М О Т И В И
на Присъда № 68, постановена на 23.03.2017г.
по НОХД № 3452 от 2016 г. по описа на СтРС
Обвинението против
подсъдимия М.И.М. е за това, че:
През периода от месец ноември 2015 година до месец октомври 2016 година включително,
в гр.Стара Загора, след като е осъден с влязло в сила на 18.01.2011г. Решение №
1282/22.12.2010г. по гр.дело № 5611/2010г. по описа на Районен съд – гр.Стара
Загора, да издържа свой низходящ – Е.М.И., с месечна издръжка в размер на 80.00
/осемдесет/ лева, чрез неговата майка и законен представител С.С.С., съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно - 12 месечни вноски, общо в
размер на 960.00 /деветстотин и шестдесет/ лева -
престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа предявеното обвинение по отношение на
подсъдимия. Пледира на същия да бъде наложено административно наказание “глоба”,
на основание чл.78а, ал.1 от НК, като намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки на този институт, същевременно не са налице
отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
По делото не е
конституиран частен обвинител.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание. Признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното. Моли съда за
по-леко наказание, като се позовава и на изпълнение на цялостното си задължение
обективирано в обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия пледира също
за наказване на подзащитния му по реда на чл.78а, ал.1 от НК, при наличие на
изискуемите предпоставки в тяхната кумулативност.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното :
Подсъдимият М.И.М. и св.С.С.С.
са бивши съпрузи.От брака си двамата имат дете -Е.М.И.,родено на ***г.
С Решение от 27.10.2005г. по гр.д.№ 1237/2005г. по
описа на Районен съд-гр.Търговище , бракът бил прекратен.След раздялата със
съпруга си, св.С. заживяла с детето си в гр.Стара Загора , а подсъдимият живеел
в гр.Търговище.
С Решение от 22.12.2010г., влязло в сила на 18.01.2011
год., по гр. дело № 5611/2010г.по описа на РС-гр.Стара Загора, М. бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на роденото от брака дете, чрез неговата майка и
законен представител- св.С.С., в размер на 80 лева.
Подсъдимият М. не заплащал редовно присъдената
му издръжка. С присъда по НОХД № 552/012г. по описа на РС-Стара Загора, той бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това че
в периода от месец септември 2011г. до месец февруари 2012г. съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на 6 месечни вноски. Поради това, че изпълнил
задължението си преди постановяване на присъдата, съдът приложил разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и
не го наказал.
След това подсъдимият М. започнал
редовно да изплаща месечната издръжка за сина си. Обаче, през периода от месец ноември 2015г. до месец
октомври 2016г. включително, деецът не извършвал плащания на суми за издръжка
на сина си.
За този период от 12 месеца, размерът
на неизплатената издръжка е общо 960 лева. През месец юли, месец август и месец
октомври 2016г. на три пъти М. изплатил цялата дължима сума в общ размер на 960
лв. В допълнително дадени на 24.10.2016г. показания св.С. потвърдила, че
получила общо сума от 960 лв., която покрива вноските за издръжка на сина й за
периода от месец ноември 2015г. до месец октомври 2016г. включително. Заявила
още, че бившият й съпруг не заплащал редовно месечните суми, а прави това
непериодично .М. обяснил, че не може
ежемесечно да изплаща по 80 лв., защото е безработен и имал финансови
проблеми.
По описания начин, с деянието си подсъдимият
М.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.183 ал.1 от НК, като в периода от месец ноември 2015 година до месец
октомври 2016 година, включително, в гр.Стара Загора, след като е бил осъден да
издържа свой низходящ – детето Е.М.И., чрез неговата майка и законен
представител св. С.С.С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски - 12 месечни вноски, като общата неизплатена сума
за издръжки е в размер на 960 лева.
Деянието е извършено виновно при
евентуален умисъл от страна на подсъдимия. Той съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и се
съгласявал с настъпването на тези последици.
По време на разпита му в хода на
досъдебното производство, подсъдимият признал, че дължал посочените суми за издръжка
за детето си и дал обяснения, че поради затруднено финансово състояние и
липсата на постоянна работа, не винаги има средства да плаща редовно всеки
месец присъдената му издръжка. До приключване на досъдебното производство М. платил
изцяло задължението си, възлизащо общо на 960 лв.
