№ 32
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110209531 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на лицето СТ. П. П., ЕГН
**********, чрез процесуалния си представител – адв. В.К., срещу заповед за
задържане на лице № 226зз1588/02.06.2021 г., издадена от Т. Г. – мл.
инспектор при 02 РУ-СДВР.
В жалбата се иска отмяна на издадената заповед като се сочи, че същата
е издадена при нарушаване на административно-производствените правила,
както и че не съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Твърди се още,
че страда от липса на мотиви.
В съдебно заседание представителят на жалбоподателя иска от съда по
същество да отмени заповедта, като поддържа аргументите, изложени в
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът, редовно уведомен, за датата на съдебното заседание, се
представлява от юрк. Христов, който позицията си по същество иска от
съдебния състав да бъде потвърдена обжалваната заповед като правилна и
законосъобразна. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
1
На 02.06.2021 г. била извършена проверка на лек таксиметров
автомобил, „Сузуки Лиана“ с рег. № ****, с надписи „Такси 1 експрес“
ЕООД. Водач на този автомобил бил С.П.. Проверката била осъществена от
служители на 02 РУ СДВР в гр. София, на ул/ „****“ и ул. „****“, а при нея
било установено, че водачът не е представил удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил. П. посочил, че притежава валидно такова
свидетелство, но то му е отнето временно при съставянето на АУАН от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Тогава П. бил
задържан за 24 часа с процесната заповед за задържане по реда на ЗМВР и
отведен в 02 РУ-СДВР.
По-късно било установено, че лицето действително притежава валидно
удостоверение, със срок на валидност до 29.06.2023 г., което обаче
действително е иззето от ИААА София, за което бил съставен АУАН с №
288637/12.05.2021 г.
При установените факти съдебният състав намира следното от
правна страна:
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо
именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането
му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата
на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, който е издал заповедта и е посочено (макар и формално)
основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на
задържането на лицето П., както и къде същият следва да изтърпи това
задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени
правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията
обстоятелство.
Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това
е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява
целта на закона, тъй като така посочено, то не означава нищо конкретно.
2
Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона,
защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от
властите. „данни за извършено престъпление“ не е достатъчно като описание,
защото то на практика не означава нищо. Въобще в случая не е ясно за
извършването на какви действия лицето е заподозряно. В случая, при липсата
на ясно посочено основание за задържане, съдът намира, че е налице
процесуално нарушение при издаването на процесната заповед, поради което
тя следва да бъде отменена, тъй като не отговаря на законовите критерии за
съдържание, независимо, че от материалите по делото е ясно каква точно
проверка е осъществена и какви са констатациите от нея.
Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което
обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно
ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до
единствена последица - нейната отмяна.
На следващо място, този състав на съда намира, че в случая въобще не е
било налице основание лицето да бъде задържано, защото не са били налице
никакви данни за извършено противоправно деяние от П.. Същият е съобщил
още по време на проверката, че има издадено валидно удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил, като е съобщил защо не може да го представи.
Освен това, дори да се приеме, че справка не е могло да бъде осъществена на
място от полицейските служители, то само наличието на подозрение, че
лицето може да не казва истината и всъщност да няма издаден такъв
документ, не е основание то да бъде задържано. Тежестта на престъпния
състав по чл. 324 от НК не може да окачестви лицето като такова с висока
степен на обществена опасност, която да обосновава задържането му, особено
при липсата на категорични данни за извършено от дееца престъпление.
Ето защо, съдът намира, че е налице и нарушение на материалния закон
при задържането на лицето, защото въобще не са били налице предпоставки
за това.
По въпроса за разноските, съдебният състав намира, че в това
производство при отмяна на заповедта разноски следва се присъждат на
жалбоподателя. Ето защо, СДВР следва да бъде осъдена да заплати
разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, на основание чл.
3
143, ал. 1 от АПК. По възражението за прекомерност на ответника относно
претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, съдът намира,
че то не може да бъде уважено, защото е претендирано адвокатско
възнаграждение в минимален размер от страна на жалбоподателя, така както е
визирано в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 226зз1588/02.06.2021 г.,
издадена от Т. Г. – мл. инспектор при 02 РУ-СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на СТ.
П. П., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща минималното
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 8, ал. 2,
т. 3 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването
на съобщението пред Административен съд София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4