ОПРЕДЕЛЕНИЕ № …..
гр. София, 12.08.2020г.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на 12.08.2020 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дора Михайлова
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Славчева
Ивайло Георгиев
разгледа докладваното от съдия Георгиев в.гр.д. № 360/2020 г. по описа на
съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Л.В.Х. ***
срещу определение № 14 от 02.06.2020 год. на съдия по вписвания в Служба по
вписвания при С.ски районен съд, с което е постановен отказ за вписване на
решение № 153Б от 13.03.2019 год. на Общинска служба „З.“ – гр. С.за
възстановяване правото на собственост върху земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Б., в частта му за имота,
посочен в заявление на Л.В.Х. вх. № 863/02.06.2020г.
Отказът е мотивиран с това, че представеният за вписване акт
не отговаря на изискванията на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и на чл.4, б “а“,
чл.8, ал.2 и чл.6, ал.1, б. „в“ вр. с чл.6, ал.3 от
Правилника за вписванията. Сочи се, че представеният към заявлението за
вписване оригинал на решение и препис от него не представляват еднообразни
документи, същите не са идентични, че имотите предмет на исканото вписване не
са описани с изчерпателно посочените в Правилника за вписванията
индивидуализиращи белези нито в решението, нито в съпътстващите го документи,
както и че не са представени скици-копие от кадастралната карта за всички
имоти, предмет на решението. Сочи се също така, че е недопустимо частично
вписване на решението, каквото е искането на молителя.
Жалбоподателят поддържа, че процесното
решение на ОС „З.“ не е придружено със скица поради това, че за с. Б. има
кадастрална карта, поради което и към същото приложил скица-проект на СГКК – С.област,
включваща имоти №11 и №12 от решението, обединени в имот с идентификатор
03767.42.623 с обща площ от 1485 кв.м., описани с граници и съседи - както в
решението, така и в скицата-проект, които данни били идентични и в двата
документа. Твърди, че всички останали имоти, посочени в решението, освен този,
по отношение на който е поискано отказаното вписване, са били идентифицирани и
вписани в Служба по вписванията – гр. С., а за същите жалбоподателят се снабдил
със съответните скици, поради което и последните не били предмет на подаденото
заявление за вписване. Моли съда да отмени постановения отказ с определение №
14 от 02.06.2020 год. на съдия по вписвания в Служба по вписвания при С.ски
районен съд и да постанови вписване на решение № 153Б от 13.03.2019 год. на
Общинска служба „З.“ – гр. С.за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Б., в
частта му, в която е възстановено правото на собственост на конкретно посочени
в заявлението имоти, а именно: под № 11 и № 12 от решението.
След като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Подадено е заявление от Л.В.Х. до Служба по вписвания – гр. С.за
вписване, на основание чл. 112, б. „а“ от ЗС и чл. 4, б. „а“ от ПВ, на решение
№ 153Б от 13.03.2019 год. на Общинска служба „З.“ – гр. С.за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на село Б., в частта му, с която е възстановено правото на
собственост на наследниците на В.М.Х. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници върху имоти, описани заявление на Л.В.Х., а именно – имот № 42,
парцел № 623 от кадастралната карта.
Със заявлението са представени: заверен препис от решение №
153Б от 13.03.2019 год. на Общинска служба „З.“ – гр. С., с което е
възстановено правото на собственост върху деветнадесет поземлени имота на наследниците
на В.М.Х. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, издадено по
заявление на Л.В.Х.; удостоверение за наследници изх. №1206 от 21.05.2020г. на В.М.Х.,
починал на 16.02.1976г., от което е видно, че молителят е негов син, и скица -
проект №15-351321 от 28.04.2020г. издадена въз основа на заявление вх.
№01-126649-10.03.2020г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – С.област
за проектен имот с идентификатор 03767.42.623. В решението е отбелязано, че не
се възстановява правото на собственост в съществуващи реални (възстановими)
стари реални граници на следната част от имот: нива от 0,015дка, находяща се в землището на с. Б. в местността „Ч.“, имот № 42,
парцел № 623 от кадастралния план, изработен през 1961г., заявен с пореден №14
от заявлението и установен с Делбен протокол 1947,
поради това, че същият попада в границите на урбанизираната територия на имот
ПИ №42.623 от кадастралната карта на с. Б.. В забележката към решението е
посочено, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделския
имот е необходима скица с точните размери на имота. Не е отбелязана датата на
която решението е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК,
от процесуално легитимирана страна и е насочена против подлежащ на обжалване
акт на съдията по вписванията и е редовна. Преценена по същество съдът я намира
за неоснователна, по следните съображения:
Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху
подлежащия на вписване акт в рамките, установени в Правилника за вписванията.
По смисъла на чл. 32а от ПВп, съдията по вписванията
следи за спазването на установените в този нормативен акт изисквания.
Осъществяването на контрол върху спазване на материалноправните
предпоставки на акта, чието вписване се иска, не е в рамките на правомощията на
съдията по вписванията. Съдията по вписванията следва да провери, дали актът
подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма, и има ли
необходимото съдържание. Съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК отказът на съдията по
вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не
подлежи на вписване (чл. 32а ПВ); да бъде основан на съображения за местна
некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 от ПВ),
както и на съображения, извлечени от формата на акта; може да бъде отказано
вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание; ако не е
внесена дължимата за това такса; ако липсва скица-копие от кадастралната карта
съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ или ако не са представени доказателства за
изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
В конкретния случай, с представеното за вписване решение на
Общинската служба по З. – С., се възстановяват в стари реални граници
земеделски земи на наследниците на В.М.Х. и същото представлява административен
акт, с който се признават и създават права – право на собственост върху
възстановените земеделски земи. Този административен акт е издаден на
основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ,
съгласно който влязлото в сила решение, придружено със скица, освен в случаите
по чл. 10, ал.7, удостоверява правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт върху имота. Наличието на влязло в сила решение,
ведно със скица на имота, са кумулативно дадените предпоствки
в посочената разпоредба на закона, при наличието на които административният акт
е годен да играе ролята на констативен нотариален акт и е сред кръга на
подлежащите на вписване актове по смисъла на чл. 4, б. „а“ от ПВ.
В процесното решение е посочено,
че се издава на основание чл. 14, ал.1
от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 и чл.18з,ал.1 от ЗСПЗЗ, които разпоредби предвиждат,
че към решението на ОС „З.“ за възстановяване на правото на собственост се
прилага скица на имота. Такава скица към решението, чието вписване е поискано,
не е приложена. Поради това съдията по вписванията правилно е приел, че то не
може да се впише, тъй като не е придружено от скица и в този смисъл не
удостоверява право на собственост и не може да има силата на редовен от външна
страна констативен нотариален акт за собственост върху имотите. Наистина,
съгласно правната теория (Бобатинов М., Влахов Кр. „Вещно право Практически проблеми“ изд. Сиби, 2007г., стр. 254), изискването за наличие на скица не
следва да се абсолютизира, а същата е необходима само
доколкото с нейна помощ се дава надлежна индивидуализация на възстановявания в
стари реални граници имот. В случая, обаче, съдът намира, че скицата е
необходима, за да има решението на ОСЗ качеството на констативен нотариален акт
за собственост върху описаните в него имоти, тъй като (както правилно е констатирал
съдията по вписванията) имотът, по отношение на който се иска вписване на
решението, не е надлежно индивидуализиран и поради това не може да се направи
несъмнен извод, че именно той е възстановен с това решение. Липсата на
достатъчна индивидуализация произтича на първо място от факта, че имотите под
№№ 11 и 12, за които заявлението се уважава, и имотът, за който е отказано
възстановяване, са описани по напълно идентичен начин като „имот № 42, парцел №
623“. Следователно, дори това да е един и същ имот, не става ясно
разположението на частите му, които се възстановяват и които не се
възстановяват, доколкото за тях е посочена само площ, но не и конкретно
местонахождение. За индивидуализацията на имота не допринася приложената към
заявлението скица- проект поради следните съображения:
-
Тя се отнася не до реално
съществуващ имот, а до проектен такъв, който още не съществува в правния мир
като обособен обект на собственост. Видно от отбелязването в нея, проектът
изменя съществуващата и одобрена кадастрална карта на с. Б., но няма никакви
данни за неговото утвърждаване и влизане в сила. Поради това, както следва и от
самата скица, изменението все още е в проектна фаза и не е завършено.
-
Посочените в нея граници на проектния
(т.е. все още несъществуващ) имот в една своя част се различават от границите
на „имот № 42, парцел № 623“, частично възстановен с процесното
Решение № 153Б от 13.03.2019 год. на ОСЗ – гр. С., а в друга част са неокончателни,
тъй като:
o
една от границите на имота по
скицата е имот с идентификатор 03767.42.620, каквато не фигурира в решението на
ОСЗ.
o
две от границите на имота по скицата
са имоти с проектни идентификатори 03767.42.624 и 03767.42.625, т.е. все още несъществуващи
имоти, или – най- малкото – със съмнения за възможни изменения на техните
граници, доколкото същите не са окончателни, а проектни.
С оглед гореизложеното, правилен е изводът на съдията по
вписванията, че представеният за вписване акт не съдържа достатъчно точно и
ясно описание на границите на имота – релевантно обстоятелство по смисъла на
чл. 6, ал. 1, буква „в“ in
fine от Правилника за вписванията. Предвид обстоятелството, че процесният акт, представен за вписване от заявителя е за
имоти, находящи се в границите на одобрена
кадастрална карта, следва на основание действащата разпоредба на чл. 49б от ЗКИР за издаване на акта, с който се признава право на собственост, да се
изискват скици от кадастралната карта или скици-проекти в случаите на чл. 52,
ал. 1, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Изготвянето и
представянето на скици- проекти пред органа по земеделската реституция не дерогира задължението на последния по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ да приложи скица към
решението си за имотите. Това в процесния казус не е
направено.
Тук е мястото да се отбележи, че съдията по вписванията е
компетентен да провери дали представеният му акт подлежи на вписване и дали са
налице законовите изисквания за вписването (вкл. дали актът съдържа всички
изискуеми реквизити), а съдът - да провери законосъобразността на неговата
проверка. В този смисъл, както съдията по вписванията, така и съдът не
извършват проверка на самата процедура по възстановяване на правото на
собственост, но проверяват наличието на законовите основания за вписване на
акта, с който тази процедура е приключила и в рамките на посочените в него
правни основания за издаването му. В случая, резултатът от проверката сочи на
липса на съществен реквизит на акта, който не позволява надлежно
индивидуализиране на имота, а това е достатъчно основание да се откаже
поисканото вписване.
За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че не споделя мотивите
на съдията по вписванията за невъзможност да бъде вписано решение № 153Б от
13.03.2019 год. на Общинска служба „З.“ – гр. С., за възстановяване на правото
на собственост на земи в съществуващи стари реални граници в землището на с. Б.
само в частта, за която е заявено в молбата за вписване относно посочения в заявлението имот. В
случай, че представеното решение отговаря на изискванията за форма и има
изискуемото от закона съдържание, както и съдържа пълно описание на
възстановените имоти, техните граници и съседи, придружено е с удостоверение за
наследници и е влязло в сила, като е представена и актуална скица, няма пречка
от вписването му само по отношение на отделен имот, посочен в него (арг. от Определение № 23 от 10.01.2018 год. на ВКС по
ч.т.д. № 1767/2017 год. на II т.о.).
С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а отказът на съдията по вписванията следва да бъде потвърден.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14 от 02.06.2020 год. на съдия по вписвания в
Служба по вписвания при С.ски районен съд, с което е постановен отказ за
вписване на решение № 153Б от 13.03.2019 год. на Общинска служба „З.“ – гр. С.за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на село Б. по заявление на Л.В.Х. по отношение
на посочения в заявлението имот № 42, парцел № 623 от кадастралната карта.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.