№ 3861
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110102399 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „ЕС” АД срещу Н. К. Х., Н. К. А. и М.
К. Ш. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми, претендирани от всеки ответник, в условията на
разделност, и представляващи 1/3 част от задълженията на техния
наследодател Н.Ю.И., а именно: сумата от 567,52 лв., представляваща 1/3
част от главница в общ размер на 1702,55 лв. по фактура №
**********/12.05.2021 г., издадена за стойността на допълнително начислена
електроенергия за периода от 10.02.2021 г. до 10.05.2021 г. след извършена по
реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ корекция на сметката на абоната за обект на
потребление с абонатен № ********** и клиентски № ***, находящ се в гр.
Варна, ул. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 24.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 41,30 лв., представляваща 1/3 част от мораторна лихва в общ
размер на 123,91 лв., начислена върху просрочената главница за периода от
26.05.2021 г. до 11.02.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че при него е разкрита партида с
абонатен № ********** и клиентски № *** за обект на потребление, находящ
се в гр. Варна, ул. ***, като титуляр на партидата е Н.Ю.И.. Твърди, че
последната е починала на 10.01.2010 г. и е оставила трима законни
наследници, а именно: Н. К. Х., Н. К. А. и М. К. Ш., всеки от които е
придобил по наследство 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху
електроснабдения имот. Затова и счита, че всеки от наследниците се явява
негов битов клиент по смисъла на пат. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, респ. задължено
лице за заплащане на 1/3 от стойността на потребената в обекта ел.енергия,
съразмерно с притежаваната квота в съсобствеността.
1
Поддържа, че на 10.05.2021 г. е извършена от негови служители
техническа проверка в обекта по реда на чл. 45 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г., в присъствието на един независим свидетел, при която е
установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа, осъществено чрез меден кабел СБТ 2х10 кв.мм, като едното жило се
ползва за фаза. Констатирано е, че присъединението е извършено към едното
жило на захранващия кабел касета кабел САБТ 4х75кв.мм, на около 0,6 м под
земята, и оттам влиза подземно в имота, където захранва ел.инсталацията.
Ищецът твърди, че така установеното въздействие по същество не влияе на
изправността на самия електромер, но на практика консумираната ел. енергия
не преминава през него, не се измерва и съответно не се заплаща от абоната.
Сочи, че при проверката неговите служители са отстранили неправомерно
присъединения проводник и са възстановили правилната схема на свързване
без да демонтират СТИ. Излага, че за техническата проверка е съставен
констативен протокол, отразяващ действителното фактическо положение,
съобразно изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ.
Твърди, че на 11.05.2021 г. е съставил справка за корекция на
потребената ел.енергия за предходните датата на проверката 90 дни (за
периода от 10.02.2021 г. до 10.05.2021 г.) – общо 8316 кВтч, определени по
методиката на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, на база на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при 8-часово натоварване.
Твърди, че така определените количества ел.енергия са остойностени по
действащата за периода на корекцията прогнозна пазарна цена на ел.енергия
за покриване на технологични разходи в размер на 1702,55 лв., за която сума е
издадена от него фактура № ********** от 12.05.2021 г. Счита, че именно
той е надлежен издател на фактурата и титуляр на вземането по нея, като се
позовава на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
Излага, че абонатът е уведомен за извършената техническа проверка и
извършената корекция с писмо от 12.05.2021 г., ведно с приложени към него
констативен протокол и фактура, съобразно изискванията на чл. 49, ал. 4
ПИКЕЕ.
Твърди, че срокът за плащане по издадената фактура е определен до
25.05.2021 г., като сумата не е погасена и абонатът е изпаднал в забава. Затова
и сочи, че в негова тежест е начислено обезщетение за забава в размер на
123,91 лв. за периода от 26.05.2021 г. до 11.02.2022 г.
Поддържа, че всеки от ответниците е задължен за 1/3 от вземанията,
тоест за главница в размер на 567,52 лв. и мораторна лихва в размер на 41,30
лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
исковите претенции и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК тримата ответници, действащи чрез общия им
процесуален представител адв. Н. И., депозират отговор на исковата молба,
с който признават задълженията си към ищцовото дружество.
С постановено по делото определение № 5500/25.05.2022 г.
производството е прекратено в частта по предявените искове срещу
ответницата М. К. Ш. поради извършено плащане в хода на процеса и
оттегляне на исковете от страна на ищеца, на основание чл. 232 от ГПК, и
2
ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на
39,37 лв. за 1/3 от заплатената държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
С определение № 6414/14.06.2022 г. е оставена без уважение молбата на
ищеца за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на определение №
5500/25.05.2022 г. в частта за разноските, чрез присъждане в негова полза на
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени
своевременно доказателства за заплащането на това възнаграждение.
