№ 260288 / 2.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
02.07.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 03.06.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА,
при секретаря Силвия Г. и с участието на прокурора............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 495 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК, във връзка с чл.221 ал.2 от КТ.
Ищецът, “А. М. Е., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град София, район Илинден, ул.Зографски манастир, блок 119, вход Б, етаж 2, ап.115, представлявано от Пламен Костов - управител, чрез процесуален представител И.Н.Й. - юрисконсулт, е предявило иск срещу: Г.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx и цена на иска: 2240 лв.
В исковата си молба твърди, че дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК(съгл.чл.210(5 КТ), по което е образувано ЧГД № 2198/2019г, за сумата от 2240 лв., като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсулско възнаграждение, направени разходи в заповедното производство, както и мораторна лихва.
В срока по чл.414 от ГПК, Г.В.Г. е депозирала възражение срещу заповедта за изпълнени, с оглед на което със съобщение, получено от дружеството на 21.01.2020г., съдията докладчик им указал, че могат да предявят иск относно вземането си в едномесечен срок, като се довнесе държавна такса, като същата не е определена.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, предявяват иск за установяване на съществуване на вземането си за нанесени щети на дружеството, изразяващи се в неспазен срок на предизвестие въз основа на договорни отношения, във връзка със сключен трудов договор с дружество „А. М. Е. № 23/23.05.2018 (прил. № 1) и допълнително споразумение №12/01.01.2019г. (прил.№ 2) на основание чл.221 (2) КТ, както и ограничена имуществена отговорност (КТ чл.210).
В случая, съгласно цитирания договор, претендират за обезщетение от 3 (три) брутни трудови възнаграждения, считано от 03.06.2019г., както и нанесена щета на дружеството (прот. № 21/31.05.2019), за което е издадена заповед № 14/01.06.2019г. относно ограничена имуществена отговорност (КТ чл.210) в размер на едно брутно трудово възнаграждение (560лв.).
Последният работен ден, на който работника се е явил на работа е 31.05.2019г., като след обедната почивка (12-1Зч.), същата не отива на работното си място. Към 14,30ч. и 15ч. са проведени 2 телефонни разговора, като и е разпоредено да отиде на работното си място и да изпълни задълженията си.
Работникът не отива на работното си място, като напуска самоволно животновъдния обект към 15,55 - 16ч. на 31.05.2019г., видно от камерите за видео наблюдение.
В 17ч. на същата дата, комисия в състав от трима души (конст. прот. №21/31.05.2019г.установява грубо неспазване на КТ и щета в размер на 891лв.
На 31.05.2019г. и на 01.06.2019г. са направени множество опити да се свържат с Г.В.Г. по телефона, но е отказан разговор, като след това телефонът се изключва. На 01.06.2019г. към 17,30ч., от непознат за нея телефонен номер се провежда телефонен разговор, като работника се държи арогантно, не дава никакво логично обяснение за поведението си и заявява, че повече няма да се яви на работа „Не и пука“, „Никой нищо не може да и направи“, като се държи нецензурно и обижда.
Във връзка с конст. прот. № 21/31.05.2019г., на 02.06.2019г. е издадена Заповед №14/01.06.2019г. като е наложена ограничена имуществена отговорност (КТ чл.210) в размер на 1 брутна работна заплата (560лв.), въпреки нанесената щета в размер на 891лв.!
На 02.06.2019г. за пореден път се правят безуспешни опити да се свържат по телефона. Отново от непознат за работника тел. номер се провежда телефонен разговор, като същия отново се държи арогантно, заявява категорично, че повече няма да се яви на работа, като заплашва, че има познати в полицията и за пореден път се държи нецензурно и обижда.
На 03.06.2019г. е изпратено препоръчано писмо, с което г-жа Г. е поканена да даде обяснение за отсъствието си от работа от 31.05.2019г. 13ч.
В следствие получили заявление с пощенско клеймо 04.06.2019г. 14ч., в което г-жа Г. прави опит да прекрати едностранно трудовото си правоотношение, позовавайки се на чл. 327, ал1, т.2 КТ.
Отговорено и е с препоръчано писмо от 13.06.2019 година, в което обосновано и е обяснено, че в случая е неприложим чл. 327, ал1, т.2 КТ, като за пореден път г-жа Г. е поканена да даде обяснение за отсъствието си от работа.
Отделно от горното, на 04.06.2019г. комисия в състав от 3 души чрез проверка в журнала на КПП, удостоверява отсъствието от работа на г-жа Г. от 31.05.2019г. 13ч. до 04.06.2019г. включително.
На 05.06.2019г. в 11,30ч. на входа на животновъдния обект, където е работното място, г-жа Г. предоставя болничен лист за периода 03.06-07.06.2019г. (5 дни). Същата е поканена да влезе, за да бъде запозната със съставените протоколи и да даде обяснение за отсъствието си от работа. Тя категорично отказва да влезе, като напъхва носените от нея документи в ръцете на длъжностното лице - касиера Р.Ц., след което бързо избягва. Последното е отразено в протокол № 23/05.06.2019г.
На 27.06.2019г. г-жа Г. отишла в обекта, като предоставила болничен лист № Е20196641658, върху който фигурира и № 1577/24.06.2019г., като периода е 07-24.06.2019г. Прави впечатление, че двата болнични листа се застъпват (дублира се датата 07.06.2019г.!), което предизвиква съмнения във валидността на поне единия от двата болнични листа.
Предоставени са и гореизброените протоколи и заповеди, както е дадена възможност на г-жа Г. да даде писмени обяснения. Същата категорично отказва да даде писмени обяснения, както и да се запознае с предоставените и документи. Същите са и изчетени на глас и са подписани при отказ да ги получи.
Въпреки това, заповедта за уволнение е изпратена и по пощата, с обратна разписка, която тя е получила на14.06.2019г.
Г.В.Г. системно не изпълнява съвестно трудовите си задължения, не храни малките прасенца по 3 пъти на ден и не подържа необходимата хигиена. Идва на работа системно недоспала. На същата многократно е обръщано внимание и са правени устни забележки, че работното време започва и свършва на работното място. Работникът не уплътнява работното си време, не изпълнява поставените и задачи. За горното е съставен констативен протокол № 16/ 14.03.2019г., с който работника е запознат и е подписал. Наказан е със забележка.
Дружество „А. М. Е. е изпращало неколкократно покани за доброволно изпълнение за задължението на длъжника, с които същият неколкократно е бил уведомяван за размера на дължимата сума, както и, че ако сумата не бъде доброволно заплатена, ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Въпреки отправените от тях няколко писмени покани да заплати доброволно дължимата сума, както и въпреки неначисляването на лихви, ответникът не е погасил задължението си.
Същият е бил уведомяван за последствията при непогасяване !
Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на Г.В.Г. ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес: xxx Парчевич ,, № 33, че дължи на дружество „А. М. Е. сума в общ размер на 2240 лв., представляваща обезщетение в размер на 3 (три) брутни трудови възнаграждения, поради неспазено предизвестие и наложена ограничена имуществена санкция въз основа на договорни отношения, което представлява сключен трудов договор с дружеството № 23/23.05.2018 и допълнително споразумение №12/01.01.2019г. и протокол № 21/31.05.2019г., отразени в заповед № 15/27.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, заедно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателно изплащане на сумите.
Претендират да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и настоящето производство, на основание чл.78 от ГПК.
Ответникът, Г.В.Г.,xxx, в срока предвиден за отговор взема становище по иска.
Заявява, че считано от 23.05.2018 г. до 27.06.2019 г. е била служител на „А.-Мубе“ Е.. На 31.05.2019 г. в обекта пристигнали служители от ОДМВР - Монтана и БАБХ, които извършили проверка, в резултат на което се установи трупно и рибно брашно. Тогава на обекта присъствали тя и още едно лице на 15 г., който също бил работник в дружеството. До колкото запомнила има образува досъдебно производство.
На този ден проверката продължила до късно 17:00-18:00 часа. През това време тя изпълнявала съвестно трудовите си задължения, включително и по време на проверката.
Заявява, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината.
На 05.06.2019 г. занесла болничен лист за времето от 03.06.2019 г. до 07.06.2019 г., а след това още един - двата са приложени. Предполага, че г-н Й. оспорва времето между 01 и 02.06.2019 г. Обяснява, че в обекта нямало работен график, такъв не се спазвал. Работело се само и единствено когато и до колкото Й. разпореждал. След като болничният изтекъл, договорът и е прекратен от Инспекцията по труда, считано от 27.06.2019 г.
Приложената искова молба от Й. дори не е подписана от когото и да било. Не всички описани приложения са налице. Освен това подчертава, че никога не е виждала и не познава собственика и управителя на фирмата Пламен Найденов Костов. Разпорежданията на обекта се давали от Й., който и плащал и заплатите. Същият искал да подписва констативни протоколи, които не отговарят на истината. Не го направила, което се вижда. Изложеното в тях не е вярно. Не са настъпвали никакви финансови или други вредоносни последици за фирмата, тъй като съвестно съм изпълнявала задълженията си. Смята, че документите с положен подпис на Пламен Найденов Костов са фалшиви, никои от работниците там не го е виждал и не знае нищо за него.
Не е запозната с документ за работен график, ако има такъв, то той е съставен в последствие. Всички разпореждания се давали устно.
Не е приложено пълномощно, с което Й. представлява въпросният господин Костов.
Трудовата и книжка не е попълнена от работодателя „А.-Мубе“ Е..
Към исковата молба са приложени документи, подписани от другия работник Бойка Динова. Същата е необразована. Няма завършен 4 клас, не може да чете и да пише.
Останалите твърдения на Й. са безпочвени и измислени, тъй като и друг път е съдил по гражданско-правен път свои служители, именно за подобни обезщетения.
В обекта - екосвинеферма се работело в пълно противоречия и нарушения на трудовото законодателство. Нямало работно облекло, нито се спазвали мерки за безопасност и дезинфекция.
Й. принуждавал служителите си да хранят прасетата с трупно брашно, в противен случай ще бъдат уволнени. Многократно ги е заплашвал с физическа саморазправа. Работила е по повече от 8 часа, дори се е случвало да работи 11 дни без почивен ден. Идвали са проверки от различни институции, има множество наложени актове. Всички работници са уволнявани дисциплинарно, след което Й. претендира за обезщетения по съдебен път.
Освен това за „А.-Мубе“ Е. я търсили от НОИ – София, за да дава обяснения.
Дала подробни обяснения и документи в НОИ - Монтана, от където са изпратили документите до София.
Твърденията за болничните листове също са безпочвени, съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза „болничен лист за болнично лечение се издава задължително от деня на постъпването, независимо дали преди това осигуреният има издаден друг болничен лист. Единият болничен е продължения на друг, издадени съответно от личен доктор и от доктор, завеждащ отделение.
Моли горното да бъде взето предвид. Не разполага с финансова възможност да наеме адвокат. Настоящата искова молба е доказателство за това, че г-н Й. претендира за недължимо от нея обезщетение, въз основа на неистински твърдения и документи. Допълва, че за м. 05.2019 г. не и е изплатено трудовото възнаграждение, няма положен от нея подпис за получаването.
Въпреки това от нея се търсят недължими парични средства за несъществуващи вреди.
Моли съда да остави без уважение исковата молба на г-н Й. по гражданско дело 495/2020 г.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 2198 по описа за 2019 г. на Районен съд Монтана.
Изискано е и приложено АНД № 1424 по описа за 2019 г. на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор по делото, че по силата на Трудов договор № 23 от 23.05.2018 година между страните е налице валидно сключено трудово правоотношение, като работодателят “А. М. Е. е възложил на Г.В.Г. изпълнение на длъжността Работник животновъд, на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ, във връзка с чл.70 ал.1 от КТ, за неопределено време, безсрочен трудов договор със срок на изпитване и договорено основно месечно трудово възнаграждение 510.00 лв. Договорен е и срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор на 90 дни, който е еднакъв и за двете страни. С Допълнително споразумение № 12 от 01.01.2019 г. към трудов договор № 23 от 23.05.2018 г. е договорено месечно трудово възнаграждение от 560.00 лв. и допълнително възнаграждение по 0.6% за всяка година трудов стаж и професионален опит.
