Протокол по дело №132/2022 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 210
Дата: 29 септември 2022 г. (в сила от 29 септември 2022 г.)
Съдия: Динко Минчев Динков
Дело: 20223220200132
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 210
гр. Г.Т., 29.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
СъдебниАтанаска П. Иванова

заседатели:ЗЛАТКА СТ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря Марияна В. Димова
и прокурора Й. Ч. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от Динко М. Динков Наказателно дело
от общ характер № 20223220200132 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страна – Районна прокуратура Д., ТО Г.Т. – редовно призована страна
представлява се от прокурор Чанева.
Подсъдимият – Б. Р. Б. – редовно призован, явява се лично и с адв. Г. Т.,
редовно упълномощен от преди.
Пострадалото лице – Й. И. Н. – редовно призован, явява се лично и адв.
М. И., редовно упълномощен от преди.
Свидетелите – Д. Н. К. – редовно призован, явява се лично.
Г. П. С. – редовно призован, явява се лично.
Г. Д. А. – редовно призован, явява се лично.
Г. Д. С. – редовно призован, явява се лично.
В. М. М. – редовно призован, явява се лично.
Вещите лица – Н. Н. Т. – редовно призована, явява се лично.
Е. Ж. Б. – редовно призована, явява се лично.
Д. Г. Д. – редовно призован не се явява.
Съдът докладва по явяването на вещото лице Д. Д.. Постъпила е молба
от вещото лице, в която заявява, че не може да се яви поради ползване на
платен годишен отпуск за периода от 20.09.2022г. до 11.10.2022г. Към
1
молбата е приложена заповед за ползване на отпуск.
Н. А. Н. – редовно призован, явява се лично.
Становище по хода на делото.
Прокурор Чанева – Не са налице пречки да се даде ход на делото.
Адв. И. – Няма пречки за даване ход на делото.
Адв.Т. – Няма пречки да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на участниците в наказателното
производство
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Отстранява свидетелите от съдебната зала.
Подс. Б. Р. Б. – с установена самоличност.
В разпоредителното заседание са разяснени правата на подсъдимия в
наказателния процес, както и правото на отвод на състава на съда, на
прокурора и на съдебния секретар.
Съдът запитва страните за искания по доказателствата и реда на
съдебното следствие.
Прокурор Чанева – Нямам искания по доказателствата. Моля първо да
бъдат изслушани вещите лица ако другите страни не възразяват.
Адв.И. – Не възразявам да се изслушат първо вещите лица.
Адв.Т. – Не възразявам да се изслушат първо вещите лица.
С оглед изразеното съгласие на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Променя реда на съдебното следствие като бъдат изслушани първо
вещите лица.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Прокурор Чанева прочита обвинителния акт.
2
Съдът запитва подсъдимия ще даде ли обяснения по повдигнатото
обвинение.
Подс. Б. Б. – Ще дам обяснения. Като цяло в обвинението не виждам
нещо, което съм извършил да е описано там. Не съм извършил описаните в
обвинителния акт неща. Не съм употребявал физическа сила, за да му
причиня травма. Аз съм го държал за дрехата през цялото време. Не съм го
заплашвал по никакъв начин. Не го познавах от преди. Относно обвиненията,
че действията ми могат да предизвикат основателен страх. Многократно след
това сме се срещали на различни места. Тази година, когато съм присъствал
на дадено място и в мое присъствие младежа седна спокойно при други
негови познати. В мое присъствие на пазара, когато аз бях там той паркира
автомобила си. Това не говори за страх от негова страна. Автомобилът му
беше паркиран до моя автомобил пред блока, където аз живея. Последно това
беше в тъмните часове на денонощието.
Прокурор Чанева – Какъв беше поводът за контакта между двамата?
Подс.Б. Б. – Поводът беше, че той се държа арогантно. Аз му направих
забележка да измести автомобила си. Той каза „ей сега” и замина.
Поведението му беше демонстративно. Обърна се и тръгна в обратната
посока, когато му направих забележка, че мястото на автомобила му не е там.
Направих му забележка.
Прокурор Чанева – Нямам други въпроси.
Адв.И. – Вие бяхте ли паркирали вашия автомобил на правилното
място?
Подс.Б. Б. – Аз също не бях паркирал на правилно място. Аз бях
паркирал в тревните площи. Когато има автомобил на асфалтовата алея
децата може да се удрят в автомобилите. Тази алея не е разрешена за
движение на автомобили. Моят автомобил беше на друго място. И той не
беше паркиран на правилното място.
Адв.И. – Считате ли, че трябва да правите забележка след като и Вие не
сте паркирали на правилното място?
Подс.Б. Б. – Считам, че трябва. Направих забележка не за това, че не е
правилно спрял, а че не е на правилното място. Когато става въпрос за
опасност аз като родител на моето дете си позволих да отправя тази
3
забележка, че автомобилът е на опасно място и могат да се наранят децата.
Забележката не беше за правилност или неправилност. Там бях с моя син,
който тогава беше на 1 година и 7 месеца. Не съм оставил детето си само.
Повиках единия свидетел да стои при него. Първо направих забележка, но той
не реагира. Направих и втора забележка и тогава отправих покана на Д. да
дойде при детето. След това аз го избутах до неговия автомобила.
Разстоянието беше на десетина метра. Не мога да кажа дали е правилно това,
което съм направил.
Адв.И. – Вие дадохте обяснения, че пострадалият не изпитва страх от
Вас. Страха външно ли го възприемате? Възможно ли е пострадалият
вътрешно да изпитва страх от Вас?