С последващо определение № 7020/28.06.2022 г. производството е
прекратено и в частта по предявените искове срещу ответника Н. К. А.,
отново на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на исковете с оглед
извършено плащане в хода на процеса. Със същото определение в полза на
ищеца са присъдени разноски по делото в размер на 143,14 лв. за 1/3 от
платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 429,42 лв. с вкл. ДДС,
намалено поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С молби от 16.09.2022 г., 11.10.2022 г. и 02.11.2022 г. ответницата Н. К.
Х. е представила доказателства за извършени плащания в полза на ищеца за
сума в общ размер на 847,30 лв. Навела е твърдения, че с тези плащания са
погасени всички нейни задължения за главница и лихви по предявените
искове, и е направила съответно искане за прекратяване на производството по
делото по отношение на нея. С предходна молба (отговор вх.
№38945/09.06.2022 г.) същата е представила и доказателства за платена от
нейно име в полза на ищеца държавна такса в размер на 39,37 лв. – вносна
бележка от 02.06.2022 г.
Със становище от 14.11.2022 г. ищецът е заявил, че признава
плащанията и оттегля исковете срещу ответницата Н. К. Х., като моли за
прекратяване на производството и присъждане на разноски в негова полза.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ответницата Н. К.
Х., чрез процесуалния й представител адв. Н. И., поддържа подадените
молби.
В изпълнение на дадените й съдебни указания пояснява, че с
извършените от нея плащания на следните дати и за следните суми са
погасени следните задължения към ищеца, а именно:
- с плащане на 02.06.2022 г. за сумата от 39,37 лв. са погасени
дължимите разноски по делото за 1/3 от платената държавна такса;
- с плащане на 15.09.2022 г. за сумата от 200 лв. е погасена част от
дължимата главница в общ размер на 567,52 лв.;
- с плащане на 11.10.2022 г. за сумата от 300 лв. е погасена част от
дължимата останала непогасена главница в размер на 367,52 лв. и
- с плащане на 02.11.2022 г. за сумата от 347,30 лв. е погасена
дължимата останала непогасена част от главницата в размер на 67,52 лв.,
дължимата мораторна лихва в размер на 41,30 лв., начислена за периода
26.05.2021 г. – 11.02.2022 г., и дължимата законна лихва в размер на 38 лв.,
начислена върху главницата от 567,52 лв. за периода от датата на исковата
молба – 24.02.2022 г., до окончателното плащане задължението на 02.11.2022
г.
Поддържа, че остатъкът от последното плащане в размер на 200,48 лв. е
платен без основание в полза на ищеца и подлежи на връщане. В условията на
евентуалност счита, че от тази сума следва да бъдат прихванати дължимите
3
от нея в полза на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 143,14 лв., респ. на връщане подлежи разликата.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Х. И., признава погасяването на вземанията за главница от
567,52 лв. и мораторна лихва от 41,30 лв., изтекла до исковата молба, и
оттегля исковете за тези суми. Поддържа претенцията си срещу ответницата
Н. К. Х. за заплащане на законна лихва върху главницата от 567,52 лв. за
периода от предявяването на исковата молба до извършените плащания в
хода на процеса, която лихва счита, че възлиза в размер на 80,16 лв.
Поддържа и искането за присъждане на разноски по делото за държавна такса
в размер на 39,36 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 162,42 лв.
Твърди, че надвнесена от ответницата Н. К. Х. разлика е отнесена за
покриване на разноските за адвокатско възнаграждение, дължими от Н. К. А..
С протоколно определение от 28.11.2022 г. производството е
прекратено в частта по предявените искове срещу Н. К. Х. за главница от
567,52 лв. и мораторна лихва от 41,30 лв.
Така към настоящия момент производството е останало висящо
единствено в частта по претенцията на ищеца „ЕС” АД срещу
ответницата Н. К. Х. за заплащане на законна лихва в размер на 80,16
лв., начислена върху платената в хода на процеса главница от 567,52 лв.
