№ 1932
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100511590 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.П. Д., с която се обжалва изцяло решението,
постановено по гр.д. № 61067/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивницата моли да се
отмени решението на районния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се
уважат изцяло предявените искови претенции. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият П. К. Д., оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния
съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Искът, предявен от А.П. Д. срещу П. К. Д., е за издръжка в размер на 320 лв. месечно,
считано от 01.10.2020 г., на основание чл. 144, във вр. с чл. 149 от СК. Ищцата претендира и
законната лихва, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
1
С решението, постановено по гр.д. № 61067/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 86 състав, е
отхвърлил изцяло предявените искови претенции, като неоснователни.
По делото спорен е единствено въпросът дали възможностите на въззиваемия му
позволяват да дава на въззивницата претендираната месечна издръжка. Възможността за
доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална
възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. В настоящия случай е установено, че въззиваемият е трайно
безработен, със спрени осигурителни права в Испания, където живее, и е с влошено
здравословно състояние. Противно на изложеното във въззивната жалба, съдът намира, че
притежаваната от въззиваемия идеална част от правото на собственост върху недвижим
имот (1/8), респ. възможността да извлича граждански плодове от него, не може да обоснове
извод за наличие на материална възможност, която да му позволява да предоставя издръжка
на навършилото пълнолетие, учащо във висше учебно заведение, свое дете, още повече, че
самият родител се издържа от съжителката си, установено от показанията на св. С.Д.
(разпитана в първата инстанция).
Предвид този факт настоящата инстанция счита, че въззиваемият няма възможност да
отделя никакви средства за издръжката на пълнолетната си дъщеря. Получаваните доходи от
бащата не са достатъчни да покрият и неговата необходима издръжка.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция, и не намира за необходимо да преповтаря тези доказателства и
изводи.
Първоинстанционното решение е правилно. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Първоинстанционният съд е мотивирал невъзможността на ответника да
заплаща претендирания размер издръжка. Районният съд е изложил мотиви в тази насока,
които се споделят от въззивния съд. Доказателствата и във въззивната инстанция не са
достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е постановено при спазване
на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивницата няма право на разноски.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати
на въззиваемата страна разноски в размер на 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 86 състав,
постановено по гр.д. № 61067/2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.П. Д. за присъждане на разноски по
делото.
ОСЪЖДА А.П. Д., ЕГН **********, да заплати на П. К. Д., ЕГН **********, сумата
от 300 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3