Р Е Ш Е Н И Е
№ 851/9.5.2023г.
гр.
Пловдив, 09 май 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, ХІV състав, в съдебно
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря, като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 2786 по описа за 2022г. на Административен съд - Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Б.Й.С., ЕГН
**********, с адрес ***, против ревизионен акт № Р-16001622000189-091-001/21.07.2022 г. издаден от органи при ТД на НАП – Пловдив,
потвърден с решение № 467/06.10.2022 г. на директора на дирекция ОДОП - Пловдив,
който акт на жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ както следва: за 2016 г. в размер на 690,34лв. и лихва от 365,91 лв., за 2017 г. в
размер на 2583,09лв. и лихва от 1107,23лв., за 2018 г. в размер на 2353,25лв. и
лихва от 770,10лв., за 2019 г. в размер на 622,62лв. и лихва от 140,45 лв. и за
2020 г. в размер на 667,12лв. и лихва от 82,84лв., или общо в размер на 6916,42лв.
и лихва от 2466,53лв.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността
на РА и иска неговата отмяна. Счита, че РА съдържа констатации и изводи,
направени в нарушение на принципите на обективност и служебно начало в ДОПК, на
чл.122 от ДОПК, както и в нарушение на материалния закон. Твърди, че
основанията на чл.122, ал.1, т.1-7 ДОПК са от категорията на абсолютните
положителни процесуални предпоставки за извършването на ревизия по особения
ред, като в случая основанията не са безспорно установени, поради което и
определянето на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е неприложимо.
Твърди, че всички извършени разходи през ревизирания период са покрити със
средства с доказан произход от различни източници, в т.ч. от дарени средства
получени от жалбоподателя по договор за дарение преди процесния период, който
противно на изложеното в РА и в Решението на ОДОП е реално изпълнен и доказан
от доказателствата част от ревизионната преписка. Посочва, че е получил
60000,00 лв. на 12.08.2013 г. от баща му Й.Б. С. по договор за дарение от
12.08.2013 г, за което е представен е договор за дарение и разписка. Счита, че
произходът на дарените суми и вида на доходите, от които дарителя ги е получил,
се отнасят до неговата отговорност като данъчно задължено лице по ЗДДФЛ, за
която жалбоподателят не отговаря. Посочва, че ревизиращият екип е извършил
проверка за размера на доходите на дарителя само за периода 2011 г. -.2013 г., а
дарената сума е от доходи получени преди този период. В тази връзка твърди, че
дарените средства са от трудови доходи на дарителя, получени от 1998 г. до 2006
г. от работата му като главен мениджър в Търговско представителство
"Яуген" в гр. София, видно от удостоверението приложено с
възражението срещу РД, като в удостоверението е посочен размерът на получения
доход. Посочва се, че дарителят Й.С. има положен трудов стаж около 20 години в
СССР, а от 1974 г. работи в Коми СССР и в Главбулгарстрой от 1981 г. в
представителството му в Москва. Освен това Й.С. има доходи в качеството му на
ЕТ „ Й.С.“ ЕИК ***, като през 2006 г. е дал на сина си нотариално заверено
пълномощно да го представлява, в т.ч. пред търговските банки и да тегли от
паричните авоари на търговеца.
Позовава се на нормата на чл. 44,
ал. 6 от ЗМДТ, поради което счита, че процесното дарение не се облага с данък
дарение, тъй като е между роднини по права линия. Посочва, че паричните
средства надареният е съхранявал в своя дом. Позовава се и на доказателствената
сила на събраните частни документи.
Въз основа на изложените твърдения и
представени доказателства претендира отмяна на ревизионния акт и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директор на
дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.Г.,
е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил.
Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Началото на ревизионното производство е
сложено със ЗВР №Р-16001622000189-020-001 от 13.01.2022 г., изменена със
заповеди № Р-16001622000189-020-002 от 21.03.2022 г., Р-16001622000189-020-003
от 20.04.2022 г., Р-16001622000189-020-004 от 20.05.2022 г. и №
Р-16001622000189-020-005 от 08.06.2022 г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен
с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите,
съгласно представени по делото заповеди №№ РД-09-789/13.05.2022г., РД-09-788/13.05.2022г.
