Р Е Ш Е Н И Е № 173
гр. Сливен, 03.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Сливен
в открито съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
с участието на секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 180 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 107, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози.
Образувано е по жалба от
А.И.С. ***, подадена чрез адв. М. М. *** и от П.Р.П. ***,
подадена чрез адв. М. М. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1649 от 04.04.2022 г., издадена от директора на РД "Автомобилна
администрация" – Сливен, с която са приложени следните принудителни
административни мерки: 1. на основание чл.
106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП – временно спиране от движение
на МПС - лек автомобил "Шкода Фабия" от
категория М1 с рег. № ******, собственост на А.И.С., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр.
табела с рег. № ****** и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № *********;
2. на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС № ********* на водача П.Р.П.. С уточняваща
молба от 17.05.2022г./л.38/ е уточнено, че А.И.С. обжалва заповедта по т.1 от
същата, а П.Р.П. обжалва т.2 от заповедта.
В жалбата всеки от
оспорващите твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Считат, че не е налице
фактическо основание за издаването й. От събраните доказателства не можело да
се направи категоричен извод дали е налице нарушение на ЗАвтП, а по т.2 от заповедта липсвал срок и
продължителността на наложената ПАМ, което като процесуално нарушение водело да
незаконосъобразност на същата. Иска се
отмяна на заповедта.
В с.з. оспорващата А.И.С. се представлява от адв. М. М. ***, която поддържа жалбата и моли съда да
отмени заповедта, в обжалваната част по т.1.
В с.з. П.Р.П.
*** се представлява от адв. М. М. ***, която поддържа
жалбата и моли съда да отмени заповедта, в обжалваната част по т.2.
Ответникът - Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Сливен, не се явява. В писмено становище от пълномощник - А.М., с.с
ю.о.и п. п. оспорва жалбите и моли съда да ги отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че оспорващите претендират такъв.
Административен съд
Сливен, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На оспорващия П.Р.П. е
съставен АУАН № 319408 от 02.04.2022 г. за това, че на 02.04.2022 г. на път II-55 посока с.А. в гр.Нова Загора около 11.00ч. като водач
на МПС - лек автомобил „Шкода Фабия" от
категория М1 с рег. № ******, собственост на А.И.С., извършва превоз на 2
пътници – И.И.Д. и С.К.Д. ***. Таксиметровият превоз на пътниците е извършен
срещу заплащане на сумата от 22 лева
преди започване на превоза, без да има издаден лиценз за извършване на
превоз на пътници на територията на Р България или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров
превоз – нарушение по чл. 6, ал. 1 изр.1, пр.1
от ЗАвтП.
/л.15/
Към АУАН е приложено
писмено обяснение от един от пътниците в автомобила. И.Д. е посочил, че с п. му
С.К. са наели такси с рег.№ ………….. до с.П. и са заплатили сумата от 22 лева. В
обяснението е отразено, че същото е снето от ст. и. в РД“АА“ Бургас - Г. Р.. /л.16
и л.70/
Предвид съставения АУАН
и снетото при проверката обяснение е издадена оспорената заповед за прилагане
на ПАМ № РД-14-1649 от 04.04.2022 г., в която е
прието, че е извършен превоз на пътници с маршрут от гр.Нова Загора до с.П.
общ. Гурково с лек автомобил "„Шкода
Фабия" от категория М1 с рег. № ******,
собственост на А.И.С.. От направена справка в информационните масиви на ИА
"Автомобилна администрация" е установено, че таксиметровият превоз на
пътници се извършва без за моторно превозно средство с peг.
№ ***** да има издаден лиценз или удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
Поради това са приложени
следните принудителни административни мерки: т.1. На основание чл.
106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗАвтП – временно спиране от движение
на МПС - лек автомобил „Шкода Фабия" от
категория М1 с рег. № ******, собственост на А.И.С. , до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр.
табела с рег. № ****** и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № *********;
и т.2. на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" и ал. 2, т. 3 ЗАвтП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС № ********* на П.Р.П../л.9/
Заповедта е връчена на А.И.С. на 04.04.2022 г. чрез упълномощено лице/л.10 и л.11/, а на П.Р.П.
- на 04.04.2022 г./л.35 и л.36/, и жалбата срещу нея е
подадена от оспорващите на 18.04.2022 г./л.8/ и заведена в деловодството на ИА
„АА“ на 19.04.2022г.
По делото е приобщена
заповед № РД-17-50-3/30.03.2022г., с която на Г. Р. на дл.
ст.и. и на Ц.П. на дл. и. и двамата в о. „Контрол“
към РД“АА“ Бургас е наредено да извършат съвместни проверки със служители на
ОДМВР Сливен на 02.04.2022г. във връзка с постъпил сигнал за нерегламентиран
превоз на пътници /л.70 и л.71/
Приобщена е и справка от
информационната система на ИА „АА“ относно наличие на лицензи за МПС с рег.№ ………….
и по ЕГН на водач П.П., от които е видно, че няма
намерени резултати за наличие на лиценз.
По делото е разпитан
като свидетел Ц.М.П. – и. в РД“АА“ Бургас, от показанията на който се
установява, че при специализирана съвместна проверка през м. април 2022г. със
служители на РУ Нова Загора бил установено, че оспорващият П.П. извършва превоз на пътници срещу заплащане, без да има
издаден лиценз или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници. При разпит на пътниците в автомобила и на базата на писмено
обяснение, снето от к. му Р. – с. на ИА“АА“ бил съставен АУАН, за това, че
водачът П. извършва превоз на пътници без валидно издаден лиценз за извършване
на такива и както е направена справка, че автомобилът не е включен към
удостоверение за регистрация на таксиметрови превози, той е нелицензиран.
По делото е разпитан
като свидетел Г.П.К. – к.на о.в ГООР към РУ Нова Загора, от показанията на
който се установява, че при специализирана съвместна проверка през м.април
2022г. със служители на РД “АА“ Бургас е установено извършване на
нерегламентиран превоз срещу заплащане от оспорващия т.2 на заповедта – П.П.. Горното било установено от обясненията на пътниците,
които те лично му дали. Писменото обяснение било снето от служителите ИА
“АА“.
Въз основа на изложеното
от фактическа страна, от правна страна Административен съд Сливен намира
следното:
Жалбите са допустими. Подадени
са от лица, които имат правен интерес от оспорването, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата на А.С., подадена срещу т.1 от заповедта, е неоснователна.
В изпълнение на задълженията
по чл. 168 от АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни
мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица. С приложената Заповед № РД-01-553 от
23.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация"/л.26/, т. 7, началникът на областен отдел
"Автомобилна администрация" е упълномощен да прилага ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Оспорената заповед е издадена
от Началник областен отдел "Автомобилна администрация" – Сливен
РД“Автомобилна администрация“ Бургас и е
в кръга на неговата териториална и материална компетентност.
Заповедта по т.1 е в
необходимата писмена форма, има реквизитите, изискуеми от чл. 59, ал. 2 АПК, и при издаването й не са
нарушени административнопроизводствените правила.
Противно на оплакванията на жалбоподателя, съдът констатира, че
административният орган е изложил ясни фактически и правни основания, които
позволяват да бъде разбрана волята му и да се осъществи съдебният контрол за
законосъобразност. Допуснатото нарушение, представляващо фактическото основание
за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, с посочване на всички съставомерни признаци.
Оспорената заповед е
издадена и при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.
106а, ал. 1, т. 1,"б" ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения
се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване
на таксиметров превоз на пътници за съответната община. В чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП е указано, че налагането на тази
мярка се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и
отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното
средство.
Понятията обществен
превоз и превоз на пътници са дефинирани в § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП, съгласно които "обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство. А "превоз на
пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз
на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага.
Спорният по делото
въпрос е дали на посочените в заповедта дата и място жалбоподателят П. е
извършвал обществен превоз на пътници.
Установените по делото
факти сочат, че с МПС – лек автомобил Шкода Фабия"
от категория М1 с рег. № ******, собственост на А.И.С., е бил осъществен превоз
на пътници срещу заплащане. Видно от обясненията на пътуващия в автомобила И.И.Д., той и п. му С.К. са наели такси с рег.№ …………. до с.П.
и за превоза са заплатили сумата от 22 лева. Съдът преценява, че обясненията на
Д. са снети съгласно чл.91 ал.3 т.12 от ЗАвтП и са оформени надлежно по реда,
визиран чл.44 ал.2 изр.2 от АПК, доколкото са подписани от с. на РД “Автомобилна
администрация“ Бургас - ст. и. Г. Р.. Това сведение е дадено веднага след
извършване на проверката от пътник в автомобила, имащ непосредствено впечатление
по случая и незаинтересован от изхода на производството, поради което съдът го
кредитира.
Видно от писмените
доказателства /л.72 и л.73/ и от показанията на разпитаните свидетели –Г.К. и Ц.П.
превозът е извършен без да има издадено разрешение за извършване таксиметров превоз на пътници и без
МПС да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
По делото безспорно се
установява, че П.П. е управлявал МПС, превозвайки с
него двама пътници, по предварително установен от тях маршрут и срещу
заплащане, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно
призната по реда на ЗАвтП възможност да извършва обществени превози. Поради
това е доказано по несъмнен начин, че към момента на издаване на обжалваната
заповед са били налице всички законоустановени
предпоставки, тъй като са налице предпоставките на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" от Закона за автомобилните превози, при наличието на които органът
действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед
за прилагане на ПАМ, която се прилага по начина предвиден в чл. 106а, ал. 2, т. 3 от
ЗАвтП. В
този смисъл и най-новата практика на Върховният административен съд изразена в Решение № 12968 от
17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2021 г., VII о.
При наличието на тези факти
и в условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен
да наложи ПАМ, спрямо А.С., като собственик на превозното средство на основание
чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП.
Законодателят е
предвидил продължителност и на мярката под условие – до отстраняване на
нарушението, но не повече от 1 година. Това означава, че ако нарушението бъде
отстранено през този период, ще се прекрати и действието на мярката. При тази
законодателна уредба административният орган не разполага с възможност за
преценка при определяне срока на ПАМ и не следва да излага съображения в тази
насока. Поради това наведените от жалбоподателя доводи за липса на мотиви относно
времетраенето на ПАМ и за несъразмерност на мярката са неоснователни.
В случая мярката
изпълнява и целта на закона – да се преустанови неправомерният превоз и да се
осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. В случая се касае за таксиметров
превоз на пътници, което е дейност с повишен риск за живота и здравето на
хората. Това е наложило законодателят да установи специални изисквания,
гарантиращи определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност на
водачите, техническа изправност и пригодност на моторното превозно средство.
Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е
обусловила подробна регламентация на национално и на европейско ниво. В тази
връзка законодателят в чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП императивно е посочил, че
тези превози могат да се извършват само от превозвачи, които притежават лиценз
и удостоверение за регистрация. Затова и извършването на която и да е от формите
на регламентираната и контролирана дейност от ЗАвтП без надлежно разрешение,
лиценз или регистрация, е въздигнато в административно нарушение от една
страна, и от друга е факт, обуславящ налагането на ПАМ.
С оглед на горното съдът
намира, че оспорването подадено от А.С. на т.1 от заповедта за прилагане на ПАМ
е неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде отхвърлено.
Разгледана по същество,
жалбата на П.Р.П., подадена срещу т.2 от заповедта, е основателна.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни
мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица. С приложената Заповед № РД-01-553 от
23.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация"/л.26/, т. 7, началникът на областен отдел
"Автомобилна администрация" е упълномощен да прилага ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Оспорената заповед е издадена
от Началник областен отдел "Автомобилна
администрация" – Сливен РД “Автомобилна администрация“ Бургас и е в кръга на неговата териториална и
материална компетентност.
Заповедта по т.2 е в
необходимата писмена форма, но няма реквизитите, изискуеми от чл. 59, ал. 2 АПК. Основателно е оплакването на
жалбоподателя П., че административният орган, въпреки изложените ясни
фактически и правни основания за издаване на заповедта по т.2 и несъмнените
доказателствата за допуснато нарушение, представляващо фактическото основание
за прилагане на ПАМ, не е посочил и конкретизирал срок, за който се налага ПАМ.