От представените писмени доказателства се установява, а именно, съставени Констативни протоколи, съответно № 16 от 14.03.2019 г. при извършена проверка на работното място – Х17-5 на Г.В.Г., е отразено, че същата не изпълнява съвестно трудовите си задължения, не храни малките прасенца по 3 пъти на ден и не поддържа необходимата хигиена. Идва на работа системно недоспала. На същата многократно и е обръщано внимание и са и правени забележки, че работното време започва и свършва на работното място. Работникът не уплътнява работното си време, не изпълнява поставените и задачи. С Констативен протокол № 21 от 31.05.2019 г. е посочено, че при направена проверка отново на работното място на Г.В., при направеното по телефона двукратно разпореждане към 14.30 часа и 15 часа да отиде на работното си място и изпълни задълженията си, същата не го е направила и е напуснала самоволно животновъдния обект към 16 часа. Проявена е значителна небрежност, не са асистирани 3 броя раждащи свине – майки, установено е задушаването на 27 броя приплода в плацентата. Нанесена е пряка щета в размер на 891 лв. за 27 броя новородени приплода. С Констативен протокол № 22 от 04.06.2019 т. при проверка по сигнал за отсъствие на Г.В. е посочено, че същата от 31.05.2019 г., 13 часа до 04.06.2019 г.отсъства от работа без каквато и да е основателна причина, не представя болничен лист. С Констативен протокол № 23 от 05.06.2019 г. е констатирано следното: в 11.30 часа на входа на ЕкоСвинефермата се появила Г.В., която отсъства от работа от 31.05.2019 г. – 13.часа до настоящия момент без каквато и да е основателна причина, не представя болничен лист и не се обажда. Работникът по график е трябвало да работи на 01.06. /събота/ и 02.06.2019 г./неделя/. При покана да влезе и да даде обяснение за отсъствието си лицето отказва да влезе в обекта и заявява, че носи и желае да представи болничен лист, издаден от д-р Манасиев на 04.06.2019 г. за отпуск по болест от 03.06.2019 г. до 07.06.2019 г. вкл. – 5 дни и удостоверение за наличие на банкова сметка, xxx.06.2019 г. Болничният лист и удостоверението за наличие на банкова сметка xxxжностното лице - касиера Р.Ц..
С тези си действия лицето не спазва правилника за вътрешния трудов ред, нарушава трудовата дисциплина, а именно:
Чл.187 т.1 „Закъснение, преждевременно напускане на работа, не явяване на работа или неуплътняване на работното време;
Чл.190 ал.1 Дисциплинарно уволнение може да се наложи:
Т.2. Неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.
По делото са представени два болнични листи, първият за пет дни, в периода 03.06.2019 г. до 07.06.2019 г., вторият – от 07.06.2019 г. до 24.06.2019 г., двата с диагноза: параноидна шизофрения.
С разпореждане № 22 – 218 от 09.08.2019 година на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” Дирекция „Инспекция по труда” град София, на основание чл.7 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2020 година, обн.ДВ бр. 889/2010 г. и във връзка със заявление с вх.№ 19076986 от 27.06.2019 г. на Г.В.Г., на основание чл.327 ал.2 от КТ е прекратен трудовия договор, сключен на 23.05.2018 г. между „А. –М. Е., ЕИК xxxx и Г.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, считано от 27.06.2019 г.
В цитираното разпореждане се сочи, че след преценка на събраните в хода на административното производство доказателства и установени факти и обстоятелства е установено, че работодателят „А.-М. Е., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град София, район „Илинден, ул.Зографски манастир, блок 119, вход Б, етаж 2, ап.115, управлявано от Пламен Найденов Костов е преустановил съответната дейност по адреса на месторабота и по адреса на седалище и управление на дружеството, посочени в заявлението за повече от 15 работни дни, като не са намерени доказателства, че работодателят е обявил престой или спиране на работа, поради технологични причини или производствена необходимост. Не са налице доказателства, че работодателят продължава да развива дейност по оповестен адрес на управление или в друг обект или предприятие.
Няма доказателства това разпореждане на се оспорено в 14 дневен срок чрез Дирекция „Инспекция по труда” град София пред Административен съд – София Град.
Съгласно чл. 327, ал. 2 КТ в случаите, когато работодателят преустанови дейността си и работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път при спазване разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, какъвто е настоящия случай, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя – 27.06.2019 г. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, проверката се извършва по ред, определен в специална наредба, издадена от МТСП, като в случая това е Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. за извършване на проверки по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ. Спазени са изискванията на чл. 4 и чл. 5 от Наредбата, като са извършени проверки по седалището и адреса на управление на работодателя, съставени са съответните констативни протоколи, изискани са данни по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата от ТП на НОИ и ТД на НАП, въз основа на получените данни е изготвен и доклад, съгл. чл. 6 от Наредбата. Ето защо като е издал разпореждане за прекратяване на трудовия договор, считано от датата на подаване на заявлението- 27.06.2019 г., директорът на ДИТ гр. София е издал правилен и законосъобразен акт.
На 08.06.2019 година, със Заповед № 14А, относно нарушаване на трудовата дисциплина от страна на Г.В.Г. същата е наказана на основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ, във връзка с чл.330/2/ т.6 и чл.187 т.1, т.3 и т.4 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ, като и е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ”.
На основание чл.221 ал.2 от КТ е наредено да бъде осъществена имуществена отговорност спрямо Г.В.Г., като при възможност от трудовото и възнаграждение да бъде удържана сумата в размер на 1 680.00 лв. Със Заповед № 14 от 01.06.2019 г. на основание чл.210 ал.1 от КТ, във връзка с чл.187 т.3 и т.4 от КТ и при спазени изискванията на чл. 189, чл.193 и чл.194 от КТ на Г.В. е наложена ограничена имуществена санкция в размер на една брутна заплата от 560.00 лв.
По подадено заявление по реда на чл.410 ГПК от страна на „А. М. Е. срещу Г.В. ГЕОРГИЕВ е образувано частно гражданско дело № 2198 по описа за 2019 година на МРС, по силата на което със Заповед № 1740 от 03.12.2019, Г.В.Г. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “А. М. Е., със седалище и адрес на управление град София, район Илинден, ул.Зографско манастир 119, ЕИК xxxx , сумата от 2 240.00 лв. главница; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2019 година до окончателното издължаване; 44.80 лв., представляващи платената държавна такса в производството и юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв.
Налице е обосновка на вземането: Неспазен срок за предизвестие и наложена ограничителна имуществена санкция въз основа на сключен трудов договор с „А. М. Е. на 23.05.2018 година и протокол № 31 от 31.05.2019 г., отразени в Заповед № 15 от 27.05.2019 г.
Длъжникът е намерен на регистриран постоянен и настоящ адрес, като е връчена лично издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 04.12.2019 г. На 09.12.2019 г. е депозирано Възражение от длъжника, с доводи, че не дължи сумата и сочи, че трудовият и договор е прекратен от Инспекцията по труда от 27.06.2019 г. Работодателят и дължи неизплатена заплата за месец май. На заявителя е дадена възможността, предвидена в чл.415 ал.1 т.1 ГПК в едномесечен срок да предяви специалния си установителен иск. С срока по чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство – чл. 422 ГПК.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение. Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при условията на чл. 415 ал.1 т.1 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч. гр. д. № 2198/2019 г. по описа на Районен съд гр. Монтана и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал. 1 т.1 ГПК. Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. При предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното: Ищецът, в качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане пред съда, който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено. Едва в исковото производство, след направено възражение и представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията. При тези доказателства, съда намира, че ищеца не установи по безспорен и категоричен начин вземането си на посоченото основание, предмет на издадената заповед за изпълнение. В исковото производство в негова тежест е доказването по несъмнен и категоричен начин, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е законосъобразна. Обстоятелството, че ответникът в това производство не е оспорил по съдебен ред издадената заповед за дисциплинарно уволнение не го освобождава от задължението да установи по несъмнен начин законосъобразността и. Макар да се установи, преди издаването на Заповед № 14А от 08.06.2019 година за дисциплинарното уволнение да е изпълнено изискването работодателят да е поискал обяснения за неявяването на работа, съгласно задължителната разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ, то това не е достатъчно да обоснове извода за законосъобразността на издадената заповед.
Доказателствената тежест при трудовите спорове е изместена и тя е на работодателя, който е длъжен да обоснове законосъобразността на издадената уволнителна заповед. Не се ангажираха доказателства, в тежест на ищеца да е оспорил по предвидения в закона ред представените болнични листи за периода 03.06.2019 г. до 24.06.2019 г., и след евентуалната им отмяна по предвидения от закона ред да се приеме, че ответницата, без основателна причина е отсъствала от работа два последователни работни дни. Не се представи график за работа, от който да е видно, че на 01.06. и 02.06.2019 г., които дни са съответно събота и неделя е трябвало Г.В. да е на работа по предварително определеното разпределение на работното време. Във времето, през което ответницата е била в отпуск по болест е издадена заповедта за дисциплинарно уволнение. В един от Констативните протоколи, а именно: № 23 от 05.06.2019 г. е констатирано, че в 11.30 часа на входа на ЕкоСвинефермата се появила Г.В., която отсъства от работа от 31.05.2019 г. – 13.часа до настоящия момент без каквато и да е основателна причина, не представя болничен лист и не се обажда. Работникът по график е трябвало да работи на 01.06. /събота/ и 02.06.2019 г./неделя/. При покана да влезе и да даде обяснение за отсъствието си лицето отказва да влезе в обекта и заявява, че носи и желае да представи болничен лист, издаден от д-р Манасиев на 04.06.2019 г. за отпуск по болест от 03.06.2019 г. до 07.06.2019 г. вкл. – 5 дни и удостоверение за наличие на банкова сметка, xxx.06.2019 г. Болничният лист и удостоверението за наличие на банкова сметка xxxжностното лице - касиера Р.Ц., т.е. още от 05.06.2019 година работодателят е бил известен за заболяването на ответницата, представила по-късно и втори болничен лист и издава заповедите за дисциплинарно уволнение на 08.06.2019 г., а заповедта за ограничената имуществена санкция е от 01.06.2019 г. По делото не се ангажираха никакви доказателства относно размера на ограничената имуществена санкция – нито изготвени протоколи, нито документ от лекар – специалист, ветеринарен такъв за установяване смъртта на 27 броя приплоди, както и преценката за размера на вредата.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи:
Целта на установителното производството е да се установи наличието на изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Процесните суми се претендират от ищеца на основание прекратено трудово правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение" със заповед № 14А/08.06.2019 г. По делото не се съдържат писмени данни за връчване на процесната уволнителна заповед на работника. В процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" не е изобщо мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 от КТ, въпреки изложените факти в нея. В заповедта не са посочени фактически основания (мотиви), въз основа на които е наложено наказанието - описание на лицето, извършило нарушението, и на конкретното действие, респективно бездействие на ответника, което съставлява простъпките и нарушението на трудовата дисциплина и на задълженията по индивидуалното му трудово правоотношение, с неговите обективни признаци - време и място на извършване, както и субективните такива, нарушеното правило за поведение или задължение на работника. В заповедта се съдържат общи констатации за "нарушение на трудовата дисциплина" от управителя на дружеството, запознал се с констативните протоколи. Протоколите, посочени в заповедта, представени по делото, и обсъдени по -горе, не дават конкретна преценка в какво се изразява неспазването на Правилника за вътрешния трудов ред и в какво се изразява нарушаването на трудовата дисциплина. Т.е. не се установява за какви конкретни действия от страна на работника работодателят му е наложил наказание. За да е съставомерно нарушението, следва да се посочи конкретна задача, която не е изпълнена, за да се прецени дали е била вменена в задължение на работника съобразно служебните му задължения и дали не е изпълнена в нарушение на КТ или на длъжностната му характеристика. В мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължително следва да има описание на конкретното нарушение - така, както го е възприел работодателят - описание на конкретните действия, респ. - бездействия, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина, с неговите обективни признаци - време и място на извършване, както и субективните такива, предвиденото наказание за описаното нарушение, и нарушената норма, а ако то е довело до увреждане на имущество - данни от какво произтича вредата и нейния приблизителен размер. Яснотата в отношенията на страните изисква работникът да знае фактическите и правни основания за уволнението си, за да може, в случай че реши, да осъществи надлежна защита на трудовите си права, както и че нарушенията на трудовата дисциплина с техните обективни и субективни признаци очертават рамката на спора и че само при конкретно описание съдът може да извърши проверка дали са спазени императивните изисквания на закона, свързани с изпълнение на процедурата по налагане на наказанието по чл. 193 от КТ, както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието. В случая липсва каквото и да било посочване – следваше в заповедта да се отрази по категоричен начин безпричинното отсъствие от работа в посочен период. В Решение № 857 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева е прието, че в Кодексът на труда не се съдържат разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство. Необходимо и достатъчно за изпълнението на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения. Задължението по чл. 195 ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция. Когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период; когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения, което в случая не е установено също.
Липсват и доказателства за момента на връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение. Моментът на налагане на дисциплинарното наказание е този на връчване на заповедта за уволнение – чл. 195, ал. 3 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 2, изр. 1 от КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. Законодателят е предвидил и още един способ за връчване на заповедта - изпращането й по пощата – чл. 195, ал. 2, изр. 2 от КТ, като за да е надлежно това връчване, не е необходимо то да е извършено лично на получателя - редовно е и всяко друго връчване, което е извършено съобразно общите правила, уредени в ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. /В този смисъл Решение № 283 от 06.04.2010 г. на ВКС по гр. дело № 507/2009 г., ІІІ г. о., ГК, постановено по реда на чл290 ГПК/. Изброяването на начините на връчване в чл. 195, ал. 2 от КТ не е изчерпателно, като връчването на заповедта за дисциплинарно наказание може да се установява с всички допустими доказателства. Сочи се, че последният работен ден на ответника е 31.05.2019 г., когато в дружеството е имало проверка на контролни органи и единствените, които са били там са Г. и Генчо, който не е бил пълнолетен. Проверката е продължила до късния следобед. Твърди се, че след тази дата работникът не се е явил на работа без каквато и да е уважителна причина, отразено в констативния протокол. При издаване на заповедта за уволнение ответникът не е бил на работа, поради което тя не е могла да му бъде непосредствено, физически да бъде връчена от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице. Доколкото единствено от значение е волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор да достигне до работника или служителя, докладчикът приема, че е допустимо уведомяването за заповедта да се осъществи и по друг начин, а именно чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа. В хипотезата на чл. 195, ал. 2, изр. 2 от КТ за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощенският служител да е удостоверил доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка, е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие. В настоящият случай не е установено работодателят да е връчил заповедта за уволнение по реда на чл. 195, ал. 2, изр. 2 от КТ, с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на работника, което да е удостоверено от съответния пощенски служител. На лист 137 и 140 от делото са приложени Покана, носеща дата 13.06.2019 г. и известие за доставяне, връчено на ответницата на 14.06.2019 г. Съдът не може да приеме, че с това известие до ответницата е получена заповедта за дисциплинарно уволнение, тъй като от съдържанието му не става ясно точно какво е получила Г.В. на 14.06.2019 г. – дали поканата да даде обяснение за отсъствието си от работа от 31.05.2019 г. или издадената заповед за дисциплинарно уволнение от 08.06.2019 г. Не е вписано какво се изпраща до нея.
При това разбиране, съдът приема, че процесната заповед за дисциплинарно наказание не е връчена на ответника Г.В.Г. и по аргумент от чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание "Уволнение" не е наложено. Липсата на наложено дисциплинарно наказание, поради не връчване на заповедта за налагането му, води до извод за липса на изискуемо вземане от ищеца към ответника, още повече, че е издадена заповед за дисциплинарно уволнение във време, в което работникът е бил в отпуск по болест.
Това обстоятелство налага извода, че към деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.08.2019 г., заявителят не е имал изискуемо вземане към ответника, което съответно обуславя и неоснователността на предявения установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 от КТ.
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. М. Е., ЕИК xxxx ; със седалище и адрес на управление град София 1309, ул.”3ографски манастир”, блок 119, вход Б, етаж 2, ап.115, представлявано от Пламен Костов - управител, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.221 ал.2 от КТ, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.В.Г. ЕГН: xxxxxxxxxx, с адрес: xxx Парчевич ,, № 33, че към 29.08.2019 година дължи на дружество „А. М. Е. сума в общ размер на 2240 лв., представляваща обезщетение в размер на 3 (три) брутни трудови възнаграждения, поради неспазено предизвестие и наложена ограничена имуществена санкция въз основа на договорни отношения, което представлява сключен трудов договор с дружеството № 23/23.05.2018 и допълнително споразумение № 12/01.01.2019г. и протокол № 21/31.05.2019г., отразени в заповед № 15/27.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, заедно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателно изплащане на сумите, за което е издадена Заповед № 1740 от 03.12.2019 година по частно гражданско дело № 2198 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд Монтана, ИЗЦЯЛО като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: