Решение по дело №921/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 59
Дата: 18 февруари 2022 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20217170700921
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

№  59

 

гр.Плевен,18.02.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен,  втори  касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди   двадесет и втора година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Даниела Дилова

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  Снежина Иванова

                                                                                               Венелин Николаев

                                                                          

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Дилова касационно административнонаказателно дело № 921  по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63 б.“в“ от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

С решение № 503 от 23.10.2021 год., постановено по н.а.х.д. № 945/2021 год., Районен съд- Плевен е потвърдил  наказателно постановление  № 185-А от 05.06.2020 г. на Началника на  02  РУ – Плевен, с което на жалбоподателя  Б.А.М., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.

Против горното решение е постъпила касационна жалба подадена от Б.А.М. ***,  в която се излат доводи за неговата незаконосъобразност и  необоснованост. Счита, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните равила. Твърди се,  че  обжалваното решение е неправилно тъй като не копеспондира със събраните по делото доказателства в хода на съдебната фаза на наказателния процес.Сочи,  че отразеното в наказатеното постановление не отговаря на фактическата обстановка. В заключение се прави искане за отмяна на въззивното решение, респективно да бъде отменено обжалваното НП.

В съдебно заседание касаторът – редовно призован - не се явява, представлява се от адв. П.Д., който изразява становище че поддържа жалбата.

               В съдебно заседание  ответникът по касационната жалба  не се явява и не се представлява. 

  Представителят на Окръжна прокуратура Плевен намира касационната жалба за неоснователна и пледира   решението на РС-Плевен    да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

 С обжалваното решение Районен съд Плевен  е потвърдил Наказателно постановление  № 185-А от 05.06.2020 г. на Началника на  02 РУ – Плевен към ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя Б.А.М. ЕГН **********  на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.

 За да  постанови решението първостепенния съд е приел, че на 1.05.2020г. около 10:10 часа Б.А.М.  не е изпълнил устно  разпореждане издадено му ясно и разбрано от него, да си даде ръцете и да спре да ръкомаха за да му поставят белезници. С действията си пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по служба. Посочил е, че    изложената в АУАН  и  НП  фактическа обстановка се подкрепя напълно от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства - показанията на свидетелите  П. Д. и Н. М.. Въз основа на това е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното наказателно постановление, за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

 Така постановеното решение на  Районен съд  Плевен е правилно.  

 Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

         Доводите на касатора за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на решението на районния съд са неоснователни. Решаващият първоинстанционен състав не е допуснал съществено процесуално нарушение в смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 от НПК при постановяване на съдебния акт. Съдебното решение е постановено в процесуално законосъобразно производство. След извършената проверка настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина при съблюдаване процесуалния ред, включително разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, изяснил е делото от фактическа страна, като не е допуснато ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.  За да постанови оспореното съдебно решение, съставът на Районен съд –Плевен е приел, че АУАН и НП са издадено от надлежни органи, в рамките на тяхната компетентност. Съдът намира, че описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя. Не са установени съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Въззивният съд счита, че нарушението е описано ясно и непротиворечиво и приема за недоказани изложените в жалбата твърдения. Относно размера на наложеното административно наказание първоинстанционният съд е  посочил, че същото е определено в предвидения от закона минимален размер, като той съответства на характера и степента на обществената опасност на извършеното.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му, РС Плевен пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Настоящият съдебен състав напълно възприема установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Намира, че правнозначимите факти, установяващи съставомерните признаци на нарушението са доказани по категоричен и непротиворечив начин, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклата санкционна процедура. Съдът намира за неоснователни възраженията на касатора за неправилно приложение на  материалния закон.Неизпълнението на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, и противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си са уредени в ЗМВР като изпълнителни деяния на две отделни административни нарушения – по чл.257, ал.1от ЗМВР,  и по чл.264, ал.1от ЗМВР („Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление“). Възможно е същевременно с едно деяние да бъдат осъществени съставите и на двете административни нарушения – например, когато с неизпълнението на отправеното му полицейско разпореждане нарушителят пречи на полицейския орган да изпълнява функциите си. Именно такъв е и разглежданият случай според фактическото описание на нарушението в НП. В този случай обаче нарушителят следва да носи отговорност за по-тежко наказуемото нарушение – чл.264, ал.1 от ЗМВР, тъй като именно неговият състав сублимира изпълнителното деяние на по-леко наказуемото нарушение (чл.257, ал.1 от ЗМВР) и квалифициращият признак, обуславящ хипотезата на чл.264, ал.1 от НПК – противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си. От анализът на доказателствата се налага единствено възможния правен извод, че с поведението си касаторът е допуснал вмененото му нарушение на  чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Що се касае до вида и размера на наложено наказание, а именно: глоба в размер на 500 лева, то следва да се посочи, че санкцията е наложена в минимален размер, който не може да бъде намален.

          Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63 б.“в“ от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2    от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ    В СИЛА решение № 503 от 23.10.2021 год., постановено по н.а.х.д. № 945/2021 год.  на Районен съд- Плевен.

Решението е окончателно.                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                                  ЧЛЕНОВЕ 1. /П/            

                                                                                        2.  /П/