В този смисъл са основателни доводите, че разглежданата ПАМ не съдържа
разпоредителна част, в която се определя срока на изпълнение на мярката.
Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" ЗАвтП прилага се ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници
или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. В чл. 106а, ал. 2, т. 3
ЗАвтП е
указано, че налагането на тази мярка се осъществява чрез отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон
към него, което става за определен срок.
Законодателят е
предвидил продължителност и на мярката под условие – до отстраняване на
нарушението, но не повече от 1 година. Това означава, че ако нарушението бъде
отстранено през този период, ще се прекрати и действието на мярката. Въпреки тази
законодателна уредба административният орган, издавайки оспорената ПАМ по т.2
от заповедта не е посочил и конкретизирал срок, за който се налага ПАМ - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Административният орган има
задължение да посочи срока на действие на ПАМ, като този срок следва и да бъде
конкретизиран и мотивиран с оглед на посочения в закона.
В случая в разпоредителната част на оспорената
заповед липсва посочен срок, като такъв
няма и мотивите на същата. Административният орган е следвало да определи срок
и то независимо дали в правната норма такъв е посочен фиксирано или в рамките
на период. При налагането на ПАМ без да бъде определен срока й на действие, се
създава неяснота, водеща до незаконосъобразност на акта, което е и основание за
неговата отмяна. Следва да се има предвид, че посоченият срок в диспозитива на заповедта касае единствено другата
принудителна административна мярка – временно спиране от движение, а в случая
двете ПАМ имат самостоятелен характер, който е и с оглед на вече посоченото
относно това спрямо кого се прилага съответната мярка.
Липсата на
мотиви относно срока, за
който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Неопределения срок безспорно
създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния
орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на
срока, който е определен в закона, но остава неясен в случая и като такъв може
да породи спорове относно изтичането му.
Доколкото се установява липса на посочен срок за действие на наложената
ПАМ, то следва да се приеме, че е нарушена формата на оспорения акт, поради
което и на основание чл. 146, т. 2 от АПК оспорваната заповед в
посочената й част се явява незаконосъобразна, а жалбата на П. срещу т.2 от заповедта за налагане
на ПАМ е основателна и в тази част заповедта на Началник областен отдел „АА“
Сливен следва да бъде отменена.
При този изход на спора и
отхвърляне на жалбата на А.С. частично основателна е претенцията на ИА “АА“ за
присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение.
При съобразяване с предмета и сложността на делото съдът определя същото в
размер на 50 лева. Именно Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", е юридическо лице на бюджетна издръжка към
Министерството на транспорта и съобщенията, със седалище София и с областни
отдели във всички областни градове и към структурата на която принадлежи
административният орган – началник на областен отдел "Автомобилна
администрация" – Сливен към ИА "Автомобилна администрация",
издал оспорения по т.1 законосъобразен индивидуален административен акт.
Разноски от П.П. не се претендират, поради което въпреки отмяната на т.2
от заповедта за ПАМ, такива не се
присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.С.
***, подадена чрез адв. М. М. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1649 от 04.04.2022 г., издадена от директора на РД "Автомобилна
администрация" – Сливен, с която е приложена принудителна административна
мярка по т.1 на основание чл.
106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП – временно спиране от движение
на МПС - лек автомобил "Шкода Фабия" от
категория М1 с рег. № ******, собственост на А.И.С., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела
с рег. № ****** и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № *********,
като неоснователна.
ОСЪЖДА А. И.С. *** ЕГН ********** да заплати на ИА “Автомобилна
администрация“ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОТМЕНЯ по жалба на П.Р.П.
***, подадена чрез адв. М. М. *** Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1649 от 04.04.2022 г., издадена от директора на РД "Автомобилна
администрация" – Сливен, с която е приложена принудителна административна
мярка: по т.2 на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС № ********* на водача П.Р.П., като
незаконосъобразна.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: