№ 737
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110122403 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че във връзка с реализирано на 02.02.2017 г. ПТП в ... между
МПС ... и МПС ..., е изплатил по имуществена застраховка „Каско” обезщетение в размер
общо на 1252,12 лв. в полза на собственика на увреденото МПС .... Твърди, че ПТП било
причинено по вина на водача на МПС ..., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП
била застрахована от ответното дружество. Ето защо, с регресна покана ищецът предявил на
ответника претенцията си в общ размер от 1267,12 лв., представляваща сбор от изплатеното
застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за неговото определяне, но
ответникът е извършил плащане само на част от регресния дълг в размер на сумата от
1103,31 лв., като е останала дължима сумата от 163,81 лв.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи на основание чл. 411 от КЗ сумата от 163,81 лв.,
представляваща непогасената част от дължимото регресно вземане, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 08.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 49,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода
от 04.11.2018 г. до 04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 63744/2021 г. по описа на СРС, 87-ми състав.
Претендира разноски.
Ответното дружество /фирма/ оспорва предявените искове по размер и моли, същите
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ:
1
Уважаването на предявения иск по чл. 411 КЗ е предпоставено от положителното
установяване на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено
застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на
последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие
на договора; 2/ вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения
да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/ към
момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на деликвента да е била предмет
на валиден застрахователен договор, сключен с ответника.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.
По делото няма спор относно фактите, включени във фактическия състав на
вземането, поради което обсъждането им е излишно, като в тази връзка искът се явява
доказан в своето основание.
Спорен е единствено размерът на предявения иск.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 411 от КЗ, суброгационните права на застрахователя по имуществената
застраховка не са в обема и в размера, който последният е изплатил на собственика на
увреденото МПС. Напротив, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да се прилага корекционен коефициент
за овехтяване.
В настоящия случай от заключението на вещото лице по изготвената и приета по
делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на
нанесените на процесното МПС ... щети към датата на ПТП, изчислена по средни пазарни
цени, се равнява на сумата от 2153,75 лв., а с включени 15 лв. ликвидационни разноски – на
сумата от 2168,75 лв., която сума е по – висока от изплатената или претендираната от ищеца.
Или ищецът има право на суброгацията в правата на застрахования за сумата от 1267,12 лв.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ответникът извънсъдебно е възстановил на ищеца сумата от 1103,31 лв., поради което остава
дължима сумата от 163,81 лв.
Искът е изцяло основателен.
По иска по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на главен
дълг и забава в погасяването му.
Доколкото съдът достигна до горния извод, то и акцесорната претенция за сумата от
49,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
04.11.2018 г. до 04.11.2021 г., се явява изцяло основателна и доказана.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Същото е неоснователно, доколкото към датата на подаване на исковата молба в съда
не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ето защо, с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 75 лв., представляваща
разноски за държавна такса /25 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50 лв./ в заповедното
производство, както и сумата в общ размер от 275 лв., представляваща сбор от сторените
от последния съдебно-деловодни разноски за държавна такса /75 лв./, за възнаграждение на
2
вещо лице /100 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./.
Ответникът няма право на разноски нито за настоящото, нито за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 от КЗ и
вр. чл. 86 ЗЗД, че /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., дължи на
/фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 163,81 лв.,
представляваща непогасената част от дължимото регресно вземане за платено по
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № ...
във връзка с ПТП, реализирано на 02.02.2017 г. в ... между МПС ... и МПС ..., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 08.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 49,92
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 04.11.2018 г.
до 04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 63744/2021 г. по описа на СРС, 87-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
...,сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 275 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3