Р Е Ш Е Н И Е
№….........../02.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13182 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.М.К.,
ЕГН **********,***, положителен установителен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 490,81 лв., представляваща
незаплатена главница за предоставени телекомуникационни услуги за отчетен
период от 08.10.2016 г. до 07.03.2017 г. по договор за телекомуникационни
услуги от 17.05.2016 г., сключен между ответника и „БТК” ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени от „БТК” ЕАД на „СГ Груп“ ООД с договор за прехвърляне на
вземания от 16.10.2018 г. и от „СГ Груп“ ООД - на ищеца с договор за
прехвърляне на вземания от 26.08.2019 г., за което са издадени следните
фактури: фактура № **********/08.11.2016 г., фактура № **********/08.12.2016
г., фактура № **********/08.01.2017 г., фактура № **********/09.02.2017 г. и
фактура № **********/08.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.11.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21026/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено лично на ответника на
10.02.2020 г. и в указания едномесечен срок по делото не е депозиран писмен
отговор на исковата молба.
Първото по делото
заседание е проведено на 17.05.2021 г., като редовно призованият ответник не се
е явил лично и не е изпратил представител, нито е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу него.
От приложените по
делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за
последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от
неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане по чл. 131 ГПК и
определение по чл. 140 ГПК).
Исковата
претенция е основана на следните фактически твърдения: на 17.05.2016 г. между „БТК” ЕАД и
ответника М.М.К. бил сключен договор за
телекомуникационни услуги, по силата на който били предоставени мобилни услуги
и интернет за телефонен номер ********** с абонаментен план „VIVACOM i-Traffic
L” и за телефонен
номер ********** с абонаментен план „VIVACOM Smart М“, като срокът на
договора бил 24 месеца, считано от датата на подписването му. За стойността на ползваните телекоминукационни
услуги (месечен
абонамент за мобилни услуги и интернет) за отчетния период от 08.10.2016 г. до
07.03.2017 г. били издадени следните фактури: фактура № **********/08.11.2016
г. на стойност 88,94 лв., фактура № **********/08.12.2016 г. на стойност 35,87
лв., фактура № **********/08.01.2017 г. на стойност 34,76 лв., фактура №
**********/09.02.2017 г. на стойност
5,57 лв. и фактура № **********/08.03.2017 г. на стойност 345,53 лв. Постъпило
частично плащане само по първата фактура, след което неизплатеният остатък
възлизал на 69,08 лв., а останалите фактури не били заплатени. С договор за
цесия от 16.10.2018 г. вземанията по процесния договор били прехвърлени от „БТК”
ЕАД в полза на „СГ Груп“ ООД и с последваща цесия от 26.08.2019 г. от „СГ Груп“
ООД - на ищеца. За дължимите
суми по договора ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това, същите
се подкрепят и от представените от ищеца писмени доказателствени средства.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което
и претенцията следва да бъде уважена с постановяване на неприсъствено решение
по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото
и направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в общ размер на 325 лв.,
от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства
за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 07.10.2020 г. (л. 67), съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение
в размер на 325 лв., включващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение,
като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на спора, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, че ответникът М.М.К.,
ЕГН **********,***, дължи на ищеца
„Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 490,81 лв. (четиристотин и деветдесет лева и осемдесет и
една стотинки), представляваща незаплатена главница за предоставени
телекомуникационни услуги за отчетен период от 08.10.2016 г. до 07.03.2017 г.
по договор за телекомуникационни услуги от 17.05.2016 г., сключен между
ответника и „БТК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от „БТК” ЕАД на „СГ
Груп“ ООД с договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. и от „СГ Груп“
ООД - на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от 26.08.2019 г., за което
са издадени следните фактури: фактура № **********/08.11.2016 г., фактура №
**********/08.12.2016 г., фактура № **********/08.01.2017 г., фактура №
**********/09.02.2017 г. и фактура № **********/08.03.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 22.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 21026/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 325 лв. (триста двадесет и
пет лева) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 325 лв. (триста двадесет и
пет лева) за сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: