Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-41 09.08.2019г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и трети април 2019
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора
Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 28 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 111
от 25.10.2018г., постановено по гр. дело № 302/2018г. по описа на Районен съд –
Средец е признато за недоказано оспорването от страна на ответниците
Я.Д.Р. и И.М.А. истинността на два броя удостоверения с изх. № 15/19.04.2017г.
и изх. № 9/02.03.2016г., издадени от ЗКПУ „Единство“ – гр. Айтос и на два броя
молба-покана от 02.05.2015г. и от 10.02.2015г., подписани от Д.Т.Д., че не са
подписани от последния.
С цитираното
решение е признато за установено по отношение на Я.Д.Р. и И.М.А., че Ж.М.Ж., А.М.М., С.Н.П., В.Н.Д., А.Д.М., И.Д.И., С.Д.И., С.Д.Г., В.Ж. К.,
А.Ж.К., С.Ж.М., В.Б.Д. и Д.В.Г. са собственици на 11/12 идеални части от
поземлен имот, представляващ нива с № 158030 по плана за земеразделяне на гр.
Айтос, находящ се в м. „Лясковско шосе“, четвърта
категория, с площ на имота – 7, 637 дка.
С цитираното
решение е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт № *, том *,
нот. дело № *от 29.10.2015г. за собственост придобита
по наследство и давностно владение по описа на Нотариус Георгиев *** действие –
Районен съд – Айтос, с който Я.Д.Р. е призната за собственик на поземлен имот –
нива с № 158030 по плана за земеразделяне в землището на гр. Айтос, Община
Айтос, находящ се в м. „Лясковско шосе“, ІV категория
с площ на имота от 7, 637 дка в частта му за 11/12 идеални части за имота.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Я.Д.Р.
чрез нейния процесуален представител - Д.Т.Д. – неин син, с която се претендира
да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение като немотивирано,
недоказано и незаконно. В жалбата се посочва, че единствено Я.Р. е подала и
заявила пред Поземлена комисия – гр. Айтос за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището
на гр. Айтос и на 02.04.1999г. с Решение № 1 е възстановено правото на
собственост по отношение на земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на гр. Айтос по опис. В жалбата се посочва, че от 02.04.1999г. до
2016г. Я.Р. не е оставила съмнение, че е единствен собственик върху
възстановените земеделски земи, като в тази насока са и свидетелските показания
на свидетелите, дадени пред Районен съд – Карнобат. В жалбата се посочва, че
ответната страна в производството е приела факта, че Я.Р. е единствен
собственик на процесната земя и след отказа на Я.Р.
да продаде на Г. Г.собствената си земя той е предприел мерки за завладяването
на тази земя.
В съдебно
заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
По делото е депозиран
отговор на въззивната жалба от Ж.М.Ж., А.М.М., С.Н.П., В.Н.Д., А.Д.М., И.Д.И., С.Д.И., С.Д.Г., В.Ж.К.,
А.Ж.К., С.Ж.М., В.Б.Д. и Д.В.Г., с който се претендира депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В писмения отговор се посочва,
че не отговаря на истината твърдението на жалбоподателката,
че същата е била лишена от възможността да ангажира доказателства в подкрепа на
позицията си по делото, неоснователни са твърденията й, че е единствен
собственик на процесната земя, тъй като процесната земеделска земя, ведно с други земи са
възстановени на наследниците на общия наследодател на страните Ж. М. Я.. Не се
отправят искания за нови писмени доказателства пред настоящата инстанция.
Против
постановеното решение е депозирана и въззивна жалба
от И.М.А., с която се претендира постановеното решение да бъде обезсилено, а
производството по делото да бъде прекратено. В жалбата се посочва, че съдът е
следвало да прекрати производството по делото след направено уточнение на
исковата молба от страна на ищците, а вместо това недопустимо им е указал, че
предявеният от тях иск е недопустим и им е посочил какъв иск следва да предявят.
Във въззивната жалба се посочва, че съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и принципа на
диспозитивното начало, залегнал в чл. 6, ал. 2 от ГПК. Не се отправят искания
за събиране нови доказателства.
В съдебно заседание
чрез своя процесуален представител въззивникът И.А.
поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
По делото е
депозиран отговор на въззивната жалба от Ж.М.Ж., А.М.М., С.Н.П., В.Н.Д., А.Д.М., И.Д.И., С.Д.И., С.Д.Г., В.Ж.К.,
А.Ж.К., С.Ж.М., В.Б.Д. и Д.В.Г., с който се претендира депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, тъй като не е
налице соченото нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че всички
писмени и гласни доказателства установяват, че при издаване на оспорения нотариален
акт не са или налице предпоставките за неговото издаване, тъй като ответната
страна нито е имала самостоятелно давностно владение, нито е имала съзнание, че
тя е единствен собственик на процесния имот. Не се
отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание ответната страна по въззивната жалба чрез
своя процесуален представител оспорва и двете жалби и счита, че същите са
неоснователни.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск
от Ж.М.Ж., А.М.М., С.Н.П., В.Н.Д., А.Д.М., И.Д.И., С.Д.И.,
С.Д.Г., В.Ж.К., А.Ж.К., С.Ж.М., В.Б.Д. и Д.В.Г. против Я.Д.Р. и И.М. М., с който ищците претендират да се приеме за установено
по отношение на ответниците, че Я.Д.Р. е прехвърлила
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, нот. дело № */29.10.2015г. по описа на Нотариус Георги Георгиев
на втория ответник – И.М.А. само притежаваната от нея по наследство от праводателя си – Ж. М. Я.– ½ ид.ч.
от земеделска земя, представляваща поземлен имот № 158030 в м. „Лясковско шосе“, землището на гр. Айтос, с площ от 7, 637
дка, четвърта категория, както и се претендира да бъде отменен издадения по
обстоятелствена проверка Нотариален акт № *, том *, нот.
дело № */29.10.2015г. по описа на Нотариус Георги Георгиев. В исковата молба се
посочва, че всички ищци и ответната страна – Я.Д.Р. са наследници на Ж. М. Я.,
б.ж. на гр. Айтос и като такива са съсобственици на земеделска земя,
представляваща поземлен имот № 158030, находяща се в м. „Лясковско
шосе“ в землището на гр. Айтос, а ищцата Д.Г. е съсобственик по отношение на
този поземлен имот, тъй като й е прехвърлена чрез дарение 1/8 ид.ч. от имота. Посочва се, че ответната страна притежава
1/12 ид.ч. от процесния
имот и въпреки знанието си, че и ищците са съсобственици в този имот, тя се е
снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение,
каквото тя не е упражнявала по отношение на имота и още същия ден,
легитимирайки се като собственик на имота се е разпоредила с него, като е прехвърлила
собствеността с Договор за покупко-продажба на И.М.А., сключен с Нотариален акт
№ *, нот. дело № */2015г. по описа на Нотариус с
район на действие – Районен съд – Айтос.
С Молба от
17.08.2016г. ищците са направили уточнение на петитума,
като претендират наред с първоначално предявения иск да бъде прието за
установено по отношение на страните по делото, че Я.Д.Р. не е придобила
собствеността върху поземлен имот № 158030 в м. „Лясковско
шосе“, землището на гр. Айтос с площ от 7, 637 дка по силата на давностно
владение.
С Определение №
2198/28.10.2016г., постановено по частно гр. дело № 1749/2016г. по описа на
Окръжен съд – Бургас по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК е определен Районен съд –
Карнобат да разгледа исковата молба на наследниците на Ж. М. Я., б.ж. на гр.
Айтос, против ответниците Я.Р. и И.А., по която е
образувано гр. дело № 462/2016г. по описа на Районен съд – Айтос.
С Определение №
294 от 29.06.2017г., постановено по гр. дело № 814/2016г. по описа на Районен
съд – Карнобат производството по делото е прекратено.
С Определение №
1394 от 11.08.2017г., постановено по частно гр. дело № 1203/2017г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е отменено Определение № 294 от 29.06.2017г., постановено по
гр. дело № 814/2016г. по описа на Районен съд – Карнобат и е върнато делото на
същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С Разпореждане
№ 625/28.12.2017г., постановено по гр. дело № 814/2016г. по описа на Районен
съд – Карнобат исковата молба е оставена без движение и е предоставен
едноседмичен срок на ищците да отстранят допуснатите нередовности, като изрично
съдът в своите мотиви е посочил, че претенция по предявения отрицателен
установителен иск е неясна, тъй като е неясен и петитума
на искова молба. Изрично в постановеното разпореждане е посочено, че ищците
следва да посочат, респективно – да индивидуализират иска си, респективно
точния му петитум и да обосноват правния си интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответниците.
С Молба от
12.01.2018г., депозирана по гр. дело № 814/2016г. по описа на Районен съд –
Карнобат ищците по делото са конкретизирали предявения иск, като изрично са
посочили, че се претендира да бъде прието за установено по отношение на двамата
ответници – Я.Р. и И.А., че ответната страна Я.Р. не
е била собственик по давностно владение на земеделска земя с площ от 7, 637
дка, ІV категория, находяща се в м. „Лясковско шосе“
в землището на гр. Айтос и съставляваща имот № 158030 по плана за земеразделяне
на същия град, при извършването на Нотариален акт за покупко-продажба № *, том
*, нот. дело № *, извършен на 29.10.2015г. по описа
на Нотариус с район на действие - Районен съд – Айтос, както и се претендира да
бъде отменен изцяло Нотариален акт за собственост №*, нот.
дело № */2015г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос,
издаден по обстоятелствена проверка.
С Определение №
35 от 16.01.2018г., постановено по гр. дело № 814/2016г. по описа на Районен
съд – Карнобат съдия Маринов се е отвел от разглеждането на цитираното гр. дело
и делото е разпределено на друг съдия докладчик и с Разпореждане №*/18.01.2018г.,
постановено по гр. дело № 814/2016г. по описа на Районен съд – Карнобат производството
по делото отново е оставено без движение, като на ищците е указано да отстранят
нередовностите по предявения положителен установителен иск и да прецизират
претенцията си.
С допълнителна
молба с вх. № 687/07.02.2018г., депозирана по делото от ищцовата
страна изрично ищците заявяват, че претендират да бъде прието за установено по
отношение на двамата ответници – Я.Д.Р. и И.М.А., че ищците
по делото са собственици на 11/12 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ земеделска земя с площ от 7, 637 дка, находяща се в м. „Лясковско шосе“ в землището на гр. Айтос и съставляваща
имот № 158030 по плана за земеразделяне на същия град, както и да бъде отменен
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост, издаден по
обстоятелствена проверка в частта му, надвишаваща 11/12 ид.ч.
от него.
С Определение №
152 от 07.03.2018г., постановено по гр. дело № 814/2016г. по описа на Районен
съд – Карнобат е насрочено открито съдебно заседание за разглеждането на
предявения иск, ведно с направените уточнения.
С Определение
от проведено открито съдебно заседание от 30.05.2018г., постановено по гр. дело
№ 814/2016г. по описа на Районен съд – Карнобат определеният съдия-докладчик е
постановил своето отвеждане от производството и с Определение № 1089 от
08.06.2018г., постановено по частно гр. дело 820/2018г. по описа на Окръжен съд
– Бургас образуваното гр. дело е изпратено за разглеждане от Районен съд –
Средец.
След приемане
на делото за разглеждане, Районен съд – Средец е постановил своето решение,
като е разгледал положителен установителен иск, предявен от ищците съобразно
направеното уточнение на исковата молба с нарочна молба с вх. №
687/07.02.2018г. по описа на КРС, депозирана по делото от ищцовата
страна.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция
намира, че е неоснователно твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен
иск, тъй като направените уточнения на претенцията от страна на ищците в хода
на производството са във връзка с отстраняване на нередовности на исковата
молба и дадени във връзка с това указания от страна на съда. Неоснователно е и
твърдението, че искът е предявен без представителна власт, тъй като всички ищци
са упълномощили адвокат Галя Д. Иванова да предяви от тяхно име установителен
иск, поради което и към момента на депозиране на исковата молба, настоящата
инстанция намира, че адвокат Иванова е разполагала с представителна власт да
предяви иска за установяване собствеността по отношение на имота от името на
всички ищци.
По делото е
представено Решение № 1 от 02.04.1999г. постановено от Поземлена комисия - гр. Айтос, от което е видно, че е
възстановено правото на собственост на наследниците на Ж. М. Я., б.ж. на гр.
Айтос съгласно плана за земеразделяне на гр. Айтос нива с площ от 7, 637 дка,
четвърта категория, м. Лясковско шосе, имот № 158030
по плана за земеразделяне.
По делото е
представен Нотариален акт №*от 24.04.2009г., том *, нот.
дело № */2009г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос,
от който е видно, че И. К. В.и Ц. К. И.са дарили на Д.В.Г. собствените си по
наследство 2/16 ид.ч. от следния недвижим имот – нива
– цялата с площ от 7, 637 дка, ІV категория, находяща се в землището на гр.
Айтос, Бургаска област, м. Лясковско шосе,
съставляваща поземлен имот № 158030 по плана за земеразделяне.
По делото е
представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение №* от 29.10.2015г., том
*, нот. дело № */2015г. по описа на Нотариус с район
на действие – Районен съд – Айтос, от който е видно, че е признато лицето Я.Д.Р.
за собственик, придобит на основание наследство и давностно владение по
отношение на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Айтос, област Бургас,
а именно – земеделска земя с начин на трайно ползване – нива, съставляваща
поземлен имот с № 158030 по плана за земеразделяне в землището на гр. Айтос,
находяща се в м. Лясковско шосе, ІV категория, с площ
от 7, 637 дка.
По делото е
представен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *от
29.10.2015г., том *, нот. дело № */2015г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, от който е видно, че Я.Д.Р.
е продала на И.М.А. собствения си, придобит по наследство и давностно владение,
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Айтос, област Бургас, а именно –
земеделска земя с начин на трайно ползване – нива, съставляваща поземлен имот с
№ 158030 по плана за земеразделяне в землището на гр. Айтос, находяща се в м. Лясковско шосе, ІV категория, с площ от 7, 637 дка.
По делото е
представено Удостоверение за наследници, изд. от Община Айтос, от което е
видно, че Ж. М. Я., б.ж. на гр. Айтос е починал на 23.05.1957г. и е оставил за
свои законни наследници – своята преживяла съпруга – Г. Я. Е., починала през
1960г. и своите пет деца – М. Ж.М., починал 1972г., З. Д. Г., починала през
1949г., К. Ж.М., починал през 1942г. и П. Ж.М., починал през 1955г.
Видно от
представеното Удостоверение за наследници, изд. от Община Приморско – синът на
общия на страните наследодател – М. Ж. *** е починал през 1972г. и е оставил за
свои законни наследници – С. Н.М. – негова преживяла съпруга, починала през
2003г., Ж.М.Ж. – негов син – ищец в настоящото производство, А.М.М. – негова дъщеря – ищец в производството и Н.М.Ж. – негов
син, който е починал през 2003г. и от своя страна е оставил своя преживяла
съпруга – П. В.Ж., починала през 2010г. и своите дъщери – С.Н.П. и В.Н.Д. –
ищци в настоящото производство – правнуци на общия на страните наследодател – Ж.
М. Я., б.ж. на гр. Айтос.
Видно от
представеното Удостоверение за наследници, изд. от Община Айтос – дъщерята на
общия на страните наследодател – З. Д. Г. е починала през 1949г. и е оставила
за свои законни наследници своите деца -
дъщеря Н. Д. С.– нейна дъщеря и внучка на общия на страните
наследодател, която е починала през 2004г., Я.Д.Р. - нейна дъщеря и внучка на
общия на страните наследодател – ответна страна в настоящото производство и С.Д.Г.
– неин син и внук на общия на страните наследодател – ищец в настоящото
производство. След своята смърт през 2004г. - Н. Д. С.– внучка на общия на страните
наследодател е оставила за свои законни наследници Д. И. С.– съпруг, който е
починал през 2012г. и своите трима сина – А.Д.М., И.Д.И. и С.Д.И. – правнуци на
общия на страните наследодател Ж. М. Я.– ищци в настоящото производство.
Видно от
представеното Удостоверение за наследници, изд. от Община Айтос – синът на
общия на страните наследодател – К. Ж.М. е починал през 1942г. и е оставил за
свои законни наследници – Ж. К.Ж. – негов син, починал през 2000г., Ц. К. И.–
негова дъщеря, И. К. В.– негова дъщеря и К. И. Т.- негова дъщеря, починала през
1997г. Видно от представеното удостоверение след своята смърт Ж. К.Ж., починал
през 2000г. е оставил за свои наследници – своята съпруга – Р. Г.Ж., починала
през 2006г. и своите две деца В.Ж.К. и А.Ж.К. - правнуци на общия на страните
наследодател – Ж. М. Я., б.ж. на гр. Айтос – ищци в настоящото производство.
Видно от
представеното Удостоверение за наследници, изд. от Община Бургас – синът на
общия на страните наследодател – Ж. П.М. е починал през 2000г. и е оставил за
свои законни наследници – В. С. Т.– негова съпруга, починала през 2012г. и
своите деца – С.Ж.М., М. Ж.М., починал през 2010г.
След своята смърт през 2012г. съпругата на Ж. П.М. – В. С. Т.е оставила за свои
законни наследници –своята дъщеря - В.Б.Д. и своя син –С.Ж.М. – ищци в
настоящото производство. Синът на Ж. П.М., починал през 2000г. и съпругата му -
В. С. Т., починала през 2012г. - М. Ж.М., починал през 2010г. не е оставил свои
низходящи наследници, а е наследен от своята майка – В. С. Т.и своите брат и
сестра – С.Ж.М. и В.Б.Д..
При това
положение, съдът намира, че всички ищците по делото – Ж.М.Ж., А.М.М., С.Н.П., В.Н.Д., А.Д.М., И.Д.И., С.Д.И., С.Д.Г., В.Ж. К.,
А.Ж.К., С.Ж.М., В.Б.Д. са наследници на общия на страните наследодател – Ж. М.
Я., б.ж. на гр. Айтос, а единствено Д.В.Г. не е негов наследник и се легитимира
като съсобственик на имота вследствие на сключен Договор за дарение на недвижим
имот по отношение на 2/16 ид.ч., сключен с Нотариален
акт №*от 24.04.2009г., том *, нот. дело № */2009г. по
описа на Нотариус с Район на действие – Районен съд – Айтос.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана С. И. Б., от показанията на която се
установява, че е дъщеря на Ц.К., а Ж. М. е неин дядо и посочва, че знае, че са
имали наследствена земя в м. Лясковско шосе, която са
решили да дарят на Д.Г., защото земята не е била обработвана. Свидетелката
посочва, че не е виждала никой да обработва земята преди да я дарят, а след
2009г. посочва, че няма наблюдение по отношение на имота, тъй като са дарили
земята и не са ходили да я гледат.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана Р. Н.Д., от показанията на която се
установява, че познава процесната земя и знае, че
става въпрос за земеделска земя с площ от 7 дка и 6 ара и посочва, че тя лично
не е получавала предложение за изкупуване на земята, тъй като не е наследник на
същата, а такова предложение е получено от нейният пастрок – С.Д.Г.
Свидетелката посочва, че в началото на месец февруари – 2015г. С.Г. е получил
от Д.Д. писмо-покана да изкупи всички дялове на
наследниците на дядото, който е Ж. М.. Посочва, че впоследствие са разбрали, че
имотът е продаден от страна на Я.Д.Р. на трето лице И.М..
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана К. Ж. Х., от показанията на която се
установява, че първа братовчедка на Я.Д.Р. и знае за процесната
земя, която се намира по пътя за с. Лясково. Свидетелката посочва, че знае, че Я.Р.
се е снабдила с всички документи за този имот и че има и нотариален акт, а тя
през годините е останала с впечатлението, че Я. е собственик на процесния имот, тъй като не знае кои са другите наследници,
а Я. се е държала като собственик.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан и Т. К.Т., от показанията на когото се
установява, че знае къде се намира земята – по пътя от гр. Айтос за с. Лясково.
Посочва, че знае, че Я.Р. е извадила документи за земята и той винаги е мислел,
че земята е нейна, въпреки, че е знаел, че има и други наследници, но винаги е
считал Я.Р. за собственик. Посочва, че имотът се обработва от Я.Р..
На основание чл.
68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
На основание чл.
69, ал. 1 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго.
С оглед приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г., постановено по тълкувателно дело №
1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с два основни признака –
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерение да се държи
вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се
упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията
на чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи
за другиго. Това е оборима законна презумпция.
Законодателят е установил оборимата презумпция в
полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това,
което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт,
а именно субективният признак на владението – намерението да се държи вещта
като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на
владението – упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я
приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го
задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува
и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички
оборими законни презумпции, доказателствената тежест
се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
В цитираното
решение се приема, че владението е факт, а не право и като фактическо състояние
за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на
правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява
фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. С
цитираното решение се приема, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
С Решение № 41 от
26.02.2016г., постановено по гр. дело № 4951/2015г. по описа на ВКС на РБ по
реда на чл. 290 от ГПК, касационното обжалване на въззивното
решение е допуснато по въпроса за необходимостта да се демонстрира промяна в
намерението за своене на имота спрямо собственика при
наличие на основание за упражняване на фактическа власт към момента на
установяването й. С цитираното решение е прието, че въпросът, произнасянето по
който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,
касае приложимостта на презумпцията по чл. 69 от ЗС в хипотеза, при която е
налице основание за упражняване на фактическата власт върху недвижим имот към
момента на установяването й, и необходимостта да се демонстрира промяна в
намерението, с което тази фактическа власт се упражнява спрямо собственика. По
така поставения въпрос, ВКС на РБ приема, че ако е налице правно основание за
упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на
установяването й (допускане от собственика), презумпцията на чл. 69 от ЗС
следва да се счита оборена. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт
представлява владение, упражняващото фактическа власт лице следва да демонстрира
промяна в намерението спрямо собственика на имота. Ако собственикът на недвижим
имот предостави ползването му на трето лице, упражняваната от последното
фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС –
налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За да се
трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я
лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да
противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по
давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това разрешение
следва да намери приложение и в отношенията между лицето, което е придобило
право на собственост върху вещта по силата на прехвърлителна сделка и лицето,
което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху имота с
намерение за своене след сключването на сделката по
волята на прехвърлителя, както и ако помежду им съществува уговорка за
ползването. В този смисъл е и Решение № 12/19.02.2014г., постановено по гр.
дело № 1840/2013г. по описа на ВКС на РБ, в което е прието, че в хипотеза, при
която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание
(сключен договор за заем за послужване по чл. 243 от ЗЗД) и липсва уведомяване
на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в
недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение. В
своето решение, цитирано по-горе, ВКС на РБ приема, че презумпцията по чл. 69
от ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху
имота представлява владение още от момента на установяването си.
По основателността
на въззивната жалба и предявената претенцията, съдът
намира следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че по силата на Решение
№ 1 от 02.04.1999г. постановено от Поземлена комисия - гр. Айтос е признато правото на собственост
на наследниците на Ж. М. Я., б.ж. на гр. Айтос съгласно плана за земеразделяне
на гр. Айтос по отношение на нива с площ от 7, 637 дка, четвърта категория, м. Лясковско шосе, имот № 158030 по плана за земеразделяне.
При това
положение, настоящата инстанция намира, че по делото се установява, че процесният имот е наследствен между страните към момента на постановяване на цитираното
Решение № 1 от 02.04.1999г. постановено от Поземлена комисия - гр. Айтос. По отношение на имота е
възникнала съсобственост между всички наследници на Ж. М. Я., б.ж. на гр. Айтос,
при квоти в съсобствеността, които всеки един от наследниците има в съответствие
с правилата на наследственото правоприемство. Безспорно е по делото, че Я.Д.Р.
е наследник на З. Д. Г. – дъщеря на общия наследодател на страните и
наследствената квота, която притежава нейната майка – ¼ ид.ч. от наследството на нейния баща – Ж. М. Я., б.ж. на
гр. Айтос. Тази квота се е разпределила поравно между нейните три деца – Я.Д.Р.,
Н. Д. С., починала през 2004г. и С.Д.Г. – тоест – всеки един от тях е получил
от по 1/12 ид.ч. от наследството на своя дядо,
съответно – при възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ на наследници на Ж. М.
