Р Е Ш Е Н И Е
№ 198/21.06.2018г.
гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, I
състав
На двадесет и шести април Година 2018
В публичното заседание в следния състав :
Председател: Людмила Пейчева
Членове :Капка
Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря Катя Станоева_____________ и в присъствието на прокурора
_______________________ като разгледа докладваното от член съдията Капка
Павлова, въззивно гражданско дело № 201 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
С
решение №1040 от 14.12.2017г., постановено по гр.дело № 4693/2017г. по описа на ПРС е осъдено „Топ Бискит” ООД, гр.Перник
да заплати на М.Г.С. сумата 15 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 09.05.2016г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 09.05.2016г. като за
разликата до пълния предявен размер от 50000 лв. искът са отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Против
така постановеното решение в законоустановения срок са подадени въззивни
жалби от страните по делото.
Ищцата
в първоинстанционното производство моли
постановеното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и окръжният съд да постанови ново такова, с
което претенцията да бъде уважена
изцяло. Направени са оплаквания, че размера на присъденото обезщетение е силно
занижен като съдът не е съобразил тежестта на уврежданията, здравословното
състояние на С. и това, че нейните страдания продължават и понастоящем. За
неправилен се счита и извода, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на работника.
Ответното
дружество е подало жалба против
решението в осъдителната му част. Счита същото за неправилно поради факта, че
ищцата е проявила груба небрежност и съпричинила вредоносния резултат в
изключително висока степен - 99%. Прави се
оплакване оплакване и че
определеният размер на
обезщетението е завишен и не
отговаря на критерия на чл.52 от ЗЗД. Решението
се обжалва и в частта за разноските като
се посочва, че същите следва да бъдат
изменен не само с оглед изхода на делото, но и при сегашния резултат, при който
е предявеният иск е уважен само за 30% от претнедирания размер.
Пернишкият
окръжен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната
жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи
следното:
Пред
районния съд е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ.
Моли
се на ищцата да бъде присъдена сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
–болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 09.05.2016г. в
гр.Перник по време на работа в ответното
дружество. Посочва се, че ищцата е получила конквасация на ІІІ и ІV пръст на
лявата ръка, с последваща некроза на четвърти пръст в ляво като е претъпяла
силни болки и страдания по време на лечението.
Извършени са няколко операции и е
налице трайно увреждане на здравето й –
ампутация на … пръст на лявата ръка. с решение на ТЕЛК на ищцата е определена
….% неработоспособност.
С
отговора по чл.131 от ГПК ответната страна е оспорила иска. Не се оспорва фактът на настъпване на злополуката
на посочената дата, както и че ищцата е получила уврежданията, описани в исковата молба.
Твърди се обаче,че злополуката е
настъпила в резултат на проявената от ищцата груба небрежност ,тъй като в
нарушение на изискванията за безопасност
на труда и на инструкциите за работа с
машината за шприцоване на сладки, по време, когато машината е била в работен режем, ищцата е бръкнала с ръка в
улея на същата и именно поради това е претърпяла увреждането.
С обжалваното
решение е прието, че е осъществен фактическият състав на чл.200 от КТ-
настъпила е трудова злополука, в резултат на която ищцата е претъпяла
неимуществени вреди. Счетено е, че сума в размер на 25 000лв. справедливо
ще обезщети пострадалата за претърпените
болки и страдания. Прието е също, че е налице основание за намаляване на
определеното обезщетение поради проявена
от работника груба небрежност, с която е допринесъл за настъпване на
злополуката. Процента на съпричиняване е определен на 40.
Окръжният
съд намира,че по делото е безспорно установено, че ищцата е работила по трудово
правоотношение с ответното дружество на длъжност „***“ като този факт се
установява и от писмените доказателства, представени по делото – трудов договор
№***, протокола за извършено разследване на злополуката и посоченото
разпореждане на длъжностна лице на НОИ-Перник, както и представените от
работодателя документи от трудовото й досие..
На 09.05.2016г. при работа с машина „шпирц за сладки,
програмируем двуцветен“ ищцата е получила конквасация на ІІІ и ІV пръст на
лявата ръка, с последваща некроза на четвърти пръст в ляво. Видно от
приложеното по делото разпореждане №31 от 06.06.2016г. станалата с ищцата на
посочената дата злополука е призната за трудова по реда чл.55,ал.1 от КСО.
Спорни
по делото са въпросите дали определеното
от първоинстанционния съд обезщетение в
размер на 25 000лв. ще обезщети
ищцата за претърпените от нея болки и страдания и дали същата е проявила
груба небрежност, с която е допринесла за настъпване на злополуката. Спори се и
в какъв процент е съпричиняването .
Окръжният
съд намира за установено следното:
С
разпореждане №31 от 06.06.2016г. станалата с ищцата на 09.05.2016г. злополука е
призната за трудова по реда чл.55, ал.1 от КСО. Посочено разпореждане има
обвързваща доказателствена сила по отношение на установените с него обстоятелства- че при опит на пострадалата да
разбърка тесто, тя е поставила ръката си
в улея на работещата машина – шприц за сладки до ниво валове, между
корпуса на улея и предпазната решетка. Представения по делото протокол за
резултатите от извършеното разследване на злополуката също е съставен от
длъжности лица в рамките на тяхната компетентност, поради което съдът приема за
доказани констатираните в него факти и заключението, че са допуснати нарушения
както от страна на работника, така и от страна на работодателя. При досега на
пръстите на ръката с въртящите се валове на машината, същите захващат ІІІ –ти и
ІV-ти пръст на лявата ръка с последваща некроза на четвърти пръст вляво.
От
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите И.Н.Б., В.Д.Н.,
Б.Д.Н., Л.С.Б. и С.И.Й. се установява механизма на работа с машината, наранила
ръката на ищцата. Всички свидетели посочват, че до машината има залепени
правила за работа. Начинът на работа включвал тестото да се поставя в нея ръчно
при изключен режим. Тъй като то съхнело се налагало да бъде разбърквано с ръка.
Според свидетеля Б. в цеха имало установена практика това да става
без да се изисква спиране на машината като тестото да се приблъсквало с
пръсти по улия и дори управителката – свидетелката С.Й. постъпвала по този начин. Същият посочва, че
има предпазител, но той се задейства само ако решетката на машината е махната
напълно, а ако се отстрани само малко,
което обаче позволява да се бръкне с ръка, тя не спира. Това твърдение се подкрепя
от показанията на свидетелката Н.. Последна обаче твърди, че за да се разбърка
тестото е необходимо машината да бъде спряна. Това става от „стоп-бутон“, като
имало особеност, че са необходими няколко секунди, за да се задейства този стоп-бутон.
Тази свидетелка е проверила изправността на машината веднага след инцидента и е
констатирала, че е била в пълна изправност.
И свидетелят
Б. ,и Н. и Б. потвърждават, че всички работници са знаели, че правилата
изискват пълно спиране на машината, но това изискване не се спазва. В по-ранен
момент в предприятието е имало друг подобен инцидент, станал с работничка
на име
С. / С./. Пръстите на последната били деформирани.
Свидетелката
Й., която е ***, в който е станал инцидента заявява, че тя провежда обучението
и инструктажа за работа с машините. Преди включването проверява дали
съответната машина е в състояние да работи. В деня на злополуката тя лично
разпоредила на М. да работи на тази машина. И тази свидетелка и останалите,
посочват, че всички работници работят на всички машини и се заместват.
От
показанията на свидетелите Б. и Н., последните преценени по реда на чл.172
от ГПК, тъй като същият е съпруг на ищцата, се
установява, че веднага след
инцидента М.С. е изпитала силни болки и голям стрес. В
продължение на три месеца тя ходила с превързана ръка и не можела да си върши работата, като очевидно се
има предвид ежедневната такава/,
не можела да се обслужва. В продължение на месец и половина съпругът й не ходил
на работа, защото трябвало да върши цялата домакинска работа. Злополуката
довела до смущения в съня й в храненето й. С. станала по.затворена като човек.
Свидетелят Б. дори употребява думата „отчаяна“.
Съпругът й твърди, че тя се чувствала неспособна да върши каквато и да било
работа. Опитвала се да започне друга работа, но имала проблеми със захвата
на ръката. Точно поради тази причина
била съкратена.
За
установяване на претъпените от ищцата неимуществени вреди са представени множество писмени доказателства –
болнични листа, епикризи, решение на ТЕЛК
№***, с което на същата е определена 30% нетрудоспособност за срок от три
години. Освен това е допусната и изслушана съдебно- медицинска експертиза,
извършена от вещото лице К.С.Ч..
От тези
доказателства се установява, че първоначално пострадалата била откарана в МАЛ „Рахила Ангелова“, гр.Перник, където
е извършен преглед и са направени изследвания.
След това е постъпила в МБСАЛМ „Н.И.Пирогов“,
секция Ортопедична травматологична клиника по хирургия на ръка, където на *** е
оперирана по спешност. Извършена е
некретомия, декомпресия на дигиталния радиален нерв на трети пръст, дебридиман.
Изписана е на *** като е било преписано сваляне на имобилизацията на 21 ден и премахване на имплантите след 35 ден. Поради силните болки и отока на лявата ръка е постъпила на
лечение в СБПЛР ЕООД, гр.Перник за
рехабилитация и физиотерапия за периода ***-***. Нетрудоспособността е
продължила до 04.03.2017г.
Към
датата на извършване на прегледа от вещото лице, изготвило експертизата е констатирало ампутация на ІV пръст на лявата ръка и оток
на ІІІ пръст. Последният е деформиран в
областта на първата /проксимална/ фаланга. Има контректури в прокисималната и
дисталната интерфалангеална стави, незначителен
обем на движения в проксималната и дисталната интерфаленгеална стави на
ІІІ пръст. Намален захват на лявата ръка.
Увреждането
на четвъртия пръст е такова за цял живот. Има вероятност за евентуално
подобрение на обема на движение в проксималната и дистална интерфалангеални
стави на трите пръст за в бъдеще. За цял
живот в значителна степен, но не напълно е отнета основна функция на лявата ръка,
а именно – хватателната. Пострадалата ще изпитва неудобства в ежедневието
си основно по отношение на тези функции.
Във
връзка с доказване на възражението за съпричиняване по делото е допусната
приета съдебна експертиза, изготвена от вещо лице- специалист по трудова
медицина. При направената проверка в
дружеството ответник вещото лице е констатирало,че
са издадени необходимите заповеди в изпълнение
на задълженията на работодателя по Наредба №РД -07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. На ищцата са проведени необходимите инструктажи-
първоначален, на работното място и периодичен, като същите са заверени в
книгата за инструктажи с подписите на
ищцата и на лицето,което ги е извършило.
Направена
е проверка на изготвената Инструкция за безопасна работа с „Шприц за сладки-
програмируем, двуцветен“ в съответствие с Наредба №7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работна оборудване. Вещото лице
посочва,че същата не съдържа необходимата
информация за предвидимите ненормални ситуации и за извлечените от опит
заключения при използване на работно
оборудване.
Вещото
лице е посетила цеха на място и наблюдавало работния процес. Установило е, че за да се задейства
прекъсвача на машината, решетката на същата трябва да бъде отместена докрай, а
при частично отместване се отваря триъгълно пространство преди спиране на
машината.
Посочено
е също, че в картата за оценка на риска на работно място на дейност „работа с
тестомесачки, миксери, шприцове и формировъчни машини“ не е идентифицирана като
възможна механичната опасност от увличане и премазване на ръцете от въртящите части /валове на
машини и не е оценена съответната степен на риска.“
С
оглед на така събраните доказателства
въззивният намира, че подадените от страните жалба са частично
основателни.
По
отношение на размера на присъденото обезщетение: При определяне на същия следва да бъдат взети
предвид всички фактори ,които се отразяват на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Това са не само интензитета на физическите страдания, но и
бъдещото и общо здравословно състояние, продължителността на лечебния процес и
на възстановителния период, евентуално загрозяване на външния вид, промените
,които настъпват в живота на пострадалия.
В случая е установено, че при
травмата са били премазани два от пръстите на лявата ръка. Това премазване е довело до некроза на единия от тях и трайно деформиране на другия.
Наложили са се оперативни интервенции като едната операция,при която е отстранен некротиралия пръст е била извършена по спешност поради влошеното
състояние на С.. Лечебният процес е продължил около една година като пълно възстановяване не е настъпило и няма да настъпи. Веднага
след травмата търпените болки безспорно са били силни, което е довело до невъзможност за обслужване и
водене на нормален живот. Фактът,че
по-късно се е наложила рехабилитация, която ноторно също причинява силни болки, води на извода,че здравословното състояние не е било добро. Следва също да се вземе
предвид обстоятелството, че става въпрос за млада жена, чието здраве е увредено
трайно. Травмата не само е причинила загрозяване, което неминуемо води до
притеснения и дискомфорт, но и пречи
за пълноценното полагане на труд, което е съществено за нейния бъдещ живот.
Не без значение са и психологическите последици за увреденото лице. От събраните по делото гласни доказателства
се установи, че М.С. се е променила като човек. Непосредствено след инцидента не можела да спи, не се хранела. В
последствие станала затворена, дори отчаяна. С оглед на всичко това окръжният
съд намира, че претенцията на ищцата е
основателна в пълния й предявен размер от 50 000лв.
По
отношение на възражението за съпричиняване на злополуката: Съгласно чл.201, ал.2
от КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена ако работникът е
допуснал за трудовата злополука като е проявил
груба небрежност. Това означава, че той
следва да е допускал и съзнавал, че може да настъпят вредоносни последици, но
самонадеяно да се е надявал да ги предотврати. При трудовата злополука такава
небрежност има когато работникът не е проявил елементарно старание и внимание и
е пренебрегнал на основни технологични правила и правила за безопасност. В случая
се установи, че М.С. е пренебрегнала правилата за безопасност и не е проявила
нужното внимание при работа като е бръкнала с ръка в машината, за да прибута
тестото без да се е уверила, че същата е
спряна. От друга страна обаче се установи, че това е обичайна практика в
предприятието. Последното обстоятелство смекчава вината на работника, тъй като увеличава
увереността,че ще избегне неблагоприятните последици след като всички други
правят така и не са пострадали. Освен това по делото се установи, че в картата
за оценка на риска на работно място на дейност „работа с тестомесачки, миксери ,
шприцове и формировъчни машини“ не е идентифицирана като възможна механичната
опасност от увличане и премазване на
ръцете от въртящите части /валове на машини и не е оценена съответната степен
на риска. Това обстоятелство също
навежда на извод, че пострадалата не била в предупредена в достатъчна степен за
възможния риск от действията си. Предвид на така изложеното, настоящият състав
счита, че процента на съпричиняване следва да бъде определен на 50.
Определеният
по-горе размер на обезщетението за неимуществени вреди ще следва да бъде
намален с този процент и дължимото обезщетение става 25 000лв. С оглед на
това обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта му, с която искът е
отхвърлен за разликата между
присъдените 15 000лв. и дължимите 25000лв. или –за 10 000лв.
върху тази сума се дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва, считано от дата на злополуката – 09.05.2016г.
до окончателното й изплащане.
В
останала му част обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
Жалбоподателката
не претендира разноски, поради което и такива не се присъждат.
На
основание чл. 78,ал.6 от ГПК ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишкия
окръжен съд 400лв. държавна такса.
По изложените съображения окръжния съд,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №1040 от 14.12.2017г.,
постановено по гр.дело № 4693/2017г. по
описа на ПРС в частта му, в която е отхвърлен предявеният от М.Г.С. с
ЕГН ********** и адрес *** против „ТОП БИСКИТ“
ЕООД с ЕИК 11355143 със седалище
и адрес на управление гр.Перник,
ул. „Стара планина“ №91 иск с правно
основание чл.200,ал.1 от КТ за заплащане на сумата 10000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 09.05.2016г.,
представляваща разликата между дължимите 25 000 лв. и присъдените
15 000лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „„ТОП БИСКИТ“ ЕООД с ЕИК 11355143 със седалище и адрес на
управление гр.Перник, ул. „Стара планина“ №91 да заплати на М.Г.С. с ЕГН ********** и адрес
*** на основание чл.200,ал.1 от КТ още 10000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, станала
на 09.05.2016г., представляваща разликата между дължимите 25 000 лв. и
присъдените 15 000лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на злополуката -09.05.2016г. до окончателното изплащане на същата.
ОСЪЖДА „ТОП БИСКИТ“ ЕООД с ЕИК 11355143 със седалище и адрес на
управление гр.Перник, ул. „Стара планина“ №91 да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 400лв. държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.