Решение по дело №489/2017 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 февруари 2019 г. (в сила от 20 май 2020 г.)
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20177060700489
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 юли 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 38

град Велико Търново, 22.02.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание  на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНКА ДАБКОВА

                                                                   

при секретаря В.Г.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА И.

разгледа докладваното от съдията адм.дело № 489/2017 година по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За вида на производството:

Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ - обжалване на РА пред първа съдебна инстанция.

Образувано по жалба, подадена от името на търговско дружество с фирма „Мийт трейд“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Мармарча“ № 10, представлявано от управителя И.С.И..

Оспорва се в неговата цялост Ревизионен акт № Р-04000416003808-091-001/01.02.2017 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден по административен ред с Решение № 117/09.05.2017 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП. Искането към съда е за отмяна на РА в неговата цялост като незаконосъобразен.

Ревизията обхваща установяване на публични задължения на РЛ по ЗДДС, като за данъчни периоди от 01.08.2011г. до 31.01.2015г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 569 936,81 лв. и са начислени лихви в размер на 1 608 582,92 лв.

II.Становища на страните:

Оспорващата страна твърди процесуална и материална незаконосъобразност, както и необоснованост на обжалвания акт. Навежда доводи, че неправилно му е отказан данъчен кредит за данъчни периоди от 01.08.2011г. до 31.01.2015г. по издадени от доставчиците му „Агалега“ АД, „Ники мес 2008“ ЕООД, „Ники мес 2013“ ЕООД, „Саво фуудс“ ЕООД и „Юръп трейд къмпани“ ЕООД фактури. Според становището му изискванията на закона за правомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит са изпълнени. В този смисъл подчертава, че са налице всички законови изисквания за признаване право на данъчен кредит. Преките доставчици „Агалега“ АД, „Ники мес 2008“ ЕООД, „Ники мес 2013“ ЕООД, „Саво фуудс“ ЕООД и „Юръп трейд къмпани“ ЕООД имат регистрация за целите на ДДС, както към датите на възникване на данъчните събития, така и към тези на издаване на фактурите; същото се отнася и за „Мийт трейд“ ООД, който е получател на доставките; стоките се използват за извършване на последващи облагаеми доставки; получателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 или чл.115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред; ревизираното лице притежава такива данъчни документи -това са посочените в РД фактури; правото на данъчен кредит е упражнено в текущия данъчен период или в един от следващите три данъчни периода. Неправилни са според жалбоподателя и изводите на ревизиращите органи за симулативност на преките доставки с оглед представителната власт на подписалите приемо-предавателните протоколи лица, тъй като така или иначе противопоставяне от страна  на доставчиците не е имало. Извън това, счита че разрешаването на административноправния спор по същество налага да бъде съобразена за случая практиката на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС), като цитира произнасяне на СЕС по аналогични казуси от 21 юни 2012 година по съединени дела С-80/11 и С-142/11 ( Mahageben kft срещу Nemzeti Adoes Vamhivatal Del-dunantuli Regionalis Ado Foigazgatosaga (C-80/11), и Peter David срещу Nemzeti Adoes Vamhivatal Eszak-alfoldi Regionalis Ado Foigazgatosaga (C-142/11).

По изложените съображения ПП на оспорващото дружество пледира в о.с.з. да бъде отменен РА и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски в размер на 4 000,00 лв., съгласно представен Списък в с.з. Претендира прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. В представени по делото писмени бележки доразвива подробно доводите си за незаконосъобразност на РА.

Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Според ПП, оспорения ревизионен акт е правилен и законосъобразен.В тази връзка посочва, че в хода на ревизията въз основа на събраните доказателства и техния анализ органите по приходите са достигнали до правилния извод, че по процесните фактури, издадени от подробно посочени доставчици в РА и РД към него, липсва реално извършване на доставки на стоки, поради което е отказано право на приспадане на данъчен кредит, като подробни съображения в този смисъл са развити в Решението на Д „ОДОП“ Велико Търново. Посочва, че пред съда не са събрани доказателства, включително и чрез изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-графическа експертизи, които да опровергаят изводите на ревизиращите органи. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, в размер на 28 065,56 лв., съгласно представен Списък в о.с.з. За неоснователна намира претенцията на жалбоподателя за прекомерност на поисканото юрисконсултско възнаграждение, доколкото същото е изчислено   на база материалния интерес така, както е посочено в чл.161 от ДОПК в съответствие с Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Встъпилият на основание чл.159, ал.1 от ДОПК прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че в хода на съдебното производство, въпреки множеството ангажирани доказателства, жалбоподателят не е доказал наличието на реална доставка по процесните фактури и правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид това намира, че същото е отказано законосъобразно от органите по приходите и данъчните задължения са определени правилно с РА. Предлага съда да потвърди оспорения РА.

III.За допустимостта на жалбата:

При преценка на допустимостта на производството настоящият състав на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че обжалваният РА е  потвърден с Решение № 117/09.05.2017г. на ДОДОП, същият е годен предмет на съдебен контрол.  Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронната пощата, като потвърждението за това е от дата 09.06.2017г., видно от разпечатката на л.40. Жалбата е депозирана в преклузивния срок за това, на 23.06.2017г., видно от входящия щемпел върху същата.

Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност, действали при образуването му, във вр. с § 150 от ПРЗ на ЗИД АПК/ДВ бр.77 от 2018г./. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу  фактически и правни съображения.

 IV.По доказателствата:

С Разпореждане от 18.07.2017г. за насрочване на делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. На оспорващия търговец, на основание чл. 170, ал.2 от АПК, във вр. с чл.154, ал.1 от  ГПК и §2 от ДР на ДОПК, е указано, че следва да ангажира доказателства по настоящето дело за реалността на доставките по фактурите, по които му се отказва данъчен кредит, вкл. движението на стоките от посочения във фактурите доставчик до жалбоподателя и предаването им на последния/прехвърлянето на собствеността върху тях чрез предаването им или друг способ за индивидуализирането им/, съответно за плащането им.

На ответника по оспорването, на основание чл.170, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, е указано,  че следва да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число да подкрепи с доказателства твърдението за наличие на обективни данни за данъчна измама. Отделно от това на основание чл.171, ал.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, му е указано, че в постъпилата АП не се съдържат доказателства, свързани с валидността на оспорения РА, за който се сочи по преписката, че е издаден като електронен документ, като в тази връзка следва да попълни преписката, като в срок до първото съдебно заседание представи съответните Удостоверения по чл. 24, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, че органите по приходите, подписали РА, РД и ЗВР, притежават квалифициран електронен подпис към датата на евентуалното подписване на тези актове като електронен документ, както и копие на РА като електронен документ във файлов формат на магнитен носител за съда и с копие за другата страна.

От ответника е представена административната преписка, организирана в 24 бр. папки, общо 5965 листа. Същата е попълнена с отменителното решение на ДОДОП, както и  РА и РД, издадени при първоначалното ревизионно производство/папка 2 от административната преписка/.

В изпълнение на указанията на съда, ответникът попълни административната преписка със следното: 1 бр. СD с надпис „РА „Мийт трейд“ ЕООД“, представен с изявлението, че същото съдържа във файлов формат електронни документи – процесния РА, РД, ЗВР в производството по издаване на същия, ведно с посочените електронни документи и файловете на прикачените към тях  Удостоверения за КЕП, които също са електронни документи.

В о.с.з. на 05.10.2017г. съдът указа да се изпрати на оспорващото дружество, чрез упълномощения адвокат, втори екземпляр от представеното в съдебно заседание СD, с изявлението че съдържа копие от РА, РД и ЗВР, като му е указано, в срок до следващо съдебно заседание, който се явява краен такъв по смисъла на чл. 158 от ГПК, да заяви изрично, писмено на съда ще се ползва ли от правото си по чл. 184, ал. 2 от ГПК да оспори представените електронни документи и да ангажира доказателствени искания в тази връзка.

В изпълнение на тези указания, в о.с.з. на 07.12.2017г. процесуалния представител на жалбоподателя заяви, че не оспорва представените електронни документи. Обстоятелството, че процесните РА, РД и ЗВР са валидно издадени електрони документи, подписани с квалифициран електронен подпис е прието за безспорно между страните с нарочно протоколно определение в същото с.з.

От приетите с административната преписка писмени доказателства част са оспорени по реда на чл.193 от ГПК от ответната по оспорването на РА страна. Оспорени са истинността – верността на съдържанието и автентичността на всички положени подписи на документи, представени в хода на ревизионното производство във връзка с фактури, издадени от „Агалега“ АД, „Ники мес 2008“ ЕООД, „Юръп трейд къмпани“ ЕООД, „Саво фуудс“ ЕООД и „Ники мес 2013“ ЕООД, а именно: всички приемо-предавателни протоколи, търговски документи, пътни листи и товарителници, намиращи се в административната преписка в папка № 11, папка № 12, папка № 13 и папка № 16./вж. ст-ще на л.83/.

В резултат на това в о.с.з., проведено на 05.10.2017г. съдът указа да се изпрати на оспорващото дружество, чрез упълномощения адвокат препис от писменото становище на ответника с правно основание чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като му е указано, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението с писмената молба, следва да заяви ще се ползва ли от оспорените писмени документи и какви доказателства ще ангажира в тази връзка. В о.с.з., проведено на 07.12.2017г., ПП на жалбоподателя заяви, че ще се ползва от оспорените документи, като моли да бъде допусната съдебно-графическа експертиза, в която х.след като провери документите, така както са описани в становището на процесуалния представител на ответника да даде отговор на въпроса - дали положение подписи на лицата изхождат от същите.

С протоколно определение /л.95 и сл. от делото/, на основание чл.193, ал.2 от ГПК е открито производство по проверка автентичността на всички положени подписи върху следните документи, посочени в становище на л.83: приемо-предавателни протоколи, търговски документи, пътни листи и товарителници, които се намират в папка № 11, 12, 13 и 16 на административната преписка. Указано е на жалбоподателя, че доказателствената тежест за установяване на автентичността на положените подписи върху оспорените документи, а именно, че подписите действително са положени от лицата, за които се сочи, че са приели, съответно предали стоките по процесните документи, лежи върху оспорващото дружество и в тази връзка могат да се ползват всички доказателствени средства, в т.ч. графическа експертиза.

Предвид обстоятелството, че няма яснота колко са приемо-предавателните протоколи, търговски документи и пътни листи в папка № 11, 12, 13 и 16, съдът задължи ПП на ответника по оспорването в 10-дневен срок да представи по делото писмена молба, с копие за оспорващото дружество, с която да конкретизира точното местонахождение на всеки от оспорените документи, като ги подреди по видове и посочи конкретен лист в съответната папка в административната преписка, на която се намира документът. В изпълнение на това, ПП на ответника представи становище вх. № на съда 39/03.01.2018г., в което конкретизира точното местонахождение на всеки от оспорените документи/вж. л.100/.

Във връзка с указаното разпределение на доказателствената тежест, защитата на оспорващия направи искания за назначаване на съдебни експертизи – графическа и икономическа. Такива са допуснати в о.с.з., проведено на 05.10.2017г. и в о.с.з., проведено на 07.12.2017г. Заключенията на експертите /л.121 и сл. и 216 и сл./ са приети в хода на съдебното следствие по правилата на процесуалния закон. Дадени са под страх от наказателна отговорност, предвидена в чл.291 от НК, за която вещите лица са предупредени. Всяко ВЛ е изслушано непосредствено от съда, като поддържа изводите си,  отразени в писмените ЕЗ.

Посочените в този раздел писмени доказателства и  съдебни експертизи ще бъдат обсъдени по съществото на правния спор в съответната част на решението.

V.По фактите:

Съдът взе предвид констатациите в РА, становищата на страните и доказателствата по делото, вклч. тези в административната преписка. Обсъди ги по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено следното по фактите:

За акта на администрацията:

PA № Р-04000416003808-091-001/01.02.2017г. е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад № Р-04000416003808-092- 001/05.12.2016 г., изготвен в резултат на извършена ревизия на „Мийт трейд“ ООД за установяване на задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.08.2011 г. до 31.01.2015 г. Ревизията е възложена във връзка с Решение № 166/27.05.2016г. на Дирекция ОДОП В.Търново, с което е отменен като незаконосъобразен РА № Р- 04000715001300-091-001/29.02.2016 г. и преписката е върната за извършване на повторна ревизия относно определяне на задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.08.2011 г. до 31.01.2015 г.

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000416003808-020-001/03.06.2016 г., връчена на ревизираното лице на 08.06.2016 г., изменена със Заповеди за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-04000416003808-020-002/07.09.2016 г. и № Р-04000416003808-020- 003/05.10.2016 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000416003808-092- 001/05.12.2016 г., връчен по електронен път на 22.12.2016 г., срещу който не е подадено възражение.

Предмет на настоящото административно обжалване е РА № Р-04000416003808-091-001/01.02.2017г., с който по ЗДДС за данъчни периоди от 01.08.2011 г. до 31.01.2015 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 4 569 936,81 лв. и са начислени лихви в размер на 1 608 582,92 лв.

Основната дейност на жалбоподателя през ревизирания период е търговия на едро със замразени и охладени меса и субпродукти. Предмет на стопанската операция по процесните фактури са доставка на стоки – месо и месни разфасовки, както следва:

- за данъчни периоди м.08, м.09, м.10, м.11 и м. 12.2011 г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.05 и м.06.2012г. и м.01.2013г. - 61 броя фактури и две кредитни известия, издадени от „Агалега" АД, с предмет - доставки на месо и месни разфасовки, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 643 906,56 лв.;

- за данъчни периоди м.08, м.09, м.10, м.11 им.12.2011 г., м.01, м.02и м.03.2012г., м.01 и м.03.2013г. - 70 бр. фактури и едно кредитно известие, издадени от „Ники Мес-2008" ЕООД, с предмет - доставки на месо и месни разфасовки, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 138 158,21 лв.;

- за данъчни периоди м.05, м.06, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2012г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06, м.07, м.08, м.09 и м.10.2013г. - 134 бр. фактури, издадени от „Юръп трейд къмпани" ЕООД, с предмет - доставки на месо и месни разфасовки, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 688 899,37 лв.;

- за данъчни периоди м.10, м.11 и м.12.2013г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2014г. и м.01.2015г. - 141 бр. фактури, издадени от „Саво фуудс" ЕООД, с предмет - доставки на месо и месни разфасовки, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 804 253,28 лв.;

- за данъчни периоди м.11 и м.12.2013г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2014г. и м.01.2015г. - 162 бр. фактури, издадени от „Ники Мес 2013" ЕООД, с предмет - доставки на месо и месни разфасовки, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 294 719,39 лв.;

При ревизията са осъществени следните процесуални действия:

Приобщени са с Протокол № 1185754/10.06.2016г. доказателства, събрани в предходното ревизионно производство, установяващи трайни факти и обстоятелства /папка № 2, л.18 и сл./.

С Протокол № 0662918/22.07.2016г. /папка № 3, л.1 и сл./ е документирано извършено от органите по приходите посещение на стопанисвания от жалбоподателя обект, намиращ се в гр. Севлиево, ул. „Мармарча“ № 10, при което са проверени първични счетоводни документи, банкови документи, справки за извършен транспорт и съпътстващи документи – товарителници, пътни листи, ЧМР и др., като в хода на проверката са били представени Дневник за входящ контрол за периода 01.01.2012г. до 31.01.2015г.

С ИПДПОЗЛ № Р-04000416003808-040-001/31.08.2016г./папка № 4, л.1 и сл./ от РЛ са изискани документи относно притежавани превозни средства и извършен превоз за собствена сметка. В отговор на това ИПДПОЗЛ са представени талони за регистрация на превозни средства, Удостоверения от БАБХ, документи са собственост, договори за наем, фактури за наем, оборотни ведомости, хронологични и аналитични ведомости и др.

Извършени са насрещни проверки на фирмите - превозвачи по процесните фактури, а именно: ‚Мийт 2012“ ЕООД, „СИД“ ЕАД, „Парма Транс“ ЕООД, „Провик“ ООД, „Ексимпо Р транс“ ЕООД, „М.Д.П.Б. – Трейдинг“ ЕООД, „Н.М“ ЕООД, „Ули Транс“ ЕООД и „Ванеса спед“ ЕООД, документирани съответно с ПИНП № П-04000416112562-141-001/19.07.2016г., ПИНП № П-04000416112557-141-001/18.07.2016г., ПИНП № П-04000716099328-141-001/29.07.2016г., ПИНП № П-04000716099327-141-001/06.07.2016г., ПИНП № П-2221016113404-141-001/19.07.2016г., ПИНП № П-04001216113812-141-001/07.09.2016г., ПИНП № П-03001816113756-141-001/14.07.2016г., ПИНП № П-22220616114016-141-001/15.07.2016г. и ПИНП № П-04001216113810-141-001/08.07.2016г., при които от страна на част от дружествата са представени доказателства и писмени обяснения.

Сведения и документи са събрани по реда на чл. 37, ал. 5 от ДОПК от ОД на МВР – Сектор „Пътна полиция“ гр. Габрово и ОД на МВР – Сектор „Пътна полиция“ гр. Велико Търново.

Констатации и правни изводи на ОП:

Въз основа на извършения анализ на документите, представени от жалбоподателя, на резултатите от извършените насрещни проверки на транспортните фирми, посочени за превозвачи в представените документи, както и на приобщените към настоящия РА документи, събрани при предходната ревизия, органите по приходите са направили извода, че по отношение на всички процесни фактури за доставка на стоки с посочени в тях доставчици - гореизброените пет търговски дружества не са налице реално осъществени доставки на стоки, по смисъла на чл.6 от ЗДДС, респективно възникнало данъчно събитие по чл. 25 от същия закон, поради което на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС са отказали право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 4 569 936,81 лв. по фактурите с посочени в тях доставчици.

Констатациите на ревизиращите органи по приходите са приети от решаващия орган на ДОДОП за подкрепени от събраните доказателства, а установените публични задължения за данъци за правилно определени по вид, основание и размер, поради което РА е потвърден в неговата цялост като законосъобразен.

Решаващият орган е акцентирал на обстоятелството, че получаването на доставка на стока или услуга е основно изискване за упражняване на правото на данъчен кредит, което е залегнало както в националното законодателство, така и в европейското /чл.168 от Директива 2006/112/ЕО/. Начисляването на ДДС и издаването на фактура, която документира доставка, която не е реално осъществена, е неправомерно и в този случай за получателя не възниква право на данъчен кредит. ДОДОП припомня, че законодателят не предпоставя признаването на правото на данъчен кредит само с формалното документално оформяне, ако то не е свързано с реална стопанска операция. В тежест на ползващия се от правата по фактурата за приспадане на данъчен кредит е да докаже, че отразената в нея доставка действително е осъществена. Намира, че  представените от ревизирания субект документи не очертават надеждна одитна следа, свързваща процесните фактури за покупки с реално получени доставки от посочените във фактурите доставчици.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

VI. За приложимото право:

Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи изменения и допълнения. Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК са приложими съответно АПК и ГПК.

Приложим материален закон относно облагането с косвен данък, в съответствие с времето на сделките, посочено в процесните фактури е Законът за данък върху добавената стойност/обн. ДВ бр.63 от 2006г., в сила от 01.01.2007г. – от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз/, с последващи изменения и допълнения.

Ноторно е, че в рамките на Европейския съюз действа обща система на данъка върху добавената стойност. Процесът на хармонизация на законодателството на държавите членки на ЕС и подкрепата на вътрешния пазар датира отдавна/преди присъединяването на България към ЕС/, като включва от нормативна страна, както Регламенти на Общността, пряко приложими в държавите членки така и Директиви, които следва да бъдат транспонирани във вътрешното право на държавата членка. 

Считано от 01.01.2007г./съгласно чл.413/, влиза в сила  ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА, която на основание чл.414 от същата е задължителна за държавите членки, които са имали срок не по-късно от 01.01.2008г. да я транспонират. Цитираната Директива е издадена на основание чл.93 от Договора за европейска общност /ДЕО/. Във връзка с това, в частта, в която спорът касае облагането с ДДС, предвид предмета на спора са приложими нормативните актове на съответното по материя  вторично право на Европейския съюз, а именно – ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, транспонирана в законодателството на Република България с цитирания по-горе ЗДДС, както и другите директиви, посочени в §1а от ДР на ЗДДС, в това число Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране, транспонирана за България в сила от 01.01.2013г.

Във връзка с горното, макар и вътрешни сделки, процесните доставки попадат под режима на общата система на ДДС, въведен с Директива 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

На основание чл. 267 от ДФЕС (предишен чл. 234 от ДЕО) и чл. 19, § 3,б."б" от Договора за Европейския съюз/ДЕС/ - Съдът на Европейския съюз се произнася преюдициално със заключения по искане на националните юрисдикции относно тълкуването на правото на Съюза и действителността на  актовете на институциите на общността. В това число относно тълкуването на  Директива 2006/112 на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно поетите от Република България ангажименти като държава-членка на ЕС/вж. Договора за присъединяване на България към ЕС-чл.1 и чл.3, и Акта за присъединяване – чл.2/, решенията  на Съда на Европейския съюз/СЕС/, постановени преди присъединяването на България към ЕС, по дела, образувани по преюдициални запитвания от националните юрисдикции на държавите членки на съюза, са  задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.  Понастоящем на основание Договора за присъединяване към ЕС и чл.633 от ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК, задължително за националния съд е тълкуването на нормите на Директива 2006/112 г., дадено от СЕС в Решения по преюдициални запитвания.

Освен посочените по-горе нормативни актове, отношение към спора по повод воденото счетоводство на РЛ и доставчиците имат нормите на Закона за счетоводството/обн. ДВ бр. 68 от 2001г., в сила от 01.01.2002г./, с последващи изменения и допълнения, отменен, считано от 01.01.2016г., но приложимо право за процесния период. Нормите на Закона за националната агенция за приходите/обн. ДВ бр.112 от 2002г./ с последващи изменения и допълнения са съобразени при преценка валидността на оспорения РА.

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи следното, по отношение на РА, оспорен пред настоящия съд:

Оспореният РА е валиден административен акт.

Същият е издаден като електронен документ, подписан от издателите си с квалифициран електронен подпис, валиден към датата на постановяването на акта. Този факт не се  оспорва от страна на жалбоподателя, който в указания срок не се е възползвал от  предоставена възможност по реда на чл.184 от ГПК да оспори в сл.с.з. електронните документи, връчени му чрез ПП. Заверено копие от разпечатаните на хартиен носител ЕД са приложени в административната преписка.

В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на заповедите за възлагане на ревизията и ревизионния доклад е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители /CD в плик на л. 78 от делото/, включително и на жалбоподателя, който не се възползва от правото си да оспори истинността им в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, въпреки дадените указания и възможност за това, с нарочно определение на съда. Напротив валидноста на ЕД по ревизията епризната за безспорно между страните обстоятелство с нарочно определение.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис ((ЗЕДЕП, в редакцията действаща при издаване на РА, понастоящем с изменено заглавие-ЗЕДЕУУ с ДВ бр.85 от 2017г.) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от  ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.

В случая по отношение на електронния подпис на Б.И.Б.(орган, възложил ревизията) в ЗВР и РА, от ответника са представени на л. 79 по делото извлечения (справки) от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги „Борика банксервиз“ АД с уеб сайт http://www.b-trust.org/ (регистърът на доставчиците на удостоверителни услуги, издаващи удостоверения за квалифициран електронен подпис е публичен и е наличен на интернет-страницата на Комисията за регулиране на съобщенията), според която лицето е имало валиден квалифициран електронен подпис със сериен номер 10242174 за периода 03.09.2015 г.-02.09.2016 г. и понастоящем за периода 02.09.2016 г.-02.09.2017 г. По отношение на електронните подписи на Д.Д.В.и П.К.П.(членове на ревизиращия екип) в ревизионния доклад, на л. 81 и л. 82 по делото са представени извлечения (справки) от публичния регистър на електронните подписи на „Борика банксервиз“ АД, според които лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи със сериен номер ***, съответно със сериен номер ***, за периода 15.09.2016 г.-15.09.2017 г., съответно за периода от 06.01.2016г. – 05.01.2017г. и понастоящем за периода 05.01.2017 г.- 05.01.2018 г. По отношение на електронния подпис на М.Д.Н.(ръководител на ревизията) в ревизионния доклад и ревизионния акт, на л. 80 по делото е представено извлечение (справка) от публичния регистър на електронните подписи на „Борика банксервиз“ АД, според която лицето е имало валиден квалифициран електронен подпис със сериен номер ***за периода 16.12.2015 г.-15.12.2016 г. и понастоящем за периода 13.12.2016 г.-13.12.2017 г. Тази информация се потвърждава и от служебно извършените от съда справки на интернет-страницата на посочения доставчик на удостоверителни услуги. Предвид посочената по-горе нормативна уредба в чл. 28 от ЗЕДЕП и чл. 37 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, действала през процесните периоди, настоящият състав счита, че представените извлечения от публичния регистър на доставчика на удостоверителни услуги „Борика банксервиз“ АД са годни доказателства за наличието на издадени удостоверения за КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди.