Адв.Т. – Възразявам срещу така зададения въпрос.
Адв.И. – Подсъдимият дава подробни обяснения за това как
пострадалият не чувства страх от него и затова са ми въпросите. Дали
преценява външно или вътрешно се страхува.
Въпрос на съда – Как преценихте, че Н. не се страхува от Вас?
Подс.Б. Б. – По никакъв начин не съм дал преценка. Поведението му не
говори за страх.
Адв.И. – Нямам други въпроси.
Адв.Т. – Поведението на пострадалия ли Ви афектира?
Подс. Б. Б. – Да. От моя страна аз му направих забележка да си премести
автомобила. Не съм повишавал тон, не съм заплашвал и не съм обиждал
момчето. Бях предизвикан от поведението му и тръгнах към него и като го
приближих го хванах за яката на якето му. Разтреперих се. Ако беше застанал
пред мен и да каже „няма да я изместя”. С едно демонстративно фръцкане се
обърна на една страна и каза „Ей ся”.
Адв.Т. – Остава ли във Вас чувството, че сте изразили гражданска
позиция?
Подс.Б. Б. – Категорично.
Адв.Т. – Нямам други въпроси.
Прокурор Чанева – На досъдебното производство сте обяснили
поведението си и как сте хванал пострадалия. Ще обясните ли как го
4
хванахте?
Подс. Б. Б. – Около десет метра е разстоянието от моя автомобил до
неговия. Хванах го за яката и го избутах назад към автомобила му. Той беше с
гръб към автомобила и го подпрях на него.
Съдът пристъпва към изслушване на вещите лица.
Вещото лице – Н. Н. Т. – 63г., бълг.гр., с висше образование, омъжена,
без родство със страните, неосъждана /Съдът предупреждава вещото лице за
отговорността, която носи съобразно чл. 291 от НК и тя обеща да даде вярно
заключение./
Вещото лице – Е. Ж. Б. – 55г., бълг.гр., с висше образование, без
родство със страните, неосъждана /Съдът предупреждава вещото лице за
отговорността, която носи съобразно чл. 291 от НК и тя обеща да даде вярно
заключение./
Вещото лице – Н. Н. Т. – Поддържам заключението, което сме
изготвили. Експертизата е изготвена на база подробно запознаване със всички
свидетелски показания и материали по делото и прилагане на специални
методи. Лицето не страда от психично заболяване или умствена изостаналост.
Към момента на извършване на деянието е изпаднал в остра реакция на стрес,
което е ангажирало психиката му с преживяване на реален страх за
сигурността и живота му. В дните след инцидента е изпитвал вътрешна
тревожност и напрежение, страхове за настоящето и бъдещето, нарушения на
съня. Тази реакция е отминала и не е оставила трайни последици. Той може да
дава адекватни показания по отношение на случилото се.
Вещото лице – Е. Ж. Б. – Поддържам изготвеното заключение.
Прокурор Чанева – Четвърта задача е бил ли е предизвикан и възбуден
ли е основателен страх у Й. И. Н. за осъществяване на отправената закана и
извършените действия от подс.Б. Б.?
Вещото лице – Н. Н. Т. – Отправените закани са предизвикали
основателен страх от ескалиране на реакциите и извършване спрямо него
сериозно увреждащо действие. Деянието е предизвикало у пострадалия
интензивен страх за сигурността и живота му, както и масивна вегетативна
симптоматика, която обичайно съпътства процеса зашеметеност, треперене на
ръцете, сърцебиене и физическа болка. Тези неща са спонтанно
5
възпроизведени в разговор с него и ги приемаме за достоверни.
Адв.И. – Както е записано в заключението може ли да има външна
реакция по отношение на страха или е едно психично състояние?
Вещото лице – Н. Н. Т. – Страхът е особено преживяване в двата крайни
варианта. Може да се прояви чрез бягство или чрез нападение. При него е
довело до това му поведение той по-скоро вътрешно е усетил страха или
заплахата отколкото външно.
Вещото лице – Е. Ж. Б. – Поради ниската възраст не е реагирал и това е
допринесло за по-интензивно преживяване.
Подс. Б. Б. – В заключението казвате „извършените спрямо него
действия са довели до…” Защо твърдите, че са извършени действия? Имате
ли доказателствен материал, че има извършени действия?
Вещото лице – Н. Н. Т. – Изготвили сме заключението на база на всички
събрани материали по делото.
Подс. Б. Б. – Каква е възрастта едно лице емоционално да съзрее?
Вещото лице – Н. Н. Т. – Обикновено емоционалното съзряване
настъпва на по-късна възраст на достатъчно натрупан житейски опит.
Емоционалната компетентност е нещо, което се развива с годините. Не
можем да твърдим, че един младеж на тази възраст е емоционално съзрял.
Изключително индивидуално е при всеки развитието. Може би между 18 и
21г. е възрастта на съзряване.
Адв.Т. – При беседа с пострадалото лице установихте ли неговото
съзряване във връзка с емоциите му?
Вещото лице – Н. Н. Т. – Не сме имали задача да установим степента на
неговото емоционално съзряване. Добре оценихме състоянието му по време
на интервюто. По-скоро показваше потиснатост, тревожност. Не мога да
кажа, че имаше неустойчивост и лабилност.
Адв.Т. – Кога проведохте беседата с пострадалото лице, на коя дата?
Вещото лице – Н. Н. Т. – Посочено е в експертизата. Може би месец
след случилото се. На 15.11.2021г. е проведено интервюто.
Съдът приема заключението на вещите лица, приобщава го към
доказателствата по делото и разпорежда да се изплати възнаграждение от
6
бюджета на съда по 150 лв., ведно със сторени разноски за явяването.
Съдът пристъпва към разпит на вещото лице Н. А. Н..
Вещото лице – Н. А. Н. – 64г., бълг.гр., с висше образование, инженер
по автомобилна техника, неосъждан /Съдът предупреждава вещото лице за
отговорността, която носи съобразно чл. 291 от НК и той обеща да вярно
заключение./
Поддържам заключението, което съм представил.
Прокурор Чанева – Личен оглед ли направихте на автомобила?
Вещото лице – Н. А. Н. – Заедно със разследващия полицай. От огледа,
който направихме констатирах нарушаване на външната повърхност или
вдлъбнатина по предна лява врата в близост до дръжката за отваряне на
вратата. Това следва да е удар с ръка или тяло, но не е от камък, защото няма
драскотини.
Адв.Т. – Кога е извършен огледа на автомобила?
Вещото лице – Н. А. Н. – Огледа е извършен в началото на месец
декември 2021г. Правен е втори оглед, тъй като от мокрото състояние на
автомобила трудно се виждат пораженията.
Съдът приема заключението на вещото лице, приобщава го като
доказателство по делото и разпорежда да се изплати възнаграждение от
бюджета на съда в размер на 150лв., ведно с пътни разходи при представяне
на документ.
Съдът пристъпва към разпит на пострадалото лице.
Пострадалото лице – Й. И. Н. – 19г., бълг.гр., със средно образование,
работи, неосъждан /Съдът предупреждава свидетеля за отговорността, която
носи съобразно чл. 290 от НК и той обеща да говори истината./
Ние с Г. С. бяхме излезли и отидохме в парка. Спрях колата на
въпросното място и докато слязох от колата получих репликата „премести
колата”. На двадесет метра от моята кола имаше спряна друга кола в тревните
площи до трансформатора и детската площадка. Имаше мъж на средна
възраст до колата. Казах „сега ще я преместя”, но му казах че и той не е спрял
на правилното място. Без да съм го провокирал с нещо видях този мъж да си
съблича горната дреха и да вика на някакъв мъж близо до него „Ела дръж
детето сега ще го убия този” и тръгна към мен. Изглеждаше ядосан и вървеше
7
бързо. Като стигна до мен ме хвана с двете си ръце за гушата и ме блъсна в
автомобила ми със заканите „ще те убия бе момче, ти не ме знаеш колко съм
луд”. Момчето, което беше с мен се опита да прекрати нещата като му
казваше „Спри Борко, какво правиш”. Докато ме държеше мъжът каза на Г.
„Кажи му бе Жоре, кажи му колко съм луд и как ще го убия”. В един момент
ме пусна и тръгна към автомобила си, при което повтаряше „премести си
колата веднага”. Аз отворих вратата и казах „добре, както виждате местя
автомобила”. В този момент той тръгна към мене отново на бърза крачка. Ние
с Г. влязохме в колата и аз заключих автомобила от страх. Той се опита да
отвори вратата. Видя, че е заключено и започна да блъска с ръка по
прозореца. Блъсна 3-4 пъти по вратата и си замина. Ние също тръгнахме. В
края на градския парк Г. каза да сляза да си видя колата. 15-20 минути след
това решихме да отидем до управлението.
Прокурор Чанева – Познавате ли от преди този човек?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Не, виждал съм го из града, но никакви
лични отношения нямаме.
Прокурор Чанева – Какви бяха точно думите му, с които се обърна към
Вас?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Нямам конкретен спомен, но беше
„премести си колата, как ще спираш там”. Аз подчертах, че и неговата кола
не беше спряна на правилното място. От начало говореше с нормален тон.
Промени се като дойде при мене. Директно ме хвана с двете ръце за гушата и
ме блъсна в задната врата. Нямаше как да реагирам. Той физически ме
превъзхожда. Усетих задушаване. За дрехата не ме е хващал. С длани върху
шията ме хвана. После като ме е пуснал да ме е хванал за яката, но нямам
спомен. След като приключи конфликта спряхме в края на парка и след
установената щета решихме да отидем до управлението. Заключих се в
автомобила, защото имах страх от това, което може да направи.
Адв.И. – Наоколо имаше ли други хора?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Бях с Г., а другия свидетел не му зная
името. Когато спряхме в парка имаше хора. Беше доста оживено. Имаше
майки с деца и други хора. Конкретна реакция в свидетеля не съм видял.
Всички бяха обърнати към нас от крясъците от негова страна.
8
Адв.И. – Вие описахте механизма, но бихте ли казали, когато Ви хвана в
колата ли бяхте опрян?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Беше ми опрян гърба в колата. Не мога
да преценя, но около 40 - 50 секунди продължи всичко. Бях опрян на задната
лява врата и той постоянно ме държеше за шията с двете ръце. Около 30-40
секунди продължи това. Аз нямах никаква реакция, аз не помръднах. В един
момент той ме пусна и тръгна към автомобила си.
Адв.И. – Чувахте ли други шумове отстрани?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Не съм чувал нищо.
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Полицаите видяха ли пораженията по
колата?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Да. Мисля, че бяха или двама, или трима
полицаи. Още докато си спрях автомобила това беше първото нещо, което
видяха.
Адв.И. – Как се чувствахте след случилото се?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Много се уплаших, но не го показвам
външно. Ние живеем в малък град, аз искам да излизам и да ходя на публични
места. Опитвам се да преодолея страха.
Адв.И. – Нямам други въпроси.
Адв. Т. – Търсили ли сте контакт с подсъдимия да уредите отношенията
си?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Не. Имах такова запитване от един мой
познат. Той каза, че доведената дъщеря на господина не искала да стават
нещата по такъв начин и дали искам чрез нея да се оправим без да се стига до
съд.
Адв. И. – Противопоставям се, това няма отношение към спора.
Адв.Т. – Това има отношение към деянието.
Подс. Б. Б. – Търсили ли сте контакт чрез Д. да уредим отношенията си?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Не.
Подс. Б. Б. – На полицаите казвали ли сте „да ви дам някой лев и да
приключваме”?
9
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Не.
Подс.Б. Б. – Търсили ли сте контакт с Петър Й.ов, за да приключи
случая?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Не.
Адв.Т. – Казвате, че на случката е присъствал Г.. Той намесили се?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Както казах, докато той ме държеше
свидетелят се опита да го спре. Те се познават от преди това и му каза „Стига
Борко, спри”. Той му отвърна „Кажи му, Жоре колко съм луд и как ще го
убия”.
Адв.Т. – На какво разстояние беше Г.?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Беше от другата страна на автомобила.
Той беше в предната част, а аз в задната част на автомобила. След като ме
пусна двамата с Г. се качихме в автомобила и се заключихме. Той като тръгна
към автомобила продължи да повтаря да си махна колата. Отговорих му, че се
качвам и ще я преместя. Той каза „на мене няма да ми отговаряш”. Тръгна пак
към мене и аз тогава заключих. Не съм използвал нецензурни думи.
Адв. Т. – Защо отидохте в полицията?
Пострадалото лице – Й. И. Н. – Поради изпитания страх от случилото
се. Споделих с полицаите за моите притеснения. Аз обясних на полицаите
какво се случи. Огледа на автомобила се е случил по-късно. Имаше и оглед на
място, когато спрях пред районното.
Адв.Т. – Нямам повече въпроси.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелите.
Свид. Д. Н. К. – 30г., бълг.гр., неженен, с висше образование, работи,
неосъждан, без родство със страните /Съдът предупреждава свидетеля за
отговорността, която носи съобразно чл. 290 от НК и той обеща да говори
истината./
За въпросната случка мога да кажа следното. Бяхме излезли на разходка
с жена ми и децата в парка. Случайно попаднахме на Б.. Той беше в колата си
наведен на задната седалка. Беше паркирал на тревата. Говорихме общи неща
за децата. В този момент дойде момчето с колата и паркира в една от алеите в
градския парк. Последва забележка от Б.. Каза му да си премести колата.
10
Последва отговор от момчето, който аз не чух. Аз бях далече от него. Бях по
близо до Б.. Явно момчето провокира Б., но аз не чух отговора. Б. си съблече
якето и тръгна към него. С бърза крачка отиде при него и го хвана за яката и
го подпря на колата. Говориха си нещо. Аз отидох до колата на Б. при детето.
В момента на случката Й. беше на 50 метра от мене, докато от Б. бях на 20
метра. Аз останах при детето на Б.. Може би на 20 метра разстояние бях,
когато Б. хвана Й.. Когато Б. тръгна към Й. аз тогава съм вървял към колата,
защото видях, че е оставил детето. След като Б. го хвана за яката след
известно време го пусна и тръгна да се връща. Обмениха реплики, но не чувах
какви. Б. тръгна да се връща. Той беше направил три-четири крачки и Й.
отправи реплика към него и тогава Б. тръгна отново да се връща. Й. беше
влязъл в колата и беше се заключил. Б. не можа да отвори вратата и тогава
удари с ръка по стъклото. Беше през светлата част на деня. По това време
излизаме по принцип на разходка с децата. Подсъдимият го познавам от
фитнес залата, където ходех. Отношенията ни се задълбочиха по детските
площадки. Не сме семейни приятели. Колата на подсъдимия е сива Дачия.
Той беше с нея и сина му беше в колата. Колата беше паркирана до игрището.
Това не е точно тревна площ. Така е, както съм казал на досъдебното
производство.
Прокурор Чанева – Чухте ли каква забележка отправи подсъдимия към
пострадалия?
Свид. Д. Н. К. – Каза му „премести си колата”. Не го поздрави и тогава
да му прави забележка. Автомобилът на пострадалия е БМВ.
Прокурор Чанева – Забелязахте ли агресия у подсъдимия?
Свид. Д. Н. К. – Не, говореше му без агресия. Не съм чувал да отправя
закана. След това не съм чувал какво си говорят. От страна на пострадалия не
съм чувал реплики.
Прокурор Чанева - Защо смятате, че пострадалия е провокирал
подсъдимия?
Свид. Д. Н. К. – Съдя по реакцията на Б.. Реакцията му беше гневна.
Свали си якето и го остави на багажника на неговата кола и тръгна към
пострадалия. Каза „сега ще ти кажа” или „сега ще видиш”. Това беше
отправено към Н..
11
Прокурор Чанева – Казвате, че от 20м сте наблюдавали как подсъдимия
държи пострадалия?
Свид. Д. Н. К. – Б. го беше хванал за яката и го беше натиснал на колата.
Б. беше с гръб към мен. Аз определих как го държи от позицията, която
виждах Б.. С двете ръце блъскаше по стъклото колата на пострадалия.
Смятам, че беше веднъж. Сигурен съм. Пострадалият беше с още едно момче.
То беше от другата страна на колата. Момчето към края на случката след като
втория път се опита да отвори вратата го помоли да спре или му каза „стига
Боре”. Предполагам, че се опита да го възпре. Аз отидох при детето. Той
беше малък, плачеше. Мисля, че Б. му сменяше памперса. Остави го плачещо
и голо и отиде да се разправя с пострадалия. Мисля, че след всичко
момчетата си тръгнаха, запалиха колата и си тръгнаха. Подсъдимият се върна
при сина си и в момента, в който се върна аз тръгнах да догонвам жена си и
децата. Жена ми беше тръгнала напред може би да не стават свидетели на
случката. Мисля, че нямаше никой наоколо.
Прокурор Чанева – Беше ли удовлетворен подсъдимия, в какво
състояние беше след случката.
Свид. Д. Н. К. – Не сподели нищо с нас. Разговаряхме за детето. Не се
сещам какво точно сме разговаряли.
Прокурор Чанева – Нямам други въпроси.
Адв.И. – Съпругата Ви стана ли свидетел с децата на случката?
Свид. Д. Н. К. – Може би само в началото, когато Б. тръгна към колата
на пострадалия. После те тръгнаха напред. Аз сам отидох при детето. Б. нищо
не ми каза.
Адв.И. – Виждам, че носите очила. На близо ли не виждате или на
далеко?
Свид. Д. Н. К. – Нося очила и не виждам надалеко.
Адв.И. – По отношение на репликите казвате, че нищо не сте чули.
Свид. Д. Н. К. – Аз чух, че казва нещо, но не разбрах какво казва.
Според мен подсъдимият беше паркирал правилно.
Адв.И. – Наоколо имаше ли други хора, майки с деца?
Свид. Д. Н. К. – Не. Нямаше никой по това време. На площадката
12
нямаше никой.
Адв.И. – Казвате, че сте се възмутил от постъпката на пострадалия.
Какво имате предвид?
Свид. Д. Н. К. – Имам предвид, че мястото на което избра да паркира не
е правилно и от факта, че има къде да паркира, но избра да паркира там. Във
връзка с паркирането се възмутих, не с поведението.
Адв.И. – Възмутен ли бяхте от постъпката на Б.?
Свид. Д. Н. К. – Аз не бих постъпил така. Считам, че забележката на Б.
беше уместна. Възмутен бях, защото аз не бих постъпил така. Това, което
направи след това считам за неуместно.
Адв.И. – От мястото, където сте били по права линия ли бяха двамата,
когато Б. го е хванал? Как бяхте разположени спрямо тях? Виждахте ли как Б.
е хванал пострадалия?
Свид. Д. Н. К. – Виждаше се гърба на Б. и по стойката му прецених. Не
виждах. Предполагам, че са на един ръст и според мен ръцете на Б. са на
яката на пострадалия, но не видях пряко. Видях стойката на Б.. Той беше в
гръб, но по стойката му може да се разбере. Но не съм го видял точно.
Адв.И. – Къде се намираше другото момче?
Свид. Д. Н. К. – Другото момче беше от другата страна на автомобила.
Беше от другата страна на колата до пасажерската врата. Според мен имаше
видимост, беше прав и гледаше над колата.
Адв.И. – Нямам други въпроси.
Адв.Т. – Сещате ли се колко време продължи това държане за яката?
Свид. Д. Н. К. – Не дълго, около 5-6 секунди. След това Б. го пусна и
тръгна към мен, при което последва реплика от Й.. Той каза още нещо и Б. се
върна.
Адв.Т. – Видяхте ли Б. да удря колата?
Свид. Д. Н. К. – Видях да удря с длани по стъклото.
Адв.Т. – Видяхте ли Б. да удря предната шофьорска врата с юмрук?
Свид. Д. Н. К. – Видях да удря, но не с юмрук, а с длани по стъклото.
Прокурор Чанева – Казвате, че сте наблюдавали, че подсъдимия е
държал пострадалия 3-4 секунди. През цялото време ли наблюдавахте?
13
Свид. Д. Н. К. – Смея да твърдя, че през цялото време гледах. Детето си
стоеше кротко и си плачеше. Не съм отклонявал вниманието си от
ситуацията. Нещата се случиха много бързо. Видях това, което казах. Може
би съм хвърлял по един поглед и на детето.
Свид. Г. П. С. – 21г., бълг.гр., неженен, със средно образование, не
работи, неосъждан, без родство със страните /Съдът предупреждава свидетеля
за отговорността, която носи съобразно чл. 290 от НК и той обеща да говори
истината./
Паркирахме колата с Й. в парка. Беше точно преди една година.
Направиха ни забележка да не паркираме там. Обърнахме се и тръгнахме да
преместим колата и не зная поради каква причина се случи това. Б. се върна и
хвана Й. за врата. В един момент Б. пусна Й. и тръгна към колата си. Ние
тръгнахме да се качваме в колата и Й. каза, че ще я премести. Тогава Б. се
обърна и отново тръгна към нас. Върна се и удари два-три пъти колата. Аз
през цялото време бях там. На мястото, където спряхме спират коли и друг
път. Б. беше с автомобил. Не беше сам. Беше с Д.. Имаше едно дете с тях, но
не зная на кого беше. С тях до колата беше детето. В парка имаше хора, жени
с деца. Спряхме и слязохме и се запътваме към пейка, за да седнем. Б. беше
на 10-15 метра от нас. Б. направи забележка на Й. да преместим колата. Ние
се запътихме към колата и се започнаха крясъци. „Премести колата” каза Б..
Ние тръгнахме да местим колата и тогава се случи всичко. След това имаше
заплахи. Б. хвана за врата Й. и го опря в колата. Не мога да кажа дали го
стискаше. На мен ми изглеждаше, че го стиска. На един метър от мен се
случваше това. Аз бях отстрани и имах пряка видимост. Б. го хвана за врата.
Двамата бяха прави встрани до колата. Аз се опитах да кажа нещо. Б. към Й.
отправяше заплахи. Крясъци и заплахи имаше докато се случваше това.
Около 10-15 секунди продължи всичко. След това всеки си тръгна и тъкмо
влязохме да преместим колата и Б. пак се запъти към нас. Никой нищо не му
каза. Й. нищо не му каза. Особено след такава ситуация няма как Й. да каже
нещо. Ние заключихме колата, защото се притеснявахме. Той се запъти към
нас, опита се да отвори, но не можа и удари два-три пъти вратата на колата с
юмрук. Удари вратата на шофьора. Първо удари прозореца после ламарината
на вратата с ръце 4-5 пъти. Не почука, а удари вратата силно. Отправи
заплахи към Й.. Не си спомням какви думи използваше Б..
14
С оглед твърдението на свидетеля, че не си спомня относно
конкретните действия на подсъдимия по заплахите съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита показанията на свидетеля, дадени на досъдебното
производство, обективирани в протокол за разпит от 03.12.2021г.
Адв.И. – Моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля в частта на
отправените закани.
Свид. Г. П. С. – Потвърждавам това, което съм казал.
Прокурор Чанева – Какво беше състоянието на пострадалия след
случилото се?
Свид. Г. П. С. – Той беше шокиран. Ние тридесет минути се чудихме
дали се е случило това. Не знаехме защо се е случило. Й. беше притеснен и
уплашен. След това като тръгнахме спряхме и огледахме колата и видяхме, че
има щети. Вратата на шофьора беше огъната. Сигурен съм, че не е била
огъната преди това. Вдлъбнатина имаше по вратата. Нямаше драскотини.
Адв.И. – Свидетели на случилото се кои станаха?
Свид. Г. П. С. – Всички хора в парка станаха свидетели. До колата на
подсъдимия не си спомням дали имаше някой. Д. лично не го познавам. Д. го
видях там. Той беше от Й. на около 10 метра. Към всички имах пряка
видимост. Д. не мога да посоча къде беше обърнат, защото не гледах там. Аз
се възмутих от случилото се. Аз се стреснах от всичко. Забелязах
пострадалия, че се разтрепери. Когато разговарях с него заекваше. Ние
всички бяхме шокирани. Може би след час отидохме в полицията. Не ни
хрумна първо да отидем в полицията. Като отидохме там имаше полицаи
пред управлението. Те видяха пораженията по автомобила. Ние дадохме
обяснения от къде са пораженията. Не познавам съпругата на Д.. Около нас
имаше дете, но жена не си спомням. Не съм забелязал реакциите на детето.
Адв.Т. – Казахте, че на 28 09. сте имал рожден ден. На другия ден
празнувахте ли рождения си ден?
Свид. Г. П. С. – Не съм празнувал рождения си ден на другия ден. Аз не
си празнувам рождените дни. След три или четири дни се срещнахме с Й..
Той емоционално ми изглеждаше добре. Не ми е споделял да е вземал
лекарства. Не зная да е ходил на психолог. Ситуацията, когато Б. го хвана за
15
врата продължи 15-20 секунди. След това видях пострадалия, че не можеше
да си поеме въздух. Беше стреснат, шокиран и не можеше да си поеме въздух.
Не чух да му свирят гърдите. Ние имахме време само да заключим вратата.
Веднага след случая не зная Й. дали имаше белези. След това видях някакви
белези по врата му, следи от петна имаше по врата. Бледо розови петна. Аз се
видях с него след три-четири дни и тогава видях белезите по шията на Й.. В
предната част на шията бяха. Видях ги три-четири дни след случая.
Прокурор Чанева – Пострадалият по някакъв начин предизвика ли с
нещо Б. по повод спирането?
Свид. Г. П. С. – Единственото нещо, което бих приел за провокация е,
че му направи забележка, че и той не е спрял правилно. Нямаше никаква
агресия от двамата в началото нито от единия, нито от другия.
Прокурор Чанева – Нямам други въпроси.
Адв.И. – Какво направи точно Б., когато хвана Й.?
Свид. Г. П. С. – Не зная кога прелива от държане в душене. Щом го
опира в колата значи има приложена сила. Б. с тялото си държейки Й. за
шията го притискаше към колата. Така и не разбрах от какво ескалира всичко.
Не разбрах как предизвикахме това нещо.
Адв.И. – Нямам други въпроси.
Адв.Т. – Казвате, че през цялото време сте били там. Защо не се
намесихте?
Свид. Г. П. С. – Намесих се вербално. Казах му „Борко, какво правиш,
хора има”. Б. ми каза „Жоре, кажи му колко съм луд”. Това го каза, когато
държеше за шията Й..
Адв.Т. – Нямам други въпроси.
Съдът освобождава свидетеля от залата със съгласието на страните.
Адв.И. – Желая очна ставка между подсъдимия и свидетеля Д. К..
Прокурор Чанева – Предоставям на съда.
Адв.Т. – Възразявам срещу очната ставка.
По направеното искане съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска провеждането на процесуално действие очна ставка.
16
Въпрос – Познавате ли се двамата и в какви отношения сте?
Подс.Б. Б. – Познаваме се, в добри отношения сме. Срещаме се с децата
в парка.
Свид.Д. К. – Познаваме се, приятели сме. Задълбочиха ни се
отношенията, когато се срещаме в парка с децата.
Въпрос към подс.Б. Б. – Вие ли извикахте Д. да гледа детето Ви преди
да тръгнете към автомобила на Й.?
