№ 298
гр. Ямбол, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД гр.София,
срещу Решение №157/13.04.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.дело №
20222330102708 по описа за 2022 на този съд, в частта, с която са отхвърлени предявените
от въззивника, против Н. Д. М. от гр.****** искове с правно основание чл.422, във вр. с
чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на
вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД за главница в размер на 2207.04лв. и
договорно възнаграждение в размер на 789.63 лв., представляващи неизплатени задължения
по Договор за потребителски кредит № ********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Оплакването на въззивното дружество е за неправилност на решението на ЯРС в
оспорените му части, тъй като е постановeно в нарушение на материалния закон. Като
неправилен е оспорен изводът на съда, че длъжникът не дължи претендираното договорно
възнаграждение, тъй като процесният договор е недействителен на основание чл. 11, ал.1,
т.10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че сключеният между страните договор за кредит
отговаря на всички императивни законови норми, в същия подробно са описаните всички
параметри на договора, задължения като основание и размер, на разбираем и достъпен език.
Сочи, че договорът е сключен в размер, идентичен със заявените от ответника параметри в
искането му за отпускане на потребителски кредит, че преди сключването на договора на
ответника е предоставен стандартен европейски формуляр, с който дружеството-кредитор е
предоставило преддоговорна информация във форма, съгласно Закона за потребителския
кредит. Ответникът е посочил, че е получил екземпляр от формуляра, изписал е имената си
и се е подписал, ведно с договора за потребителски кредит му е връчен и погасителния план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. За договора за кредит въззивникът изтъква, че е съглашение, което
изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание
волеизявления и в случая договорът е сключен след постигане на съгласие на насрещните
волеизявления на страните по основните му елементи, че кредитополучателят е получил
1
предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с
получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения,
така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, без да е обективирал желанието си да се откаже от сключения договор с
дадената възможност по чл. 7.1 от ОУ към договора. Според въззивника, в договора
уговореният годишен лихвен процент в размер на 41.00 % отговаря на законовите
ограничения, не противоречи на добрите нрави и е приет съобразно принципа на свободно
договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, като по своя свободна воля страните са се съгласили да
сключат договора за кредит с годишен лихвен процент от 41.00 % и ГПР в размер на 48.90
%, размерите на които са в съответствие с измененията на ЗПК със ЗИДЗПК (обн., ДВ, бр.35
от 22.04.2014г., в сила от 23.07.2014) и въведеното в чл.19, ал.4 от ЗПК ограничение за
максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по - висок от
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, като е
налице съответствие и с разпоредбата на ал.5 на чл.19 ЗПК, според която клаузи,
надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. В случая с уговорения лихвен процент от
41.00 % и ГПР в размер на 49.89 % въззивникът счита, че не са накърнени добрите нрави по
вложения от закона и съдебната практика смисъл и изтъква, че добрите нрави в
потребителското кредитиране от небанкови финансови институции са в границите на
посочените от БНБ лихвени проценти, на които останалите небанкови финансови
институции предлагат потребителски кредити. Относно уговорения от страните годишен
процент на разходите по кредита въззивникът сочи, че същият е уговорен съобразно
изискването на чл. 19, ал.1 от ЗПК, като няма пречка страните да уговарят възнаградителна
лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от
ЗЗД и в случая уговореният размер на договорната лихва не противоречи на добрите нрави,
защото не надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за
това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както и
адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, при
съобразяване, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума и в случая не е налице нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена, и към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и
възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер -
50 %., т.е. в случая ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени
вземания за целия период на кредита, което сочи, че не е налице нарушение на законовото
изискване, както и на добрите нрави.
Като неправилен е оспорен и другият решаващ извод на съда за недължимост на
претендираното от ищеца договорно възнаграждение по съображенията, че в уговорения
между страните ГПР не е включено възнаграждението за пакета от допълнителни услуги.
Твърдението на въззивника е, че той не е посочил по-нисък от действителния размер на ГПР
и че не е предоставил невярна информация на потребителя, както и че не е вменил в
задължение на потребителя при сключване на договора за потребителски кредит да сключи
и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. За тази възможност
въззивникът е поддържал, че е опционална за клиента, че предоставянето на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит е легално уредена възможност в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като ал.4 на същата предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит, а в обхвата на общите разходи по кредита,
които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни
услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключването на договора за кредит, какъвто не е разглежданият
случай. В сключения от страните договор за потребителски кредит изрично било посочено,
че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за
получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия,
поради което кредиторът счита, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни
услуги не представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР.
В обобщение въззивникът сочи, че съгласно чл. 26 от ЗЗД нищожността на
2
отделни части от договора не влече нищожност на договора, когато тези нищожни клаузи са
заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. Поради това „Профи Кредит
България“ЕООД моли решението на ЯРС да бъде отменено в оспорената му част и да бъде
постановено ново решение от въззивния съд, с което ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца главница в размер на 2207.04лв. и неизплатено договорно възнаграждение в
размер на 789.63 лв., ведно със законна лихва, като се приеме за действителен сключения
между страните договор за потребителски кредит.
Въззиваемият Н.М., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната
жалба като неоснователна. Изразеното становище е, че решението на първата инстанция е
правилно и законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване. Сочи, че
ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е нарушил изискванията на Закона за защита на
потребителите и е сключил договора в нарушение на императивните изисквания на закона,
като по делото е установено, че договорът не е бил написан на разбираем и достъпен език, в
него не са описани всички параметри и кредиторът използва затрудненията на гражданите и
ги принуждава да подписват договори за суми, които са за допълнителни услуги, каквито те
не желаят. Излага, че в общите условия и в договора има редица неравноправни клаузи,
които противоречат и на Закона за потребителския кредит, като заемателят е бил въведен в
заблуждение относно общия размер на задължението, както и за цената на допълнителните
услуги, които са на абсурдна стойност, почти равна на тази на кредита. Според въззиваемия,
районният съд правилно е посочил, че ГПР по кредита е неправилно изчислен и неясен, че
същият изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Или в посочената величина на ГПР следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, а в случая в процесния
договор за кредит яснота относно посочените обстоятелства липсва. В него е посочен лихвен
процент по заема, който е фиксиран, както и годишно оскъпяване по заема, но неясно е как
тези стойности се съотнасят към ГПР по договора, алгоритъмът на който като величина е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо да бъде прилагана. Поради това
счита, че договорът се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
и като такъв не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици и
съобразно нормата на чл. 23 ЗПК длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата
стойност на предоставения финансов ресурс, както е приел и районният съд.
В о.с.з. въззивното дружество не се представлява, а пълномощникът юр.к.А.
депозира писмена молба, с която поддържа жалбата и в която излага съображенията си за
отмяна на решението на първата инстанция в оспорените му части, с искане за уважаване на
претенциите и присъждане на разноските по делото. Прави и възражение за прекомерност
на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата страна.
Въззиваемият Н.М. се явява лично в с.з., оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване решението на първата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на
„Профи Кредит България“ЕООД гр.София, с която против Н. Д. М. от гр.****** са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240,
ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на ищеца:
за главница в размер на 2 207,04лв., за възнаградителна лихва в размер на 789,63лв.,
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 543,81лв., възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ в размер на 1 322,50лв., мораторна лихва за забава върху главното
вземане в размер на 271,59лв. за периода от 02.05.2021г. до 05.05.2022г. – датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и законна лихва за забава в размер на
3
109,40лв., дължима върху главницата от 05.05.2022г. до 28.07.2022г. - подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които вземания ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2043/2022г. по описа на ЯРС.
В исковата молба ищецът е посочил, че вземанията му срещу ответника
произтичат от договор за потребителски кредит от 09.03.2021г., по който на ответника е
предоставен кредит в размер на сумата 2 300лв., с договорени срок на кредита, размер на
вноската, ГПР, годишен лихвен процент и поискани и закупени допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, за които са дължими възнаграждения. Ищецът е поддържал, че
кредитополучателят - ответникът е погасил само една пълна и една частична погасителни
вноски, с което задължението му по кредита в размер на исковите суми станало изцяло
предсрочно изискуемо и кредиторът е обвил предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
С подадения отговор на исковата молба ответникът е признал сключването на
договора за кредит с ответника и усвояването на сумата по кредита в размер на 2 300лв., но
е оспорил исковете с възраженията, че е бил задължен да сключи договора с приемане на
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, които клаузи са неравноправни. Поради това
ответникът е оспорил и е поискал договорът за кредит да бъде обявен за недействителен на
основание чл.22 ЗПК, тъй като в нарушение на чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.19, ал.1 и ал.4 от
ЗПК в годишния процент на разходите не са включени сумите за възнаграждения за двете
допълнителни услуги, при което на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и същата
правилно е разкрита от районния съд.
Установено е от приложеното ч.гр.д. №2043/2022г. по описа на ЯРС, че същото е
образувано по заявление от 29.07.2022г. и с издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК - №991 от 01.08.2022г. в полза на заявителя - ищеца „Профи Кредит България“ЕООД са
присъдени процесните вземания за главница, възнаградителна лихва, възнаграждения за
допълнителни услуги, мораторна и законна лихва. Заповедта е била връчена на длъжника
Н.М., който е подал възражение срещу нея в срока по чл.414, ал.2 ГПК, при което
заповедният съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415,
ал.1, т.1 ГПК, като същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Не е спорно между страните и е установено, че на 09.03.2021г. те са сключили
договор за потребителски кредит №********, в изпълнение на който кредиторът „Профи
Кредит България“ЕООД е отпуснал на Н. Д. М. сума по кредита в размер на 2 300 лева, със
срок на кредита 24 месеца (падеж на последната погасителна вноска 01.03.2023г.) и размер
на месечната вноска от 140,11 лева, при ГПР – 48,90%, ГЛП – 41, 00%, лихвен процент на
ден от 0,11%, с посочена общо дължима сума по кредита в размер на 3 362,30лв. Прието е
кредитополучателят да има право на рефинансиране със сума в размер на 667,78лв.
Уговорено е в договора за поискани и закупени допълнителни услуги - „Фаст“,
предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и
услугата „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на кредита, да
бъдат заплатени допълнителни възнаграждения, като за допълнителната услуга „Фаст“
предвиденото възнаграждение е в размер на 575ева, а за допълнителната услуга „Флекси“ –
възнаграждението е в размер на 1380 лева, или общо за двете услуги възнаграждението е в
размер на 1955лв., при което размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е
81,46лв., която вноска е дължима заедно с месечната погасителна вноска, в който случай
общото задължение по кредита възлиза на сумата 5317,30лв., при общ размер на вноската
от 221,57лв., като за всички дължими вноски с посочения размер е представен погасителен
план. Договорът за кредит е сключен при приети от кредитополучателя общи условия и
подписани от него декларация за получена преддоговорна информация и стандартен
европейски формуляр.
Не е спорно, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на вноските по
погасителния план към договора за кредит, при което с уведомление, получено лично от
ответника на 12.05.2022г., кредиторът е обявил договора за изцяло предсрочно изискуем,
считано от 05.05.2022г.
4
С представеното по делото платежно нареждане от 27.01.2023г., ответникът е
установил, че в хода на висящия исков процес, на посочената дата е заплатил по сметка на
ищеца сумата 2 000 лева.
Със заключенията – основно и допълнително на вещото лице-икономист С. Д.,
извършило назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, е установено, че след
сключване на договора за кредит ответникът е извършил плащания по договора в полза на
ищеца в размер на сумата общо 337,60лв., с които е била погасена изцяло само вноска №1
по кредита и частично вноски №2 и №3. Така към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение - 29.07.2022г., непогасената главница по договора за
кредит е в размер на 2 207,04лв., непогасената договорна лихва е в размер на 789,63лв. и
непогасената сума за допълнителни услуги е в размер на 1 866,31лв. Предвид плащането в
хода на делото на 27.01.2023г. на сумата 2 000лв., към датата на изготвяне на заключението
непогасената главница по договора е изчислена в размер на 2207,04лева, а непогасената
договорна лихва - в размер на 729,79лв., като погасени се явяват сумите за допълнителни
услуги и законна лихва. Вещото лице е изчислило размера на договорното възнаграждение
за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ - в размер на общо 1 955,00 лева. В
случай, че към главницата по договора за кредит бъдат прибавени възнагражденията за
закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, вещото лице е дало заключение, че
годишният лихвен процент /ГЛП/ ще се промени в посока повишаване и ГПР от 48,90% ще
стане 159,54%, като закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в
изчисляването на ГПР. С допълнителното заключение вещото лице е установило, че след
извършеното в хода на процеса плащане на сумата 2 000лв. и при общо платените от ищеца
суми от 2 337,60 лева, съгласно счетоводните регистри на ищеца размерът на непогасеното
задължение на ответника е отразено на 2 673,58 лева, от което: 1 787,68 лева – главница;
85,90 лева– законна лихва; 300 лева – съдебни такси и 500 лева – разходи за събиране при
предсрочна изискуемост. При изслушването по реда на чл.200 ГПК на вещото лице и
излагане на заключенията, вещото лице е уточнило, че е извършило собствени изчисления за
задълженията на ищеца при отчитане на общо платената сума по кредита от 2 337,60 лева,
включително кои задължения първо са били погасени, а допълнителното заключение е на
база счетоводните регистри на ищеца.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
отхвърлил изцяло предявените от ищеца искове като неоснователни. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.143, т.19 ЗЗП, тъй като не сочи по ясен и разбираем начин ГПР
и общата сума, дължима от потребителя. Съдът е посочил, че само формално е изпълнено
законовото изискване договорът да сочи ГПР, но по същество размерът на ГПР е невярна
величина, несъобразена с §1,т.1 от ДР на ЗПК и води до заблуждение на потребителя
относно действителното му задължение по кредита. Съдът е посочил, че в случая в ГПР не
са включени допълнителните разходи по кредита – цената на пакета от допълнителни
услуги, при което се е достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената
възнаградителна лихва и при прибавяне на възнагражденията за закупените допълнителни
услуги размерът на ГПР ще се повиши от приетия в договора размер от 48,90% - в размер
на 159,54%. С оглед на това съдът е заключил, че при неспазване изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и
съгласно чл.23 от ЗПК за кредитополучателя възниква задължението да върне само
действително получената сума по договора. В случая съдът е приел, че получената сума по
договора е в размер на 2 300лв., а преди образуване на делото и в хода на процеса
ответникът е платил в полза на ищеца сума в общ размер на 2 337,60лв., при което не е
налице непогасено задължение към ищцовото дружество.
Решението на ЯРС в оспорените му части е валидно, допустимо и неправилно.
Процесният договор за кредит, както правилно е приел и районният съд, попада
в приложното поле на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби
на този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а
съгласно т.10 на чл.11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да е изготвен на
разбираем език и да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
5
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че процесният договор за
потребителски кредит отговаря на посочените нормативни изисквания. В договора са
посочени: размер на кредита, лихвения процент, общо дължимите суми от потребителя,
годишния процент на разходите, който по размер не надвишава максималния по чл.19, ал. 4
ЗПК- пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Този размер на
ГПР обаче не отразява действителния такъв на ГПР, тъй като не включва разходите за
допълнителните услуги по кредита, като в случая без значение за ГПР е размерът на
договорната лихва в каквато връзка са доводите на въззивното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва само нотариалните
такси. Съгласно т.2 от § 1 на ДР на ЗПК "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Предвид изложеното, възнагражденията за допълнителни услуги попадат в
приложното поле на горецитираните норми, тъй като същите са пряко свързани с договора
за кредит, поради което с оглед императивните разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от
ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на
разходите и неправилно въззивникът счита, че възнагражденията за доброволно избрани
допълнителни услуги не участват при формирането на ГПР, тъй като това негово разбиране
не намира основание в закона. В случая в ГПР не са включени разходите за допълнителните
услуги по кредита, които както се посочи законът установява, че са част от общия разход по
кредита. Така с цената на пакета по допълнителните услуги „фаст“ и „флекси“ се е
достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна лихва в
размер на 41% и на скрити проценти от ГПР. В този аспект следва да се посочи, че съгласно
заключението на вещото лице, при включване на сумите по допълнителния пакет услуги,
ГПР от определения в договора в размер от 48,90%, на практика възлиза на 159,54% и
надвишава максималния допустим размер на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК - петкратния размер на
законната лихва. При сключване на процесния договор ответникът - заемодател е обявил
параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия заем по начин, изключващ възможност за
възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова тежест, като е
предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил
годишен процент на разходите без да включи в него значителния добавен разход за
възнаграждения за допълнителните услуги. В стандартния европейски формуляр също не е
посочено възнаграждението за допълнителни услуги. Наред с това уговорените типизирани
клаузи на договора за кредит и възнаграждението за пакета допълнителни услуги, свързани с
основния кредитен продукт, са изготвени едностранно от търговеца, създават значително
неравновесие в правата по съглашението между потребителя и търговеца. Тези уговорки на
практика лишават потребителя от избор и възможност за индивидуално договаряне. Това
договаряне е позволило на кредитора да заобиколи изискването за оповестяване на общия
разход и забраната размера на ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва,
доколкото при включване на разходите за допълнителни услуги размерът на ГПР би се
увеличил над допустимия, с което се постига заобикаляне на забраната по чл.19, ал. 4 ЗПК.
6
Регламентираното от законодателя ограничение за размера на всички разходи по кредита
цели да предотврати прекомерното му оскъпяване чрез въвеждане на други разходи,
комисиони, възнаграждения от страна на търговеца, в нарушение на принципа на
добросъвестността, което би довело до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, който закон намира
приложение съгласно чл. 24 ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод за противоречие на договора с императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в уговорения годишен процент на разходите
не са отразени всички действителни разходи по кредита, а именно – разходите за
процесните две допълнителни услуги, чийто размер от общо 1 955лв. почти доближава
размера на главницата по кредита от 2 300лв. Така потребителят като икономически по -
слабата страна е лишен от възможността да извърши информиран избор за крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти, с което се нарушава принципът на добросъвестността. Последицата, свързана с
неспазване изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което доводите на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни и неприложима се
явява разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като специалният закон – ЗПК дерогира общия
закон - ЗЗД.
Необходимо е да се отбележи също, че разпоредбата на чл.10а, ал. 2 ЗПК
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 4 на същата разпоредба видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В случая заплащането на възнаграждение
за допълнителната услуга „Факт“ по приоритетно разглеждане на искането за кредит е
уговорено без да е ясна типичната насрещна престация, обосноваваща по-високи разходи за
заемодателя. В тази връзка следва да се посочи, че целта на таксите и комисионните по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Възлагането в тежест на
потребителя на допълнителни възнаграждения, свързана с действия по усвояването и
управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по предоставянето на
кредита, не е обосновано с икономическия интерес на търговеца и е предпоставка за
неоснователното му обогатяване. Подобни уговорки, водещи до отделяне на пакета услуги
от основното съдържание на кредита заобикалят изискването за оповестяване на общия
разход и забраната на законодателя размерът му да не надвишава пет пъти размера на
законната лихва.
На следващо място и уговорената допълнителна услуга „Флекси“, предвиждаща
възможност за изменение на кредитното отношение по така сключения договор по своята
същност отразява правото за изменение на договорите по взаимно съгласие по чл.20а, ал.2
ЗЗД, а не е услуга по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, обосноваваща дължимост на
възнаграждение.
Предвид тези съображения въззивният съд намира за основателно възражението
на ответника и искането му за обявяване недействителността на процесния договор за
потребителски кредит от 09.03.2921г., на основание чл.22 ЗПК като противоречащ на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, вр. с чл.19, ал.1 и ал.4 и чл.10а ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В случая
чистата стойност на кредита е в размер на 2 300лв., която сума ответникът е погасил с
извършените от него плащания преди образуване на делото и в хода на висящия процес в
размер на сумата общо 2 337,60лв., при което не е налице непогасено задължение на
ответника към ищеца и предявените установителни искове за главница и договорна лихва по
кредита, които са в предмета на въззивното производство, са неоснователни.
Същите правни изводи и резултат по спора е постановил и районният съд с
първоинстанционното решение в оспорената му част. Крайните изводи на двете инстанции
7
съвпадат, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода да делото пред въззивната инстанция, правото на присъждане на
разноски за тази инстанция има въззиваемата страна, но въззиваемият Н.М. не е направил
разноски, не претендира разноски и такива не му се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №157/13.04.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.дело № 20222330102708 по описа за 2022 на този съд, в частта, с която
са отхвърлени предявените от „Профи Кредит България“ЕООД гр.София, против Н. Д. М. от
гр.****** искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземане в полза на „Профи
Кредит България“ ЕООД за главница в размер на 2 207.04лв. и договорно възнаграждение в
размер на 789.63 лв., представляващи неизплатени задължения по Договор за потребителски
кредит № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
В ОСТАНАЛАТА му част Решение №157/13.04.2023г. на Ямболски районен
съд, постановено по гр.дело № 20222330102708 по описа за 2022г., като необжалвано, е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8