мотиви
към присъда №59, постановена по НЧХД №107/2020г. по описа на Русенски районен съд, V-ти
наказателен състав
С.А.С. *** е обвинил В.М.Х. ***
â това, че на 10.05.2019г. в гр.Русе му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето- престъпление по
÷ë.130, ал.2 от НК.
С.А.С. *** е предявил
граждански иск против В.М.Х. *** за сумата 1500лв., представляваща обезщетение
за нанесените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на сумата.
Тъжителят поддържа обвинението.
Подсъдимият
не се признава за виновен и дава обяснения по делото.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост , счете за
установено следното:
Подсъдимият В.М.Х. е роден на
***г. в гр.Русе, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи, неосъждан , ЕГН:**********.
Подсъдимият, майка му- свид.
Х. и свид.М. живеели в къща, намираща се на
ул.”Белмекен”, №16Б в гр.Русе. Техен съсед бил тъжителят, живеещ със сина си – свид.С. в дом №16А на дадената улица. Години наред те имали
добри междусъседски отношения, които се влошили поради битови недоразумения.
На 9.05.2019г., вечерта,
подсъдимият и свид.Х. посетили дома на тъжителя,
влезли в двора на имота му и попитали свид.С. дали
баща му разполага с акумулаторна батерия за продан, тъй като имали нужда от
такава. Свид.С. казал, че баща му има такава, но
трябва да разговорят лично с него, след като се прибере. Когато тъжителят се
прибрал, подсъдимият и майка му отново отишли в дома му със същата цел, но С.С. грубо ги изгонил, като им казал, че е прекалено късно да
се водят подобни преговори.
На 10.05.2019г., сутринта,
тъжителят решил да потърси сметка от подсъдимия и семейството му за притеснението
от предната вечер. Около 8.30 часа той
влязъл в двора им през пътната врата, след това нахлул в къщата им и се
нахвърлил върху подсъдимия, който тъкмо бил станал от сън. Започнал да го
блъска с ръце и му нанасял удари със свита ръка. Тогава подсъдимият нанесъл
удар с юмрук в лявата скула на тъжителят, като така предизвикал охлузване с
площ 1.3см/ 1см. Свид.Х. се намесила да защити синът
си и избутала тъжителят извън къщата им. Вече в двора на домът на подсъдимия, тъжителят подал сигнал на тел.112 и поискал намесата
на органите на МВР. На място били изпратени свидетелите Г. и П., които
констатирали спокойна обстановка, без вербална и физическа агресия. Двете
страни им разказали своите версии за случилото се полицаите съставили протоколи
за предупреждение по чл.65 от ЗМВР на тъжителят и подсъдимия, с които им
предписал да не се саморазправят. По настояване на тъжителят, служителите на
МВР повикали на място екип на бърза медицинска помощ, какъвто се отзовал на
място с линейка, тъж.С. бил прегледан от лекар, който
не открил никакви наранявания и съответно
повод за намеса на медицинските лица. Веднага след това медицинския екип
си тръгнал.
Изложената фактическа обстановка се установява
от всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства-
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, справка за съдимост, заключението
на съдебномедицинската експертиза, както и материалите по преписка №2920/2019г.
по описа на РРП. При изграждането на тази фактическа обстановка съдът не
кредитира показанията на свид.С. в частта им, в която
заявява, че тъжителят не е влизал в дома на подсъдимия при процесните
събития. На първо място показанията са изпълнени с вътрешни противоречия, които
дискредитират тяхната достоверност. Така на л.58 от съдебното следствие по
делото свидетелят твърди, че не знае кога тъжителят/баща му/ е влязъл в имота
на подсъдимия и роднините му, като вниманието му било привлечено едва, след
като се разнесли викове от там. След това започнал да наблюдава през прозорец
случващото се и видял как съседите му и баща му са вече извън имота им, на
улицата пред домовете на страните, и разговарят разгорещено, като след този
момент физически съприкосновения няма. После декларативно заявява, че баща му
не е влизал в къщата на подсъдимия и че е научил това обстоятелство от
тъжителя. Т.е., на практика свид.С. няма
непосредствени възприятия по главните факти на доказване и показанията му
възпроизвеждат обвинителна теза, заложена в тъжбата по делото. Уклончивостта на
разказа му в желание да подпомогне позицията на баща си в делото се проличава и
от първоначалното му отричане на разговор със семейството на подсъдимия от предния
ден по повод на акумулатора, след което, при по- подробен разпит, той
потвърждава това обстоятелство. Показанията на свид.С.,
дасежно коментирания факт, категорично се
опровергават от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Х. и М.,
пряко възприели събитията по делото, които категорично и непротиворечиво
възпроизвеждат влизането на тъжителя в къщата им и какво се е случило там,
пресъздадено от съда по- горе. Съдът не дава вяра и на частта от показанията на
свид.Христова, в която тя твърди, че подсъдимия не е
удрял тъжителя при техния конфликт в къщата на подсъдимия. В тази част
показанията й се опровергават от обясненията на подсъдимия, в които той на два
пъти заявява това обстоятелство и причините за тази му реакция.
Анализът на доказателствата по делото води
на извод за действия на подсъдимия в условията на неизбежна отбрана. Налице е
било едно противоправно нападение от страна на
тъжителя, при което подсъдимия, за да защити здравето си и да го отблъсне от
себе си, като така преустанови нападението, му нанесъл удар с ръка в лицето.
Нападението се е развило в дома на подсъдимия, ескалирало е с реална заплаха от
увреждане на телесната му неприкосновеност, тъй като тъжителят започнал да го
блъска и да му нанася удари с ръце. Именно при така възникнала реална и
непосредствена заплаха за здравето му, подсъдимият е предприел действия да се
защити, като е нанесъл удар по тъжителя, което увреждане на нападателя се явява
в рамките на необходимите предели. Следва да се отбележи, че за осъществяване
на нападението тъжителят влязъл противозаконно в дома на подсъдимия, където са
се развили описаните събития. Подсъдимият не е предизвикал с нищо нападението
от процесната дата, самият той не е нападал тъжителя,
въпреки нахлуването в дома му от последния. Поради това подсъдимият следва да
бъде признат за невинен и оправдан по обвинението срещу него.
В установеното по представения
от съда начин поведение на подсъдимия не са налице действия, с които той да е
увредил противозаконно здравето на гражданския ищец, поради което и няма деликт, който да бъде репариран. Налице са условията на
чл.46, ал.1 от ЗЗД и подсъдимият не носи отговорност за причинените на тъжителя
вреди. Поради даденото гражданския иск против него се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия:
