Решение по дело №739/2015 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 521
Дата: 14 декември 2015 г. (в сила от 16 март 2016 г.)
Съдия: Милена Дечева
Дело: 20155600500739
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 521/14.12.2015год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен  съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                          ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  В. гр. д. № 739

описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по жалба на адв.М.Г., пълномощник на Н.Л.Ч.-взискател по изп.д.№454/2014г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег.№874 с район на действие ОС-Хасково. Обжалват се три Постановления от 18.09.2015г. по изп. д. № 20148740401454 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег.№874 с район на действие ОС-Хасково, с които са извършени разпределения на постъпили по изпълнението суми-69 000лв., 42 000лв. и 12 575 лв.Посочените постановления са предявени на същата дата-18.09.2015г.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на извършените разпределения поради обстоятелството,че по изпълнителното дело имало двама взискатели обявени за купувачи на трите имота,предмет на публична продан.Поддържа,че ЧСИ следвало да извърши разпределение по реда на чл.460 от ГПК на „постъпилите” суми и след становище на взискателят,на който е възложена вещта,да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от вземането,каквато му се пада по съразмерност/чл.461 от ГПК/.Твърди че връчените три постановления за разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми нямат характер и съдържание на разпределение по смисъла на чл.460 от ГПК, поради факта,че не е съставен протокол,в който да е посочен деня и мястото на извършването му,направените от страните искания и заявления,събраната сума и направените разноски по изпълнението/чл.434 от ГПК/.Поддържа също,че постановленията за разпределение на постъпили суми по изпълнителното производство били изготвени в нарушение на разпоредбата на чл.460 от ГПК,тъй като от същите не се установявали колко и кои са взискателите по изп.дело,размера на вземанията им,както и кои от тях са с право на предпочитително удовлетворяване с оглед разпоредбата на чл.136 от ЗЗД. Поддържат се допуснати нарушения на чл.460 от ГПК и чл.136 от ЗЗД,тъй като от извършените разпределения не се доказвало спазване на законовата поредност при определянето на вземанията ползващи се с право на предпочтително удовлетворяване.Счита,че наред с вземанията на различни разноски на първоначалния взискател в съответния ред попадали и разноски на присъединения взискател,което обстоятелство не било съобразено в постановленията за разпределение на сумите от 69 000лв. и 42 000лв.Счита,че на първоначалния взискател ЧСИ определил разноски,които не били съобразени с разпоредбата на закона и ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

 Предвид изложеното в жалбата се иска да бъдат отменени извършените разпределения и делото да се реши по същество като се извърши ново разпределение .

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпило възражение от взискателя „Първа инвестиционна банка”АД-гр.София, в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от длъжниците „НДК Фарм”ЕООД-гр.Хасково, „ГК Фарм”ЕООД-гр.Хасково,Н.Д.К.,К.И.К. и Г.С.С..

ЧСИ е представил мотиви,в които е изложил съображения за неоснователност на подадената жалба от присъединения взискател по изпълнително дело №454/2014г.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в жалбата,запозна се с мотивите на ЧСИ и  прецени събраните по делото доказателства, констатира следното от фактическа и правна страна:

Изп. д. № 20148740401454 по описа на ЧСИ Самуил Пеев е образувано на 10.11.2014г. по молба на  взискателя „Първа инвестиционна банка”АД-гр.София въз основа на изпълнителен лист от 06.10.2014г.,издаден от РС-Хасково,с който „НДК Фарм”ЕООД-гр.Хасково, „ГК Фарм”ЕООД-гр.Хасково,Н.Д.К.,К.И.К. и Г.С.С. са осъдени да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка”Ад-гр.София сумата от 80 000 ЕВРО,главница по договор за кредит № ****г. с 3 983,35 ЕВРО договорна лихва от 07.01.2013г. до 02.09.2013г., с 15 322,26 ЕВРО наказателна лихва за просрочие от 03.09.2013г. до 30.09.2014г. и законна лихва върху главницата от 01.10.2014г. до изплащане на вземането,както и сумата от 3 884,50лв. заплатена държавна такса и 3 443лв. юристконсултско възнаграждение-разноски по делото.

На длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение на 21.11.2014г.,като едновременно с поканите е наложена възбрана върху недвижими имоти и насрочен опис на  11.12.2014г.Принудителното изпълнение е насочено,към следните недвижими имоти,а именно:САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор  77195.712.135.1.34;САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77195.712.135.1.11 ,двата обекта с адрес гр.Хасково,ул.***** и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77195.706.259.4.20 с адрес гр.Хасково,ул.**** .Върху посочените имоти има  учредени договорни ипотеки в полза на „Първа инвестиционна банка”АД-гр.София.Присъединен взискател по право в изпълнителното дело е „Банка ДСК”ЕАД-гр.София.Жалбоподателят в настоящето производство Н.Л.Ч. е присъединен взискател по изпълнителното дело на основание подадена молба от 15.07.2015г.

Насрочена е първа публична продан с протокол за извършени действия от 17.12.2014г.,която е разгласена за периода от 18.02.2015г. до 18.03.2015г., обявена за нестанала.

Насрочена е втора публична продан на имота за периода от 28.04.2015г. до 28.05.2015г.,която също е обявена за нестанала.

Последната публична продан за посочените по-горе недвижими имоти,находящи се в гр.Хасково е насрочена от 05.07.2015г. до 05.08.2015г.С протокол от 06.08.2015. за купувач на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор  77195.712.135.1.34;САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77195.712.135.1.11 ,двата обекта с адрес гр.Хасково,ул. **** е обявен взискателят „Първа инвестиционна банка”АД.Проданта е осъществена за сумите от 69 000лв. за първия имот и 42 000лв. за втория имот.За купувач на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77195.706.259.4.20 с адрес гр.Хасково,ул.**** е обявен присъединеният взискател Н.Л.Ч..Проданта за този имот е осъществена за сумата от 12 575лв.

На 18.09.2015г. ЧСИ Самуил Пеев е изготвил три постановления,с което е извършил разпределение на сумите 69 000лв., 42 000лв. и 12 575лв. получени от реализираните публични продани на трите имота в гр.Хасково за посочените суми.Тези разпределения са извършени при спазване на условията на чл.495 от ГПК,тъй като взискателите/първоначалния и присъединения/ по изпълнителното дело са обявени за купувачи на изнесените на публична продан недвижими имоти и същите са длъжни в едноседмичен срок от разпределението да внесат сумата,необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели.

При тези данни по делото съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на тридневния срок по чл. 462, ал. 2 ГПК от предявяване на разпределението, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.462 ал.1 от ГПК съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и всички взискатели,които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.В конкретният случай посоченото изискване е спазено.ЧСИ е връчил уведомления на всяка една от страните в изпълнителното производство за насроченото предявяване на разпределението по изпълнителното дело и на 18.09.2015г. са връчени три постановления за разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело,които имат характера и съдържанието на разпределение по смисъла на чл.460 от ГПК.Постановлението за разпределение на суми по изпълнителното производство е акт,който се съставя от съдебния изпълнител,същият е предвиден в специалните разпоредби касаещи това действие по изпълнителното производство,поради което съдът счита,че несъставянето на протокол по смисъла на чл.434 от ГПК не го опорочава.

 Съгласно чл.460 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да извърши разпределение на събраните в изпълнителното производство суми в случаите,при които са налице повече от  един взискатели и получените по делото суми са недостатъчни да удовлетворят всички вземания.Първо се отделят сумите за удовлетворяване на вземанията с право на предпочтително удовлетворение,а остатъка се разпределя по съразмерност.Така разпределението извършвано от съдебния изпълнител има за предмет определяне вида и размера на вземанията,предявени по делото,определяне на поредността на удовлетворение и разпределяне на сумите,съобразно посочените вече критерии. 

В настоящият случай съдебния изпълнител е съобразил нормата на чл.136 от ЗЗД при определяне реда на привилегиите във всяко едно от предявените  постановления за разпределяне на суми в изпълнителното производство от 18.09.2015г.

Съгласно разпоредбата на чл.136 от ГПК ползват се с право на предпочтително удовлетворение по т.1 вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение,както и на исковете по чл.134 и  135 –от стойността на имота,за който са направени,спрямо кредиторите,които се ползват от тези разноски.

В случая първоначалният взискател-„Първа инвестиционна банка „АД-гр.София е и ипотекарен кредитор на длъжниците ,тъй като за обезпечение на вземането му към длъжниците са учредени договорни ипотеки върху  имотите, предмет на извършената от ЧСИ публична продан.За два от имотите за купувач е обявен първоначалния взискател-ипокетарния кредитор,а за третия имот за купувач е обявен присъединения взискател,чието вземане не е обезпечено по смисъла на ЗЗД или на други специални закони.В Т.1 на всяко едно от постановленията за разпределение на суми  ЧСИ е посочил размера на дължимите суми по изпълнителното дело към ЧСИ на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД.Посочените размери и основания на дължимите суми съответстват на изискванията на закона и са съобразени с  ТТРЗЧСИ.Първоначалният кредитор като ипотекарен такъв има спецаилна превилегия и тя е противопоставима само на тези от присъединените кредитори,които се ползват от отделните разноски и не за разноски по изпълнителното дело,а за разноски по подготовката и осъществяването на изпълнението върху определена вещ или парично вземане,т.е. на отделен изпълнителен способ.Ето защо в изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията,а разпределение на постъпленията от отделни изпълнителни способи.Именно поради това за всеки приложен изпълнителен способ по отношение на конкретен недвижим имот ЧСИ е съставил отделни разпределения на постъпилите суми от този способ.

 В конкретния случай първоначалния взискател е направил разноски по образуване на изпълнителното дело,по осъществяването на изпълнителните способи,постъпленията,от които се разпределят,както и разноски за възнаграждение на един адвокат/юрисконсулт/ .В специалните привилегии на този взискател влизат  изцяло необходимите разноски по осъществяването на изпълнителния способ-публична продан на недвижими имоти.Липсват данни да е поискано извършването на друг изпълнителен способ и тъй като се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ/имота продаден за 69 000лв./,в този ред ще следва да се включат и таксите по образуването на изпълнителното дело,както и възнаграждението на един адвокат.От доказателствата по делото не се установява,че в първи ред на постановлението за разпределяне на сумата от 69 000лв. са включени разноски за други,реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи,поради което не може да се приеме,че длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя,направени за изпълнителни способи,които не са приложени.

От друга страна с право на предпочтително удовлетворяване се ползват вземанията за разноските по исковете по чл.134 и чл.135 от ЗЗД,независимо от това,кой ги е извършил-първоначалния взискател или някой от присъединените взискатели.Никакви други разноски на присъединени взискатели не се включват в този ред при разпределението.В настоящият случай за жалбоподателя като присъединен взискател липсват данни,че е направил разноски по искове по чл.134 и чл.135 от ЗЗД,поради което съдът счита,че сторените от него разноски не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД,поради което и оплакванията му по приложението на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД се неоснователни,тъй като разноските по право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на посочената разпоредба са правилно определени за първоначалния взискател.Така определените разноски на първоначалния взискател съответстват и на т.6 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на разпределение на сумата от 64 496,02лв. съдът счита,че също не е допуснато нарушение от ЧСИ.В посочената сума са включени следните суми:1 164лв. такси по т.1,т.5,т.9,т.10 и т.31 от ТТРЗЧСИ-разноски по изпълнителното дело;3 376,80лв.-такса по чл.20 от ТТРЗЧСИ; 3 488лв.-юристконсултско възнаграждение; 7 327,50лв.-разноски по гражданско дело; 29 967,74лв.- наказателна лихва по изпълнителен лист; 7 790,76лв.-договорна лихва по изпълнителен лист; 11 381,22лв.-законна лихва.Изрично е посочено,че сумата не следва да се внася от взискателя,който се ползва с право на предпочтително удовлетворяване съгласно чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД.По силата на посочената разпоредба с право на предпочтително удовлетворяване се ползват вземанията ,обезпечени с ипотека-от стойността на ипотекираните имоти,а съгласно чл.174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането на кредитора,лихвите,съдебните разноски и разноските по изпълнението.В този ред на мисли извършеното разпределение на сумата от 64 496,02лв. отговаря на разпоредбата на чл.136 ал.1 т.3  от ЗЗД,на чл.175 от ЗЗД и на чл.495 от ГПК,тъй като върху продадения имот за сумата от 69 000лв. е учредена договорна ипотека,по която ипотекарен кредитор е първоначалния взискател,поради което и част от получената сума в размер на 64 496,02лв. не подлежи на внасяне от страна на банката в качеството й на ипотекарен кредитор,първоначален взискател и купувач.

