РАЗПОРЕЖДАНЕ
Районен съдия Свилен Жеков, докладчик по
гр.д. № 690/2021 г. на Старозагорския районен съд, в з.з.
на 18 февруари 2022 г., като взе предвид, че производството е по реда на глава ХХV ГПК, намира, че
на основание чл. 312, ал.1 ГПК следва делото да бъде насрочено. Представените с
исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Ж Д
А:
НАСРОЧВА делото за 11 март 2022 г., от
15,00 часа, за която дата да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, както следва: Ищецът Д.К.Б.,
твърди, че от 27.02.2020г. е бил в трудови правоотношения
по трудов договор от 27.02.2020 г. с ответника „Дистанс-Асистънс“ ООД, като е изпълнявал длъжността „Мениджър
проекти“, с договорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на
3275,84 лева платимо до 10-то число на месеца следващ месеца, през който е била престирана трудовата сила на ищеца /т. 5, б. „д“/. От
месец септември 2020 г., ответникът изпаднал в затруднения и изцяло
преустановил изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца. Към настоящия
момент, ответникът имал към ищеца изискуеми задължения за трудово
възнаграждение за месеците: септември 2020 г., октомври 2020 г., ноември 2020
г., декември 2020 г. и януари 2021 г., всяко от които било на стойност 3257,84
лв. или в общ размер – 16 289,20 лв.
Моли съда
да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 16 289,20 лв., представляваща дължими месечни трудови възнаграждения
за периода от месец септември 2020 г. до месец януари 2021 г., включително
законна лихва за забава върху тази сума, считана от 08.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът
в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Предявеният
осъдителен иск намира своето правно основание в чл. 128, т. 2 КТ.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствената
тежест, както следва:
По
иска с правно основание чл.
128, т. 2 КТ – съгласно чл. 124 КТ – едно от основните задължения на работодателя е да заплаща
възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен трудов договор е полагал труд. Възнаграждението се дължи за извършената работа, която съгласно чл. 125 КТ работникът или служителят следва да изпълнява точно и добросъвестно /в пълен обем, срочно, с влагане на необходимите знания, умения и сръчност,
съобразно технологичните изисквания, с желание възложената
работа да бъде изпълнена/. Следователно наличието само
на сключен трудов договор не е достатъчно,
за да възникне задължение
за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът
или служителят да полага
труд и фактически да осъществява съответната
трудова функция.
За
да бъде уважен този иск в съдебното производство, следва да
се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. страните да са се намирали в трудово правоотношение
през съответния период; 2. служителят да е престирал работната си сила, 3. размера на брутното
трудово възнаграждение и 4.
работодателят да не е изпълнил
задължението си за заплащане
на трудовото възнаграждение
на работника или служителя.
Казаното означава, че при предявен иск по
чл. 128 КТ в тежест на работника /служителя/ е да докаже, че претендираното от него
неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било
част от съдържанието на трудовото
правоотношение и, че е престирал реално
уговорената работа, доколкото
от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни
последици, а в тежест
на работодателя е да докаже, че дължимото
възнаграждение действително
е било изплатено.
Поради изложеното ищецът установява, че през процесния период /месец септември 2020 г. месец януари 2021 г./ е бил в трудово правоотношение с ответника
и е изпълнявал произтичащите
от сключения между страните
трудов договор задължения, като
е престирал работната си
сила. Следва да докаже размера
на трудовото си възнаграждение.
Тъй като от изплащането на трудовото възнаграждение работодателят черпи благоприятни правни последици то в негова тежест е да установи, че е изпълнил
произтичащите от сключения
с ищеца трудов договор задължения
и е заплатил на работника, в установените срокове, уговореното между тях трудово възнаграждение
за периода месец септември
2020 г. месец януари 2021
г.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им РАЗЯСНЯВА, че доброволното уреждане на
спора във всички случаи е най-доброто разрешение, което ще бъде постигнато по
тяхна воля, а не по волята на едно трето лице, каквото е съдът; че дължимата
държавна такса е на половина и че делото се прекратява, а постигнатата спогодба
има сила на съдебно решение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и
отговора на ответника писмени доказателства, както следва: Трудов договор №
4/27.02.2020 г.; уведомление от 28.02.2020 г.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
направят своевременно исканията си във връзка с това.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 50 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес и ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА
на ответника, че ако не представи в установения срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него.
Препис от
разпореждането да се връчи на страните.
Делото да
се докладва в деня на постъпване на исканията на страните във връзка с
указанията и доклада по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: