№ 766
гр. Перник, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720101422 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Автоком“ ООД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. Яна Сотирова, срещу
„Вани транс 91“ ООД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1734.94 лева, от които главница
в размер на 1463 лева и обезщетение за забава в размер на 271.94 лева,
формирани, както следва: 1/97.99 лева – главница по фактура №
**********/31.12.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на 22.13
лева за периода от 01.01.2020 г. до 23.03.2022 г.; 2/ 59 лева – главница по
фактура № **********/16.02.2020 г., както и обезщетение за забава в размер
на 12.55 лева за периода от 17.02.2020 г. до 23.03.2022 г. и 3/ 1306.01 лева –
главница по фактура № **********/07.06.2020 г., както и обезщетение за
забава в размер на 237.26 лева за периода от 08.06.2020 г. до 23.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.03.2022 г. до окончателното плащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, като същите били в дългогодишни търговски
взаимоотношения по търговска продажба, но уговорките им не били
оформени в нарочен писмен акт. В тази връзка и ищецът изпълнил
задълженията си по неформалния договор като предал на ответното
дружество съответните стоки, а заедно с това осъществило и съпътстващи
услуги – доставка, сваляне, монтаж и баланс на гуми. За всички тези
1
дейности били издадени съответни фактури – общо три на брой: фактура №
**********/31.12.2019 г., фактура № **********/07.06.2020 г. и фактура №
**********/07.06.2020 г. Независимо от издаването на фактури и подробното
описание в същите за какви услуги и стоки се издават ответното дружество
така и не заплатило стойността им. Поради това ответникът бил в
неизпълнение на чл. 327, ал. 1 от ТЗ като изпаднал в забава по трите фактури
според падежа им. С тези аргументи се иска исковата претенция да бъде
уважена.
С исковата молба са представени: фактура № **********/31.12.2019 г.,
фактура № **********/07.06.2020 г. и фактура № **********/07.06.2020 г и
лихвен калкулатор.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Представя се платежно нареждане за сумата от общо 1734.94
лева като в тази връзка се твърди, че ответникът заплатил на ищеца
процесните суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
отхвърлени.
С отговора е представено платежно нареждане. Не се правят други
доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на 20.06.2022 г., процесуалният
представител на ищеца – адв. Сотирова заявява изрично, че действително
процесните суми са заплатени от ответника. Посочва обаче, че това е станало
след образуване на делото и след получаване на препис от исковата молба от
ответника. Поради това поддържа, че на ищеца се дължат разноски.
Ответникът не изпраща представител в насроченото по делото
заседание и не изразява становище по иска.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
/фактура № **********/31.12.2019 г., фактура № **********/07.06.2020 г. и
фактура № **********/07.06.2020 г../ се установява, че между страните
съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на
неформален договор за търговска продажба. Въз основа на същия ищецът
доставил на ответника стоки, като извършил и съответни услуги по
обслужване на моторни превозни средства. В тази връзка и ищецът издал три
броя фактури: фактура № **********/31.12.2019 г. за сумата от 97.99 лева;
фактура № **********/16.02.2020 г. за сумата от 59 лева и фактура №
**********/07.06.2020 г. за сумата от 1306.01 лева. Страните не спорят, че
ответникът не заплатил сумите по фактурите, поради което и ищецът
начислил обезщетение за забава – в размер на 22.13 лева за периода от
01.01.2020 г. до 23.03.2022 г. – по първата фактура, в размер на 12.55 лева за
периода от 17.02.2020 г. до 23.03.2022 г. – по втората фактура и в размер на
237.26 лева за периода от 08.06.2020 г. до 23.03.2022 г. – по третата фактура.
Посочените суми за главница и обезщетение за забава не са оспорени като
2
стойност и начин на изчисляване от ответника.
Препис от исковата молба е получен от ответника на 14.04.2022 г.
Видно от платежно нареждане от 12.05.2022 г. сумата от общо 1734.94
лева е заплатена от ответното дружество на ищеца след образуване на делото,
което обстоятелство същият признава.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 327, ал. 1 от Търговския закон вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно отношение между него и ответника, въз основа на сключения
договор, както и че е изпълнил задълженията си по същия.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
В настоящия случай по делото се установи, че процесните суми са
заплатени изцяло след образуване на същото. Това обстоятелство следва да
бъде съобразено от решаващия състав на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
тази връзка исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни
поради настъпило в хода на процеса плащане на сумите, предмет на делото.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество. Независимо
от изхода на делото такива му се дължат. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че макар ответникът да е заплатил процесните суми, това се
е случило след получаване на препис от исковата молба. Поради това
ответникът с поведението си е станал повод за образуване на делото.
Ищецът претендира разноски в размер на 71.03 лева държавна такса и
360 лева адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно списък по чл. 80 от
ГПК. Посочените разноски са действително извършени, видно от представени
платежно нареждане и договор за правна защита и съдействие, поради което и
следва да бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Автоком“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **** срещу „Вани транс 91“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *****, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1734.94 лева, от
които главница в размер на 1463 лева и обезщетение за забава в размер на
271.94 лева, формирани, както следва: 1/97.99 лева – главница по фактура №
**********/31.12.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на 22.13
лева за периода от 01.01.2020 г. до 23.03.2022 г.; 2/ 59 лева – главница по
3
фактура № **********/16.02.2020 г., както и обезщетение за забава в размер
на 12.55 лева за периода от 17.02.2020 г. до 23.03.2022 г. и 3/ 1306.01 лева –
главница по фактура № **********/07.06.2020 г., както и обезщетение за
забава в размер на 237.26 лева за периода от 08.06.2020 г. до 23.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.03.2022 г. до окончателното плащане на сумите, поради
извършено плащане на посочените суми в хода на процеса след подаване на
исковата молба и получаване на същата от ответното дружество.
ОСЪЖДА „Вани транс 91“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 от ГПК на
„Автоком“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
**** сумата от общо 431.03 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство – за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4