С оглед изложеното съдът приема че изброените ЗВР, РД и РА са подписани от лицата които са посочени с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи вкл. и РД и РА са валидни такива и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. Следва да се отбележи за пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен подпис в процесните електронни документи, при разпечатването на същите на хартиен носител не биха се появили цифрите и символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във всички тях. Ето защо, съдът счита, че изискването за форма по чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК е спазено, тъй като е съставен електронен документ, подписан с квалифицирани електронни подписи, което гарантира неговата автентичност и валидност. Предвид изложеното и доколкото РА съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК, включително подписи на издателите му, същият не страда от пороци, засягащи неговата формална законосъобразност и такива, компрометиращи компетентността на издателите му.

РА е издаден след провеждане на ревизия, възложена от Б.И.Б./на длъжност Началник сектор/, който е определен със Заповед № 532/25.08.2014г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, за орган компетентен да възлага ревизии. От това следва извода, че същият е надлежно  оправомощен от ТД в хипотезата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК /папка № 1А, л.43/. С факта на посочване на органа по приходите в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният орган по приходите придобива освен материална/по силата на закона/ и персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Другият орган, участник в екипа, който издава РА е лицето М.Д.Н., която е имала качеството ръководител на ревизията, което я определя като компетентен АО по силата на чл.119, ал.2 от ДОПК.

При съпоставката на представените Заповеди за оправомощаване, които по време и предмет са относими към процесния акт и период, съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща при постановяването му/01.02.2017г./., предвид отмяната и на препращата норма на чл.118, ал.2 от ДОПК с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Въпросът, че участието на лице с ръководни, а не с експертни функции в екипа издал РА не прави същия нищожен е изяснен междувременно и с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ОСС от ВАС, постановено по тълкувателно дело № 10/2016г. по описа на ВАС. Така посоченото разрешение на този правен въпрос е задължително за настоящия съд.

РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, т.е.  РО не са излезли извън предметната им компетентност. РА е подписан и от двамата ОП с  квалифициран електронен подпис.

Решението на ДОДОП № 117/09.05.2017г., с което е потвърден оспореният в настоящото производство РА е издадено от П.Г.Ц., изпълняваща длъжността директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново, съгласно представената Заповед за оправомощаването ѝ при условия на заместване № ЗЦУ-1015/25.07.2014г. на ИД на НАП /Папка 1А, л.30.2/, като са приложени и доказателства за отсъствието на титуляра на длъжността. В този ред на мисли, същото е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е предпоставка за съдебния контрол на РА.

В заключение, съдът прие, че оспореният  РА е издаден от компетентни по материя, време, място и степен органи по приходите.

Оспореният РА е законосъобразен от формална страна.

РА е издаден в предвидената от закона писмена форма, такава за действителност. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, както в случая. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, т.е. мотиви. РД съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според установеното в доктрината и съдебната практика същият изпълнява и функцията на мотиви към РА.

При издаване на РА са спазени процесуалните разпоредби.

Съдът установи, че е спазен срока за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. РД и РА са издадени извън предвидените в чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК срокове. Това нарушение обаче не е съществено и то не би могло да доведе до незаконосъобразност на издадения ревизионен акт или до неговата нищожност, тъй като сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК са инструктивни и тяхното неспазване не може да доведе до резултати, различни от констатираните в акта. В контекста на изложеното, в случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която съдът при съдебно обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши материално-правния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма правомощие да отмени РА само на това основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения при прилагане на процесуалните норми на ДОПК във връзка със събирането и анализа на доказателствата в хода на ревизията. От административната преписка се установява, че приходните органи са събрали доказателства, предвидени в ДОПК, по надлежен ред, като относимостта и значението им за данъчните задължения е въпрос по съществото на спора. От друга страна дори да се приеме, че са налице заявените пропуски при обсъждането на доказателствата, процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана. Правото на защита на данъчнозадължения субект не е накърнено, респективно в случая не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА само на това основание. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата от приходния орган и формираните правни изводи не опорочава крайния акт на ревизията. С оглед изложеното, неоснователно жалбоподателят счита, че приходният орган не е изпълнил задълженията си разписани в чл. 2 - чл. 6 от ДОПК.

След преценка на  констатациите в обжалвания  ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по отношение на материалната законосъобразност на обжалвания РА:

Както се каза по-горе, с обжалвания РА на „Мийт трейд“ ООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС за всички ревизирани данъчни периоди, в размер общо на 4 569 936,81 лв. и лихви за забава в размер на 1 608 582,92 лева. Така определените задължения произтичат от отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.08.2011г. до 31.01.2015г.  по 61 броя фактури и две кредитни известия на „Агалега" АД, 70 бр. фактури и едно кредитно известие на „Ники Мес-2008" ЕООД, 134 бр. фактури на „Юръп трейд къмпани" ЕООД, 141 бр. фактури на „Саво фуудс" ЕООД и 162 бр. фактури на „Ники Мес 2013" ЕООД с предмет доставки на стоки /месо и месни разфасовки/.

По отношение на доставките от „Агалега“ АД:

С РА  за данъчни периоди м.08, м.09, м.10, м.11 и м. 12.2011 г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.05 и м.06.2012г. и м.01.2013г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит  в размер на 643 906,56 лв. по 61 броя фактури и две кредитни известия /вж.л. 38 и сл. от РД/, издадени от „Агалега" АД с предмет – доставки на месо и месни разфасовки.

При първоначалното ревизионно производство е извършена насрещна проверка на „Агалега" АД, резултатите от която са обективирани  в ПИНП № П-22221015051160-141-001/01.04.2015 г. на ТД на НАП гр. София. При извършената насрещна проверка е извършено едно посещение на адреса за кореспонденция на дружеството за връчване на изготвеното ИПДПОЗЛ № П-22221015051160-040-001/18.03.2015г., при което не са открити представляващите дружеството - П.С.Ф. и Д.С.Ф., нито упълномощено лице. Предвид това ИПДПОЗЛ е изпратено на декларирания от дружеството електронен адрес за кореспонденция, като е получено потвърждение за получаването му на 23.03.2015г.

На 09.07.2015 г. в ТД на НАП – гр. В. Търново, във връзка с ИПДПОЗЛ № П-22221015051160-040-001/18.03.2015г. от името на „Агалега“ АД по пощата са били представени документи по опис, сред които: копия на фактури, приемо-предавателни протоколи с „Мийт трейд" ООД, протоколи за ВОП, инвойси, международни товарителници /ЧМР/, справки за стоковия поток, както за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., така и за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., фактури за транспортни услуги, издадени на „Агалега" АД от „Н.М" ООД и от „Миас" ЕООД, както и кредитни известия, като придружителното писмо-опис е подписано от С.Ш./папка 15, л. 18 и сл./.

В хода на първоначалното ревизионно производство от жалбоподателя също са представени доказателства, касаещи въпросните доставки /папка №13/ – копия от фактурите, издадени от „Агалега“ АД, приемо-предавателни протоколи, търговски документи, протоколи на ОБДХ – Габрово за осъществена ветеринарномедицинска проверка по чл. 80 от ЗВМД, справка и копия на платежни нареждания за извършени плащания по фактурите към „Агалега“ АД, дневници за входящ контрол, справка за стоковия поток. Представени са и писмени обяснения, в които РЛ посочва, че относно доставките от „Агалега“ АД гаранция е била информацията от други големи техни клиенти за съответния период, които са работили с тях. Във връзка с изисканата от ОП информация за това по какви критерии е избран доставчикът, проучвана ли е неговата стопанска надеждност и търговски опит, как е осъществен контакт с него, с кое конкретно физическо лице е контактувано, как са договаряни условията относно вида на стоката, качество, цени, вид на плащане, стъпки за обезпечаване на изпълнението на доставката и гаранции при неизпълнение, място на изпълнение, транспорт, срокове на годност на стоките и др., кой, кога и къде е изготвял и подписвал договорите, приемо- предавателни протоколи и по какъв начин /от кой и на кого/ същите са предавани на дружеството, от страна на жалбоподателя са дадени писмени обяснения, в които е посочено, че е избрал „Агалега"АД, тъй като дружеството е предложило добри условия, в т.ч. и по-дълъг срок на плащане, като преговорите между дружествата са водени от г-н С.Ш.от страна на „Агалега" АД и г-н Г.Г.от страна на „Мийт трейд" ООД.

От органите по приходите в хода на предходното ревизионно производство са извършени насрещни проверки и на дружествата, извършвали спедиторски услуги и/или транспортиране на стоките от страни-членки на ЕС, по доставките от чуждестранни контрагенти към „Агалега“ АД – „Ескимпо-Н“ ЕООД, „Н.– М‘“ООД, „Викизар“ ООД,  „Б.Транс“ ЕООД, „Ули транс“ ЕООД, ЕТ „Съни – С.Е.“, „Имексим“ ЕООД, „Миас“ ЕООД и „Ескимпо-Р транс“ ЕООД. Дружествата „Ескимпо-Н“ ЕООД и „Б.Транс“ ЕООД не са открити на адреса им за кореспонденция, поради което ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, като в законоустановения срок не са постъпили исканите документи. От страна на останалите дружества са представени изисканите им документи и писмени обяснения, установяващи извършването на превози на замразено месо от различни държави в ЕС до България. В писмени обяснения управителят на „Н.– М‘“ООД посочва, че дружеството е извършвало превоз на стоки през периода 01.08.2011г. – 31.01.2015г. с получател „Агалега“ АД и място на разтоварване в гр. Севлиево, ул. „Мармарча“ 10, като за извършваните транспортни услуги са получавани заявки, но не разполага с данни на лицата, направили същите. В писмени обяснения управителят на „Имексим“ ООД посочва, че за периода 01.08.2011г. до 31.01.2015г. дружеството е извършвало вътреобщностен транспорт на стоки от ЕС с получател „Агалега“ АД и място на разтоварване в гр. Севлиево, като заявките са получавани по телефона от представител на „Агалега“ АД. От страна на представляващите „Викизар“ ООД, „Ули транс“ ЕООД, ЕТ „Съни – С.Е.“ и „Миас“ ЕООД е посочено в представените писмени обяснения, че са извършвали транспортиране на стоки от държави в ЕС /Полша и Франция/ до  България по писмена заявка на „Ескимпо-Р транс“ ЕООД, като мястото на разтоварване е било в гр. Севлиево. В писмени обяснения управител на „Ескимпо-Р транс“ ЕООД посочва, че за периода 01.08.2011г. – 31.01.2015г. организира върешно-общностни доставки на стоки с получател „Агалега“ АД в качеството си на спедиция, превъзлагайки транспорта на фирми подизпълнители, като заявяването на транспортните доставки от „Агалега“ АД е ставало устно от С.Ш., а местата на натоварване и разтоварване също били предоставяни от С.Ш..

В хода на първоначалното ревизионно производство е изискана информация и от ОДБХ - гр. Габрово във връзка с издадените протоколи по чл. 80 от ЗВМД и извършени проверки по доставките от „Агалега“ АД, в резултат на което е получен отговор с писмени обяснения от ***Х. Б., издал посочените протоколи. Съгласно обясненията, при издаване на протоколите е извършвано идентифициране на пратката по търговски документ и е проверявано съдържанието на транспортното средство, като информацията за пристигане на пратката се е подавала преди нейното пристигане устно в разговор с управителя на фирмата, поради факта, че се знае кога е тръгнала пратката и нейното приблизително пристигане.

При предходната ревизия с Протокол № 0986953/03.12,2015 г. са приобщени Протоколи № 1405075/27.05.2014 г. и № 1300702/22.08.2013 г. за проведени срещи на органите по приходите с разследващи органи в ГДНП. В тези протоколи е констатирано, че органите по приходите са се запознали с Протокол за разпит от 11.06.2013 г. на С.Ш.- управител на „Агалега" АД. Пред разследващите органи на ГД „Национална полиция“, С.Ш.е заявил, че не се е занимавал със счетоводството, не е водил търговската дейност на дружествата. Д.му давала готови документи, които да разписва. Не е водил преговори с доставчици и клиенти. Не е преговарял покупки и продажби. Д.му давала инструкции. Относно банковите преводи лицето е заявило също, че е получавало нареждане от друго лице, на име С.. Ш.е заявил, че не е водил кореспонденция с чужбина.  

В хода на предходната ревизия е извършена и почеркова експертиза за установяване автентичността на подписа, положен в представените международни товарителници към фактурите на „Агалега“ АД. Същата е дала заключение, че подписите за получател в товарителниците са положени от лицето Г.М.Г. - управител на „Мийт трейд“ ООД.

