№ 1
гр. Нови пазар, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно
наказателно дело № 20213620200300 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Г. СТ. К., заявява, че не е съгласен с наложеното му наказание с
наказателно постановление №18-0307-00951/17.05.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР
Шумен, РУ Нови пазар, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 750 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалния закон. Твърди, че при съставянето на акта за
установяване на административното нарушение не били посочени обстоятелствата, при
които било извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Тези
допуснати процесуални нарушения били пренесени и в издаденото наказателно
постановление. Жалбоподателят счита, че е било нарушено правото му на защита. В
допълнение на доводите, в молба до съда и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител заявява, че липсва посочване на точното място на нарушението. Също така
още към дата 04.07.2018 г. административно наказващият орган знаел кой е авторът на
нарушението, но въпреки това актът бил издаден едва на 27.12.2018 г. - след изтичане на
срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Посочената скорост на движение била редуцирана с 3 км. в
посока намаляване, вместо да се редуцира с 3%. Наказателното постановление било
издадено след изтичане на 6-месечния законов срок и било връчено на жалбоподателя след
изтичане на три години от извършване на вмененото му нарушение. Предвид това
жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В писмено
1
становище по делото, депозирано от юрисконсулт на ОДМВР –Шумен се твърди, че
нарушението е констатирано от АТСС, монтирана трайно в служебно МПС, при спазване на
всички изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. При предвидено кумулативно
наказание, предвид превишението на скоростта в населено място, не бил издаден електронен
фиш, а се следвал общия ред по ЗАНН. Наложително било да се установи кой е водачът, по
реда на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, но опитите да се установи кой е водачът посредством
попълване на декларация от собственика на МПС срещнали пълна липса на съдействие. На
13.09.2018 г. жалбоподателят бил намерен от служител на РУ-В., но отказал категорично да
приеме каквито и да било документи във връзка с нарушението. Едва след това станало
ясно, че жалбоподателят и собственик на МПС няма да декларира друг водач за автор на
нарушението. От деня на извършване на нарушението - 08.02.2018 г. не била изтекла
абсолютната давност за административно наказателно преследване, а самата давност била
прекъсвана със всеки опит за връчване на документи по производството на жалбоподателя.
Поради това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да
бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено. Моли също и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
На жалбоподателя Г. СТ. К. е вменено нарушение, изразяващо се в това, че на
08.02.2018 г. в 14.06 часа в град Нови пазар, по улица „***“, в посока от гр. Шумен към гр.
В., е управлявал лек автомобил „***“ с рег. №***, негова собственост, със скорост от 106
км/ч, при въведено ограничение от 50 км/ч за движение в населено място. С констатацията,
че е налице превишение с 56 км/ч, установено с техническо средство TFR1-М, намалено с 3
км поради възможна грешка на техническото средство, му е вменено нарушение на
чл.21,ал.1 от ЗДвП. Нарушението е отразено в клип №840, радар 5911, на който са посочени
дата, час, измерена скорост, въведено ограничение, координати на мястото и
регистрационен номер на заснетия лек автомобил, включително превишението на скоростта.
Приложен и е протокол за използване на АТСС, за дата на използването му 08.02.2018 г.,
съдържащ всички необходими реквизити. От справка по рег. номер на автомобила /лист 7/
се установява, че той е собственост на жалбоподателя Г. СТ. К. от гр. В..
След констатиране на извършеното нарушение на собственика са изпратени снимков
материал, декларации по чл. 188от ЗДвП и покани, със съпроводително писмо, изпратено на
сектор ПП при ОД МВР –В., предвид местоживеенето на собственика на МПС. От докладна
записка от 26.11.2018 г., изготвена от МлПИ Д.П. до началника на 04 РУ-гр. В. става ясно,
че жалбоподателят е бил намерен на 15.11.2018 г. от този полицейски служител по повод
връчването на изпратените документи, по преписката, включително снимка на нарушението.
Жалбоподателят отказал да получи документите, с мотив, че е изтекъл шестмесечния срок за
връчването им. Предвид отказа на жалбоподателя да посочи друг водач на лекия, управлявал
автомобила в момента на констатиране на нарушението, посредством приложена към
2
документите декларация, както и предвид отказа му да получи покана за явяване в РУ-Нови
пазар за съставяне на АУАН в случай, че той е бил водач на въпросното МПС, то на
27.12.2018 г. е съставен акт за установяване на административното нарушение, извършено
на 08.02.2018 г., против жалбоподателя. Този акт №1001/2018 г., бл. №466538 му е изпратен
за връчване, на 31.12.2018 г. Видно от съдържанието на докладна записка, изготвена от
МЛПИ Д.П. до началника на 04 РУ-В., на 05.02.2019 г. жалбоподателят е бил намерен в
дома му в с. Д., но е отказал да му бъде връчен акта за установено административно
нарушение. На 01.03.2019 г. цялата административна преписка отново е изпратена на 04 РУ-
В., за да се връчи АУАН, или удостовери отказа на нарушителя да получи препис от него.
Видно от отбелязаната дата в самия АУАН, актът е връчен на 14.03.2019 г., неподписан от
нарушителя, като отказът му е удостоверен от Д. Огн. Д., в качеството му на свидетел на
отказа. Въз основа на този акт е издадено и наказателно постановление №18-0307-
00951/17.05.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Шумен, РУ Нови пазар, с което, на
жалбоподателя, за виновно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозсно средство за срок от 3 месеца.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното
въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за
това органи, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да
осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни
нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че
както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това
лица. Както актът, така и НП съдържат законово изискуемите реквизити и е налице
посочване на всички съществени обстоятелства, при които е извършено нарушението. Съдът
счита, че в хода на административнонаказателното произвъдство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя и които да са основания за отмяна на наказателното
постановление на това основание.
Установява се с категоричност от събраните писмени доказателства по делото,
включително и от свидетелските показания на свидетелите Д. Огн. Д., Й. Н. Ф., Т. К. Д. и Д.
СТ. Д., че на 08.02.2018 г. в 14,06 часа жалбоподателят се движил по улица „***“ в гр. Нови
пазар, в посока Шумен-В., управлявайки лек автомобил „***“ с рег. №***, негова
собственост, със скорост от 106 км/ч, при въведено ограничение от 50 км/ч за движение в
населено място.
От събраните по делото доказателства съдът счита, че с достатъчна категоричност се
установява, че жалбоподателят се е движил с посочения в постановлението автомобил по
посочената улица със скорост, надвишаваща разрешената за движение в населено място.
Поради това законосъобразно на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. Безспорно е, че деянието на жалбоподателя е било извършено
3
от него на 08.02.2018 г., която дата е отразена на снимковия материал от записания клип,
както и в протокола за използване на АТС. Скоростта на движение е редуцирана с 3 км. в
посока намаляване на отчетената скорост на движение. Относно твърдението на
жалбоподателя за неправилно редуцирана скорост на движение, вместо с 3%, с 3 километра,
съдът счита, че действително и видно от приложеното техническо описание и инструкция за
експлоатация на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, при измерване на скоростта в
полеви условия /1.4.2/, максимално допустимите грешки при измерване на скорост –
плюс/минус 3 процента в обхвата 100-250 км.ч. В случая е отчетена скорост от 109 км/ч,
редуцирана с 3 км/ч до превишение с 56 км/ч. При редукция на отчетената скорост с 3 %,
намалението следва да е 3,27 км., т.е същото. Следователно неточното намаление вместо с 3
% с 3 км/ч. е довело до същия резултат - превишение с 56 км/ч от разрешената скорост на
движение в населено място.
По отношение на аргументите за неспазен срок по чл.34 от ЗАНН съдът счита следното:
В тази разпоредба са предвидени два отделни срока, с изтичането на които не се образува
административно наказателно производство, ако не е съставен акт до изтичането им, а
именно 3 месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на
нарушението. В конкретния случай съдът счита, че не е нарушен нито един от тях. Съдът
приема, че конкретният нарушител е установен на 15.11.2018 г., когато жалбоподателят е
отказал да получи изпратените му документи по преписката и съответно да посочи друг
водач на собствения му автомобил в деня и часа на констатиране на нарушението. Съгласно
чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Именно от този момент следва да се счете, че автор на
нарушението е собственикът на автомобила, т.е настоящият жалбоподател. От тази дата до
съставянето на акта за административно нарушение на 27.12.2018 г. не е изтекъл
тримесечният срок от откриване на нарушителя. Не е изтекъл и едногодишният срок, който
е с начало датата на извършване на нарушението - 08.02.2018 г. Актът е съставен в
отсъствието на сочения в него извършител, тъй като, след като е бил надлежно поканен да
се яви в РУ-Нови пазар за съставянето му, жалбоподателят, отказвайки да получи поканата
не се е и явил. От съставянето на акта до издаването на НП не са изминали повече от шест
месеца, противно на твърденията в жалбата, тъй като НП е издадено на 17.05.2019 г. и
връчено на жалбоподателя на 12.07.2021 г.
По отношение на твърдяното изтичане на давностен срок за административно
наказателно преследване съдът счита следното: Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща
към НК за неуредените в ЗАНН въпроси, включително и по отношение на давността за
наказателно преследване. Предвидената в чл.80, ал.1, т.5 от НК давност за наказателно
преследване е 3 години, предвид предвиденото наказание глоба в настоящия случай. Тъй
като давността е няколкократно прекъсвана с действия на надлежните органи, предприети
спрямо извършителя и е започвала да тече нов давностен срок, то предвид разпоредбата на
4
чл.81, ал.3 от НК, следва да се прилага срокът на абсолютната давност, който в настоящия
случай е 4,5 години и очевидно не е изтекъл.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е
неоснователна и не следва да се уважава, като обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски в
настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към
разпоредбите за разноски в ГПК. От страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган, представляван от юрисконсулт И. Симеонова, е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен
от съда. Искането е основателно и съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв., които следва да се заплатят от жалбоподателя.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и направените разноски по
призоваването на св. Д. Огн. Д. - пътни разноски в размер на 120 лева, по сметка на НПРС.
Возим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0307-00951/17.05.2019 г. на
Началник РУ към ОДМВР Шумен, РУ Нови пазар, с което на Г. СТ. К., с ЕГН **********
от с. Д., обл. В., на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание глоба от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца, за
извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Г. СТ. К., с ЕГН ********** от с. Д., обл. В. да заплати Областна
Дирекция на МВР – Шумен направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Г. СТ. К., с ЕГН ********** от с. Д., обл. В. да заплати по сметка на НПРС
направени по делото разноски в размер на 120 лева (сто и двадесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5