Р Е Ш Е Н И Е №
от 25.10.2019 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети
състав на втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2059/2019 година, по описа
на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от В.Х.П., чрез адв. Д. К. *** иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал.
1 ГПК. В исковата молба
процесуалният представител на ищцата развива съображения, че на 10.06.2019
година последната е получила съобщение за образувано изпълнително
дело № 20198090400519 по описа на ЧСИ Силвия
Косева, рег. № 809 на КЧСИ, с район на действие ВТОС, с взискател "АПС
Бета България" ООД - град София
за сумата в размер на 2 832.53 лева. Посочва, че изпълнителни листи №№
2031/25.09.2008 година и 2086/06.10.2008 година са издадени в полза на "Ти
Би Ай Кредит" ЕАД по Ч.гр.дело
1990/2008г. и по Ч.гр.дело 2148/2008г. на ВТРС и въз основа на
същите са били образувани съответно изпълнително дело № 1132/2010 година и
изпълнително дело № 1107/2010 година и двете по описа на ЧСИ Силвия Косева,
като същите са прекратени като перемирани на 15.04.2019 година. Твърди, че въз
основа на същите изпълнителни листи по молба на ответника е образувано ново
изпълнително дело - № 519/2019 година
по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809 на КЧСИ, с
район на действие ВТОС. Развива съображения, че вземанията по
тези изпълнителни листи са погасени по давност. Направено е искане да бъде
постановено решение, с което да прието за установено, че В.Х.П. не дължи на
дружеството сумите: главница в размер на 695.84 лева, със законна лихва в
размер на 790.84 лева за периода от 17.09.2008 година до 14.06.2019 година;
главница в размер на 332.31 лева, със законна лихва в размер на 375.95 лева за
периода от 29.09.2008 година до 14.06.2019 година, както и 130 лева разноски, установени със Заповеди за изпълнение по Ч.гр.дело № 1990/2008г. и по
Ч.гр.дело № 2148/2008г. на ВТРС, и за които са издадени изпълнителен
лист № 2031 от 25.09.2008 година и изпълнителен лист № 2086 от 06.10.2008
година на ВТРС. Претендира да й
бъдат присъдени направените в производството разноски.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по
делото, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на същата.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е
спорно по делото, а и от приложеното изпълнително дело № 20198090400519
по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809 на КЧСИ, с
район на действие ВТОС се установява следното: По
Ч.гр.д. № 1990/2008 година на ВТРС са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 25.09.2008 година и изпълнителен лист от същата
дата за сумата в размер на 695.84 лева - главница, дължима по запис на заповед
от 12.04.2008 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 17.09.2008 година до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 65.00 лева - представляваща направени
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По
Ч.гр.д. № 2148/2008 година на ВТРС са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 06.10.2008 година и изпълнителен лист № 2086 от
същата дата за сумата в размер на 332.31 лева - главница, дължима по запис на
заповед от 28.05.2008 година, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 29.09.2008 година до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 65.00 лева -
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Въз
основа на подадени молби от кредитора - "Ти Би Ай Кредит" ЕАД - град
София до ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809 на КЧСИ, са образувани изпълнително дело
№ 1107/2010 година и изпълнително дело № 1132/2010 година за събиране на сумите
по посочените по-горе заповеди за изпълнение и издадените въз основа на тях
изпълнителни листи. С молбите за образуване на изпълнителните дела дружеството
е възложило на
съдебния изпълнител да насочи изпълнението срещу движими вещи на длъжника,
както и да проучи имущественото състояние на длъжника. На 02 и 03.12.2010
година до длъжника са изпратени покани за доброволно изпълнение, като
последният е уведомен за насрочени на 05 и 07.01.2011 година описи на движими
вещи, а на 09.12.2010 година и 13.01.2011 година съдебният изпълнител е наложил
запори върху трудовото възнаграждение на длъжника. Въз основа на подадени по
изпълнителното дело молби, с постановления от 13.07.2015 година по
изпълнителните дела е конституиран на мястото на досегашния взискател неговия
частен правоприемник "АПС Бета България" ЕООД - град София. На
10.04.2019 година новият взискател е поискал от съдебния изпълнил да извърши
справка за банковите сметки на длъжника. С постановления от 15.04.2019 година
съдебният изпълнител е прекратил изпълнително дело № 1107/2010
година и изпълнително дело № 1132/2010 година на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На 17.05.2019 година по подадена от "АПС
Бета България" ООД - град София молба до ЧСИ Силвия Косева, рег.
№ 809 на КЧСИ е образувано изпълнително дело № 519/2019 година за събиране на
сумите по посочените по-горе заповеди за изпълнение и издадените въз основа на
тях изпълнителни листи. С молбата за образуване на изпълнителното дело
дружеството е възложило
на съдебния изпълнител да извърши справка за регистрираните на длъжника банкови
сметки, като наложи запор на последните две новооткрити сметки, както и да
проучи имущественото състояние на длъжника. На 31.05.2019 година до длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, като последният е уведомен за наложен
запор на банковите му сметки в "Банка Пиреос България" АД и
"ЦКБ" АД, както и за насрочен на 11.07.2019 година опис на движими
вещи.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане по делото
е предявен от В.Х.П., чрез адв. Д. К. *** иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал.
1 ГПК за установяване недължимостта на вземания по издадени от ищеца записи на
заповед, за които са издадени заповеди за изпълнение. С
оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по делото, в условията на пълно и главно
доказване, е да установи настъпилия след съдебното установяване на вземанията
юридически факт - изтичане на предвидения в закона давностен срок по отношение
на съдебно признатите вземания. В тежест на ответника е да докаже, че в периода
от настъпване изискуемостта на вземанията до изтичане на срока, с който законът
свързва погасяването им са осъществявани такива обстоятелства, които
представляват основания за спиране, респективно - прекъсване на течението на
давностния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на
вземането, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва
да тече нов давностен срок.
В случая по делото следва да се
имат предвид задължителните разяснения дадени с ТР № 2/26.06.2015 година по
тълкувателно дело № 2/2013 година. В т. 10 ОСГТК приема, че давността за вземането се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Наред с това
в ТР изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. действията,
който не могат да се квалифицират като изпълнителни. В този смисъл при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка редовната молба на
взискателя за образуване на изпълнителното производство, в която се сочат
определени изпълнителни способи, включително и в хипотезата на възлагане по чл.
18 ЗЧСИ прекъсва давността и от този момент започва да тече нов давностен срок.
В случая по делото кредиторът "Ти
Би Ай Кредит" ЕАД - град София е подал молби за образуване на двете изпълнителни дела на
19.11.2010 година, които съдържат искания за насочване на изпълнението върху
движими вещи на длъжника, за налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение и т.н., поради което започналата да тече след влизането в сила
на заповедта за изпълнение давност е прекъсната. Впоследствие на основание чл.
116 б. "в" ЗЗД давността е прекъсната с наложения запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата на 09.12.2010 година и на 13.01.2011 година.
След този момент в продължение на повече от две години по делото не са
предприемани никакви действия. Нито взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия, нито съдебния изпълнител е предприел такива. Едва на 10.04.2019
година новият взискател по делото "АПС Бета България" ЕООД е поискал
от съдебния изпълнител извършването на справки за регистрираните на името на
длъжника банкови сметки, но с оглед изложените по-горе разяснения дадени с ТР
извършването на справки и исканията в тази насока не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността. Доколкото по изпълнителните дела не са възлагани и
извършвани каквито и да е изпълнителни действия за период от повече от две
години, същите се явяват прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - поради
настъпила перемпция, за което дори не е необходим нарочен акт на съдебния
изпълнител. В тази връзка следва да се има предвид, че перемираното
принудително изпълнение се прекратява по силата на закона и в тази хипотеза
новата давност за погасяване на вземането е започнала да тече от предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие - т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК. В
случая по делото последните валидно извършени изпълнителни действия се явяват
наложените от съдебния изпълнител запори, съответно на 09.12.2010 година и на
13.01.2011 година. Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ погасителната давност за процесните вземания се явява изтекла най-късно на
13.01.2014 година. При това положение подаването на молба за образуване на ново
изпълнително дело, въз основа на същите заповеди за изпълнение и изпълнителни
листи, както и искането за извършване на последващи изпълнителни действия не
съставляват валидно извършени изпълнителни действия и не водят до прекъсване на
давността за вземанията, тъй като към датата на предприемането им тя вече е
била изтекла. В този смисъл след 13.01.2014 година установените с влезлите в
сила заповеди за изпълнение вземания на ответното дружество към ищцата се
явяват погасени по давност, поради което и не се дължат от последния.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав
приема, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, за недължимост на сумата в размер на 695.84 лева – главница по запис
на заповед от 12.04.2008 година, ведно със законната лихва върху нея от 17.09.2008
година до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 65.00 лева - разноски в
заповедното производство, за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 25.09.2008 година по Ч.гр.д.
№ 1190/2008 година на ВТРС и на сумата в размер на 332.31 лева – главница по запис
на заповед от 28.05.2008 година, ведно със законната лихва върху нея от 29.09.2008
година до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 65.00 лева - разноски в
заповедното производство, за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 25.09.2008 година по Ч.гр.д.
№ 2148/2008 година на ВТРС, поради изтекла погасителна давност на вземанията, се
явява основателен и доказан, поради което и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото
претенцията на ищцата за присъждане на разноски се явява основателна. Същата е
доказала извършването на деловодни разноски в размер общо на 604.00 лева от
които 154.00 лева - внесена държавна такса и 450.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат възложени на ответното дружество.
Водим от горното, Районен съд – Велико
Търново
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ООД, със седалище и адрес на управление град
София, район Триадица, бул. "България" № 81 В, ап. 3, с ЕИК
*********, на основание чл. 439, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.Х.П.
***, с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на дружеството сумата в размер на 695.84 лева – главница по запис
на заповед от 12.04.2008 година, ведно със законната лихва върху нея от 17.09.2008
година до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 65.00 лева - разноски в
заповедното производство, за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 25.09.2008 година по Ч.гр.д.
№ 1190/2008 година на ВТРС и на сумата в размер на 332.31 лева – главница по запис
на заповед от 28.05.2008 година, ведно със законната лихва върху нея от 29.09.2008
година до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 65.00 лева - разноски в
заповедното производство, за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 25.09.2008 година по Ч.гр.д.
№ 2148/2008 година на ВТРС и за принудителното събиране на които е образувано
изпълнително дело № 519/2019 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. №
809 на КЧСИ, поради
изтекла погасителна давност на вземането.
ОСЪЖДА "АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ООД, със седалище и адрес на управление град София, район
Триадица, бул. "България" № 81 В, ап. 3, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на В.Х.П. ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 604.00 лева /шестстотин и
четири лева/ - представляваща направени от нея разноски по делото, от които 154.00
лева - заплатена държавна такса и 450.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: