Решение по дело №4081/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260351
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Ивайло Юлиянов Колев
Дело: 20191720104081
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   260351 / 20.10.2020г.

 

гр. П., 20.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД П., Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО КОЛЕВ

 

При секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4081 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Л.К.К., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Л.К.К. дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1041,75 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 102,48 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2017 до 03.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 169/2019 г. по описа на Районен съд П.

          Ищецът твърди, че между него и ответницата в качеството й на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. С.Р., оспорва предявените искове по основание и размер с твърдението, че същите са  насочени срещу лице, което няма качеството на собственик или ползвател на имота, а с това и не е пасивно легитимирано да отговоря по тях. Оспорва до имота реално да е доставена топлинна енергия. Посочва, че процесните суми са прогнозно начислени, поради което и недължими. Приложените от ищеца Общи условия не са били надлежно приети от ответника – чрез писменото им потвърждаване.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД.  Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът  е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

От представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че на 20.04.1999 г. Л.К.К. е декларирала за целите на данъчното облагане право на собственост върху процесния имот, притежаван съвместно от нея и трето за правния спор лице – К.Й.К., с посочено правно основание Договор № ***г., сключен с Община П.. Видно от приложеното към декларацията удостоверение за сключен граждански брак, Л.К.К. се намира в брачно правоотношение с К.Й.К., считано от 05.09.2007 г., т.е. след времето на подаване на декларацията пред общинската администрация.

Други доказателства във връзка с правото на собственост върху процесния имот не са ангажирани, въпреки предоставената на ищеца възможност за това чрез издаването на съответно съдебно удостоверение. Ищецът е представил единствено депозирана пред Община П. молба за издаване на препис от договора, сключен с Община П. и посочен като придобивно основание в Декларацията по чл. 14 ЗМДТ. В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил, че Община П. не му е предоставила копие от титула за собственост с мотиви, че подобен документ не се съхранява в общинската администрация.  

Представената декларация по чл. 14 ЗМДТ е единствено индиция, че към исковия период е възможно ответницата да е била собственик на имота, но не установява несъмнено този факт, доколкото същата не е предвиден в закона способ нито за придобиване или за доказване правото на собственост върху недвижим имот (така и Решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г.). При тези данни за липсата на съхраняван от Община П. акт, обективиращ прехвърлителната сделка, по която Общината се твърди, че е страна, включително и с оглед изричното оспорване от страна на особения представител на ответника, съдът намира, че не може да приеме за установено по несъмнен начин съществуващо в полза на ответницата право на собственост върху процесния топлоснабден имот за исковия период единствено на база подадената Декларация по чл. 14 ЗМДТ. Релевантните факти биха могли да бъдат установени чрез верига от косвени доказателства, които преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния факт, предмет на доказване. В случая обаче не е налице такава логически свързана система от доказателствени факти, която да създаде необходимата сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на установените доказателствени факти, наистина се е осъществил.

В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани ѝ от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на собственост или друго вещно право върху процесния имот, за неосъществил се.

Ето защо, съдът приема, че предявените искове се явяват недоказани по своето основание – поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което подлежат на отхвърляне, което прави ненеобходимо обсъждането на останалите наведени доводи в отговора на исковата молба, съответно на събраните в тази насока доказателства – експертни заключения. При неоснователност на иска за главница, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за присъждане на законна лихва за посочения в исковата молба период.

По разноските:

При този изход на спора по силата на чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, но същият е бил представляван от особен представител и не е сторил такива.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ срещу Л.К.К., ЕГН **********, с адрес *** обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че в полза на „Топлофикация П.“ АД съществува изискуемо вземане срещу Л.К.К. за сумата в размер на 1041,75 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 102,48 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2017 до 03.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 169/2019 г. по описа на Районен съд П.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..

СЪДИЯ___________________