Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 12.07.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 3613 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 59009 от 05.03.2020 г., постановено по гр. дело № 17510/2019 г., Софийският районен съд, II ГО, 73-ти състав, е отхвърлил предявените от ищцата М.Ц.Д.-Т. срещу ответника ДП „Р.н.в.д.“ искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението ѝ, извършено със Заповед № 3/04.02.2019 г. на Генералния директор на ответното предприятие по чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ и за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност – „Ръководител полети - радарен“. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 100 лв. - разноски по делото.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от М.Ц.Д.-Т. чрез адв. А., в която се правят оплаквания, че атакуваното решение е неправилно, тъй като съдът необосновано е приел, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е спазен. Прави оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че извършване на нарушението е установено. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Не претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата страна ДП „Р.н.в.д.“, в който оспорва въззивната жалба и излага подробни доводи за правилността на атакуваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК, обективиран във въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Безспорно между страните, поради което и отделено като такова по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК с доклада по делото, е че същите са били валидно обвързани от трудов договор № 29 от 07.05.2008 г., изменен с представените и приети по делото допълнителни споразумения за изменение на трудовото правоотношение № 851 от 11.07.2008 г., с № 1477 от 18.08.2008 г., № 32 от 20.01.2009 г., с № 1197 от 10.07.2014 г. и с № 43 от 30.03.2012 г., по силата на което ищцата е работила при ответното дружество на длъжност „Ръководител полети – радарен“ с месторабота „Районен център за обслужване на въздушното движение гр. София“, Оперативна дейност в отдел „Районен контролен център и орган за контрол на подхода“, Сектор „Районен контролен център“.

Между страните не е спорно, а и се установява от представената по делото Заповед № 3 от 04.02.2019 г. на Генералния директор на РВД, връчена на работника на 21.03.2019 г., че на М.Ц.Д.-Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на 23.12.2018 г. се е явила на работа за изпълнение на служебните си задължения в състояние след употреба на алкохол и под въздействие на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 1,43 промила, което състояние не ѝ позволява да изпълнява възложените задачи и е установено чрез измерване с уред Drager Alcotest 7510 OIML (Протокол № 331, стр. 12/2008 г. от проверка на анализатор за алкохол в дъха от „Хигитест“ ООД) и Протокол за проверка на употребата на алкохол, упойващи, психотропни и наркотични вещества или техните аналози от 23.12.2008 г., като употребата на алкохол е потвърдена и от Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1146/27.12.2018 г. от МБАЛ „Св. Анна – София“ АД, Алкохолна лаборатория.

В заповедта е посочено, че съгласно чл. 126, т.т. 2, 10 и 13 от КТ, при изпълнение на работата си работникът е длъжен да се явява в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи, да спазва вътрешните правила и да изпълнява задълженията, които произтичат  от нормативен акт, трудовия договор и характера на работата, а явяването на „Ръководител полети – радарен“ след употреба на алкохол и под въздействието на алкохол, е нарушение на чл. 18, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 16 от Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, обн. ДВ. бр. 23 от 12 март 2003 г., поради което и на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, със заповедта е посочено, че на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовият договор на М.Ц.Д.-Т. е прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

По делото се установява, че с доклад вх. № 93-00-56 от 02.01.2019 г. от П.Д., Директор на „РЦ“ за ОДВ София до Генералния директор на ДП „РВД“, на работодателя е докладвано за извършената на 23.12.2018 г. в гр. София, проверка за алкохол на работника М.Ц.Д.-Т., като към доклада са представени Протокол за проверка на употребата на алкохол, упойващи, психотропни и наркотични вещества или техните аналози от 23.12.2008 г. по Приложение № 1 на ПВТР на ДП „РВД“, подписан от ищцата, в който е отбелязано, че е установена концентрация на алкохол в кръвта 1,43 промила и и ищцата е заявила, че е употребила алкохол в предходния ден, както и Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1146/27.12.2018 г. от МБАЛ „Св. Анна – София“ АД, Алкохолна лаборатория, от който се установява съдържанието на алкохол в кръвта на ищцата към вземане на кръвната проба на 23.12.2018 г. в 12 часа – 1,40 промила.

С писмо изх. № 93-00-307 от 08.01.2019 г. на Генералния директор на ДП „РВД“ на ищцата са поискани обяснения за описаното нарушение във връзка със започване на процедура по налагане на дисциплинарно наказание.

На 10.01.2019 г. ищцата е депозирала пред Генералния директор на ДП „РВД“ обяснения, в които признава извършеното нарушение.

Със заповед № РД-19-117 от 15.01.2019 г, на Директора на РЦ за ОВД – София, на ищцата е разрешено ползване на платен годишен отпуск за периода от 11.01.2019 г. до 24.01.2019 г. вкл. – 10 работни дни.

За периода от 25.01.2019 г. до 29.01.2019 г. вкл. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност съгласно Болничен лист № Е 2019 6052029 – 5 работни дни.

За периода от 20.02.2019 г. до 24.02.2019 г. вкл. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност съгласно Болничен лист № Е 2019 6052053 - 5 работни дни.

На 04.02.2019 г. ищцата е подала декларация пред работодателя за обстоятелствата по чл. 333 от КТ, като е посочила, че страда от заболяване по Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, за което е представила Етапна епикриза, издадена на 30.01.2019 г.

На 05.02.2019 г. работодателят е поискал мнение от ТЕЛК, а на 01.03.2019 г. е поискал предварително разрешение за уволнение от Инспекцията по труда. Ответното дружество е получило Експертно решение № 0642 от 037 от 26.02.2019 г. на ТЕЛК за II МБАЛ, в което е установено, че ищцата не е с намалена работоспособност и е констатирано, че лицето не е диагностично уточнено за наличие на заболяване, попадащо в Наредба № 5.

На 11.03.2019 г. ответното дружество е получило от Дирекция „Инспекция по труда“ предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ за извършване на уволнението.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, се установява, че в системата за водене на ежедневни сведения при ДП „РВД“ и регионалния център за обслужване на клиенти, съществува сведение от 23.12.2008 г. в 08,40 часа, че на 23.12.2018 г. е извършена проба за алкохол № 2486 с резултат от 1,43 промила, но в съобщението не е посочено кое е било тестваното лице.

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. Според чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. „Откриване на нарушението“, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. Не е необходимо работодателят да бъде известяван официално за нарушението, нито да му бъдат предоставяни документи за причината за извършването му. (така Решение № 203 от 24.06.2015 г. по гр. дело № 6889/2014 г. на IV ГО на ВКС).

В настоящия случай, с оглед заявеното в исковата молба основание, спорен между страните е въпросът кога работодателят е узнал за извършеното нарушение, съответно спазил ли е срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание. От установените по делото факти, както правилно е приел и първоинстанционният съд, субектът на дисциплинарната власт - Генералният директор на ДП „РВД“, макар да е бил уведомен за извършената на 23.12.2018 г. проверка и резултата от нея, е узнал кой е субектът на нарушението на 02.01.2019 г. от Доклада на Директор РЦ за ОВД София, поради което двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание тече от този момент. Според чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай по делото не е спорно и се установява, че Заповед № 3 от 04.02.2019 г. на Генералния директор на ДП „РВД“, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ е връчена на работника на 21.03.2019 г., което е повече от два месеца след узнаване на нарушението. Независимо от това, както правилно е приел и първоинстанционният съд, срокът по чл. 194, ал. 1 от ГПК е спазен, тъй като за периодите от 11.01.2019 г. до 24.01.2019 г. вкл., от 25.01.2019 г. до 29.01.2019 г. вкл. и от 20.02.2019 г. до 24.02.2019 г. вкл. ищцата е ползвала отпуск по чл. 155, ал. 1 от КТ и по чл. 162, ал. 1 от КТ. Според чл. 194, ал. 3 от КТ сроковете не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка, като без значение е видът на отпуска и неговата продължителност, стига същият да е от предвидените в закона (така Решение № 211 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 438/2015 г. на III ГО на ВКС). През време на отпуска сроковете за налагане на дисциплинарно наказание спират да текат, поради това времето на законоустановен отпуск се приспада от продължителността на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, с оглед на което дисциплинарното наказание е наложено с връчената на 21.03.2019 г. заповед в срок.

Що се отнася до наведените с въззивната жалба оплаквания, че нарушението не е установено, същите са неоснователни. Според чл. 16 от Наредба № 1 от 16 януари 2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, притежателите на свидетелства за правоспособност нямат право да упражняват правата си под въздействие на психотропни вещества, каквото с оглед легалната дефиниция, дадена в §3, чл. 26а от ДР на Наредбата е и алкохолът. Според чл. 18, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДП „РВД“, работниците нямат право да се явяват на работното си място под въздействие на алкохол. Нарушението на тези норми се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства – протоколи за извършени проби чрез измерване с уред Drager Alcotest 7510 OIML, Протокол № 331, стр. 12/2008 г. от проверка на анализатор за алкохол в дъха от „Хигитест“ ООД, Протокол за проверка на употребата на алкохол, упойващи, психотропни и наркотични вещества или техните аналози от 23.12.2008 г. и Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1146/27.12.2018 г. от МБАЛ „Св. Анна – София“ АД, Алкохолна лаборатория, съставени от съответните длъжностни лица по предвидения ред и в изискуемата форма, които не са оспорени от ищцата. Обстоятелството, че същата е консумирала алкохол се потвърждава и от заявеното от нея признание в Протокол Приложение № 1 на ПВТР на ДП „РВД“ на лист 52-53 от делото, от 23.12.2018 г. в момента на извършване на проверката, както и в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози на лист 55-56 от делото, което като изходящо от страната признание на неизгоден факт се ползва с висока доказателствена стойност.

Описаното съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение е посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи - Наредба № 1 от 16 януари 2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, Правилника за вътрешния трудов ред и протоколите издадени въз основа на него, като осъществяването на нарушението се доказа от събраните по делото доказателства, като са изискани необходимите менения и разрешения по чл. 333, ал. 1 и 2 от КТ, поради което уволнението е законно, а предявените искове за неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ са неоснователни, поради което правилно са били отхвърлени.

С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззиваемия, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат разноски за въззивна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита по трудови дела за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато искът е предявен самостоятелно - от 50 до 100 лв., а по трудови дела с определен материален интерес - от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. за тази инстанция.

След постановяване на краен съдебен акт по делото и връщането му в Софийския районен съд, делото да се докладва на председателя на 73 състав за произнасяне по молбата от 19.01.2021 г. по чл. 404, т. 1 от ГПК и преценка за наличие на предпоставките по чл. 247 от ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в името на ищцата, посочено в дипозитива на обжалваното решение в частта за разноските.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 59009 от 05.03.2020 г., постановено по гр. дело № 17510/2019 г. на Софийски районен съд, II ГО, 73-ти състав.

ОСЪЖДА М.Ц.Д.-Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 100 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

След постановяване на краен съдебен акт по делото и връщането му в Софийския районен съд, делото да се докладва на председателя на 73 състав съобразно мотивите на решението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.