В този смисъл съдът счита,че ЧСИ е извършил разпределението на постъпилите в изпълнителното производство суми ,като не е допуснал твърдените от жалбоподателя нарушения ,като  правилно са били отделени суми за изплащане на вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение по чл.136 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗД,при спазване на разпоредбите на чл.174 и чл.175 от ЗЗД и чл.495 от ГПК.

Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя,че в разпределението не се съдържат данни за характера на вземанията на всеки един от взискателите,за да може да се прецени дали същите се ползват с право на предпочтително удовлетворяване.

Следва да се отбележи също,че независимо от това,че признатите вземания за такси и разноски в изпълнението с обжалваното постановление за разпределение на сумата от 12 575лв., от 18.09.2015г. ,подлежат на удовлетворяване от предложената от жалбоподателя цена за имота,за който е обявен за купувач,дори да са основателни оплакванията в жалбата и тези вземания да са недължими/изцяло или отчасти,респективно същите да са непривилегировани/,основателността на оплакванията в жалбата не биха се отразили положително върху имуществото на жалбоподателя.

         В случая правилно в обжалваното Постановление за разпределение е прието и е призната привилегия от първи ред /по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД/ вземане за таксите и разноските в изпълнителното дело,в което е постигната тръжната цена предмет на разпределение. За неоснователен съдът намира довода на жалбоподателя,че липсва конкретизация на сумата,определена като дължима по ТТР към ЗЧСИ.От самото разпределение става ясно как е формирана същата,в този смисъл са и  мотивите на ЧСИ.В разпределението е посочена всяка една от дължимите такси,включени в общата сума дължима на ЧСИ,посочени са конкретните точки по тарифата,както и конкретната сума по всяка една от тези точки.В този смисъл съдът счита,че таксите на ЧСИ са конкретизирани по основание и размер,поради което  оплакването в този смисъл е неоснователно.Липсата на справка по чл.79 ал.1 от ЗЧСИ не води до извод различен от вече направения,тъй като таксите за ЧСИ са посочени по своето  основание  и съотвестват на размерите посочени по тези основания в ТТР към ЗЧСИ.  

По изложените съображения съдът намира жалбата на адв.М.Г., пълномощник на Н.Л.Ч.-взискател по изп.д.№454/2014г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег.№874 с район на действие ОС-Хасково против Постановления от 18.09.2015г. по изп. д. № 20148740401454 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег.№874 с район на действие ОС-Хасково, с които са извършени разпределения на постъпили по изпълнението суми-69 000лв., 42 000лв. и 12 575 лв.,предявени на 18.09.2015г. за неоснователна,поради което следва да се остави без уважение.  

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв.М.Г., пълномощник на Н.Л.Ч.-взискател по изп.д.№454/2014г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег.№874 с район на действие ОС-Хасково против Постановления от 18.09.2015г. по изп. д. № 20148740401454 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег.№874 с район на действие ОС-Хасково, с които са извършени разпределения на постъпили по изпълнението суми-69 000лв., 42 000лв. и 12 575 лв.,предявени на 18.09.2015г.

Решението може да бъде обжалвано пред АС – Пловдив в едноседмичен срок от  връчването му на страните.

 

                                                               Председател:                                        

 

                                                                     Членове: 1.       

 

 

                                                                                    2.