Подс. Б. Б. – Да, аз му казах „ела да гледаш малкия”. Допускам, че не е
чул, но му го казах. Тръгнах, когато видях, че направи крачка в моя посока.
Въпрос към свидетеля Д. К. – Б. извика ли Ви да гледате детето преди да
тръгне към автомобила на Й.?
Свид. Д. К. – Не съм чул да ме вика. Отидох сам, защото го видях, че
тръгва към колата. Беше вече тръгнал към колата Б., когато аз се запътих към
детето му.
Адв.И. – Нямам повече въпроси.
Съдът освобождава свидетеля Д. К. от залата със съгласието на
страните.
Свид. Г. Д. А. – 22г., бълг.гр., неомъжена, със средно образование,
работи в РУ Г.Т. /Съдът предупреждава свидетеля за отговорността, която
носи съобразно чл. 290 от НК и тя обеща да говори истината./
Бяхме на работа с колегите Г. С. и В. М.. Около 6 часа една кола БМВ,
черно на цвят спря пред районното. От колата излязоха две момчета.
Представи се единия като Й. Н. и каза, че е дошъл да се оплаче, че малко по-
рано са имали проблем. Проведохме беседа пред управлението с него. Той
обясни, че в парка преди около час е паркирал колата си и от друга кола е
излязъл мъж, който не знае как се казва. Само визуално го познавал. Скарал
му се, че там не се паркира и да си изместят колата. Й. отвърнал, че ще я
измести. Другият водач се засилил към него заплашвал го, хванал го за врата.
Продължил да го заплашва. Пуснал го след известно време и тръгнал към
колата си. След това отново се върнал към него и продължил да го заплашва.
Й. се заключил в колата и господина започнал да нанася удари върху
автомобила. Те изместили автомобила и малко след това са дошли при нас.
17
Ние снехме сведения от момчетата. Аз лично свалях сведения от Г.. Каквото
каза Й. пред районното това е казал на колегата в управлението след това.
Прокурор Чанева – Описа ли Ви пострадалия какъв мъж му е направил
забележка?
Свид. Г. Д. А. – Да, на средна възраст, висок мъж. Пострадалият беше
видимо притеснен и то доста. Гласът му трепереше, беше доста притеснен,
ръцете му трепереха. Личеше си, че е стреснат. Белези не съм забелязала по
тялото му. Времето беше хладно. За връхни дрехи беше. Мъжът е крещял и
му се заканвал. Говорил му колко бил луд, дали знаел кой бил той, за друго
нямам спомен. Пред районното, когато говорихме Й. каза, че през цялото
време мъжът викал, че ще го убие. Автомобилът имаше видима следа по
шофьорската врата имаше вдлъбнатина и мисля, че е от удар. Момчето каза,
че мъжът с юмруци е удрял и се е мъчил да отвори вратата.
Адв.И. – Вие от кого свалихте обяснения?
Свид. Г. Д. А. – От Г. свалих обяснения. Преди като бяхме навън каза,
че знае кой е мъжът и според него е Б. Б.. Свидетелят Г. каза това.
Адв.Т. – В какво се изразяваше тази беседа, която проведохте?
Свид. Г. Д. А. – Двамата дойдоха да подадат сигнал затова първо
разговаряхме. Проведохме с тях беседа преди да звъннем по надлежния ред и
да говорим с колегите.
Адв.Т. - Какво налагаше да бъде проведена беседата пред районното, а
не вътре в управлението?
Свид. Г. Д. А. – Ние бяхме на обход и тъкмо се върнахме. С колегите
бяхме пред районното.
Адв.Т. – При проведената беседа комуникирахте едновременно с
двамата и с пострадалия и после с неговия приятел?
Свид. Г. Д. А. – Първо проведохме беседа с единия и после с другия. Те
бяха двамата пред управлението. Колегата Г. С. сне обяснения от Й. Н., а аз
от Г. С..
Адв.Т. – Те са говорили и двамата, и двамата са давали показания пред
Вас и пред вашите коледи едновременно?
Свид. Г. Д. А. – Първо единия и после другия.
18
Въпрос на съда – Как свалихте обясненията едновременно и на двамата
ли?
Свид. Г. Д. А. – Колегата С. с Й. Н., а аз с Г. С..
Адв. Т. – Вие не разбрахте въпроса господин съдия.
Съдът – Аз ли не разбрах въпроса Ви? Ще Ви предупредя.
Съдът предупреждава защитника на подсъдимия за проявено
неуважение на съда като предупреждава, че при повторно такова деяние ще
му бъде наложена предвидената в НПК санкция.
Адв.Т. – Когато проведохте беседата двете лица ли бяха при вас?
Свид. Г. Д. А. – Двете лица бяха при нас, те двамата слязоха от колата.
Аз снех обяснение от Г. С., а колегата от Й. Н.. Аз ги записвам на компютър,
прочитат ги и ако са съгласни ги подписват.
Адв.И. – Какво Ви обясниха двамата ли са били на случая?
Свид. Г. Д. А. – Да двамата са били. Това казаха като слязоха от
автомобила.
Адв.И. – Нямам други въпроси.
Адв.Т. – Нямам други въпроси.
Съдът освобождава свидетеля от залата със съгласието на страните.