Въз основа на цитираните доказателства от ревизиращите органи е било преценено, че не е установено извършването на фактурираните доставки от соченото за продавач дружество, като са изложили мотиви за недоказаност на техническа и кадрова обезпеченост за изпълнението им, както и за липсата на доказателства за фактическото предаване на стоките от продавача на купувача, като способ за прехвърляне на собствеността върху тях съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Отделно от това ОП са изложили аргументи, че получателят по извършените вътреобщностни придобивания на стоките фактически не е издалото фактурите дружество, а самият жалбоподател, като са наведени и доводи, че същият е извършвал действията от името на соченото за доставчик дружество, вкл. като е получавал доставките. Направен е извод, че по този начин, вместо да издаде за придобитите чрез ВОП стоки протоколи по чл. 117 от ЗДДС, при което резултатът от тези сделки за него би бил нула, ревизираното лице е ползвало неправомерно данъчен кредит по фактурите, издадени от „Агалега“ АД, които не обективират реални доставки.

При анализ на изброените по-горе доказателства, съдът намира за правилни изводите на ответната администрация, че от наличните в ревизионната преписка доказателства не може да бъде установено действителното извършване на доставките по издадените от „Агалега” АД фактури. По-конкретно не е доказано извършването от посоченото дружество на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, с посочения във фактурите предмет. Както неведнъж е подчертавано в съдебни решения, вкл. от Върховния административен съд, и при действащия след 31.12.2006 г. ЗДДС, необходим елемент от фактическия състав при възникване правото на приспадане на данъчен кредит, е действителното фактическо получаване на доставка, във връзка с която е бил платен данък. Само при това платения данък ще подлежи на приспадане, като липсата на доставка, съответстваща като предмет на отразената в данъчния документ, изключва правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В тази връзка не могат да бъдат споделени развитите в жалбата съображения, че изследването от приходната администрация на въпроса за реалността на доставките противоречи на Директива 112/2006 ЕО на Съвета, тъй като „Мийт трейд” ООД изпълнява всички изисквания за упражняване на правото на данъчен кредит, включително разполага с данъчни фактури, съдържащи законово изискуемите реквизити, от него и от доставчика му са представени доказателства за произход, транспортни и търговски документи, а фактурираните стоки и услуги са използвани за последващото извършване на облагаеми доставки. Обратно, конкретно по отношение продажбите на стоки, в своите решения СЕО нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (вж. Решение от 13 декември 1989 г., Genius holding (C-342/87, recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth ag & co.kg срещу Finanzamt borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt esslingen (c - 454/98, сборник 2000, стр. i-06973). Според Съда, действителното извършване на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон. В тази връзка следва да се има предвид, че законът преди всичко изисква доказателства за реалност на доставката, а след това и за документалното й отчитане и за правилното й счетоводно отразяване, като за целите на данъчното производство следва да се ангажират годни и относими доказателства, дори такива да не са необходими за обичайния търговски оборот между страните по сделки, по аргумент от т. 50 от Решение от 06.09.2012 г. по дело C-324/11 на Съда на Европейския съюз. Тоест и при липсата на конкретни улики за наличието на злоупотреба /доказването на които е в тежест на приходния орган/, настоящата инстанция следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурата е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства по случая. Тъй като съгласно националното законодателство фактурите представляват частни свидетелстващи документи, при твърдения от страна на приходния орган, че същите нямат вярно съдържание и не отразяват реално осъществени доставки, преценка за правилността на този извод може да се направи единствено въз основа на други доказателства, удостоверяващи по безспорен начин прехвърлянето на собствеността върху стоките, респ. извършването на услугите. В случаи от вида на разглеждания за фактурираните стоки тези писмени доказателства следва да установяват най-общо наличието на принципна възможност у доставчика да извърши продажбите, която има за свои елементи правото му на собственост или най-малкото фактическото владение, върху стоки от вида на фактурираните, за да е той в състояние да ги отчужди в полза на купувача и в зависимост от конкретния случай - евентуално необходимите за получаването, съхраняването и последващото отчуждаване на тези стоки материална база и персонал, респ. ползването под някаква форма на чужди такива, както и самото прехвърляне на собствеността върху стоките от продавача към купувача.

В разглеждания случай, макар от дружеството-доставчик и от „Мийт трейд” ООД да са представени множество писмени доказателства във връзка с процесните доставки, предвид установените в хода на ревизията факти, съдът намира за недоказано осъществяването на спорните продажби от соченото за доставчик дружество към жалбоподателя. Тук следва да се отбележи, че относими към настоящото ревизионно производство са представените от страна на РЛ писмени обяснения при извършената му ревизия за предходни данъчни периоди, приключила с РА № Р-04000715002127-091-001/30.11.2015г., доколкото в тези обяснения е посочено, че относно доставките от „Агалега" АД, гаранция е сключеният с тях рамков договор за продажби от 19.05.2010г., който е бил представен от дружеството. Към договора от 19.05.2010 г. /в сила до 31.12.2010 г./ е бил представен и сключен анекс от 28.03.2011 г. за продължаване на срока на договора до 31.12.2011 г., т.е. клаузите на същия договор касаят и включените в обхвата на настоящата ревизия данъчни периоди от м.08 до м. 12.2011г., когато са издадени част от процесните фактури от „Агалега" АД към ревизираното лице. Съгласно този договор /представен единствено от ревизираното лице/, доставките на замразено месо от „Агалега” АД към „Мийт трейд” ООД е следвало да бъдат извършени по предварителни заявки, които по арг. от чл. 4, т. 1, чл. 5, т. 1, чл. 6, т. 1 от договора, би следвало да са в писмена форма. Такива писмени заявки не се намират по делото, а за извършени заявки по телефона, доказателства са единствено обясненията от управителя на самия жалбоподател. В преписката не се съдържат и писмени договори и заявки от „Агалега“ АД към чуждестранните контрагенти, въпреки че такива са били изискани от органите по приходите. Същевременно по делото липсват безспорни данни соченото за доставчик дружество да е провеждало преговори и сключвало договори за превоз на процесните стоки. Единствено от страна на управителят на „Имексим“ ООД и на представляващият „Ексимпо – Р Транс“ ЕООД в писмени обяснения е посочено, че са организирали вътреобщностни доставки на стоки с получател „Агалега“ АД, като заявяването на транспортните доставки е ставало устно от представител на „Агалега“ АД. В подкрепа на тези твърдения обаче липсват доказателства по делото. От друга страна спедиторът „Ексимпо – Р Транс“ ЕООД в обяснителна записка /папка 23, л. 199 гръб/ посочва, че е организирал вътреобщностни доставки на стоки с получател „Агалега“ АД в качеството си на спедиция, превъзлагайки транспорта на фирми подизпълнители /подробно изброени в записката/. При преглед се установява, че превозите са извършени от „Викизар“ ООД, „Ули транс“ ЕООД, ЕТ „Съни – С.Е.“ и „Миас“ ЕООД, като от страна на представляващите посочените дружества заедно с документите, доказващи превоз, са представени и фактури, издадени към спедитора, като в писмени обяснения е посочено, че транспортът е извършен по заявка на „Ескимпо-Р транс“ ЕООД с разтоварен пункт в гр. Севлиево. Не са представени договори с никой от доставчиците на транспортни услуги, като фактически траспортът, в преобладаващата си част се е извършвал от посочените подизпълнители, които не са договаряли с купувача, а със спедитора. Отделно от това от доставчика и от самия спедитор също не е представен писмен договор. Представени са единствено писмени обяснения от управителя на „Имексим“ ООД и от представляващия „Ескимпо-Р транс“ ЕООД, в които посочено, че заявките са давани по телефона от представител на „Агалега“ АД. Такъв начин на заявяване безспорно е възможен, но при липса на договори и/или обективирани по някакъв начин конкретни волеизявления изходящи от „Агалега“ АД и дружествата, извършили транспорта, в настоящото производство той не е категорично доказан.

Неотносими към разглеждания спор са доводите на жалбоподателя относно Международните правила за тълкуване на търговските термини /Инкотермс/. Поначало от представените по делото документи, вкл. ЧМР, не се установява договорено между продавачите и купувача условие „франко завода“ /EX Works/, за да бъде прието че собствеността върху процесните стоки е преминала от чуждестранните дружества върху купувача при натоварването им. На второ място, в случая не се установява по категоричен начин кой е купувачът, договарял със съответните продавачи и спедитора, за да се приеме прехвърляне на собствеността към този купувач още при натоварването. Представените ЧМР и останали документи /неоспорени от ответника или чиято автентичност не бе оборена/, не удостоверяват условията на договора за продажба на стоки, нито на страните по него, поради което вписването в тях на „Агалега“ АД като получател не доказва сключването от това дружество на сделките по ВОП. При това положение съдът не намира за безспорно доказано сключването на сделки с чуждестранни контрагенти, чрез които „Агалега“ АД да придобие собствеността върху фактурираните впоследствие стоки. Вярно е, че от името на соченото като доставчик дружество са извършени плащания към доставчиците от общността и превозвачи, но фактически не се установява основанието за тези плащания. 

Следва да се има предвид и обстоятелството, че в самите товарителници, като място на разтоварването е посочена с точен адрес наетата складова база на „Мийт трейд” ООД в гр. Севлиево, обясненията на превозвачите са, че стоките от чуждестранните контрагенти са били предавани именно там, това обстоятелство не се отрича и от жалбоподателя. Всъщност следва да се отбележи, че по делото липсват данни поначало соченото за пряк доставчик дружество да е разполагало с материална база и персонал, даващи му възможност да приеме, съхрани и впоследствие продаде стоки от вида и в количествата, посочени във фактурите, включително и на адреса, посочен в ЧМР. От друга страна, съгласно заключението на възложената в хода на предходното ревизионно производство почеркова експертиза, ЧМР са били подписвани за „получател“ директно от управителя на дружеството-жалбоподател, като при това отново са съставяни ППП, подписани за „Продавач“ от С.Ш.. Изводът, който се налага е, че няма данни за установяване на фактическо владение върху процесните стоки от страна на „Агалега“ АД, при съобразяване и на казаното по-горе относно неизяснения поръчител на превозите. При това положение, макар и при формална доказаност на авторството на приемо-предавателните протоколи, е компрометирана верността на съдържанието им, сочещо предаването на фактическото владение върху вещи, от лице което не е упражнявало такова фактическо владение. В случая са налице и спорните фактури, които са двустранно подписани между жалбоподателя и доставчика, но съобразно константната съдебна практика, същите като частни свидетелстващи документи са годни да установят сключването на дадена сделка, а не изпълнението й. Става въпрос за продажби на родово определени движими вещи, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, т.е. за да бъде прехвърлена собствеността върху тях, същите следва да бъдат определени от страните или фактически предадени от продавача на купувача. Изпълнението на този фактическия състав е необходимо, тъй като чрез него вещите, предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и се прехвърля собствеността върху тях, но такова изпълнение остава недоказано по делото. В случая не може да бъде прието, и че става въпрос за транзитни продажби по смисъла на чл. 329 от Търговския закон, доколкото сред представената документация не се откриват писмени указания за предаването на стоките на трето лице, нито съобщения за такова предаване. Макар и косвено, горните изводи се подкрепят от още един факт – спецификата в предмета на спорните доставки /месо/, предполага наличието на протоколи за осъществена ветеринарномедицинска проверка по чл. 80 от ЗВМД към посочените като предходни доставки /от чуждестранните контрагенти към „Агалега“ АД/. Съгласно цитираната норма, когато в Република България пристигнат пратки суровини и храни от животински произход от други държави членки, ветеринарните лекари извършват на мястото на получаване на пратките проверки за спазването на изискванията по чл. 76 – чл. 78 /от ЗВМД/ по същия начин, както за суровини и храни от животински произход, произведени в Република България. В случая по делото са представени протоколи за извършена проверка по чл. 80 от ЗВМД, за процесните стоки /с посочени видовете, количествата, търговски документ, транспортни средства, контрагент и т.н./, но тези протоколи са от проверки извършени в обекта на „Мийт трейд” ООД в гр. Севлиево и в тях като получател е посочено именно дружеството-жалбоподател. Същевременно по делото липсват доказателства за регистрацията на обект на „Агалега“ АД за производство и търговия в съответната областната дирекция по безопасност на храните. Това обстоятелство се потвърждава и от представения от жалбоподателя дневник за входящ контрол, в който относно всички продукти, за които са представени документи, че са предадени от „Агалега“ АД, е посочено, че са получени от страна – членка на ЕС. Също в подкрепа на извода, че соченото като доставчик дружество не е установявало фактическо владение върху стоките – предмет на спорните фактури е обстоятелството, че 7 броя приемо-предавателни протоколи /към фактури № 224/01.08.2011 г., № 250/12.09.2011 г., № 254/19.09.2011 г., № 276/24.10.2011, № 290/14.11.2011 г., № 301/12.12.2011 г. и № 312/09.01.2012 г./ са подписани след датите на фактическото получаване на стоката в склада на „Мийт трейд" ООД, а датите по други 7 броя приемо-предавателни протоколи /към фактури № 300/03.12.2011г., 336/29.02.2012г., 343/10.03.2012г., 349/17.03.2012г., 364/07.04.2012., 367/15.04.2012г. и 387/26.05.2012г./ са подписани преди датите на фактическото получаване на стоката в склада на „Мийт трейд" ООД, съобразно датите на ЧМР-та и Констативни протоколи по чл. 80 от ЗВМД.

Заключението на ВЛ по съдебно-счетоводната експертиза не е в състояние да промени горните изводи, доколкото от същото става ясно, че х.не е могло да осъществи контакт с представител на дружеството – доставчик и да извърши проверка в счетоводството му. При недоказано извършване на доставки, без значение са извършените плащания от жалбоподателя към доставчика, доколкото те са направени без основание. Ирелевантно за признаването на правото на данъчен кредит е и сочената от жалбоподателя последваща реализация на получените стоки, свързани с икономическата му дейност. Предметът на спора не е дали „Мийт трейд” ООД през процесните периоди въобще е разполагало със стоки от вида на процесните, а дали е получило такива именно от соченото за доставчик дружество. Съобразно така разясненото и наличните в делото доказателства, ценени в най-благоприятен за жалбоподателя вариант, фактически извършваната от „Агалега“ АД дейност по процесните сделки се е състояла в някакъв вид посредничество при договарянето на сделките с полските дружества, какъвто обаче не е предметът на фактурираните спорни доставки.

Съобразно така установеното, настоящият състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че непризнаването на право на данъчен кредит по спорните фактури е в противоречие с практиката на СЕС в Люксембург. Обратно, трайната практика на Съда е в смисъл, че получателят следва да докаже извършването на доставката, в случая прехвърлянето на собствеността върху стоките, и след като жалбоподателят претендира посоченото материално право, в негова тежест е да установи всички релевантни за възникването и упражняването му факти. В случая това не е извършено, при което недоказано по делото се явява наличието на материалноправната предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, необходима за възникването право на данъчен кредит за „Мийт трейд” ООД.

На последно място, с оглед установяващите се по делото факти, съдът намира за основателни и изложените от ОП съображения, че в случая са налице обективни данни, за злоупотреба на самия жалбоподател с цел неправомерно ползване на данъчно предимство. Ценени в своята съвкупност доказателствата сочат, че всъщност вътреобщностните придобивания/ВОП/ на месо и субпродукти са извършени от самото ревизирано лице, като обаче са фиктивно оформени като придобивания от формално съществуващо и фактически неизвършващо дейност търговско дружество, без никакви активи и имущество, и последващи доставки на територията на страната от това дружество към жалбоподателя, със следващото се право на приспадане на данъчен кредит. Предвид това се установява, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото на приспадане, са част от злоупотреба. Горните обстоятелства представляват самостоятелно основание за отказване право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, съгласно възприетото от СЕС в Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 г. /т. 26/. Ревизионният акт, в частта му, с която е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Агалега“ АД е законосъобразен, а подадената жалба – неоснователна.

По отношение на доставките от „Юръп Трейд Къмпани“ ЕООД:

С РА за данъчни периоди м.05, м.06, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2012г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06, м.07, м.08, м.09 и м.10.2013г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 688 899,37 лв. по 134 бр. фактури/ вж. л.39 и сл. от РД/, издадени от „Юръп трейд къмпани" ЕООД, с предмет - доставки на месо и месни разфасовки.

В хода на първоначалното ревизионно производство на това дружество – доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № П-22221015050031-141- 001/31.03.2015г., при която в отговор на връченото ИПДПОЗЛ са представени копия на процесните фактури, както и фактури за предходни доставчици - „Евро Болкан трейд" ЕООД и „Виенде трейдинг къмпани" ЕООД, приемо-предавателни протоколи, протоколи по чл.80 от ЗВМД, дневници за входящ контрол, издадени от „Мийт трейд" ООД, заявки за доставки, издадени от „Мийт трейд" ООД за част от фактурираните от „Юръп трейд къмпани" ЕООД стоки и справка за стоков поток, в която не е направена съпоставка и обвързаност между доставките към „Юръп трейд къмпани" ЕООД и от него към ревизирания субект. В представена писмена декларация /папка №16, л.5/ управителят на дружеството е декларирал писмено, че управляваното от него дружество не съхранява стоки в собствени или наети хладилни складове, като приемането на същите се извършва в базата на клиента, където е транспортирана от доставчиците до склада на клиента, находящ се в гр. Севлиево, ул. „Мармарча" № 10. В декларацията е посочено също, че транспортът е калкулиран в стойността на стоката, за което отговорност носи доставчикът, а товароразтоварните дейности се извършват с техника и от персонал на клиента. Декларирал е още, че разплащането се извършва по банков път.

В хода на първоначалното ревизионно производство от жалбоподателя също са представени доказателства, касаещи въпросните доставки – фактури, приемо-предавателни протоколи, протоколи по чл.80 от ЗВМД и дневник за входящ контрол, търговски документи, платежни документи, фактури за извършени транспортни услуги, заявки-договори за автомобилен превоз на товари, международни товарителници /ЧМР/, Договор за продажба на стоки от 03.06.2013г. В представени писмени обяснения РЛ е посочило, че по отношение на доставките от „Юръп трейд къмпани" ЕООД гаранция е била информацията от други големи техни клиенти за съответния период, които са работили с тях. Във връзка с изисканата от ОП информация за това по какви критерии е избран доставчикът, проучвана ли е неговата стопанска надеждност и търговски опит, как е осъществен контакт с него, с кое конкретно физическо лице е контактувано, как са договаряни условията относно вида на стоката, качество, цени, вид на плащане, стъпки за обезпечаване на изпълнението на доставката и гаранции при неизпълнение, място на изпълнение, транспорт, срокове на годност на стоките и др., кой, кога и къде е изготвял и подписвал договорите, приемо- предавателни протоколи и по какъв начин /от кой и на кого/ същите са предавани на дружеството, от страна на жалбоподателя са дадени писмени обяснения, в които е посочено, че заявките са правени по телефон или по e-mail, като е контактувано със С.Н.. Относно избора на този доставчик е посочено, че гаранция била информацията от други големи клиенти за съответния период, които са работили  с него.

В хода на първоначалното ревизионно производство е изискана информация и от ОДБХ - гр. Габрово във връзка с издадените протоколи по чл. 80 от ЗВМД и извършени проверки по доставките от „Юръп трейд къмпани" ЕООД, в резултат на което е получен отговор с писмени обяснения от ***Х. Б., издал посочените протоколи. Съгласно обясненията, при издаване на протоколите е извършвано идентифициране на пратката по търговски документ и е проверявано съдържанието на транспортното средство, като информацията за пристигане на пратката се е подавала преди нейното пристигане устно в разговор с управителя на фирмата, поради факта, че се знае кога е тръгнала пратката и нейното приблизително пристигане.

В хода на настоящата ревизия във връзка с процесните доставки са извършени насрещни проверки на фирми-превозвачи, а именно: „Парма транс“ ЕООД и „Ескимпо Р Транс“ ЕООД, документирани с ПИНП № П-04000716099328-141-001/29.07.2016г. и ПИНП № П-22221016113404-141-001/19.07.2016г. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ от страна на „Парма транс“ ЕООД са представени копия на ЧМР /представени и от жалбоподателя /, фактури за извършени транспортни услуги, издадени на „Мийт трейд" ООД и счетоводни регистри за отчитане на извършените услуги. От страна на „Ескимпо Р Транс“ ЕООД при извършената му насрещна проверка са представени фактури за извършени транспортни услуги, издадени на „Мийт трейд" ООД, ЧМР, заявки-договори за автомобилен превоз на товари, направени от „Мийт трейд" ООД, платежни нареждания и извлечения от счетоводни регистри. Представени са и писмени обяснения /папка 7, л.90/, в които управителят на дружеството посочва, че фирма  „Юръп трейд къмпани" ЕООД е непозната за него, като двете фирми не са имали работни или друг вид отношения.

Въз основа на изброените доказателства от органите по приходите е преценено, че не е установено извършването на фактурираните доставки от соченото за продавач дружество, като са изложили мотиви за недоказаност на техническа и кадрова обезпеченост за изпълнението им, както и за липсата на доказателства за фактическото предаване на стоките от продавача на купувача, като способ за прехвърляне на собствеността върху тях съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД.

След преценка на приобщените към делото доказателства, съдът намира,  че същите установяват фактическа обстановка, аналогична с тази на обсъдените по-горе доставки от „Агалега“ АД, която обосновава и съответните правни изводи. В тази връзка, съгласно представени писмени обяснения на РЛ заявките между двете дружества са правени по телефон и по e-mail, като е контактувано с лицето С.Н.. В хода на ревизионното производство обаче е извършена проверка в информационните масиви на НАП, като е установено, че в „Юръп трейд къмпани" ЕООД липсват данни за назначено по трудов договор лице с посоченото име. Отделно от това, както от страна на РЛ, така и от страна на дружеството-доставчик не са представени доказателства за осъществени заявки по e-mail, а по отношение на извършени заявки по телефона, доказателства са единствено обясненията от жалбоподателя.

Видно от представените писмени обяснения, дадени в хода на предходното ревизионно производство, управителят на „Юръп трейд къмпани" ЕООД посочва, че дружеството не съхранява стоки в собствени или наети хладилни складове, поради което приемането на същите се извършва в базата на клиента, където се транспортира от неговите доставчици. От тук се налага извода, че следва първо дружеството-доставчик да получи стоката, след което да я предаде на жалбоподателя. В същото време обаче, от представените в хода на ревизионното производство документи се установява, че приемо-предаването на стоките по процесните фактури не е извършено между „Юръп трейд къмпани" ЕООД и „Мийт трейд", а стоките са получени директно от жалбоподателя по осъществени от него ВОП. Този извод се подкрепя и от представените протоколи за извършена проверка по чл. 80 от ЗВМД за процесните стоки, които са от извършена проверка в базата на „Мийт трейт" ООД в гр. Севлиево и в тях като получател е посочено именно дружеството-жалбоподател. Отделно от това в същите като изпращач не е посочен „Юръп Трейд Къмпани" ЕООД или сочените от него предходни доставчици, а са посочени страни-членки на Общността /Полша, Франция, Испания/.

От друга страна, видно от представените от РЛ в хода на ревизионното производство Заявки-договори за автомобилен превоз на товари, отправени до фирмите - превозвачи, е, че в същите като маршрут на движение на превозното средство е посочена съответната страна-членка на ЕС до България, като за адрес на доставката е посочен гр. Севлиево, ул.„Мармарча" № 10, а за адрес на товарене са посочени адреси на съответните контрагенти от страните-членки на ЕС. Към част от заявките-договори са представени издадени към „Мийт трейд" ООД фактури от фирми-превозвачи за извършени транспортни услуги, в които също са посочени маршрути от съответната страна от ЕС до България. Така например към фактура № 1090/14.07.2013г., издадена на „Мийт трейд" ООД от „Юръп трейд къмпани" ЕООД, е приложена Заявка- договор, изготвена от „Мийт трейд" ООД и изпратена до „Ексимпо Р транс" ЕООД с посочен в нея маршрут Полша - България и адрес на разтоварване гр. Севлиево, ул.„Мармарча" № 10, както и фактура № 782/15.07.2013г., издадена на „Мийт трейд" ООД от „Ексимпо Р транс" ЕООД за извършен транспорт по маршрут Полша-България с посочен в нея регистрационен номер на товарен автомобил. В търговските документи, представени от жалбоподателя също е посочено като място на разтоварване - хладилната база на „Мийт трейт" ООД, като за получатели са посочени „Евро Болкан трейд" ЕООД и „Виенде трейдинг къмпани" ЕООД, а за изпращачи - контрагенти от страни-членки на ЕС. В някои от международните товарителници към процесните фактури за място на получаване са положени единствено печати на „Евро Болкан трейд" ЕООД и „Виенде трейдинг къмпани" ЕООД, като липсват данни за дата, място и подписи. В други случаи са посочени и данни за място на получаване - например към фактура № 1125/15.09.2013г., издадена на жалбоподателя от „Юръп трейд къмпани" ЕООД, е приложено ЧМР, в което е посочено, че стоката е получена на 15.09.2013г. в гр. Севлиево, ул. Мармарча" № 10, като е положен печат на „Евро Болкан трейд" ЕООД. Към фактура с № 1114/04.09.2013г. е приложено ЧМР, в което са посочени: дата - 04.09.2013г., място на получаване - гр. Севлиево, ул. Мармарча" № 10, като е положен печат на „Виенде трейдинг къмпани" ЕООД. Нито едно от приложените ЧМР обаче не съдържа данни за получена стока в обект на „Юръп трейд къмпани" ЕООД. Тези факти показват, че реалния стоков поток е от европейски-фирми доставчици към „Мийт трейд“ ООД. В подкрепа на тези изводи са и представените от РЛ дневници за входящ контрол, съгласно които по всички спорни фактури стоките са получени от страни – членки на ЕС. Така според приемо-предавателен протокол от 10.03.2013г. „Юръп трейд къмпани" ЕООД е предало на „Мийт трейд" ООД 20 049.00 кг свинска плешка, а според дневника за входящ контрол на 10.03.2013г. в „Мийт трейд" ООД е пристигнала пратка, съдържаща 20 049.00 кг свинска плешка от доставчик от Франция с регистрационен номер 35257002 СЕ. На 12.05.2013г. в дневника за входящ контрол е вписана получена свинска плешка – 20 081.500 кг от доставчик от Полша с регистрационен номер 10201101 WE, а според представения приемо-предавателен протокол от 12.05.2013г., същото количество месо е предадено от „Юръп трейд къмпани" ЕООД на „Мийт трейд" ООД. Налага се изводът, че транспортирането  и съответно предаването на стоката, предмет на процесните фактури, е осъществявано директно от страни-членки на Общността до склада на „Мийт трейд“ ООД в гр. Севлиево, т.е. налице са осъществени ВОП от страна на „Мийт трейд“ ООД.

В допълнение следва да се отбележи, че заключението на ВЛ по съдебно-счетоводната експертиза не е в състояние да промени горните изводи, доколкото от същото става ясно, че х.не е могло да осъществи контакт с представител на дружеството – доставчик и да извърши проверка в счетоводството му. При недоказано извършване на доставки, без значение са и извършените плащания от жалбоподателя към доставчика, доколкото те са направени без основание. Ирелевантно за признаването на правото на данъчен кредит е и сочената от жалбоподателя последваща реализация на получените стоки, свързани с икономическата му дейност. Предметът на спора не е дали „Мийт трейд” ООД през процесните периоди въобще е разполагало със стоки от вида на процесните, а дали е получило такива от соченото за доставчик дружество.

С оглед гореизложеното, след като не са налице доказателства за реалното прехвърляне на правото на собственост на стоките по процесните фактури от  страна на Юръп трейд къмпани" ЕООД, обстоятелството, че жалбоподателят притежава данъчни фактури, които отговарят на изискванията на ЗДДС не е достатъчно за да се признае правото на приспадане на получателя, при положение, че не е безспорно доказано настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Както вече беше посочено по-горе, посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл е и цитираната по-горе практика на Съда на Европейския съюз в Люксембург изразена в Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding BV срещу Staatssecretaris van Financiën(C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Ревизионният акт, и в тази му част, като законосъобразен следва да се потвърди.

По отношение на доставките от „Саво Фуудс“ ЕООД:

С РА за данъчни периоди м.10, м.11 и м.12.2013г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2014г. и м.01.2015г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 804 253,28 лв. по 141 бр. фактури/ вж. л.50 и сл. от РД/, издадени от „Саво фуудс" ЕООД, с предмет - доставки на месо и месни разфасовки.

В хода на първоначалното ревизионно производство на това дружество – доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № П-22221015050003-141- 001/25.05.2015г., при която в отговор на връчено ИПДПОЗЛ от управителя са представени част от изисканите документи, а именно: копия на фактури, издадени на „Мийт трейд“ ООД, товарителници, приемо-предавателни протоколи, фактури  за предходни доставчици, като към 6 бр. от процесните фактури /посочени на л.52-гръб от РД/, не са били представени товарителници и приемо-предавателни протоколи.  В представени писмени обяснения управителят на „Саво фуудс“ ЕООД посочва, че за проверявания период са били използвани услугите на техни предходни доставчици - „Евро Ауто Вак" ЕООД и „Магаван трейдинг" ЕООД. Посочва, че заявките от страна на „Мийт трейд“ ООД са правени по e-mail или по телефон. Всички стоки, закупени от „Евро Ауто Вак" ЕООД са получавани в техния склад в гр. Габрово – хладилна камера Дрогон, а стоките, доставени от „Магаван трейдинг" ЕООД са получавани  в техния склад  в гр. Севлиево, местност Салимов Геран. Посочва също, че не разполагат с техника за превоз на стоката, поради което наема транспортни фирми, които превозват стоката от гр. Габрово до склада на клиента. Стоките, доставени от „Магаван трейдинг" ЕООД се превозват с транспорт на „Мийт Трейд“ ООД директно до техните складове, поради факта, че се намират в едно и също населено място. Посочено е, че всички разплащания са извършвани по банков път.

При първоначалното ревизионно производство от страна на РЛ са представени копия на процесните фактури, придружени с приемо-предавателни протоколи, търговски документи, товарителници, платежни документи, дневник за входящ контрол, договор за продажба на стоки от 20.10.2013г., счетоводни регистри, справка за плащанията и др. документи. Във връзка с изисканата от ОП информация за това по какви критерии е избран доставчика, проучвана ли е неговата стопанска надеждност и търговски опит, как е осъществен контакт с него, с кое физическо лице е контактувано, как са договаряни условията относно вида, качеството и цената на стоките, начина на плащането, място на изпълнение, транспорт, кой, кога и къде е подписвал договорите и приемо-предавателните протоколи, от страна на РЛ са представени писмени обяснения, в които посочва, че заявките са правени по телефона или по e-mail и е контактувано с К.К., като „Саво фуудс" ЕООД са предложили добри условия относно цени и качество на стоките, както и отсрочено разплащане.

В хода на настоящата ревизия във връзка с процесните доставки са извършени насрещни проверки на фирми-превозвачи, а именно: „Провик“ ООД, „Ескимпо Р Транс“ ЕООД, „М.Д.П.Б. – Трейдинг“ ЕООД  и „Н.М“ ООД, документирани с ПИНП № П-04000716099327-141-001/06.07.2016г., ПИНП № П-22221016113404-141-001/19.07.2016г., ПИНП № П-04001216113812-141-001/07.09.2016г. и ПИНП № П-03001816113756-141-001/14.07.2016г. Дружеството „М.Д.П.Б. – Трейдинг“ ЕООД  не е открито на адреса за кореспонденция, поради което ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като в законоустановения срок не са постъпили исканите документи и писмени обяснения. От страна на останалите превозвачи са представени изисканите им документи и писмени обяснения. Така в писмено обяснение /папка № 7, л.53/ от страна на управителя на „Провик“ ООД е посочено, че фирмата е извършила транспортна услуга от гр. Габрово до гр. Севлиево на  „Мийт трейд“ ООД, като извършения транспорт е за сметка на „Саво фуудс" ЕООД. В обяснителна записка /папка № 7, л.90/ управителят на „Ескимпо Р Транс“ ЕООД посочва, че за периода 01.08.2011г. – 31.01.2015г. фирмата е организирала вътрешно-общностни доставки с получател „Мийт Трейд“ ООД, в качеството си на спедиция, превъзлагайки транспорта на фирми подизпълнители. Посочено е, че за фирма „Саво фуудс" ЕООД са организирани няколко транспортни услуги на територията на РБългария, също като спедиция, превъзлагайки транспорта.Възлагането на транспортните услуги между „Ескимпо Р Транс“ ЕООД и „Саво фуудс" ЕООД е ставало устно, чрез представител на фирмата – К.К., а превъзлагането към подизпълнители е ставало устно или със заявка, включваща първо вътрешнообщностна доставка до Габрово, последвана от вътрешен транспорт Габрово-Севлиево. В писмени обяснения управителят на „Н.– М‘“ООД посочва, че дружеството е получавало заявки за извършване на транспорт с място на разтоварване - гр. Севлиево, ул. „Мармарча“ 10, като същите са получавани по e-mail и не знаят имена и ЕГН на лицата, направили заявките. Посочено е, че мястото на натоварване и разтоварване са уточнявани в заявката, като не знаят данните на лицата, които са уточнявали това.

Въз основа на изброените доказателства от органите по приходите е преценено, че представените доказателства не обективират реално осъществени доставки на стоки от издалото фактурите дружество, поради което не са налице основанията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникването на право на приспадане на данъчен кредит при получателя.

След преценка на приобщените към делото доказателства, съдът намира,  че и по отношение на този доставчик се установява фактическа обстановка, аналогична с тази на обсъдените по-горе доставки от „Агалега“ АД и „Юръп Трейд Къмпани“ ЕООД, която обосновава и съответните правни изводи. Съгласно представените в хода на ревизията писмени обяснения от РЛ, а и от управителя на дружеството – доставчик, заявките са правени по телефон и по e-mail, като е контактувано с К.К.. По делото не са представени разпечатки от e-mail за получени доставки, а по отношение на извършени заявки по телефона, доказателства са единствено обясненията от жалбоподателя и от управителя на дружеството – доставчик.

В представени писмени обяснения управителя на „Саво Фуудс“ ЕООД посочва като предходни доставчици дружествата  „Евро Ауто Вак" ЕООД и „Магаван трейдинг" ЕООД, като сочи, че стоките, закупени от „Евро Ауто Вак" ЕООД са получавани в техния склад в гр. Габрово – хладилна камера Дрогон, а стоките, доставени от „Магаван трейдинг" ЕООД са получавани  в техния склад  в гр. Севлиево, местност Салимов Геран. Впоследствие стоките, доставени от „Евро Ауто Вак" ЕООД са превозвани от гр. Габрово до склада на „Мийт Трейд“ ООД, а стоките, доставени от „Магаван трейдинг" ЕООД са превозвани с транспорт на „Мийт Трейд“ ООД директно до техните складове. Тези обяснения обаче са в пълно противоречие с представените в хода на ревизионното производство доказателства. Видно от представените от РЛ търговски документи е, че в същите като изпращачи на процесните стоки са посочени „Магаван трейдинг" ЕООД с регистрационен ветеринарен номер BG 0703001 ЕО и „Евро-Ауто-Вак" ЕООД с регистрационни ветеринарни номера BG 0703002 ЕО и BG 0703006 ЕО, а като място на товарене на стоките са посочени съответно за „Магаван трейдинг" ЕООД - Хладилна база „Диско Дура Тера", находяща се в гр. Севлиево, местност „Салимов геран" и за „Евро-Ауто-Вак" ЕООД - Хладилна база „Евро Ауто Вак", находяща се в гр. Габрово, кв. „Бойката", ул. „Индустриална" и Хладилна база „Дрогон", находяща се в с. Поповци, Община Габрово. Във всички търговски документи за получател на стоките не е посочено дружеството „Саво фуудс“ ЕООД, а е посочен „Мийт трейд" ООД, което обстоятелство не се оспорва нито от ревизираното лице, нито от дружеството -доставчик.

Нещо повече, в представения от жалбоподателя дневник за входящ контрол е видно, че за доставчици на стоките по процесните фактури, издадени от „Саво фуудс" ЕООД, са посочени „Магаван трейдинг" ЕООД и „Евро-Ауто-Вак" ЕООД, а за страна на произход на стоките са посочени Полша, Франция, Холандия и др. страни членки на ЕС. Съгласно Търговски документ № 90/02.11.2014г. „Магаван трейдинг" ЕООД е изпратило /експедирало/ от своята база до базата на жалбоподателя 3228 кг говежди сърца, 2078 кг говежда обрезка 90/10 и 2010 кг говежда обрезка 80/20. От представения дневник за входящ контрол е видно, че на същата дата в базата на „Мийт трейд" ЕООД са постъпили посочените количества месни продукти, като за доставчик в дневника е посочен регистрационен ветеринарен номер BG 0703001 ЕО, притежаван от „Магаван трейдинг" ЕООД. По същия начин според Търговски документ № 542/12.07.2014г. „Евро-Ауто-Вак" ЕООД е експедирало към „Мийт трейд" ЕООД 18 140 кг свинска плешка с кост и кожа, 2071 кг свински гърди № 1 с кожа и кост и 987.08 кг свински врат с кост. Същите количества, според представения дневник за входящ контрол са постъпили в базата на „Мийт трейд" ЕООД от доставчик с регистрационен ветеринарен номер BG 0703002 ЕО, т.е. от „Евро-Ауто-Вак" ЕООД. От друга страна, от представените в хода на ревизията  товарителници е видно, че в същите  за място на натоварване са посочени  базите на „Магаван трейдинг" ЕООД и „Евро-Ауто-Вак" ЕООД, а за място на разтоварване - базата на „Мийт трейд" ЕООД.

Тези факти показват, че стоките, предмет на процесните фактури, издадени от „Саво фуудс“ ЕООД  са натоварени и превозени от складови бази на „Магаван трейдинг" ЕООД и „Евро-Ауто-Вак" ЕООД до складовата база на ревизирания субект в гр. Севлиево, ул. „Мармарча" № 10, където са разтоварени. Това налага извода, че реалното предаване на въпросните стоки не е извършено между „Саво фуудс“ ЕООД и „Мийт трейд“ ЕООД, а е извършено между „Магаван трейдинг" ЕООД и „Евро-Ауто-Вак" ЕООД от една страна и „Мийт трейд" ЕООД от друга. Представените ППП не могат да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалата част от доказателствената съвкупност. Заключението на ВЛ по съдебно-счетоводната експертиза не променя горните изводи, доколкото ВЛ не е установило  контакт и с този доставчик и не е могло да провери счетоводството му.

При така изложеното, след като не са налице доказателства за реалното прехвърляне на правото на собственост на стоките по процесните фактури от  страна на „Саво фуудс" ЕООД, обстоятелството, че жалбоподателят притежава данъчни фактури, които отговарят на изискванията на ЗДДС не е достатъчно за да се признае правото на приспадане на получателя, при положение, че не е безспорно доказано настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. РА и в тази част, като законосъобразен следва да се потвърди.

По отношение на доставките от „Ники мес 2013“ ЕООД:

С РА за данъчни периоди м.11 и м.12.2013г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2014г. и м.01.2015г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 294 719,39 лв. по 162 бр. фактури/вж. л.47 и сл. от РД/, издадени от „Ники Мес 2013" ЕООД, с предмет - доставки на месо и месни разфасовки.

В хода на първоначалното ревизионно производство на това дружество – доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № № П-04000415108807-141- 001/20.07.2015г., при която в отговор на връчено ИПДПОЗЛ № П-04000415108807-040-001/19.06.2015г. са представени заверени копия на процесните фактури, стокови разписки, търговски документи, приемо-предавателни протоколи, товарителници, фактури за извършени транспортни услуги /в случаите, когато превозът не е извършен от клиента - „Мийт трейд" ООД/, документи за предходни доставки, справки за стоков поток, счетоводни регистри и др. В придружителното писмо е посочено, че „Ники мес 2013" ЕООД не разполага със собствен склад, поради което има сключен договор за разфасоване и съхранение на месо с друга фирма, като мястото на натоварване и складиране на стоките е гр. Лясковец, местност „Клена", ул."Оборище" № 13, в складово помещение на „Мирони Мийт" ЕООД. Представен е договор за услуги от 18.09.2013г., според който доверителят - „Ники мес 2013" ЕООД възлага на довереника - „Мирони Мийт" ЕООД да осъществява следните услуги: разфасоване и съхранение на месо, собственост на доверителя, след доставката му до довереника.

При първоначалното ревизионно производство от страна на РЛ са представени документи, аналогични на представените от „Ники мес 2013" ЕООД при извършената му насрещна проверка, като освен тях са представени пътни листи, в случаите на извършен превоз от „Мийт трейд" ООД, както и дневник за входящ контрол. Представени са писмени обяснения, в които е посочено, че относно доставките от „Ники мес 2013" ЕООД гаранция е била информацията от други големи техни клиенти за съответния период, които са работили с тях. Във връзка с изисканата от ОП информация за това по какви критерии е избран доставчика, проучвана ли е неговата стопанска надеждност и търговски опит, как е осъществен контакт с него, с кое физическо лице е контактувано, как са договаряни условията относно вида, качеството и цената на стоките, вида на плащането, стъпки за обезпечаване на изпълнението на доставката и гаранции при неизпълнение, място на изпълнение, транспорт, срокове на годност на стоките и др., кой, кога и къде е изготвял и подписвал договорите, приемо-предавателните протоколи и по какъв начин /от кой и на кого/ същите са предавани на дружеството, от страна на РЛ са представени писмени обяснения, в които посочва, че заявките са правени по телефона или по e-mail и е контактувано с г-н И.И. от страна на „Ники мес 2013" ЕООД, като „Ники мес 2013" ЕООД са предложили добри условия, в т.ч. цени, качество на стоките и отсрочено плащане.

В хода на настоящата ревизия във връзка с процесните доставки са извършени насрещни проверки на фирми-превозвачи, а именно: „СИД“ АД, „Парма Транс“ ЕООД и „Н.М“ ООД, документирани с ПИНП № 04000416112557-141-001/18.07.2016г., ПИНП № 04000716099328-141-001/29.07.2016г. и ПИНП № П-03001816113756-141-001/14.07.2016г. В отговор на връчените им ИПДПОЗЛ от страна на управителите на посочените дружества са представени изисканите им документи и писмени обяснения.

Въз основа на изброените доказателства от органите по приходите е преценено, че представените доказателства не обективират реално осъществени доставки на стоки от издалото фактурите дружество, поради което не са налице основанията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникването на право на приспадане на данъчен кредит при получателя. Тези изводи са базирани на установени несъответствия и противоречия относно съдържащите се в представените от ревизираното лице и от прекия доставчик документи.

Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на органите по приходите за недоказаност на действителното извършване на спорните продажби на месо от "Ники Мес 2013" ЕООД към “Мийт Трейд“ ООД по процесните фактури /подробно изброени на л.47 и сл. от РД/. Както вече се отбеляза, правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице възниква при кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, той включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства.

Анализът на представените във връзка с цитираните фактури документи показва, че последните не си кореспондират, поради което не може да се направи еднозначен извод за извършени реални сделки за доставки на месо. Така например, видно от представените от РЛ пътни листи към издадените от страна на "Ники Мес 2013" ЕООД фактури № 5549/04.05.2014г„ № 5492/30.04.2014г., № 5088/13.04.2014г., № 4933/06.04.2014г., № 4709/27.03.2014г., № 3836/17.02.2014г., № 3789/16.02.2014г., № 3073/16.01.2014г., № 1444/06.11.2013г., № 9388/30.10.2014г., № 9324/28.10.2014г., № 9245/23.10.2014г., № 9170/21.10.2014г., № 9083/16.10.2014г., № 8606/24.09.2014г„ № 8432/17.09.2014г., № 8098/02.09.2014г., № 7879/23.08.2014г., № 7781/17.08.2014г., № 7409/30.07.2014г., № 6830/02.07.2014г., № 6372/10.06.2014г. и др. е, че в същите като маршрути са посочени Севлиево-Лясковец /в повечето случаи/ и Севлиево - Г.Оряховица. В същото време от представените от управителя на „Ники мес 2013" ЕООД писмени обяснения става ясно, че дружеството не разполага със собствен склад за съхранение на получените стоки, поради което има сключен договор за услуги с „Мирони Мийт" ЕООД, съгласно който последното съхранява стоките му, като мястото на натоварване и складиране на стоките е гр. Лясковец, местност „Клена", ул."Оборище" № 13. Предвид това би следвало маршрутът на движение на товарните автомобили в пътните листи да бъде Лясковец - Севлиево /ползвания обект от жалбоподателя/. Отделно от това в друга голяма част от пътните листи са посочени маршрути на движение, които не са относими към останалите документи, представени за извършени доставки от „Ники мес 2013" ЕООД към „Мийт трейд" ООД. Така например, към фактура № 6563/19.06.2014г. е представен пътен лист № 586410 от 19.06.2014г., с посочен в него маршрут Севлиево - Пловдив и Пловдив-Лясковец, към фактура № 6623/23.06.2014г. е приложен пътен лист № 586418 от 23.06.2014г., в който е вписан маршрут Севлиево - Силистра и Силистра - Лясковец, към фактура № 8378/15.09.2014г. - пътен лист с посочен маршрут Севлиево - Силистра и Силистра - /без данни/, към фактура № 1609/13.11.2013г. - пътен лист № 521801 от 13.11.2013г. с маршрут Севлиево-Мартен, Мартен-Силистра и Силистра- Севлиево, към фактура № 1390/04.11.2013г. - пътен лист № 459244 от 04.11.2013г. с маршрут Севлиево-Силистра, към фактура № 1276/30.10.2013г. - пътен лист № 459238 от 30.10.2013г. с маршрут Севлиево-Омуртаг-Силистра, към фактура № 5877/19.05.2014г. - пътен лист № 695550 от 19.05.2014г. с маршрут Севлиево-Силистра- Силистра - /без данни/, към фактура № 5204/17.04.2014г. - пътен лист № 299171 от 17.04.2014г. с маршрут Севлиево-Пловдив и Пловдив - Лясковец, към фактура № 4670/25.03.2014г. - пътен лист № 299200 от 25.03.2014г. с маршрут Севлиево-Бяла, Бяла- Борово, Борово-Г.Оряховица и Г.Оряховица-Севлиево, към фактура № 4634/24.03.2014г. - пътен от 24.03.2014г. с маршрут Севлиево-Мартен, Мартен-Силистра и Силистра - Севлиево, към фактура № 3006/13.01.2014г. - пътен лист № 417245 от 13.01.2014г. с маршрут Силистра-Лясковец и др. В същото време вписаните данни за товарителниците в представените пътни листи са нечетливи, поради което представените пътни листи не могат да бъдат обвързани с представените товарителници /в случаите, в които такива са представени/.

Налице са несъответствия и в другите документи, представени от ревизираното лице. Така например, към фактура № 5877/19.05.2014г. са представени приемо-предавателен протокол от 19.05.2014г. и търговски документ № 5724 от 19.05.2014г., в които е посочено, че превозът е извършен с автомобил с регистрационен номер № ***, като същевременно към същата фактура е приложен пътен лист № 695550 от 19.05.2014г., в който е посочено, че превозът е извършен с автомобил с регистрационен № ***. В случаите, в които са приложени товарителници, издадени от друг превозвач /различен от ревизирания субект/, същите в по-голямата си част са крайно нечетливи. Такива са например товарителниците към фактури № 7578/07.08.2014г., № 8163/06.09.2014г., № 8220/08.09.2014г., № 8298/11.09.2014г., № 8475/20.09.2014г., № 8620/27.09.2014г., № 8689/29.09.2014г„ № 9103/18.10.2014г., №9185/21.10.2014г., № 4812/01.04.2014г. и др., поради което данните в тях не могат да бъдат съпоставени с данните, посочени в представените търговски документи и приемо-предавателните протоколи относно място на товарене и регистрационни номера на МПС.

Несъответствия се установяват и при съпоставка между документите, представени от „Ники мес 2013" ЕООД и „Мийт трейд" ООД. Така например към фактура № 8163/06.09.2014г. от страна на „Ники мес 2013" ЕООД е представен приемо-предавателен протокол, който съдържа подписи за приел и предал стоката, а в същия документ, представен от жалбоподателя липсва подпис на лице, приело стоката. Представените приемо-предавателни протоколи като двустранно подписани документи би следвало да съдържат идентични данни. Към представената от жалбоподателя фактура № 7409/30.07.2014г. е приложен търговски документ № 6940/17.07.2014г. с данни за количества и видове месни продукти, различни от посочените във фактурата, а към представената от „Ники мес 2013" ЕООД фактура № 7409/30.07.2014г. е приложен търговски документ № 7185/30.07.2014г. и приемо-предавателен протокол от 30.07.2014г. /непредставен от жалбоподателя/, като данните в тях за количествата и видове месни продукти отново се различават от данните, посочени във фактурата.

Предвид изложеното, съдът намира, че представените от РЛ документи не отразяват надеждна одитна следа, която да свързва фактурата и доставката. Идеята данъчно задълженото лице да осигури такъв контрол върху стопанската дейност, който да дава възможност за проследяване на всички елементи на стопанската операция в тяхната взаимовръзка е транспорнирана в националното законодателство с нормата на чл.114, ал.10 от ЗДДС/в сила от 01.01.2013г./. Всъщност цитираното правило е приложимо за България като член на ЕС и преди влизане в сила на цитираната норма на ЗДДС, по силата на въведеното с Директива 2010/45/ЕС от 13.07.2010г. изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС по отношение правилата за фактуриране /чл.233 от Директивата/. Такова изискване на практика поставя и действалия към момента на издаване на фактурата чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството/отм./, вр. чл.7, ал.4 от с.з., съгласно който документална обоснованост на стопанските операции е налице само когато фактурата като първичен счетоводен документ отразява вярно действително осъществена такава операция. Надеждната одитна следа е налице, когато връзката между отделните документи и осчетоводени операции е лесно и бързо установима и осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и извършена доставка. С оглед на установените при ревизията факти и обстоятелства, доказателствата относно които не претърпяха промяна в хода на съдебното производство, в настоящия случай не е налице надеждна одитна следа между процесните фактури и сочените доставки.