Горната
фактическа обстановка се възприе за безспорно установена на основание чл.373,
ал.3 от НПК, като съдът прие, че направените от подсъдимия самопризнания се
подкрепят от събраните доказателства, приложени по досъдебно производство № 1959
зм 869/2016 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.Стара Загора, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото: Постановление за образуване на
досъдебно производство от 07.09.2016г.; Постановление за възлагане на проверка
от 11.07.2016г.; Молба от С.С.С. с вх. № 2841/2016г. от 08.07.2016г.;
Удостоверение за раждане на Е.М.И.; Решение № 852 от 27.10.2005г. на Районен
съд – гр. Търговище; Молба от С.С.С. с вх. № 2225 от 25.03.2011г.; Извлечение
по сметка № 3 от 07/03/2016г.; Извлечение по сметка № 2 от 04.02.2016г.;
Извлечение по сметка № 1 от 04.01.2016г.; Извлечение по сметка №11 от
04.11.2015г.; Извлечение по сметка № 10 от 05.10.2015г.; Извлечение по сметка №
9 от 04.09.2015г.; Извлечение по сметка № 8 от 04.08.2015г.; Извлечение по
сметка № 7 от 06.07.2015г.; Извлечение по сметка № 6 от 04.06.2015г.;
Постановление от 21.09.2012г.; Постановление от 17.09.2011г.; Решение № 1282 от
22.12.2010г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора; Справка от ТД на НАП –
гр. Варна, офис Търговище с изх. № 4138 от 10.08.2016г.; Вносна бележка № 00021
от 22.07.2016г.; Протокол за предупреждение на лицето М.М. от 22.07.2016г.;
Справка за съдимост на лицето М.М. с рег. № 2518 от 20.07.2016г.; Постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.10.2016г.;
Протокол за разпит на обвиняем от 24.10.2016г.; Протокол за разпит на свидетеля
С.С.С. от 03.10.2016г.; Протокол за разпит на свидетеля С.С.С. от 24.10.2016г.;
Справка за съдимост на лицето М.И.М. с рег. № 3372 от 07.10.2016г.; Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на лицето М.И.М. от
24.10.2016г.; Справка от Дирекция „Бюро по труда’ – гр. Търговище с рег. №
10-07-12-586#1 от 19.10.2016г.; Служебна бележка от Агенция по заетостта;
Вносна бележка № 00009 от 23.08.2016г.; Вносна бележка № 00021 от 22.07.2016г.;
Вносна бележка № 00026; Протокол за предявяване на разследване от 02.11.2016г.
Предвид гореизложеното, съдът счита за безспорно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, както следва:
През периода от месец ноември 2015 година до месец октомври 2016 година
включително, в гр.Стара Загора, след като е осъден с влязло в сила на
18.01.2011г. Решение № 1282/22.12.2010г. по гр.дело № 5611/2010г. по описа на
Районен съд – гр.Стара Загора, да издържа свой низходящ – Е.М.И., с месечна
издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, чрез неговата майка и законен
представител С.С.С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - 12 месечни вноски, общо в размер на 960.00 /деветстотин и шестдесет/
лева - престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
Същността на издръжката е да задоволява
ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат
от личните си имущества. Издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена. По делото липсват доказателства за
наличието на обективни причини, поради които родителят не би могъл обективно да
заплаща издръжка на детето си, например по здравословни причини. Подсъдимият е
в трудоспособна възраст и по делото липсват каквито и да било данни, че не може
да полага труд, поради което би било обективно невъзможно за него да заплаща
задължението към низходящия си.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и
правен аспект на родителското алиментно задължение. Тя е най-важният случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичният режим на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най – обременителното за подсъдимия е задължението му, което като не
изпълни, влече след себе си наказателна отговорност.
Съдът прие, че подсъдимият извършил
деянието си виновно - при евентуален умисъл. Той съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал общественоопасните му последици и се съгласил
с настъпването им. На този извод навежда обстоятелството, че подсъдимият знаел
за съдебно установеното му задължение да плаща ежемесечна издръжка на детето си,
но въпреки това, през инкриминирания период не го е изпълнявал.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата
принципа в наказателноправната ни система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и
ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК по отношение деянието по чл.183, ал.1
от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода” до една година или „пробация”.
Съгласно вторият принцип, Съдът като обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при което намери, че в
случая са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.
Такива са 1.изразеното съжаление за престъплението, 2. фактът, че цялата
дължима сума за процесния период била платена, както бе посочено по-горе, за
който факт и не се спори по делото. Отегчаващи отговорността обстоятелства
не са налице.
Плащането на дължимата издръжка, което станало преди постановяване на
присъдата обаче не може да обуслови прилагане института на чл.183, ал.3 от НК,
което веднъж вече било сторено, както се посочи в обстоятелствената част на
изложението и се установява от справката за съдимост на лицето, тъй като по
НОХД № 552 от 2012г. на Районен съд- гр.Стара Загора деецът бил признат за
виновен, но не бил наказан. Тази привилегия се прилага еднократно и понастоящем
не може да породи действие.
При
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът прие, че са налице
кумулативно изискуемите от закона предпоставки за прилагане института на
чл.78а, ал.1 от НК, а именно чистото съдебно минало на дееца към момента на
извършеното деяние, фактът, че не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по този ред, предвиденото в закона наказание
за съответното престъпление е лишаване от свобода до една година или пробация,
т.е. в пределите до три години лишаване от свобода досежно умишлените
престъпления, а наред с това причинените от деянието имуществени вреди-
дължимата издръжка за процесния период, били възстановени изцяло. При тези
констатации, подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност по
реда на чл.78а, ал.1 от НК, като му се наложи административно наказание „глоба”,
което предвид посочените смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде
в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000 лева. С
този размер на наказанието биха се постигнали целите на наказанието, съгласно
чл.36 от НК.
При този вид и размер на наказанието,
Съдът намира, че ще се осъществят целите на генералната и специалната превенция,
визирани в чл.36 от НК, като ще се предостави възможност на подсъдимия да
полага общественополезен труд, от който да реализира доходи и да издържа децата
си.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :