РЕШЕНИЕ
№ 3008
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110118114 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно осн. чл.124 от ГПК.
Ищецът В.К. твърди, че през 2018г. закупил с договор за покупко-
продажба обективиран в нот.акт №3, т.7, рег.№8544, д.№901/31.07.2018г. на
нотариус №513 от Ж. и Д. Т. недвижим имот с идентификатор
№10135.5507.2716, съставляващ ПИ с площ 556кв.м., ведно с изградената в
него жилищна сграда; с площ 38кв.м., със стар идентификатор
10135.5507.120, идентичен с УПИ XXVI-120, в кв.11, по по плана на гр.Варна,
кв.»Аспарухово», местност «Вилите», ул.»***», при граници и съседи: ***.
Парцелът е „вътрешен" и не граничи с улица, но в нотариалния акт е изрично
вписано учреденото в негова полза право на преминаване през съседния имот
с идентификатор №10135.5507.2729. Ответникът е негов съсед, наскоро
закупил граничния ПИ с идентификатор №10135.5507.2729, върху който е
учредена посочената тежест и който от една страна, има достъп и граничи с
единствената улица наоколо и от друга страна е граничен на неговия. Преди
повече от 10г. праводателите им /на ищеца и отв./, които са притежавали
имотите в съсобственост /първоначалният имот е бил сбор от настоящите/
предприели стъпки, за урегулиран на имотите си с цел строителство.
Извършили делба, а за нуждите на нормалното експлоатиране на ищцовия
имот по предназначение и за изготвяне на ПУП, от първоначалния имот,
където сега е северната част на имота на отв., е била отделена част с площ
85кв.м., която била обособена в съсобствен на праводателите самостоятелен
парцел с идентификатор №10135.5507.2715 и с предназначение - частен път
по см. на ЗУТ. След изготвяне на ПУП, осъществяване на строителството и
1
издаване на актове обр.16 на сградите, праводателите направили нова делба, с
която имота/пътя/ с №10135.5507.2715 бил поставен в дял и изключителна
собственост на Ж. Б.. Същата впоследствие го обединила със своя имот и
заличила пътя. Едновременно с втората делба, между праводателите на
страните бил сключен Договор за безвъзмездно учредяване на сервитут -
право на преминаване по реда на чл.192 от ЗУТ, по силата на който,
праводателката на ответника учредява безвъзмездно и безсрочно в полза на
ищцовите праводатели, наричани в договора „приематели", „като
собственици на съседния имот с идентификатор №10135.5507.2716 следния
сервитут, а именно: право на преминаване на хора и МПС, включително
паркиране и изграждане на необходимите за нуждите на преминаването
съоръжения през ПИ с идентификатор № 10135.5507.2729, който сервитут се
учредява за нормалното използване по предназначение на притежавания от
приемателите ПИ с идентификатор №10135.5507.2716. По неизвестни за
ищеца причини, договорът не е бил вписан в Службата по вписвания по
партидите на двата имота, въпреки императивното изискване на чл.192 от
ЗУТ. След като ответникът закупил имота, започнал да оспорва твърдяното
от ищеца право да преминава през имота му, да паркира и поддържа
необходимите за преминаването му съоръжения. Ищецът в тази връзка
връчил покана с копие от договора за учредения сервитут. Въпреки това
ответникът продължава да отрича правата му и се опитва да се
противопоставя на преминаването му през имота.
Моли се, да се постанови решение, с което да се приеме за установено
по отношение на ответника, че собствения му ПИ с идентификатор
№10135.5507.2729 се явява обслужващ имот по отношение на собствения на
ищеца ПИ с идентификатор №10135.5507.2716, тъй като върху ПИ с
идентификатор №10135.5507.2729 е учредена вещна тежест в полза на
ищцовия имот, а именно - сервитут за безсрочно и безвъзмездно право на
преминаване през имота му, състоящо се в: право на преминаване-на хора и
МПС, включително паркиране и изграждане на необходимите за нуждите на
преминаването съоръжения за обслужване на недвижим имот с
идентификатор №10135.5507.2716 и да бъдат присъдени направените
разноски по делото.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение в което сочи,
че искът е недопустим, тъй като при продажбата е била правена проверка и за
имота на ответника не са установени учредени тежести. Твърди, че не е
учредявал на ищеца право на преминаване и няма редовно учредено такова
със сделка, вписана по предвидения в закона ред, с негово съгласие или по
административен ред, така както е предвидено в ЗУТ. Твърди, че не се касае
за приложение на разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, който урежда
установяването на съществуващо или несъществуващо правно отношение или
право. Счита, че искът е неоснователен. Сочи, че не знае нищо за уговорките
на бившите собственици и праводатели на ищеца и на него. Твърди, че за
първи път е разбрал за претенциите на ищеца от връчената му нотариална
покана, която била неясна. Оспорва изцяло исковата претенция, която счита
за недопустима, а алтернативно неоснователна.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.124 от ГПК.
2
Съдът при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По безспорните въпроси между страните:
Страните не спорят, че са собственици всеки на съответния имот, а
именно В.К. е собственик на ПИ с идентификатор 10135.5507.2716, а
ответника на ПИ с идентификатор 10135.5507.2729, като това се доказва и от
представените и надлежно оформени документи за извършени сделки в полза
на всеки от тях-нотариални актове и договори за доброволна делба. Липсва
спор и относно това, че в полза на праводателите на ищеца е бил издаден
документ от праводателката на ответника озаглавен договор за безвъзмездно
учредяване на сервитут-право на преминаване по реда на чл.192 от ЗУТ.
Спори се относно това надлежно ли е извършено учредяването на това право,
като никоя от страните не поставя на първо място въпроса, че то е записано
като лично право на Ж. и Д. Т.-стр.2, ред 1 от представения договор. Съставът
намира, че се установяват три спорни момента между страните-обем на
предоставените права, има ли договора действие и противопоставим ли е
въпреки липсата на вписване и кому са предоставени правата по него.
На първо място по въпроса за обема на предоставените права
решаващият състав приема, че въпреки липсата на конкретно описание следва
да се приеме, че се предоставя право за преминаване през обслужващия имот
10135.5507.2729 съобразно повдигнатото в зелен цвят на представената по
делото скица за имот 10135.5507.2716 л.25. Посочената площ съответства по
размери на описанието на сервитута дадено в договора от 9.12.2016г.-„право
на преминаване на хора и МПС, включително паркиране и изграждане на
необходимите за нуждите на преминаването съоръжения“. При това
положение съставът приема, че макар обема на обслужващата площ от имот
10135.5507.2729 да не е определен, то той е определяем в рамките на нужното
за осъществуване на описаното по-горе и съответства на повдигната в зелен
цвят ивица на скицата. Посочено е също така, че сервитута се учредява за
използване по предназначение за жилищни нужди на притежавания от
приемателите поземлен имот, както и че учреденият сервитут е безсрочен. От
друга страна обаче е поставено и посоченото в горния абзац изявление, че
сервитута се учредява с оглед личността в полза на Жанета и Димитър
Тяневи. Съставът съобразявайки изричната воля на собствениците на
служещия имот намира, че с договорът от 9.12.2016г. е учреден личен
сервитут в полза само на двамата тогавашни собственици на обслужвания
имот. Характерно за личният сервитут за разлика от общия случай на
учредяването на сервитут не следва имота и точно поради това се среща
толкова рядко. При него защитата на учреденото право може да се иска
ефективно само от лицето/та в чиято полза е учреден, при настоящият случай
това не се отразява на допустимостта на претенцията, тъй като ищецът
твърди, че е на лице сервитут от общ характер, което обаче не е вярно.
Що се отнася до липсата на вписване на договора за сервитут в Агенция
по вписванията, съставът намира, че това е порок който е от значение само
относно оповестяването на трети лица и липсата на такова само по себе си не
опорочава сделката.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен и да се осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 1 000лв.
3
сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Н. К. ЕГН********** от гр.Варна, ***
срещу В. П. П. ЕГН********** от гр.Варна, к*** за приемане за установено в
отношенията между страните, че собственият на ответника ПИ с
идентификатор №10135.5507.2729 се явява обслужващ имот по отношение на
собствения на ищеца ПИ с идентификатор №10135.5507.2716, тъй като върху
ПИ с идентификатор №10135.5507.2729 е учредена вещна тежест в полза на
ищцовия имот, а именно - сервитут за безсрочно и безвъзмездно право на
преминаване през имота му, състоящо се в: право на преминаване-на хора и
МПС, включително паркиране и изграждане на необходимите за нуждите на
преминаването съоръжения за обслужване на недвижим имот с
идентификатор №10135.5507.2716, на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на В. П.
П. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 1 000лв., на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4