Доколкото ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, то за тези факти са допустими множество различни доказателства, вкл. такива, които може да не изхождат от доставчиците. Но за обективно осъществените факти, при които е следвало да участва и ревизираното лице, е нормално да са оставени следи в обективната действителност, с които следи, материализирани в съответни документи, данъчнозадълженото лице следва да разполага и да ги ангажира за установяване на декларираните от него права. В конкретния случай ревизираното лице притежава данъчни фактури, но не притежава други доказателства, установяващи реалното получаване на стоките, предмет на фактурите. Заключението на ВЛ по съдебно-счетоводната експертиза не променя горните изводи, доколкото ВЛ, въпреки че е установило контакт с управителя на дружеството, не е могло да провери счетоводните му регистри, тъй като такива не са му били предоставени. Обстоятелството, че по част от фактурите са налице плащания от страна на жалбоподателя към доставчика е ирелевантно, доколкото при недоказано извършване на доставки, без значение са извършените плащания от жалбоподателя към доставчика, доколкото те са направени без основание. В този ред на мисли, съдът счита, че органите по приходите правилно са приели, че за издадените фактури липсват безспорни доказателства, обосноваващи реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което на основание чл. 68 от ЗДДС, вр. чл.70, ал.5 от ЗДДС правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по същите. Предвид изложеното, съдът намира, че РА и в тази част, като законосъобразен, следва да се потвърди.

По отношение на доставките от „Ники мес - 2008“ ЕООД:

С РА за данъчни периоди м.08, м.09, м.10, м.11 им.12.2011 г., м.01, м.02и м.03.2012г., м.01 и м.03.2013г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 138 158,21 лв. по 70 бр. фактури и едно кредитно известие/вж. л.44-гръб и сл. от п-ка №1- РД/, издадени от „Ники Мес-2008" ЕООД, с предмет - доставки на месо и месни разфасовки.

В хода на първоначалното ревизионно производство на това дружество – доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № П-04000415108829-141-001/07.07.2015г., при която в отговор на връчено ИПДПОЗЛ са представени изисканите документи. В писмени обяснения /папка № 18, л.5/ управителят на „Ники Мес-2008" ЕООД посочва, че условията на доставка на стоката между „Мийт Трейд“ ООД и „Ники Мес-2008" ЕООД са уточнявани между двамата собственици – С. С.и Г.Г.. Посочва също, че транспорта на стоката до базата на „Мийт Трейд“ ООД в Севлиево е за сметка на продавача - „Ники Мес-2008" ЕООД и влиза в цената на доставката, когато е осъществен директно от доставчика на „Ники Мес-2008" ЕООД или от автомобил на дружеството, а когато стоката е получена в базата на „Ники Мес-2008" ЕООД в с. Попово е за сметка на купувача - „Мийт Трейд“ ООД.

При първоначалното ревизионно производство от страна на РЛ са представени документи, аналогични на представените от „Ники мес 2008" ЕООД при извършената му насрещна проверка - представени са заверени копия на фактури, приемо-предавателни протоколи, протоколи по чл.80 от ЗВД, търговски документи, платежни документи, справка за стоков поток, дневник за входящ контрол. Представени са и писмени обяснения, в които е посочено, че относно доставките от „Ники мес 2008" ЕООД гаранция е била информацията от други големи техни клиенти за съответния период, които са работили с тях. Във връзка с изисканата от ОП информация за това по какви критерии е избран доставчика, проучвана ли е неговата стопанска надеждност и търговски опит, как е осъществен контакт с него, с кое физическо лице е контактувано, как са договаряни условията относно вида, качеството и цената на стоките, вида на плащането, стъпки за обезпечаване на изпълнението на доставката и гаранции при неизпълнение, място на изпълнение, транспорт, срокове на годност на стоките и др., кой, кога и къде е изготвял и подписвал договорите, приемо-предавателните протоколи и по какъв начин /от кой и на кого/ същите са предавани на дружеството, от страна на РЛ са представени писмени обяснения, в които посочва, че заявките са правени по телефона до г-н Н.С.и г-н С. С.от страна на „Ники мес - 2008" ЕООД, като „Ники мес - 2008" ЕООД са предложили добри условия, в т.ч. цени, качество на стоките и отсрочено плащане.

В хода на настоящата ревизия във връзка с процесните доставки е извършена насрещна проверка на фирма-превозвач, а именно: „Н.М“ ООД, документирана с ПИНП № П-03001816113756-141-001/14.07.2016г. В отговор на връченото му ИПДПОЗЛ от страна на управителя на посоченото дружество са представени изисканите му документи и писмени обяснения.

Въз основа на така представените документи от ОП е преценено, че представените доказателства не обективират реално осъществени доставки на стоки от издалото фактурите дружество, поради което не са налице основанията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникването на право на приспадане на данъчен кредит при получателя.

След преценка на приобщените към делото доказателства, съдът намира изводите на ОП за правилни. В случая от страна на „Ники мес -2008" ЕООД при извършената му насрещна проверка е представен Договор за наем на недвижим имот № 20/01.11.2010г., съгласно който дружеството „Дрогон“ ООД, в качеството си на наемодател предоставя на „Ники мес -2008" ЕООД, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване недвижим имот – хладилна камера 39.70 кв.м., находящ се в гр. Габрово, кв. Войново, база ДРОГОН за срок от една година, считано от 01.11.2010г. /датата на подписването му/. Същевременно не се оспорва посоченото за служебно известно на ДОДОП обстоятелство, че считано от 18.02.2013 г. „Ники мес - 2008" ЕООД упражнява дейността си в собствен новопостроен обект „Склад за търговия на едро с храни от животински произход - Лясковец" и притежава Удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни № 5647/ 15.02.2013 г., издадено от ОДБХ - Велико Търново за склад за търговия на едро с храни от животински произход, гр. Лясковец, местност „Клена", регистриран с ветеринарен peг. № BG0403054.

В същото време обаче, в представените към процесните фактури пътни листи, издадени от „Мийт трейд“ ООД са вписани маршрути, неотговарящи на адресите на използваните от РЛ и от доставчика обекти. Така например, към фактури с номера: № 2063/14.08.2011г., № 2224/30.08.2011г, № 2402/21.09.2011г., № 2420/25.09.2011г., №2661/30.10.2011г., № 2699/04.11.2011г., № 3611/02.03.2012г. и № 3599/29.02.2012г. са приложени пътни листи с посочен в тях маршрут на движение Севлиево-Поповци, към фактура с № 2031/10.08.2011г. е приложен пътен лист с посочен маршрут Севлиево - Габрово, към фактура с № 2098/17.08.2011г. - пътен лист с маршрут Севлиево-Лесидрен и Севлиево-Поповци, към фактури с номера: № 2114/18.08.2011г., №2122/19.08.2011г. и № 2827/21.11.2011г. - пътни листи с маршрут Севлиево-Плевен и Севлиево-Поповци, към фактура с № 2153/22.08.2011г. - пътен лист с маршрут Севлиево- Омуртаг и Севлиево-Поповци, към фактура с № 2333/14.09.2011г. - пътен лист с маршрут Севлиево-Кърджали-Поповци, към фактура с № 2387/20.09.2011г. - пътен лист с маршрут Севлиево-Комарево-Плевен и Севлиево-Поповци, към фактура с № 2453/27.09.2011г. - пътен лист с маршрут Севлиево-Г.Оряховица и Севлиево-Поповци, към фактура с № 2673/31.10.2011г. - пътен лист с маршрут Севлиево-Поповци, Севлиево-града и Севлиево-Бяла Слатина и др. Към никоя от горепосочените фактури не са представени приемо-предавателни протоколи, с които да се обвържат пътните листи. Към фактури с номера: № 6961/28.03.2013г., № 6914/24.03.2013г., № 6906/22.03.2013г. и № 6478/23.01.2013г. от страна на ревизирания субект са представени приемо-предавателни протоколи, в които обаче не е посочено място, на което е извършено предаване на стоката, липсват имена и подписи на лицата, предали стоката. Същевременно към процесните фактури са представени и пътни листи, в които като маршрут на движение са посочени Севлиево-Поповци-Севлиево или Севлиево-Плевен-Севлиево и Севлиево-Поповци-Севлиево. Тези пътни листи не могат да се обвържат с приемо-предавателните протоколи, тъй като както се каза вече в същите не е посочено мястото на предаване на стоките, нито лицата извършили предаването. От друга страна към никоя от процесните фактури не са представени товарителници. Представените към част от фактурите стокови разписки пък са неподписани. От така представените документи не  се доказва транспортирането и предаването на стоките по процесните фактури от доставчика на жалбоподателя. Документи за транспортиране на стоките, по процесните фактури не са представени и от страна на дружествата-превозвачи при извършените им насрещни проверки.

От друга страна, видно от приложените към фактури с номера: № 1950/31.07.2011., № 2014/08.08.2011г., № 2071/14.08.2011г., 2157/24.08.2011г., № 2200/28.08.2011г. Протоколи за осъществена ветеринарномедицинска проверка по чл.80 от ЗВМД, издадени от ОДБХ - Габрово, е, че в същите е посочено, че проверките са извършени при получателя - „Мийт трейд" ООД, както и че стоките са с произход от страни членки на ЕС. Както вече беше посочено по-горе тези проверки се извършват на мястото на получаване на пратките, за което обстоятелство се съставя протокола по чл.80 от ЗВМД. От тук се налага извода, че стоките по посочените фактури са получени директно от жалбоподателя чрез осъществено от самия него ВОП. В подкрепа на този извод са данните, посочени в представения от жалбоподателя дневник за входящ контрол, в който за доставчик на стоките по цитираните фактури са посочени регистрационни номера на контрагенти от страни- членки на ЕС.

Изводите за липса на реални доставки по фактурите, издадени от „Ники Мес-2008" ЕООД не се опровергават и от заключението по назначената по искане на ПП на жалбоподателя ССЕ, доколкото от същото се установява, че на ВЛ не е осигурен достъп до счетоводството на доставчика, а са проверявани единствено изпратените му по електронен път счетоводни регистри. Това обстоятелство разколебава доказателствената стойност на проверените от х.счетоводни регистри, а от там и обосноваността на констатациите на експертизата. Освен това, данните, които представя  ССчЕ не са нови за процеса и не променят фактическата обстановка установен при ревизията. Обстоятелството, че по счетоводни данни „Ники мес-2008” ЕООД към определени моменти е разполагало със съответните стоки е ирелевантено, доколкото от значение за доставките е действителната стокова наличност, каквато не се установява в случая. Съвкупният анализ на доказателствата и в частност тези, свързани със специалния режим на движение на стоките от животински произход/чл.80 ЗВМД/ сочат, че е налице симулативност на сделките – придаден им е вид като доставчикът да е осъществил ВОП, какъвто всъщност директно е осъществил сам жалбоподателят. Липсват писмени доказателства с достоверно съдържание, които да удостоверяват движението и предаването на стоките по фактурите именно от сочения доставчик към РЛ. При недоказано извършване на доставки без значение са извършените плащания от жалбоподателя към доставчика, доколкото те се явяват направени без основание.

При така изложеното, съдът намира за правилен извода на ОП, че не са налице обективни данни за реално получени доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, респективно данъчно събитие по чл. 25 от същия закон, поради което на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС правилно са отказали право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени и от този доставчик. РА и в тази част следва да се потвърди.

Предвид изложеното, РА се явява обоснован и законосъобразен, а жалбата се явява недоказана и неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

VIII.По разноските:

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по оспорването  за присъждане на разноски по делото. Същите са поискани своевременно. Представен е списък в о.с.з., в който е поискано ЮКВ в размер на 28 065,56 лв., изчислени съобразно материалния интерес по делото. Следва да бъдат възложени в тежест на страната, изгубила спора.

Възражението за прекомерност е неоснователно. Минималният размера на АВ при материален интерес от 6 178 519,73 лв. е 28 065,56 лв., изчислени съобразно чл.8, ал.1, т.6 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1, предложение последно от ДОПК, във връзка с чл.161, ал.1, изреч. 3-то от ДОПК, XI-ти административен състав  на Административен съд Велико Търново

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на търговско дружество с фирма „Мийт трейд“ ООД, с ЕИК *********, гр. Севлиево, ул. „Мармарча“ № 10, срещу Ревизионен акт № Р-04000416003808-091-001/01.02.2017 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден по административен ред с Решение № 117/09.05.2017 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС/главница и лихви/ в общ размер на 6 178 519,78лв.

ОСЪЖДА търговско дружество с фирма „Мийт трейд“ ООД, с ЕИК *********, гр. Севлиево да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 28 065,56 лв. (двадесет и осем хиляди шестдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването  на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Съобщи за изтекли лични данни