Свид. Г. Д. С. – 45г., бълг.гр., със средно образование, женен, работи в
РУ Г.Т. /Съдът предупреждава свидетеля за отговорността, която носи
съобразно чл. 290 от НК и той обеща да говори истината./
На 28.09.2021г. около 18.00 часа бяхме с колегите Г. А. и В. М. отвън на
пейката пред управлението. До нас спря лек автомобил, черно БМВ и от него
слязоха две момчета. Й., водачът на автомобила каза, че в парка имало
спречкване с един мъж, който ударил вратата с юмрук. Видяхме вдлъбнатина
на шофьорската врата. С него имаше още едно момче Г.. Той каза кой ги е
заплашил. Каза, че бил мъж на около 45г. и се казвал Б.. Аз го познавам Б. и
му звъннах да дойде в управлението. Той каза, че синът му бил болен и
пътувал за Д. и не можа да дойде. Аз свалих обяснения на Й. Н., а колежката
на Г. С.. Каза, че били в парка. Н. паркирал автомобила в края на алеята и Б.
му направил забележка да си махне автомобила от там. Н. му отговорил, че
ще премести автомобила си. Изведнъж Б. е тръгнал към Н., бил го хванал за
19
врата и го натиснал върху колата. След това внезапно го пуснал тръгнал към
колата си като отново му казвал да премести колата си. Н. му казал, че ще я
премести, но Б. втори път тръгнал към него и Н. се заключил в колата. Тогава
Б. ударил вратата.
Прокурор Чанева – В протокола за разпит на досъдебното производство
сте посочил, че Б. е отправял закани към пострадалия.
Свид. Г. Д. С. – Мисля, че в обясненията си Н. посочи, че е имало
отправени закани към него, но нямам спомен точно какво е казал
Подсъдимия. Явно е казал нещо, отправил му е някакви заплахи.
Прокурор Чанева – Моля да се прочете протокола за разпит на
свидетеля относно какво е разказал Н. относно заканите срещу него.
Съдът с оглед обстоятелството, че свидетелят твърди, че не си спомня с
какви изрази е изразена заплахата срещу пострадалия съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита протокол за разпит от 21.04.2022г. на досъдебното
производство относно твърденията на свид.Г. С., че не си спомня тези
обстоятелства.
Свид. Г. Д. С. – Така е, както съм казал на досъдебното производство.
Прокурор Чанева – Какво беше състоянието на пострадалия?
Свид. Г. Д. С. – Нямаше видими следи от наранявания. Беше стреснат.
Каза, че не го е удрял само го е хванал за врата и го натиснал към колата.
Каза, че е доста уплашен.
Прокурор Чанева – Нямам други въпроси.
Адв.И. – Показа ли Н. как е бил хванат?
Свид. Г. Д. С. – Каза, че го хванал за врата и ми посочи, но нямаше
видими следи от наранявания. Основно се тъжеше, че е ударена колата. Каза,
че е бил непознат мъж, после се установи кой е. В първия момент оплакването
беше за колата и после за нападението. Нямам спомен дали му е треперел
гласа. Потвърждавам изцяло показанията си дадени на досъдебното
производство.
Адв.И. – Нямам други въпроси.
Адв.Т. – Казахте „бяхме с колегите пред управлението”. Какво се
20
случи?
Свид. Г. Д. С. – Момчетата дойдоха около 18.00 часа, явно не са дошли
веднага след случилото се. Видели са щетата по колата и тогава са дошли.
Първо като дойдоха казаха в парка един мъж нападнал Н. и му ударил колата.
Отидохме до колата и той показа къде е ударена. След това ги вкарахме в
управлението. Аз се обадих на подсъдимия ако може да дойде да разрешим на
място случая.
Адв.Т. – Нямам други въпроси.
Свид. В. М. М. – 33г., бълг.гр., със средно образование, женен, работи в
РУ Г.Т. /Съдът предупреждава свидетеля за отговорността, която носи
съобразно чл. 290 от НК и той обеща да говори истината./
На 28.09.2021г. късно след обяд до службата дойде Й. Н. с единия от
свидетелите Г. С. като искаха да се тъжат срещу Б. Б. за това, че са имали
спречкване в парка. Единият автомобил бил паркиран по един начин, другият
по друг начин. Имали са по-остри разговори. Проведохме кратка беседа с Й..
Той каза, че Б. ударил предната врата на личния автомобил на Й.. По
автомобила имаше следа от удар. Имаше вдлъбнатина на предната врата.
Колегите снеха обяснения в управлението. Й. обясни, че мъжът го е държал
за врата. Това което ни е казал сме записали в обясненията му. Той беше
видимо уплашен.
Прокурор Чанева – Нямам въпроси.
Адв.И. – Нямам въпроси.
Адв.Т. – От кого зависи да се извърши оглед, кой трябва да се
разпореди?
Свид. В. М. М. – Има дежурен по произшествие. Свалят се сведения и
преписката отива при кварталния и след това отива за проверка. Присъствах
на беседата пред районното. Момчетата споделиха какво се е случило. Аз не
съм снемал обяснения.
Адв.Т. – Нямам други въпроси.
Прокурор Чанева – Нямам други искания по доказателствата. Считам,
че не е необходим разпит на вещото лице.
Адв.И. – Нямам други искания по доказателствата.
21
Адв.Т. – Държа да бъде разпитан вещото лице Д..
С оглед невъзможността съдебно-медицинската експертиза да бъде
приобщена към доказателствата по делото съдът намира делото за неизяснено
от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
Отлага и насрочва съдебното заседание за изслушване на вещото лице
Д. Д. за 01.11.2022г. от 10.00 часа, за която дата подсъдимият уведомен лично
и чрез защитника си, пострадалото лице уведомено лично и чрез
процесуалния си представител. Да се призове вещото лице Д. Д..
Заседанието приключи в 12.30 часа.
Протоколът е изготвен на 28.09.2022г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22