за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2022 г.,
до окончателното изплащане на задължението на 02.11.2022 г.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна по отношение на посочената
висяща претенция следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени следните обстоятелства:
1.) че е нА.це вА.дно възникнало облигационно правоотношение между
страните по договор за пренос и достъп на ел. енергия до процесния обект на
потребление; 2.) че на 10.05.2021 г. е проведена техническата проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации в обекта
и е съставен констативен протокол за това; 3.) че при проверката е установена
промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно или
неточно измерване на количествата електроенергия от СТЕ; 4.) че на
11.05.2021 г. е изготвена справка за начисляване на 8316 кВтч ел.енергия за
периода 10.02.2021 г. – 10.05.2021 г., които количества са определени на база
на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
8-часово натоварване, при спазване на реда и условията на чл. 50, ал. 2
ПИКЕЕ; 5.) че стойността на тези количества ел.енергия възлиза на 1702,55
лв.; 6.) че за тази сума е издадена фактура от 12.05.2021 г. от ищеца „ЕС“ АД
с падеж на 25.05.2021 г., 7.) че констативният протокол и фактурата са
изпратени на абоната; 8.) че е настъпила изискуемостта на задължението за
заплащане на фактурираните количества ел. енергия; 9.) че дължимата от
ответницата Н. К. Х. 1/3 част от сумата по фактурата в размер на 567,52 лв. не
е заплатена преди от нея преди предявяване на иска, респ. че същата е
изпаднала в забава на 26.05.2021 г., както и 10.) че дължимата от ответницата
Н. К. Х. мораторна лихва за периода 26.05.2021 г. – 11.02.2022 г. възлиза на
4
41,30 лв.
От ангажираните от ответницата вносни бележки от дати 15.09.2022 г.,
11.10.2022 г. и 02.11.2022 г. се доказва, че в хода на процеса Н. К. Х. е
заплатила в полза на „ЕС” АД сума в общ размер на 847,30 лв., от която 200
лв. са платени на 15.09.2022 г., 300 лв. са платени на 11.10.2022 г. и 347,30 лв.
– на 02.11.2022 г.
Тези плащания не се оспорват от ищеца. Безспорно е също, че с част от
тях в общ размер на 608,82 лв. е погасена дължимата главница в размер на
567,52 лв., както и мораторна лихва от 41,30 лв.
Спорно е дА. плащането на разликата в размер на 238,48 лв. има
погасителен ефект за дължимата законна лихва върху главницата, начислена
за периода след предявяването на иска. Настоящият съдебен състав намира,
че следва да бъде даден положителен отговор на този въпрос, като
съображенията за това са следните:
В случая е нА.це предложено от ответницата, като длъжник и прието от
ищеца – кредитор, изпълнение на парични задължения за главница и лихви за
забава, с което се дерогират определените в договора или от закона правила
за прихващане на изпълнението (така – т. 1 от Тълкувателно решение №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно с частичните плащания са
погасени заявените от ответницата вземания в посочената тяхна поредност,
описана подробно по-горе.
Така дължимата главница в общ размер на 567,52 лв. е погасена с три
частични плащания, извършени в следните размери и на следните дати, а
именно: 200 лв. на 15.09.2022 г., 300 лв. на 11.10.2022 г. и 67,52 лв. на
02.11.2022 г. С последното плащане на 02.11.2022 г. в общ размер на 347,30
лв. е погасена още и мораторната лихва в размер на 41,30 лв., а също и
законната лихва върху главницата. Последната възлиза в размер на сумата от
35,22 лв., изчислена служебно от съда чрез ползване на програмен продукт
"Апис финанси" и формирана като сбор от лихвите върху всяко частично
плащане, начислени от датата на исковата молба до датата на съответното
плащане, както следва: 11,34 лв. лихва върху главницата от 200 лв., начислена
за периода от 24.02.2022 г. до 15.09.2022 г., 19,16 лв. лихва върху главницата
от 300 лв., начислена за периода от 24.02.2022 г. до 11.10.2022 г., и 4,72 лв.
лихва върху главницата от 67,52 лв., начислена за периода от 24.02.2022 г. до
02.11.2022 г.
Едностранното отнасяне от страна на ищеца на разликата от последното
плащане, извършено на 02.11.2022 г., за покриване на други задължения,
различни от законната лихва, е ирелевантно и няма погасителен ефект. Още
повече, че в случая с тази разлика е отнесена за погасяване на чуждо
задължение (това на ответницата Н. К. А.).
От гореизложеното следва, че съдебно предявеното вземане за
законна лихва върху главницата за периода 24.02.2022 г. – 02.11.2022 г.
възлиза на 35,22 лв. и същото е погасено чрез реално изпълнение,
извършено след предявяване на иска. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК
този факт следва да бъде съобразен от съда, при което претенцията подлежи
на отхвърляне в пълен размер от 80,16 лв.
По разноските:
При оттегляне или отказ от предявените искове отговорността за
5
разноските по производството следва да бъде разпределена в зависимост от
това дА. ответникът е дал повод за завеждане на делото (арг. от чл. 78, ал. 2
ГПК), както и при съобразяване на причините за десезирането на съда.
В настоящия случай ответницата Н. К. Х. е заплатила дължимите суми –
предмет на предявените искове, след депозиране на исковата молба, респ.
същата е дала повод за завеждане на делото, като не е изпълнила
своевременно изискуемите нейни задължения към ищцовото дружество. Пак
нейното поведение, изразяващо се в последващото плащане в хода на
процеса, е довело до отпадане интереса на ищеца от водения процес и в
крайна сметка до оттеглянето на исковете за главница и мораторна лихва и
прекратяване на производството в тази му част, респ. до отхвърлянето на
поддържаната претенция за законна лихва. При това положение съдът
намира, че 1/3 част от сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ответницата Н. К. Х..
Такива се претендират за държавна такса от 39,36 лв. и адвокатско
възнаграждение от 840 лв. с вкл. ДДС, доказателства за реалното заплащане
на което са приложени по делото, а именно: договор за правна защита и
съдействие № 21868/02.08.2021 г., фактура от 02.08.2021 г. и преводно
нареждане от 11.08.2021 г.
Срещу размера на адвокатското възнаграждение ответната страна е
направила изрично възражение за прекомерност, обективирано в отговор вх.
№ 38945/09.06.2022 г., което съдът намира за основателно по следните
съображения:
Видно от договора за правна защита и съдействие, възнаграждението от
840 лв. с вкл. ДДС е уговорено общо за образуване на производство срещу
наследодателката на тримата ответници Н.Ю.И.. Зачитайки така изразената
свобода на договаряне между ищеца и процесуалния му представител, съдът
намира, че при преценка основателността на възражението за прекомерност и
съобразяване в тази връзка на минимално установения размер на дължимото
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да се възприеме
регламентираната в чл. 7, ал. 2 от Наредбата система на изчисление върху
общия материален интерес по делото, без да се съобразява правилото на чл. 2,
ал. 5 от Наредбата за определяне на възнаграждение по всеки иск поотделно
(така – определение № 327/16.07.2018 г. по ч.т.д. № 750/2018 г. на ВКС, I
т.о.).
В случая материалният интерес по всички обективно и субективно
съединени искове възлиза на 1826,46 лв., респ. минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. се
равнява на 357,85 лв. без ДДС или 429,42 лв. с вкл. ДДС.
Имайки предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
съдът намира, че заплатеното възнаграждение от 840 лв. с вкл. ДДС
надвишава нормативния минимум от 429,42 лв. с вкл. ДДС със значителна
разлика от 410,58 лв., която обосновава положителен извод за прекомерност
на възнаграждението. Затова и същото следва да бъде редуцирано по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния негов размер от 429,42 лв., като
задължението на ответницата Н. К. Х. е за 1/3 част от тази сума, тоест за
сумата от 143,14 лв.
По изложените по-горе мотиви във връзка с прихващането на
6
изпълнението съдът приема, че с плащането на 02.11.2022 г. в общ размер
на 347,30 лв. ответницата е платила и разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 143,14 лв. (наред с главницата от 67,52 лв.,
мораторната лихва от 41,30 лв. и законната лихва от 35,22 лв.).
Същата е платила в полза на ищцовото дружество и дължимата от
нея 1/3 част от разноските за държавна такса в размер на 39,37 лв. с
платежно нареждане от 02.06.2022 г., представено по делото с отговор вх. №
38945/09.06.2022 г.
При това положение вземането на ищеца към ответницата Н. Х. за
разноски по делото е изцяло погасено, респ. такива разноски не следва да се
присъждат на страната.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от „ЕС” АД, ЕИК ***, със седА.ще и адрес
на управление: гр. Варна, бул. ***, срещу Н. К. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. *** претенция за заплащане на сумата от 80,16 лв.
(осемдесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща законна лихва
върху платената в хода на процеса главница от 567,52 лв. за 1/3 част от
стойността на фактура № **********/12.05.2021 г. за допълнително
начислена електроенергия за периода от 10.02.2021 г. до 10.05.2021 г. след
извършена по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ корекция на сметката на абоната
за обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски № ***,
находящ се в гр. Варна, ул. ***, която лихва е начислена за периода от
датата на подаване на исковата молба в съда - 24.02.2022 г. до
окончателното плащане на задължението на 02.11.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7