Я., б.ж. на гр. Айтос тази квота в наследствената съсобственост се е пренесла и
върху конкретния имот. В този смисъл, съдът намира, че към момента на
постановяване на цитираното Решение № 1 от 02.04.1999г. постановено от
Поземлена комисия - гр. Айтос, тоест –
към момента на възстановяване на собствеността на имота по реда на ЗСПЗЗ,
ответната страна е била съсобственик в имота въз основа на правилата на
наследственото правоприемство с квота в съсобствеността – 1/12 ид.ч. от поземлен имот, представляващ нива с № 158030 по
плана за земеразделяне на гр. Айтос, находящ се в м. „Лясковско
шосе“, четвърта категория, с площ на имота – 7, 637 дка. По делото се
установява по безспорен начин, че останалите ищци са съсобственици на
останалите 11/12 ид.ч. от имота (като Д.Г. е
придобила 2/16 ид.ч. от имота въз основа на
разпоредителна сделка през 2009г.) и е безспорно, че към момента на възникване
на съсобствеността – възстановяването на имота по ЗСПЗЗ, Я.Д.Р. е имала
качеството на „владелец“. По делото не са представени каквито и да е
доказателства, че Я.Д.Р. е демонстрирала промяна в намерението си спрямо всички останали съсобственици на имота да трансформира своето
намерение да държи имота в намерение да го владее. За да се трансформира така
установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да
манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави
тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на
собственост фактическата власт с намерение за своене
следва да бъде упражнявана явно.
По делото се
установява, че през 2009г. две от съсобствениците в имота – И. К. В.и Ц. К. И.са
дарили на Д.В.Г. - собствените
си по наследство 2/16 ид.ч. от следния недвижим имот
– нива – цялата с площ от 7, 637 дка, ІV категория, находяща се в землището на
гр. Айтос, Бургаска област, м. Лясковско шосе,
съставляваща поземлен имот № 158030 по плана за земеразделяне с Нотариален акт №*от
24.04.2009г., том *, нот. дело № */2009г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос. Установява се и
обстоятелството, че през 2017г. Я.Д.Р. се е снабдила с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение №* от 29.10.2015г., том *, нот. дело № */2015г.
по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, по силата на
който е призната Я.Д.Р. за собственик, придобит на основание наследство и
давностно владение по отношение на процесния недвижим
имот, след което – още на същия ден, тя се е разпоредила с процесния
недвижим имот, като го е продала на И.М.А. с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *от 29.10.2015г., том *, нот. дело
№ */2015г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос.
В отговора на исковата
молба обаче не се твърди и не се посочва началният момент, от който се твърди,
че е установено владение по отношение на имота от страна на Я.Д.Р., но дори и
да се приеме, че това са годините преди 2017г., то свидетелските показания не
подкрепят тези твърдения, а единствено посочват, че въпреки, че са знаели, че
имотът е наследствен са разбрали, че Я.Д.Р. се е държала като собственик, снабдила
се е с документи и впоследствие е продала имота, но това не свидетелства за промяна
в намерението за своене на имота от страна на
ответната страна, а установява само снабдяване с различни документи за имота,
при положение, че тя в качеството си на съсобственик с 1/12 ид.ч.
е в правото си да се снабдява с документи, да обработва имота и да извършва
всякакви действия на управление по отношение на имота. За да придобие правото
на собственост обаче по отношение на всички останали съсобственици в имота – сънаследници на Ж. М. Я., б.ж. на гр. Айтос въз основа на
изтекло в нейна полза давностно владение ответната страна е следвало първо да
промени своето намерение да превърне своето държане на имота във владение и
след това открито да демонстрира, да манифестира тази промяна в намерението си
спрямо всички останали съсобственици. От събраните по делото свидетелски
показания се установява, единствено, че в имота е забелязвана Я.Д.Р., но по
делото не са ангажирани други доказателства, от които да се направи извод за
промяната в намерението за своене на имота за страната.
Свидетелските показания не сочат на какъвто и да е период от време и напротив –
самите те са категорични, че знаят че имота е сънаследствен, но не посочват
конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод, че Я.Д. е
отблъсквала владението на останалите събоственици
явно, необезпокоявано и категорично. Напротив – от събраните по делото доказателства
тези обстоятелства се разколебават, тъй като по делото има данни, че след като Д.Г.
е придобила 2/16 ид.ч. от процесния
недвижим имот в качеството си на съсобственик е отдала под наем процесния имот за периода – 2013г., 2014г. и 2015г., което
разколебава твърденията на Я.Р. за непрекъснато и необезпокоявано владение,
тоест – има данни, че имотът е бил в държане на трето лице.
Следва да се
отбележи и обстоятелството, че по делото няма данни някои от ищците да се десезирал съда – чрез отказ или оттегляне на своята претенция,
поради което и съдът не може да направи извод, че тяхното неявяване по реда на
чл. 176, ал. 3 от ГПК следва да се изтълкува като изявление, че те не поддържат
своя предявен иск.
Мотивиран от
изложеното, БОС намира, че от представените по делото доказателства не може да
се направи извод, че ответната страна – Я.Д.Р. е променила своето намерение да
държи имота и не може да се приеме, че в нейна полза е изтекла придобивна
давност и правото на собственост е възникнало в нейния патримониум
на това оригинерно основание. При това положение,
съдът приема, че по делото няма данни ищците да са изгубили правото на собственост
по отношение на своите 11/12 ид.ч. от процесния имот и предявеният от тяхна страна иск е
основателен и следва да бъде уважен. При положение, че ответника И.М.А. е
закупил имота от лице, което е собственик единствено на 1/12 ид.ч., то и единствено тази част от правото на собственост
е преминало в неговия патримониум. По отношение на
останалите 11/12 ид.ч. от процесния
недвижим имот е безспорно, че същите са закупени от несобственик и сключената
между страните сделка с Нотариален акт № * от 29.10.2015г., том *, нот. дело № */2015г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Айтос не е могла да произведе своя транслативен
ефект и правото на собственост не е преминало в патримониума
на ответната страна – И.М.А.. При това положение, съдът намира, че предявеният
иск е основателен и спрямо това лице и следва да бъде уважен.
С оглед обстоятелството,
че предявеният установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде
уважен, то като последица е и отмяната на Нотариален акт №* от 29.10.2015г., том
*, нот. дело № */2015г. по описа на Нотариус с Район
на действие – Районен съд – Айтос за размера над притежаваните от Я.Д.Р.
идеални част в имота, а именно – за размера над 11/12 ид.ч.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че
направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи изцяло
съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, БОС намира, че потвърдено, като съдът препраща към изложените мотиви
по реда на чл. 271 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна по жалбата – Д.Г. да й
бъдат присъдени направените по делото разноски – сума в размер на 500 лева за
настоящата инстанция, като бъдат осъдени двамата въззивници
да я заплатят.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 111
от 25.10.2018г., постановено по гр. дело № 302/2018г. по описа на Районен съд –
Средец в частта, в която е прието за установено по отношение на ответниците – Я.Д.Р. и И.М. М.,
че ищците - Ж.М.Ж., А.М.М., С.Н.П., В.Н.Д., А.Д.М., И.Д.И.,
С.Д.И., С.Д.Г., В.Ж. К., А.Ж.К., С.Ж.М., В.Б.Д. и Д.В.Г. са собственици на
следния имот: 11/12 идеални части от поземлен имот, представляващ нива с №
158030 по плана за земеразделяне на гр. Айтос, находящ се в м. „Лясковско шосе“, четвърта категория, с площ на имота – 7,
637 дка, както и в частта, в която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
Нотариален акт № *, том *, нот. дело № *от
29.10.2015г. за собственост придобита по наследство и давностно владение по
описа на Нотариус Георгиев *** действие – Районен съд – Айтос, с който Я.Д.Р. е
призната за собственик на поземлен имот – нива с № 158030 по плана за
земеразделяне в землището на гр. Айтос, Община Айтос, находящ се в м. „Лясковско шосе“, ІV категория с площ на имота от 7, 637 дка
в частта му за 11/12 идеални части за имота.
В останалата му
част Решение № 111 от 25.10.2018г., постановено по гр. дело
№ 302/2018г. по описа на Районен съд – Средец не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Я.Д.Р., ЕГН ********** *** и И.М.
М., ЕГН ********** *** да заплатят на Д.В.Г., ЕГН **********
*** сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направените по делото
разноски пред настоящата инстанция.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.