна по делото.
Поради това първоинстанционното решение, с което молбата за защита е
уважена, следва да бъде отменено, както и издадената въз основа на него
Заповед за защита № 6/30.07.2024г. по гр.д. 673/2024г. на РС- Самоков.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 11,
ал. 3 от ЗЗДН, разноските в настоящото и в първоинстанционното
производство следва да бъдат възложени в тежест на молителката. Техния
размер съдът определя въз основа на представения в настоящото производство
списък по чл. 80 от ГПК, от който се установява, че в полза на въззивника се
дължат сумата в размер на 700 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство,
както и сумата в размер на 12,50 лв., представляваща разноски за заплащането
на държавна такса за въззивната инстанция. Доколкото по делото са
представени доказателства за действителното им заплащане, същите следва да
бъдат присъдени в полза на Т. С..
В първоинстанционното производство ответникът (понастоящем -
въззиваем) е претендирал единствено сумата от 700 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за чието действително
заплащане също са представени доказателства (л. 52 от първоинстанционното
дело). Поради това молителката следва да бъде осъдена и за тяхното
заплащане.
Доколкото пред районния съд не е внесена държавна такса от 25 лв., а
такава е присъдена с отменяното първоинстанционно решение, в настоящото
производство съдът следва да възложи тази такса в тежест на молителката
(арг. от чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН).
При това, на основание чл. 22 от ЗЗДН, за така присъдените разноски
следва служебно да бъде издаден изпълнителен лист.
Неоснователно е направеното от въззиваемата възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната
страна. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от НМРАВ, за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства по Закона за
домашното насилие, минималното възнаграждение е 600 лв. От друга страна,
следва да се има предвид, че всяка страна има право да избере такъв адвокат,
за когото счита, че по най- добър начин би защитил интересите й, като не
може да се очаква, той задължително да оценява труда си по минималните
цени от НМРАВ. Възможно и нормално е, с оглед предоставяното качество на
услугата, адвокатът да изисква по- високо възнаграждение за своя труд, в
известни граници. Според настоящия съдебен състав, с оглед актуалния
стандарт на живот в страната и определените минимални възнаграждения,
такава граница е 50% над размера, определен с цитираната по- горе Наредба,
доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ. за уникална
квалификация на адвоката. В случая тази граница е 900 лв. и не е надхвърлена
с така претендирания размер на адвокатския хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 145/30.07.2024г. по гр.д. № 673/2024г. на Районен
съд – гр. Самоков.
ОТМЕНЯ Заповед за защита № 6/30.07.2024г., издадена по гр.д.
673/2024г. на Районен съд – гр. Самоков.
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 2529/07.06.2024г. в Самоковския районен
съд, подадена от П. С. С. с ЕГН ********** за защита от домашно насилие от
страна на Т. Й. С. с ЕГН **********, изразяващо се в нанесен побой на
05.06.2024г. в гр. Самоков.
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН ********** да заплати на Т. Й. С. с ЕГН
********** сумата 700лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство, както и сумата в размер на 12,50 лв., представляваща
заплатената по делото държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН ********** да заплати на Т. Й. С. с ЕГН
********** сумата 700лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнагражднеие за процесуално представителство пред първоинстанционния
съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Т. Й. С. с ЕГН ********** изпълнителен лист за
присъдените му с настоящото решение парични суми.
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН ********** да заплати на Софийския
окръжен съд сумата 25 лв. – държавна такса за първоинстанционно
разглеждане на делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Софийския окръжен съд изпълнителен лист за
присъдената му с настоящото решение парична сума.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6