№ 819
гр. Варна, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110202196 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Я. В. Я. срещу наказателното
постановление, с което са наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление. Оспорва се фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган.
Въззивникът сочи, че докато вървял пеш, бил пресрещнат от полицейските органи, които му
поискали документи за проверка. Същия е в качеството на пешеходец и не подлежи на
проверка за употреба на алкохол. По отношение на квалификацията на деянието сочи, че е
бил възпроизведен изцяло текста на чл.174 ал.3 от ЗДП, с което е нарушено правото на
защита на санкционираното лице да разбере обвинението и да организира защитата си
срещу него. От съдържанието на НП става ясно, че е наложено административно наказание,
но за кое точно административно нарушение, не става ясно.
По отношение нарушението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП счита, чуе същото е
недоказано, тъй като по време на проверката въззивникът е бил пешеходец. Сочи се още, че
е посочено отнемане на контролни точки, но за кое нарушение колко такива се отнемат не
става ясно. Иска се отмяна на НП и се претендират разноски.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното
постановление.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба се изразява позиция по
съществото на делото за потвърждаване на НП и се претендира юрисконсултстко
възнаграждение.
1
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 06.02.2024г., служители на ОДМВР, сектор ПП- Варна - св.Д. и св. К.
осъществявали функциите си по контрол на движението и такъв за употреба на алкохол и
наркотични вещества.
Около 23,40 часа св. Д. и св. К. се намирали на автобусната спирка на ул. „Отец
Паисий“ на около 30-40 метра след кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул.
„Сливница“.
Св. К. се намирал извън полицейския автомобил, а св. Д. бил вътре в него.
Св. Д. и св. К., около 23,40 часа възприели л.а. „Рено Меган“ с рег. №***,
управляван от въззивника Я., който приближавал към тях. В един момент въззивникът Я.
отбил встрани между дърветата и спрял автомобила в тревната площ, след което излязъл от
него , заключил го и тръгнал да се отдалечава от полицейските служители.
Св. К. разбрал, че въззивникът Я. се опитва да осуети извършването на проверка ,
споделил това със св. Д., след което св. Д. тръгнал след въззивника Я., а св. К. тръгнал да го
пресрещне през глухата улица, която се намирала там.
Св. К. пресрещнал въззивника Я., а през цялото време зад него се движел св. Д.,
който не го изгубил от поглед до момента на пресрещането му от страна на св. К..
Въззивниъкт Я. отказал да му бъде извършвана проверка, като заявил, че е
пешеходец. Представил само личната си карта , но отказал да предостави СУМПС, както и
да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта.
Отказът на въззивника Я. бил възприет пряко и непосредствено от св. Д. и св. К..
Издаден бил талон за кръвни изследвания, като въззивника не се явил в указания в
талона срок за да даде кръв за изследване.
За констатираното нарушение, състоящо се в отказ да бъде изследван посредством
техническо средство, бил съставен акт за установяване на административно нарушение в
съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението и
била дадена правна квалификация по ЗДП. Въззивникът отказал да разпише АУАН, като
този отказ бил надлежно удостоверен. В срока за възражения срещу акта не били наведени
такива.
На 24.04.2024 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка. Отказът на въззивника да бъде изпробван посредством техническо
средство бил квалифициран като нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП. На осн. чл.174 ал.3 от
ЗДП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява
МПС.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
2
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
писмените доказателства, приложени по административно наказателната преписка, както и
показанията на св. Д. и св. К., депозирани в хода на съдебното следствие.
Показанията на св. Д. и св. К. са такива на свидетели – очевидци на нарушението,
които пряко са възприели както управлението на автомобила именно от въззивника Я., така
и отказа на въззивника Я. да бъде изпробван за употреба на алкохол посредством
техническо средство. В подкрепа на показанията на тези свидетели са и писмените
доказателства по делото - актът за установяване на административно нарушение, който е
годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; талон за медицинско изследване и
т.н.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение
по ЗДП, като е посочил правилна правна квалификация.
При правилна правна квалификация на деянията, правилно са били определени по
вид административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, като
същите са с императивно определен размер и не предоставят възможност за прецизиране.
Що се отнася до възраженията , наведени от въззивника, съдът констатира тяхната
неоснователност, предвид на следното:
С жалбата се оспорва фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган.
Въззивникът сочи, че докато вървял пеш, бил пресрещнат от полицейските органи, които му
поискали документи за проверка. Същия е в качеството на пешеходец и не подлежи на
проверка за употреба на алкохол.
Съдът, противно на изразеното становище, намери, че анализът на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, каквито са показанията на свидетелите- очевидци и
надлежното писмено доказателство по делото- АУАН, на които наказващият орган се е
позовал при произнасянето си с наказателно постановление сформира безкритичен извод
именно относно виновността на санкционираното лице.
3
По отношение на квалификацията на деянието сочи, че е бил възпроизведен изцяло
текста на чл.174 ал.3 от ЗДП, с което е нарушено правото на защита на санкционираното
лице а разбере обвинението и да организира защитата си срещу него. От съдържанието на
НП става ясно, че е наложено административно наказание, но за кое точно административно
нарушение, не става ясно.
Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на наказателното постановление не
констатира да е допуснато такова нарушение – видно от последната, в НП е описано , че
въззивника Я. е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта посредством
техническо средство Дрегер Алкотест 7510. Това именно са фактите, срещу които той се
защитава.
Обстоятелството , че е изписан словом пълен тескт на чл.174 ал.3 от ЗДП не
представлява съществено нарушение на правото му на защита, тъй като посредством
обстоятелствената част на НП обвинението е било конкретизирано.
На последно място по отношение нарушението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП се счита,
че същото е недоказано, тъй като по време на проверката въззивникът е бил пешеходец.
Отново по това възражение следва да се отбележи , че доказателствата по делото
сочат, че именно въззивникът Я. е управлявал превозното средство. Управлението на
превозното средство, както и неговото спиране и напускане при възприемане на
полицейските служители е било пряко възприето от св. Д. и св. К.. През времето от
напускане на превозното средство до извършване на проверката св. Д. не е изгубвал
визуален контакт с въззивника Я. и в този смисъл именно въззивникът Я. е лицето,
управлявало автомобила. Факта, че за да осуети проверката той е спрял автомобила,
заключил го е и го е напуснал в опит да се отдалечи от полицейските служители и да
избегне проверка е без значение за отговорността му за допуснатите нарушение във връзка с
безспорно установеното управление на МПС.
За пълнота следва да се посочи, че визираното с жалбата отнемане на контролни
точки не може да бъде предмет на настоящото дело. Произнасяне по отнетите контролни
точки не е в компетенциите на съда, тъй като отнемането на контролни точки има акцесорен
характер и следва размера на наложеното наказание на санкционираното лице.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт .
4
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0819-000905/24.04.2024г. на началник група в ОДМВР -
Варна , сектор ПП Варна, с което на Я. В. Я. са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 2000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
24 месеца на осн. чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА Я. В. Я., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5