№ 555
гр. Варна, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110109546 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Д.Ц. АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Д.я, община Д.я, област Варна, п.к. 9160, Промишлена
зона срещу „Ш. – ДС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Варна, община Варна, ул. „М.С.“ № 47, ет.5, ап.9 обективно кумулативно съединени искови
претенции за осъждане ответника да заплати на ищеца, както следва:
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 3993,60 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 09.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 169,73 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 3993,60 лева, дължима за периода от 09.01.2021 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 8045,57 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 14.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/14.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 330,76 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 8045,57 лева, дължима за периода от 14.01.2021 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 4012,03 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 15.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/15.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
1
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 163,82 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 4012,03 лева, дължима за периода от 15.01.2021 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 4619,74 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 16.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/16.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 187,36 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 4619,74 лева, дължима за периода от 16.01.2020 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 8848,51 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 17.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 356,40 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 8848,51 лева, дължима за периода от 17.01.2021 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 8008,70 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 21.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/21.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 313,67 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 8008,70 лева, дължима за периода от 21.01.2021 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 3969,02 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 23.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/23.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 153,25 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 3969,02 лева, дължима за периода от 23.01.2021 г. до
02.06.2021 г.;
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Не
е налице сключван писмен или устен рамков договор за извършените продажби на цимент.
Налице са извършени продажби на цимент като е уговаряно устно, конкретно и
самостоятелно за всяка извършена продажба. Неформалните договори за продажба са
сключвани на датите на издаване и на съответните фактури за продажбата на цимент. На
09.12.2020 г. е сключен договор за покупко – продажба на 26 тона цимент с единична цена
128 лева. Дължимата продажна цена е 3393,60 лева. На 14.12.2020 г. е сключен договор за
покупко – продажба на 52,380 тона цимент с единична цена 128 лева. Дължимата продажна
цена е 8045,57 лева. На 15.12.2020 г. е сключен договор за покупко – продажба на 26,120
тона цимент с единична цена 128 лева. Дължимата продажна цена е 4012,03 лева. На
16.12.2020 г. е сключен договор за покупко – продажба на 25,080 тона цимент с единична
цена 153,50 лева. Дължимата продажна цена е 4619,74 лева. На 17.12.2020 г. е сключен
2
договор за покупко – продажба на 52,380 тона цимент с единична цена 128 лева за 26,140
тона цимент и 153,50 лева за 26,240 тона цимент. Дължимата продажна цена е 8848,51 лева.
На 21.12.2020 г. е сключен договор за покупко – продажба на 52,140 тона цимент с
единична цена 128 лева. Дължимата продажна цена е 8008,70 лева. На 23.12.2020 г. е
сключен договор за покупко – продажба на 25,840 тона цимент с единична цена 128 лева.
Дължимата продажна цена е 3969,02 лева. Твърди, че не е уговаряна конкретна дата за
заплащане на продажната цена, поради което приложение следва да намери нормата на чл.
303а, ал.3 ТЗ, т.е. 14 дневен от получаване на фактурата. Твърди, че падежът за заплащане на
продажната цена по всеки от договорите е изтичането на 14 дневен от получаване на
фактурата както следва – на 09.01.2021 г. за договора от 09.12.2020 г.; на 14.01.2021 г. – за
договора от 14.12.2020 г.; на 15.01.2021 г. – за договора от 15.12.2020 г., на 17.01.2021 г. за
договора от 17.12.2020 г.; на 21.01.2021 г. за договора от 21.12.2020 г. и на 23.01.2021 г. за
договора от 23.12.2020 г. Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото разноски, включително и тези за проведеното обезпечително
производство пред Районен съд – град Д.я.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника. Не оспорва, че
представените фактури обективират доставените за съответните периоди цимент. Оспорва
началната датата на забавата и размера на всяко от обезщетенията за забава. Твърди, че
между страните има сключена спогодба от 24.08.2021 г. като е постигнато споразумение за
сроковете на погасяването на всички съществуващи между страните задължения,
включително и процесните. Посочва, че вземанията на ищеца са обезпечени с учредяване на
договорна ипотека на недвижим имот. Заявява, че претендираните в настоящото
производство суми следва да се изплатят в периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. на равни
месечни вноски, съобразно сключеното споразумение чл. 1 и чл. 3 от спогодбата. С оглед
сключената между страните спогодба вземанията не са изискуеми, поради което исковите
претенции са неоснователни.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите
правни разпоредби, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – град Варна се явява родово компетентен да се произнесе по
предявените искови претенции, доколкото ищецът с изрична уточнителна молба от
11.08.2021 г., е заявил, че във всяка от приложените фактури са посочени и описани
конкретни количества насипен цимент по вид, обем и качество, както и конкретна продажна
цена, които са били уговаряни устно, конкретно и самостоятелно за всяка извършена
продажба. Изложени са твърдения, че не е налице сключван писмен или устен рамков
договор за извършените продажби на цимент. Налице са извършени продажби на цимент
като е уговаряно устно, конкретно и самостоятелно за всяка извършена продажба. С оглед
тези твърдения, съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искови
претенции, чиято стойност е под 25 000 лева, поради което по аргумент за противното от чл.
104, т.4 ГПК, настоящият районен съд се явява родово компетентен да се произнесе по
заявените искови претенции.
Обявени за безспорни между страните са следните факти и обстоятелства, че: 1. на
09.12.2020 г. е сключен, между тях, неформален договор за покупко – продажба на 26 тона
цимент с единична цена 128 лева като дължимата продажна цена е 3393,60 лева и че ищецът
е доставил договореното количество цимент и че във връзка с този договор е издадена
фактура № **********/09.12.2020 г.; 2. на 14.12.2020 г. е сключен между тях неформален
договор за покупко – продажба на 52,380 тона цимент с единична цена 128 лева, като
дължимата продажна цена е 8045,57 лева и че ищецът е доставил договореното количество
цимент и че във връзка с този договор е издадена фактура № **********/14.12.2020 г.; 3. че
на 15.12.2020 г. е сключен между тях неформален договор за покупко – продажба на 26,120
тона цимент с единична цена 128 лева като дължимата продажна цена е 4012,03 лева и че
3
ищецът е доставил договореното количество цимент и че във връзка с този договор е
издадена фактура № **********/15.12.2020 г.; 4. че на 16.12.2020 г. е сключен, между тях,
неформален договор за покупко – продажба на 25,080 тона цимент с единична цена 153,50
лева като дължимата продажна цена е 4619,74 лева и че ищецът е доставил договореното
количество цимент и че във връзка с този договор е издадена фактура №
**********/16.12.2020 г.; 5. че на 17.12.2020 г. е сключен, между тях, неформален договор
за покупко – продажба на 52,380 тона цимент с единична цена 128 лева за 26,140 тона
цимент и 153,50 лева за 26,240 тона цимент като дължимата продажна цена е 8848,51 лева и
че ищецът е доставил договореното количеството цимент и че във връзка с този договор е
издадена фактура № **********/17.12.2020 г.; 6. че на 21.12.2020 г. е сключен, между тях,
неформален договор за покупко – продажба на 52,140 тона цимент с единична цена 128 лева
като дължимата продажна цена е 8008,70 лева и че ищецът е доставил договореното
количество цимент и че във връзка с този договор е издадена фактура №
**********/21.12.2020 г.; 7. че на 23.12.2020 г. е сключен, между тях, неформален договор
за покупко – продажба на 25,840 тона цимент с единична цена 128 лева като дължимата
продажна цена е 3969,02 лева и че ищецът е доставил договореното количество цимент и че
във връзка с този договор е издадена фактура № **********/23.12.2020 г.
С оглед обявените за безспорни между страните факти следва изводът, че страните са
сключили следните неформални договори - на 09.12.2020 г. неформален договор за покупко
– продажба на 26 тона цимент с единична цена 128 лева като дължимата продажна цена е
3393,60 лева; на 14.12.2020 г. неформален договор за покупко – продажба на 52,380 тона
цимент с единична цена 128 лева, като дължимата продажна цена е 8045,57 лева; на
15.12.2020 г. неформален договор за покупко – продажба на 26,120 тона цимент с единична
цена 128 лева като дължимата продажна цена е 4012,03 лева; на 16.12.2020 г. е сключен,
между тях, неформален договор за покупко – продажба на 25,080 тона цимент с единична
цена 153,50 лева като дължимата продажна цена е 4619,74 лева; на 17.12.2020 г. е сключен,
между тях, неформален договор за покупко – продажба на 52,380 тона цимент с единична
цена 128 лева за 26,140 тона цимент и 153,50 лева за 26,240 тона цимент като дължимата
продажна цена е 8848,51 лева; на 21.12.2020 г. е сключен, между тях, неформален договор за
покупко – продажба на 52,140 тона цимент с единична цена 128 лева като дължимата
продажна цена е 8008,70 лева; на 23.12.2020 г. е сключен, между тях, неформален договор за
покупко – продажба на 25,840 тона цимент с единична цена 128 лева като дължимата
продажна цена е 3969,02 лева. Установява се още с оглед обявените за безспорни между
страните факти, че ищецът е изправна страна по всеки един договор като е доставено
договореното количество цимент по всеки един от договорите. Според разпоредбата на
чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Следователно
от следващия ден купувачът е в забава и дължи обезщетение за неточното си във времето
изпълнение на паричното задължение. Горецитираната разпоредба е специална по
отношение на общата норма на чл. 303а ТЗ, поради което в настоящия случай следва да
намери приложение именно специалната разпоредба. Не е спорно между страните, че
фактурите са получени от ответника както следва - на 09.01.2021 г. за договора от 09.12.2020
г.; на 14.01.2021 г. – за договора от 14.12.2020 г.; на 15.01.2021 г. – за договора от 15.12.2020
г., на 17.01.2021 г. за договора от 17.12.2020 г.; на 21.01.2021 г. за договора от 21.12.2020 г. и
на 23.01.2021 г. за договора от 23.12.2020 г. С оглед тези обстоятелства и при съблюдаване
нормата на чл. 327 ТЗ, следва че задължението по всеки един от сключените неформални
договори е станало изискуемо в момента на получаване на фактурите и от следващият ден
ответникът е бил в забава относно тяхното изпълнение. Възражението на ответника по
смисъла на чл.303а от ТЗ е неоснователно, доколкото цитираната разпоредба касае случаите,
в които няма никакъв друг срок за изпълнение, а в настоящия случай действа специалната
разпоредба на чл.327 ал.1 от ТЗ. Следователно към датата на депозиране на исковата молба –
4
30.06.2021 г. задълженията на ответника са били изискуеми, а последният е бил и в забава
относно тяхното заплащане.
Като писмено доказателство е приета извънсъдебна спогодба от 24.08.2021 г., от
която се установява, че страните в настоящото производство са сключили спогодба за
доброволно уреждане на отношенията между тях, включително и във връзка със сключените
неформални договори за периода от 09.12.2020 г. до 23.12.2020 г. както и за сторените
разноски за образуваното обезпечително и исково производство във връзка със същиге,
разписани в чл. 1, ал.3, т.1 и т.2 от спогодбата. От чл. 3 на спогодбата е видно, че „Ш. – ДС“
ЕООД се задължава да заплати на „Д.Ц. АД описаните в чл. 1 суми както следва – в периода
от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. следва да заплати сумите по чл.1, ал.3, т.1 и разноските по
чл.1, ал.3, т.2, както и разноските по чл.1, ал.1, т.2 и чл.1, ал.2, т.2, както и сумата по чл.1,
ал.4 на дванадесет месечни равни вноски с падеж последното число на всеки календарен
месец. В съдебно заседание, проведено на 04.02.2022 г., е представено и прието извлечение
от банковата сметка на ответника, от което е видно, че още на 14.01.2022 г. е превел
дължимата съобразно спогодбата между тях първа дължима месечна вноска. С изрична
молба по хода на делото, ищецът е изразил становище, че не оспорва сключената между тях
спогодба. Последният не е предприел изменение на исковата претенция по реда на чл. 214
ГПК, с което да измени основанието на исковите претенции, съобразно сключената между
тях извънсъдебна спогодба от 24.08.2021 г., поради което съдът намира, че предвид липсата
на предприето изменение по реда на чл. 214 ГПК е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, така както са заявени с исковата молба, а депозираната извънсъдебна
спогодба от 24.08.2021 г. следва да я съобрази по реда на чл. 235 ГПК.
От гореприетите писмени доказателства - извънсъдебна спогодба от 24.08.2021 г.,
неоспорени между страните, и при съобразяване нормата на чл. 235 ГПК, следва изводът, че
страните след депозиране на исковата молба са уговорили разсрочване на задълженията,
възникнали между тях, включително и за процесните суми по сключените между тях
неформални договори за периода от 09.12.2020 г. до 23.12.2020 г. като е уговорено същите
да се заплатят в периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., следователно страните доброволно
са преуредили дължимостта на процесните суми по сключените между тях неформални
договори за периода от 09.12.2020 г. до 23.12.2020 г. Въз основа на изложените мотиви
следва изводът, че изискуемост на задълженията не е настъпила, още повече, че се
установява по делото, към датата на устните състезания, че ответникът изпълнява точно
задълженията си, съобразно сключената между тях извънсъдебна спогодба.
С оглед липсата на доказване на един от елементите разпределени в доказателствена
тежест на ищеца, а именно настъпила изискуемост на задълженията, следва изводът за
неоснователност на главните искови претенции, а оттам и на акцесорните искови
претенции, поради което както главните, така и акцесорните подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
Единствено ищецът претендира сторените в производството разноски като
ответникът, изрично е заявил, че не претендира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение. Ищецът претендира присъждането на сторените в исковото и
обезпечителното производството разноски. В хода на производството на 24.08.2021 г. е
сключена извънсъдебна спогодба между страните. С нея включително са уредени и
въпросите за заплащане на разноските в обезпечителното и исковото производство, чл.1,
ал.3, т.2 от спогодбата като е уговорено и те да се заплатят на равни месечни вноски с падеж
последното число на всеки календарен месец в периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Тази
уговорка между страните следва да бъде съобразена по реда на чл. 235 ГПК, поради което
съдът не следва да присъжда разноски в полза на ищеца в настоящото производство,
доколкото страните са уговорили и начина за заплащане на сторените в исковото и
обезпечителното производство разноски.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.Ц. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Д.я, община Д.я, област Варна, п.к. 9160, Промишлена зона срещу „Ш. –
ДС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, община Варна,
ул. „М.С.“ № 47, ет.5, ап.9 обективно кумулативно съединени искови претенции за осъждане
„Ш. – ДС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Д.Ц. АД, ЕИК *********, както следва:
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 3993,60 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 09.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 169,73 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 3993,60 лева, дължима за периода от 09.01.2021 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 8045,57 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 14.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/14.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 330,76 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 8045,57 лева, дължима за периода от 14.01.2021 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 4012,03 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 15.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/15.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 163,82 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 4012,03 лева, дължима за периода от 15.01.2021 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 4619,74 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 16.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/16.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 187,36 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 4619,74 лева, дължима за периода от 16.01.2020 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 8848,51 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 17.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
6
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 356,40 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 8848,51 лева, дължима за периода от 17.01.2021 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 8008,70 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 21.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/21.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 313,67 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 8008,70 лева, дължима за периода от 21.01.2021 г. до
02.06.2021 г.
на основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 3969,02 лева,
представляваща дължима продажна цена на доставен цимент по неформален договор
за продажба на цимент от 23.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/23.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 30.06.2021г. до окончателното погасяване на
задължението;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 153,25 лева, представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на сумата от 3969,02 лева, дължима за периода от 23.01.2021 г. до
02.06.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7