и заповед № РД-09-528 от 31.03.2022 г., заповед № РД-09-2428 от 13.12.2019 г.,
заповед № РД-09-1980 от 30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив,
ведно с приложенията към тях (л. 3 – 22). Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган по приходите, определен да изпълнява функциите на ръководител
на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, съгласно представена по делото
заповед.
Съставен е ревизионен доклад № № Р-16001622000189-092-001/
30.06.2022 г., в срока по чл. 117 от ДОПК, като против
констатациите в РД е подадено възражение вх. № 94-00-4429 от 12.07.2022г. с
доказателства. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е
издаден и процесният ревизионен акт.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган.
От фактическа страна съобразно отразеното в
РД, РА и в решението на горестоящия орган, се установява следното, въз основа на
следните направени констатации:
Прието е с ревизията, че жалбоподателят е местно
физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни години,
попадащи в обхвата на ревизията. Ревизираното лице е семейно, със съпруга С.Н.С.
и две деца - син Х.Б. С. и дъщеря М. Б.С.. На съпругата му също е извършена
ревизия, приключила с издаването на ревизионен акт, който се обжалва по реда на
ДОПК.
Установено е, че Б. С. не е подавал годишни
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2016 г. - 2020 г.
Ревизираното лице е посочило, че е притежавал
в брой към 01.01.2015 г. парични средства в размер на 60 000,00 лв., които е
получил на 12.08.2013 г. от баща си Й.Б. С.. Представил е договор за дарение от
12.08.2013 г., според който Й.Б. С. дарява на сина си Б.Й.С. сумата от 60
000,00 лв. в брой, както и разписка от 12.08.2013 г., с която Б.Й.С. е получил
въпросната сума.
Органите по приходите не са кредитирали
твърденията на ревизираното лице за получено дарение от баща му, тъй като към
момента на извършване на ревизията Й.С. е починал и не може да се извърши
насрещна проверка за потвърждаване на дарението и за представяне на документи и
обяснения за произход на дарените парични средства. Извършени са проверки в
регистрите на НАП за декларирани доходи от Й.С., при които е установено, че същият
е имал сключени трудови договори с „Пимел Трейдинг“ ЕООД, сключен на 20.07.2011
г., с длъжност обслужващ работник с основно трудово възнаграждение 333,00 лв.,
актуализирано на 20.04.2012 год. на 335,00 лв. и с „Надежда -1971“ ЕООД,
сключен на 14.07.2013 г. - на длъжност готвач с основно трудово възнаграждение
430,00 лв. Направен е извод, че получените доходи от Й.Б. С. не са достатъчни
за покриване на разходите за издръжка и живот на лицето към датата на
предоставяне на паричните средства по договора за дарение. Прието е, че размерът
на доходите от трудови правоотношения е недостатъчен за натрупването на
описаните в договора за дарение 60 000,00 лв. спестявания от горепосоченото
лице, поради което Й.С. не е разполагал с паричен ресурс, за да направи дарение
на сина си Б.С. през 2013 г. в посочения размер.
Относно представени документи от Б.С. към
възражение срещу издадения ревизионния доклад органите по приходите са приели,
че за периода от 1998 г. до края на 2005 г. Й.С. действително е работил като
главен мениджър в Търговско представителство „Яуген“, гр.София, но не се
посочвал размерът на получените от лицето доходи за този период. По отношение
на твърденията, че Й.С. е работил в Коми
СССР и Главбулгарстрой от 1981 г. в представителството му в Москва, органите по
приходите са посочили, че никъде не са упоменати доходите, получени от лицето
от тези предприятия, а и времевият период на получаване на доходите от Й.С. до
периода на предоставяне на дарението на сина му Б.С. е повече от 7 години (договорът
за дарение е от 12.08.2013 г.).
Установено било с ревизията, че ревизираното
лице Б.С. има сключени договори с банката за потребителски кредит в лева с дата
на договора 27.05.2008 г. с реф. № 952LRAC192241558; ипотечен кредит в евро с
дата на договора 14.08.2006 г. с реф. № 953LRAM192240547, както и овърдрафт в лева
с дата на договора 30.07.2013 г. с реф. № 70001504560476. Поради това, в
случай, че бащата Й.С. е имал финансовата възможност да подкрепи сина си през
периода 2006 г. до 2013 г., то е нелогично Б.С. да сключва договори за
финансови кредити, по които впоследствие да изплаща вноски с дължими лихви. Констатирано
е, че през 2005 г. и 2008 г. Б.С. е придобил недвижими имоти с адрес гр.
Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 17 и № 19 (закупени магазин и салон за
красота) и е икономически логично евентуалната финансова подкрепа на бащата да
е свързана именно с тези покупки на недвижими имоти. При тези обстоятелства в
РА/РД е направен извод, че не може да бъде доказано, че бащата е разполагал с
финансовата възможност да дари на сина си през м.08.2013 г. парична сума в
размер на 60 000,00 лв.
На ревизираното лице е извършена съпоставка на
получените доходи и на извършените разходи за ревизирания период, при която е
установено нарастване на имущественото състояние на лицето в следните размери:
за 2016 г. - 6 903,45 лв.; за 2017 г. - 25 830,93 лв.; за 2018 г. - 23 532,52
лв.; за 2019 г. - 6 226,24 лв.; за 2020 г. - 6 671,16 лв. Посочено е, че установеното
несъответствие се дължи предимно на платени суми по задължения към трети лица,
заеми, вноски в дружество, на което е собственик съпругата му и др.
След извършен анализ на всички представени
документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до
трети лица, получена информация от други контролни органи, органите по
приходите са направили извод за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т.
7 от ДОПК, според който „декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на
данъчните основи за посочените периоди по реда на чл. 122, ал. 2 от същия
кодекс.
На лицето на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК
е връчено уведомление, че при извършването на ревизията са установени
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и основата за облагане с данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на
чл. 122 от ДОПК. Предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
органът по приходите пристъпва към определяне на основата за облагане с данък
по ЗДДФЛ като взема предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.
122, ал. 2 от ДОПК. Върху така
изчислената годишна данъчна основа са определени задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
В настоящото съдебно производство от
жалбоподателя се ангажира съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли
приходите и разходите на лицето, като вземе предвид посоченото дарение от
60 000 лв., съответно да изчисли дължимите данъци и лихви по години, във
вариант 1 и вариант 2.
В първия вариант вещото лице установява
задълженията точно по ревизионния акт. Във втория вариант вещото лице взема
предвид като начално салдо за 2015 г. сумата от 60 000 лв. превишение на
разходите над приходите за 2019 г. и 2020 г., съответно дължимост на данъка за
2019 г. в размер на 449,81 лв. и лихва от 101,47лв. и за 2020 г. в размер на
667,12лв. и лихва от 82,84 лв.
В резултат на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното.
Особеният ред на извършване на ревизия по чл.
122, ал. 1 и сл. от ДОПК се прилага от приходните органи, когато е налице едно
или няколко от посочените в цитираната разпоредба обстоятелства. В процесния
случай ревизията е извършена при наличие на установено от ревизиращите органи
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, което се прилага, когато декларираните
и/или получени доходи/приходи не съответстват на имущественото и финансовото
състояние на ревизираното лице за конкретния проверяван период.
За установяване на приходите и разходите от
ревизираното лице са представени: договор за дарение от 12.08.2013 г., по
силата на който бащата на жалбоподателя го е дарил със сумата от 60000 лв., и
разписка от същата дата за предоставената сума. Установява се от данните по делото, че бащата
на жалбоподателя е починал през 2014 г.
При
това положение, доколкото от страна на ответника не се оспориха в производство
по чл.193 от ГПК посочените документи досежно авторството на положения подпис
на дарител, съдът намира, че няма основание да не се признае фактът на
извършеното дарение между роднини по права линия от първа степен, нито може да
се твърди, че посочените документи са съставени за нуждите на ревизионното
производство. Според чл. 225 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва
веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. От употребения в
нормата израз - "отстъпва веднага и безвъзмездно" следва изводът, че
договорът по своето естество е реален, т. е. неговите правни последици и
действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите
вещи. В потвърждение на сключения договор е и представената разписка за
предоставяне на посочената в нея сума. В ал. 2 на чл. 225 от ЗЗД е предвидена
възможности договора за дарение да бъде сключен и в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, но това не е задължително условие за неговата валидност.
Представеният договор и разписка към него са частни свидетелстващи документи и
удостоверяват факта на дарение на посочената сума и авторството на лицата,
които са го подписали, а за дарителя съгласно чл.181 ГПК тези документи имат
достоверна дата от датата на смъртта му през 2014г., доколкото не са били
оспорени по надлежния ред.
Действително, от жалбоподателя не са
представени изчерпателни доказателства за доходите на бащата през годините, с
оглед установяването на произхода на дарените парични средства, но са
представени доказателства още с възражението към ревизионния доклад –
удостоверение от 17.07.2006 г., че бащата Й.С. е работел като главен менажер по
търговия на едро в Търговското представителство на „Яуген“ – София за периода
от 1998 г. до 2005 г. Твърди се също, че лицето е работело дълги години в Коми
и Русия, които факти са могли да бъдат проверени в хода на ревизията.
Освен това с декларация вх.№ 94-00-371 от
07.06.2022 г. лицето е декларирало, че е получил парично дарение от баща си в
размер на 60 000 лв. през 2013 г., а след смъртта му през 2014 г.
недвижимото му имущество получили други наследници. В тази връзка житейски е
допустимо и не е невъзможно посочената сума да е била предоставена още приживе
от бащата за уравнение на дяловете на бъдещите наследници.
Фактът, че жалбоподателят е имал ипотечни
кредити не може да бъде основание да се твърди, че не е притежавал посочената
сума. Житейски погледнато е напълно
възможно лицето да притежава спестявания и в същото време да се възползва от
банкови кредити, особено ако те са предоставени при изгодни условия. Все в тази връзка не се споделят и изводите
на приходната администрация, че лицето не е притежавало посочената сума като
дарение, тъй като тя е следвало да му бъде предоставена още през 2008 г., с
оглед нуждата на жалбоподателя да закупи недвижим имот. Дарението е едностранен
акт и е изцяло във волята на лицето, което го извършва, дали и кога да бъде
извършен. Поради това липсата му към 2008 г. не може да обоснове извод, че
такова не е било извършено към 2013 г.
Съдът намира, че въз основа на установеното
следва да кредитира заключението, изготвено в неговия вариант 2, при който се
установява превишение на разходите над приходите за 2019 г. и 2020 г., както и
установените публични задължения за 2019 г. в размер на 449,81 лв. и лихва от
101,47лв. и за 2020 г. в размер на 667,12лв. и лихва от 82,84 лв.
Предвид казаното не се споделят и възраженията
на жалбоподателя за липсата на основания за извършване на ревизията на
основание чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 ДОПК, както и предвид обстоятелството,
че за ревизирания период не е била подадена ГДД.
Изложеното дотук налага ревизионният акт да
бъде отменен за процесните 2016, 2017 и 2018 години, за 2019 г. – да бъде
изменен, а за 2020 г. – да бъде оставен в сила.
Предвид претенциите на страните за разноски и
юрисконсултско възнаграждение, на жалбоподателя се следва съответната част на
уважената претенция в размер на 353,14лв./ при направени общо разноски от 410лв.
–д.т. и депозит за вещо лице/, а на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 430,12 лв.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Б.Й.С., ЕГН **********,
с адрес ***, против ревизионен акт № Р-16001622000189-091-001/21.07.2022 г. издаден от органи при ТД на НАП – Пловдив,
потвърден с решение № 467/06.10.2022 г. на директора на дирекция ОДОП - Пловдив,
В ЧАСТТА за установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ както следва: за 2016 г. в
размер на 690,34лв. и лихва от 365,91 лв., за 2017 г. в размер на 2583,09лв. и
лихва от 1107,23лв. и за 2018 г. в размер на 2353,25лв. и лихва от 770,10лв.
ИЗМЕНЯ ревизионен
акт № Р-16001622000189-091-001/21.07.2022г. издаден от органи при ТД на НАП –
Пловдив, потвърден с решение № 467/06.10.2022 г. на директора на дирекция ОДОП
- Пловдив, В ЧАСТТА за установени задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г., като намалява установената главница от 622,62лв.
на 449,81 лв. и лихвата от 140,45 лв. на 101,47лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част против ревизионен
акт № Р-16001622000189-091-001/21.07.2022г. издаден от органи при ТД на НАП –
Пловдив, потвърден с решение № 467/06.10.2022 г. на директора на дирекция ОДОП
- Пловдив, В ЧАСТТА за установени задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 667,12лв. и лихва от 82,84 лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата да заплати на Б.Й.С., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 353,14 лв.(триста петдесет и три лева и четиринадесет
стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА Б.Й.С.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.
София сумата от 430,12 лв.(четиристотин и тридесет лева и дванадесет стотинки)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената
част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за
постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: